Калоян Паргов, председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.     

Преговорите между представените парламентарни партии на този етап изглеждат ялови. "Хартиена коалиция“, "Коалиция на войната“, "Коалиции на бюджетите“, "Коалиция на малцинството с широка подкрепа“ – множат се квалификациите, но липсва една – необходимата коалиция за редовно правителство. На 2 ноември изтекоха трите месеца, които се подразбират по Конституция като период на работата на служебния кабинет. Преминаване отвъд тримесечния срок може да се види само при втория служебен кабинет на Стефан Янев миналата година. По всичко изглежда, че правителството на Гълъб Донев ще постави рекорд по продължителност на служебен Министерски съвет. Работи ли се сериозно по съставяне на правителство или с размахване на варианти и хипотези партиите тупкат топката до избори през март? Наш гост е Калоян Паргов – председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) и член на Националния съвет на БСП.

Това, което мога да кажа, е от гледна точка на политически коментатор, ако щете като получлен, както твърди Нинова, на Националния съвет, а не като участник в тези разговори, но от това, което наблюдаваме, виждаме усилия между различните партии да намерят златната среда помежду си. Времето, в което живеем, е достатъчно критично за всички, не само в България, но в Европа, и в света, това, което се случва около нас, за да може да си позволим егото да надделее над разума, а разумът е как да преминем успешно и по-безболезнено и по-безпроблемно предстоящата зима. Това е основната задача, която трябва да стои пред всички партии. В тези разговори, които виждаме, все още има някакви проблясъци, но не напълно, които да покажат, че може да се състави нещо, макар и временно, в рамките до една година, което да преведе страната консенсусно по важните теми, тъй като ако тръгнат да се поставят теми, които до този момент бяха използвани в предизборната кампания, очевидно е, че няма как някоя от партиите да отстъпи. Едно е ясно – че темата "Социална политика и ролята на държавата за социалния мир“ е ключова и тя е обединяваща. В това отношение БСП се опитва да навакса пропуснатото, или по-скоро иззетата територия от доскорошните коалиционни партньори "Продължаваме промяната“, които ясно и категорично имат намерение да се настанят като кукувица в чуждо гнездо, което БСП им предостави на тепсия в последната година.

Какви са рисковете пред страната, ако не се направи редовно правителство?

Рисковете са първо да се работи с бюджет, за който е  очевидно, че служебното правителство и президентът не искат да правят нов бюджет поради липсата на гаранции от страна на народното представителство, че ще подходи достатъчно сериозно, а не предизборно, като на бит пазар с явно наддаване, и ще работи едно правителство със същия бюджет, със същите параметри на Бюджет 2022 при коренно променена макроикономическа обстановка от гледна точка на различните показатели, които са важни при формирането на държавния бюджет и при съответните калкулации, което ще изправи страната на ръба. Защото няма как да работим с параметрите на Бюджет 2022, при положение че динамиката в икономиката е такава, че се променя със седмици и с месеци. Една беше зимата на тази година, друга беше в средата на годината. Неслучайно се наложи и актуализация на вече приетия бюджет през март месец, макар и късна – за първи път в най-новата история от 1990 г. на България. И трета е обстановката сега, в навечерието вече на зимния сезон, бих казал вече сме в зимния сезон, съдейки по това, че радиаторите ни започнаха малко по малко да греят от онзи ден.

А застрашена ли е демокрацията, г-н Паргов, ако през март се отиде на поредни избори, а 49-ият парламент бъде блокиран като 48-ия?

Тя, демокрацията, отдавна е в опасност и тя е в опасност поради изкривяванията и девиациите, които дава демократичният модел в България. Ние го оправдавахме с това, че сме в преход и затова изглежда по този начин, но така като гледам, този преход е нескончаем. А истината е, че за младото поколение, родено в Милениума особено, това не е преход, това е сурова реалност, по която гъвкавостта на индивида се проявява, за да може да оцелее. Не така обаче стои с нашите най-възрастни роднини – онази армия от над 2 милиона пенсионери, която редовно чака поне един път в годината подаяние от което и да е правителство, за да осмисли достойно старините си. Очевидно, че този модел на демокрация е несправедлив, задълбочаващ неравенствата и различията, при липсата на идеята за социална държава, която не е идея, родена в България, а е някъде по-на запад от нас, в по-старите демокрации, виждайки, че една немалка част от тях, да не кажа почти всички, са достигнали този модел, особено в северните ширини на Европа.

Казахте, че партиите трябва да проявят зрелост и отговорност, но възможно ли е и как те да намерят път една към друга, ако искат да продължат да съществуват и да направят правителство? 

Вижте, дали една партия ще поставя 16 политики, дали друга партия ще поставя 5 политики, истината е, че между "Продължаваме промяната“ и ГЕРБ зее дълбока пропаст, не само по смисъла на взаимните обвинения в корупция, не само по линия на енергетиката и взаимните обвинения кой е виновен за цената на газа, но и по линия на разбирането за най-важния закон на парламента, а именно бюджетния. От една страна, имаме либералната конструкция на "Продължаваме промяната“, която се позиционира в център-ляво, и тя говори за философията на по-висок дефицит с цената да се омекоти удара. От друга страна, говорим за либералната ГЕРБ вече, защото тя доскоро по-скоро се изявяваше като консервативна десница, отколкото като либерална, но под напора на събитията и евроатлантическия полъх и ГЕРБ станаха по-либерални, отколкото бяха преди. Говорят за един консервативен бюджет, който е типичен за десницата, говори за стягане на коланите, за лишения, за ограничения, за стискане на зъби и който оцелее – оцелее. Типично за десницата. В тази ситуация тези две философии са противоположни и няма как да се осъществят на практика в някаква обща коалиция. Тук говорим само за политики. Към това като прибавим и идеите за съдебна реформа посред зима, при положение че и Висшият съдебен съвет чака да бъде разпуснат и да бъде назначен нов – съдиите и прокурорите са си свършили своята работа лятото, но Народното събрание все още не е успяло да излъчи своето представителство там, и от там вече – целият спор около това какво се случва с правосъдната система и как да изглежда. Ето защо най-важното, което трябва да се постави като цел на политиците в парламента, това е оцеляването, преминаването през препятствията на кризите за цялата държава и за всички хора. От тази гледна точка, трябва да се оставят настрана темите, които разделят, на този етап и да се съсредоточим в краткосрочен план върху  такива мерки, такива политики и такава програма, която да гарантира по-мекото преминаване през това препятствие, за което всички толкова ни плашат. А пък в бъдеще вече, ако се прецени, да се тръгне в друга посока, но все пак с това може да сме наясно някъде към април-май, излизайки от зимния сезон и анализирайки ситуацията тогава в Европа и света, включително най-вече военната, която пряко влияе върху всички тези процеси.

Какъв ще е смисълът, ако все пак се стигне до правителство за зимата или за 6 месеца? За такъв период от време могат ли да се предприемат сериозна политика и сериозна законодателна дейност?

В момента от това Народно събрание, освен да излъчи правителство, се очаква и да свърши работа и по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като вече сме наясно, че първите средства са готови да пристигнат в България. Т.е. от тази гледна точка служебното правителство успя да добута до първия транш, който го чакахме миналата година по това време, но за съжаление не го дочакахме поради това, че явно не си бяхме свършили домашното, причинено от политическата криза и заниманията с непрестанни избори. Бюджетът на държавата е може би най-важният политически акт, който трябва да се случи. В случая не виждам движение в тази посока от гледна точка на протеста на различни браншови групи, работодатели, протеста на синдикатите с техните искания и т.н. И оттам насетне – мерки, свързани с това, което ни предстои тази зима, като фокусът трябва да бъде върху енергетиката и потенциалните компенсации. Вече се свали прагът на компенсация от 250 лева на 200 лева като праг – говоря за юридическите лица. Преминаването към солидарност от частните енергийни дружества, които също формират огромни печалби, което знаете, че не е наше нововъведение, а е европейско нововъведение, и свързаните в последствия мерки, които идват и от Европа като предложения и като виждания, в зависимост от това, дали са изгодни за нас и дали могат да бъдат приложени. Между другото, апропо, казвайки това и говорейки за енергетика, тази мярка, в която говорим за таван на цената на електроенергията, която ще се предлага от Европа, в случая не е много полезна за нас, защото на този етап всички компенсации идват от свръхпечалбите на нашата ядрена централа, която е държавна. Слагайки таван, това ще бъде чиста загуба за България. Казвам го прагматично и дори егоистично, от гледна точка на България и нашето положение като най-бедна държава, която се чуди как да свърже двата края в тази кризисна обстановка. И оттам нататък, като говорим за останалите идеи за промени, за реформи и т.н., те имат нужда от една по-спокойна среда, не кризисна, в каквато сме в момента, за да могат да се случат на практика. Включително и неща, свързани с промени в данъчното законодателство и т.н. Т.е. моментът е за търсене на консенсус по важните теми, кризисните теми, по които мисля, че по-лесно може да се намерят допирни точки, отколкото по отделните виждания на партията за реформите в държавата в такава критична обстановка. Практиката назад във времето показва, че в такова време трудно може да правиш някакви реформи.

Добре е да кажем, че различните компоненти от тази картина бяха прогнозирани от поръчаното изследване на СИНПИ и направено от екип с ръководител Юрий Асланов в края на септември.

Да, така е, така е.

В тази хаотична ситуация как оценявате поведението на БСП?

Вижте, ще се абстрахирам от моите отношения с Корнелия Нинова, които са в точката на замръзване, предвид нежеланието да се приеме решението на Върховния касационен съд за възстановяването ни в рамките на органите на БСП. БСП в тази ситуация очевидно, че търси да навакса пропуснатото и загубеното в последната година, което й струваше доста скъпо – пето място, едноцифрен резултат, приблизително същия брой депутати минус един и 30 000 гласа и малко по-надолу от ноемврийските показатели през миналата година по това време. БСП каза, че няма да прави коалиция с мандат на ГЕРБ, с мандат на ДПС и с мандат на "Възраждане“. Това е решението на Националния съвет, на което и аз полуприсъствах. Истината обаче е, че не е казала, дали ако третият мандат се падне на БСП, каква подкрепа ще приеме, на каква цена и защо. За това нещо Националният съвет все още не се е произнесъл. Аз считам, че Националният съвет трябва да се събере и да се събира малко по-често от обикновеното, за да може да формулира колективно решения, предложения, виждания и насоки, с които парламентарната група и нейният председател – в случая председателят на партията, може по-свободно да оперират. В противен случай изпадаме в хипотезата на едноличното лидерство и едноличните решения в рамките на парламентарната група, която е чисто и просто функция на партията, в случая на националния орган Национален съвет. Изборът на Вежди Рашидов се прие нееднозначно в партията, най-вече от гледна точка на формулираното решение "Ние тези – ГЕРБ, с които се борим пет години, и ДПС, няма да ги подкрепим“. Говоря за партията, защото в обществото това беше прието като глътка въздух с оглед спасяване на парламентарната демокрация заради задънената улица и това, което самата Нинова направи от трибуната на Народното събрание, отвън се приема дори от нейни критици доста положително с оглед изхода от ситуацията. Но вътре в партията винаги е малко по-различно – те затова са част от една организация всички тези хора. Така, нееднозначно е прието това решение на БСП, малко трябва да се обяснява на партийните членове и на партийните организации, каква е била ситуацията, какво го е наложило след тези гръмки изявления "Ние с ГЕРБ – никога!“, при положение че Вежди Рашидов е министър и депутат от същата тази политическа сила, и какъв е този консенсус, който се е получил на Председателски съвет. Разбира се, лошо впечатление направи и първият законопроект, който беше приет за хартиената бюлетина – мисля, че беше първият, да не сбъркам просто.

Да, първият, точно така.

Първият, нали? Тъй като когато искаш да правиш правителство, не си подготвяш нещата за избори. Т.е. това не е първото нещо, което да направиш. Може да е последното или предпоследното, а дори и в средата да го поставиш по важност по приемане и по разглеждане. Когато го направиш първо по ред, означава, че хипотезата "Опасност – предсрочни поредни избори“ е налице и самите участници в този процес, пристъпвайки към това действие, явно мислят за предсрочните избори, а не за това ще могат ли да се напънат да родят нещо като коалиция, която да може да преведе страната и българите през тези няколко месеца, които ни предстоят. Така че засега е нееднозначна оценката на това първо действие. Има много хипотези, не бих искал да ги изказвам на глас, защото могат да се третират като някакъв тип спекулации от моя страна. Нека да изчакаме и да видим. БСП се опита отново да направи разговори по социалните и по тези важни въпроси. Виждаме, че също нееднозначно е оценена и от своите колеги в парламента, което някак си ми е много странно, от една страна, и второ, много обидно като социалист. След като не зачитат моята партия по такъв начин, очевидно, че сме се докарали до там да могат и разни новопоявили се да ни пренебрегват.

Г-н Паргов, освен че няма позиция на Националния съвет каква ще е реакцията на БСП, ако президентът Радев й връчи третия мандат, няма и друга позиция – какво ще е поведението на БСП, ако третият мандат бъде връчен на "Български възход“. Вече все повече гласове се чуват, че БСП ще бъде част от коалицията, която ще формира някакво правителство с този мандат. Там ще са ГЕРБ-СДС и ДПС.

Вижте, очевидно, че в различни кухни се сформират различни рецепти за бъдещето и всеки говори и пресмята. Много ми е неприятно да гледам как гледат на БСП като на гарнитура към някакво основно ястие, което не е същността на БСП. Тя винаги е била основно ястие. Избираш измежду БСП или някоя друга. Това някак си обидно ми звучи, не искам да го коментирам. По-скоро това, което мога да кажа, е, че е редно националният орган да се събере и да разгледа всички възможни варианти преди връчването на третия мандат: какво ще правим, ако го получим, какво ще правим, ако не го получим; какво ще правим, ако го получи да кажем друга партия, и коя от тези партии би била възможна за разговори; какви условия ние ще поставим и каква ще бъде цената. Но трябва да е много ясна цената, защото този рефрен "Десни мерки – леви цели“, този филм, в който играхме шест-седем месеца тази година, очевидно, че не беше най-успешната ни роля, а напротив, което навежда на мисълта, че трябва да променим рязко подхода на разговори, на поставяне на условия и изисквания, ако наистина някой иска да има правителство, в което БСП да има своята подобаваща роля, а не ролята на добавка, притурка към някакво основно ястие, както се опитах кулинарно да използвам сравнението, тъй като наближаваме вечерята вече в нашето денонощие.

Девизът "Десни мерки – леви цели“ анализаторът Валентин Вацев го оприличи на девиз на столичните джебчии в градския транспорт, "С дясната ръка – в левия джоб“. Това, разбира се, е едно намигване и към вашата битност като общински съветник в Комисията по транспорт.

Към г-н Вацев мога да добавя, че има такова село в Трънско – Лева река, в който те се шегуват за себе си, че са от Лева река – десен джоб, така че съществуват на практика всякакви шеги. Сега не знам за джебчиите, нямам наблюдения, може би г-н Вацев има наблюдения към това.

Дали това обаче като метафора не се случи с БСП? Видяхме как "Продължаваме промяната“ изтегли пенсионерите, изтегли по време на кампанията лексиката за социални реформи и си ги приватизира.

Да. Между другото, беше много трудно в тази кампания, говорейки с хората от третата възраст, да им обясниш, че това е предложение на БСП, а не предложение на "Продължаваме промяната“ и на Асен Василев. Някак си обяснението – да ви разкажа от битието и житието на тази предизборна кампания, говорейки и агитирайки за БСП, как пенсионерите ми обясняваха как Асен Василев им дал тези пенсии и се погрижил за тях, защото бил финансов министър, разбира се, непознавайки механизма на взимане на решения, въобще политическия механизъм. Сега не знам въпрос на лош PR ли е, макар че виждам, че моята партия доста инвестира в този PR, без значение какви канали използва и как.

И какви резултати е получила?

Но очевидно, че българският пенсионер в по-голямата си част остана с впечатление, че тези пенсии му идват от "Продължаваме промяната“, а не от вечното предложение на БСП от години насам, свързано с увеличение на пенсиите или актуализация на техния размер към справедливия средноосигурителен доход към съответните години, близки до тези, които се прави това повишение. Дори помните януари месец сгрешените пенсии, които веднага се приписаха на БСП, а всъщност БСП нямаше вина за това, защото финансовият министър тогава се беше намесил, доколкото помня, решително. Просто давам факти, факти давам, свързани с други дребни факти, които влияят върху народното самосъзнание и мотивите в последствие да отидеш до урните и да пуснеш една или друга бюлетина.

На финала на нашия разговор искам да ви задам въпрос в малко по-оптимистична, по-ведра посока. Преди дни връчихте награда за възстановяването на монумента на Бузлуджа. Ще бъде ли вдъхнат нов живот на паметника?

Да. Очевидно, че паметникът търси своето ново предназначение и аз се радвам, че далечната, т.е. не толкова далечна, но преди седем години, през 2015 г., в навечерието на една предизборна местна кампания, тогава местни избори, на една дискусия на архитекти на ул. "Кракра“ в Съюза на архитектите се запознах тогава за първи път с тази млада архитектка Дора Иванова, която показа, че освен да имаш отдаденост на мечтите и идеите си, е много важно да имаш и нещо друго, без което те никога няма да станат реалност, а именно постоянство. И тя, въпреки всичко, въпреки идеологемите, които битуват около този паметник, тя показа, че е космополитен човек и ги надмогна. Без да се интересува, както каза тя, "Аз не съм дете на социализма, не съм живяла по социализма, но считам, че този паметник има своите достойнства по смисъла на инженеринговата форма, която той има, както и културно-историческото наследство, което той носи, за периода, в който той е бил създаден“. И аз много се радвам, че тя направи всичко възможно този паметник да придобие друго звучене и да се заговори за него в цяла Европа. И както тя казва, това е най-популярният паметник в момента в Европа по смисъла на това, че обиколихме десетки офиси на институции в Европа да търсим помощ, финансиране, проекти, за да може той да бъде възстановен, да бъде реконструиран и наистина да бъде място, което – ето, както виждате, две години подред се провеждат музикални фестивали там. Тъй като до този момент го виждахме като някаква грозна сграда в нискобюджетни екшън холивудски продукции – има няколко такива, в които са го ползвали като фон, като щаб квартира на "лошите“ в американските филми. Надявам се, че в следващите продукции, ако го ползват отново за фон, а пък вече не за фон, а и реално вътре като обстановка, и реконструиран да не изглежда такава развалина, да придобие наистина и друг вид и други нюанси и звучене и вече като такъв да има своето бъдеще като монумент за период от нашата история, без значение кой какви емоции влага в него. Аз, разбира се, съм много емоционален, защото този паметник е свързан с лявото движение, основано вече преди 131 години, и такъв ще си остане до края на моя съзнателен живот, но за младото поколение, освен паметникът на комунистите, на социалистите, той ще бъде и нещо друго, което ще го направи по-добре възприето в тяхното самосъзнание, с което ще го свързват оттук нататък тези поколения. Така че моите адмирации и подкрепа за архитект Дора Иванова.

Дали съдбата и възстановяването на паметника на Бузлуджа не е метафора за съдбата на БСП?

След като един млад човек, който не е свързан, не е дете на социализма, успя да превърне този паметник и да му вдъхне живот и да се заговори за него, да стане  той най-популярният в цяла Европа – говоря паметник в България, популярен в Европа по смисъла на нейното търсене на решение на неговото възстановяване, очевидно това следва и левицата, която 131 години е минавала през различни периоди. Била е и забранявана, и гонена, и разстрелвана, и убивана, имало е и периоди на възходи, но лявото движение е съществувало в България и то съществува вече отчетливо 131 години в различни форми. То не се е родило като БСП през 1891 г. Родило се е като Социалдемократическо движене, после се е разделило на тесни и на широки социалисти, после едните са станали Работническа партия, Комунистическа партия и т.н. Така че лявото има своето бъдеще, въпросът е да не попада в мръсни ръце, които ще го опорочат и популистки ще го използват – нещо, което наблюдавам в момента, такива опити от новопоявили се формации.

И да не служи като декор за "лошите“ от  холивудска продукция?

Абсолютно, защото имаше и такъв период, опитваха се 30 години – наистина беше като спаринг партньор на зараждащата се псевдодесница, произхождаща от недрата на същата тази партия. Нищо лошо и да не обидя някой, но това, за съжаление, е факт, който не е лошо да го споменаваме от време на време, защото като видя някои изявени демократи, новоизлюпени, трябва да си спомним и за техния генезис, откъде са тръгнали, кои са техните корени и какво им е дала същата тази партия и бюрократична система от едно време за да постигнат своя кариерен старт в живота.

Цоня Събчева