Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Красимир Илиев, изкуствовед и куратор на изложбата "Преодоляване на гравитацията.Атанас Пацев - 100 години от рождението".

Изложбата се открива на 12 август в Зала "2019" на ул. "Гладстон" в Пловдив. Творбите са от частни колекции. Изложбата ще продължи до 30 август. 

Кой беше Атанас Пацев? С какво се отличават творбите му? Кажете ни нещо и за самата изложба, която предстои!

Изложбата ще бъде съставена изцяло от частни колекции, като основната и важна част са картините собственост на семейство Пацеви. Има и няколко частни колекционери, които с радост предоставиха своите творби за тази изложба. Защото, както знаете, Пацев не само в Пловдив, където е роден, но и в София, е един от забравените художници. Съвсем несправедливо, защото неговата  житейска съдба и граждански позиции, и това, което е оставил като произведения, е уникално. Трябва да има едно достойно място в историята на българското изобразително изкуство за него.

Атанас Пацев е роден през 1926 година, поради което ние честваме стогодишнината му. 18-годишен постъпва в Радомирски партизански отряд, това е първото уникално нещо. Макар и много млад, той е партизанин. 

През есента на 1944-та година записва в Художествената академия. Учи първо в класа на Илия Петров, след това при Дечко Узунов, където се дипломира. Това е едно време, в което академията е подложена на съветизация. Едно много сурово време, в което качествените професори биват принуждавани да се съобразяват с методите на социалистическия реализъм. Когато той завършва, през 1950-та година, от академията са изгонени най-непримиримите и качествени преподаватели. Има една атмосфера на силно противопоставяне, много динамична атмосфера, която се отразява и на неговото творчество, защото той е свръхчувствителен по душа човек. Възприема всичките събития, които се случват около него много болезнено Това можем да разберем от неговите тетрадки дневници, които са над 90, в които той споделя в продължение на десетилетия, между 1980-та и годината преди смъртта му, своите наблюдения върху изкуството, върху художествения живот. Това са безценни свидетелства и изповеди за неговите душевни терзания. 

Основен момент в неговото развитие има му изложба през прочутата 1968 година. Това е година на големи напрежения, случват се чешките събития. Властта е в една много силна тревожност, много изострена мнителност към всякакви прояви, които се четат като буржоазни, западни влияния.

По това време изложбата на Пацев, която е в малката галерия на "Руски" 6, е съпроводена с един малък каталог, направен собственоръчно почти от Пацев, с негов текст и текст на Далчев, който открива изложбата му. Този текст озаглавен за безтегловността направо взривява цензурите по това време. Срещу Пацев излизат две статии, които разгромяват изложбата, неговите творчески усилия, и теоретични, и пластични, в резултат на което самият Пацев, вместо да прекрати своя експеримент, свързван с теорията му за безтегловност, за това че новото време създава различни гледни точки, разработва нова теория. Теорията му за безтегловност е гледната точка на човека от високия етаж. Новата теория, която разработва, е съвършенство за релативното пространство. Според нея човекът трябва да бъде рисуван в пространството, в динамика. В резултат на тези атаки, той не само увеличава своята продукция като художник, но прави един качествен скок в своето творчество. 

Следващите години до 1984, когато е неговата голяма изложба, посветена на 9 септември 1944 година, той се представя като автор на сериозни, голямо форматни, динамични композиции. Разбира се, известна част е посветена на партизанското движение, но с пластичен език, който е съвършено необичаен и изключително негов. Той е един от малкото художници, който се вписваше в общите художествени изложби със своите картини, които се забелязват от самия вход на изложбата, независимо от това, че бяха поставени по кьошетата на залите.

Разкажете ни повече за самото му творчество! Той има и портрети, и автопортрети, и живопис. Кое е отличителното там, какво основно изобразява?

Като говорим за неговите теории, свързани с релативното пространство и безтегловността, те разбира се касаят композицията, но не само. В неговото ателие, когато той рисуваше портрети, които са една много съществена част от неговото творчество, за мен е основна, той беше монтирал две огледала под различен ъгъл,  така че да вижда модела в ракурс отгоре и в ракурс отдолу. 

И рисувайки го той да разтегли пространството така че главата да е гледана отдолу, в ракурс отдолу, а ръцете да са гледани отгоре. По този начин фигурата се разтяга вътре в пространството и създава едно динамично напрежение. Това беше целта на неговите и теоретични и практични усилия, да създаде една нова перспектива, която да бъде само негова и да бъде наистина много динамична. Така също неговата работа в областта на пейзажа беше нещо като лаборатория за експерименти, защото именно в пейзажа той съвършено можеше да отпусне вече динамиката на движението над четката. 

Друго качество на неговата живопис, друга негова особеност е движението над четката, така наречената маска, която оставя четката след себе си, това не беше както обичайно в живописта. Неговата живопис се отличаваше с рязко и четивно движение на четката, където всяка една маска звънти със собствен тон.Така той създаваше своите композиции, пейзажи и портрети, но особено в пейзажа, там това движение беше много бурно и динамично, достигащо в някои картини до едни полуабстрактни резултати. 

Разбирате, че това изобщо не се харесваше на тези, които упражняваха и направляваха художествения живот и критиката, която в един момент след средата на 80-те години, в лицето на хора като Иван Маразов, Аксиния Джурова, тогава млади изкуствоведи, намери своите почитатели. 

Интересен е бил като творец Атанас Пацев, Той има и тетрадки, които е изписвал с неразбираем почерк. Нещо за тях можете ли да кажете? Какво всъщност е искал да покаже? 

Точно тези тетрадки, за които споменах, че са над 90, които започват от 1980-та година, нещата там могат да се делят на няколко направления. Едното е теорията, за която той пише. Ето, ако позволите ще ви прочета. Темата е триизмерността на времето и пространството и четвъртото измерение на движението. 

Ето какво казва той: "Пространството има три измерения. Когато се наблюдава статично място или когато се измерва субект в статично място, когато се види субекта и обекта, взаимните движения добиват значението на някакво ново, като че ли четвърто измерение. Но става дума за визуално пространство, а не за установените човешки измерения. В картината няма никакво буквално движение и естествено не може да има измерване от скоростта. Тук пространството добива някакво издължаване. Движението съединява времето с пространството.  Движението е общото четвърто измерение от времето и пространството". Ето ви, например, един цитат за неговите теоретични размишления: 

Мога да ви прочета и един цитат, в който той обяснява своето душевно състояние. Това е от 1981 година: 

"Къде е сплетен възела, който ме души през врата и мисълта? Дали защото не мога да искам това, от което имам яростна нужда? Толкова ми е необходимо да давам самостоятелни изложби, да общувам с хората, с техните реакции и със себе си, със своите липси и със своите качества и наличие. И особено много с това, което бих могъл да постигна. А ето вече пет години все няма салон. За тези пет години може да давам пет изложби". 

Описвайки какво се случило в така наречения художествен живот, от една от тетрадките му, тетрадка №7:

"Между колегите цари гробовно усамотение. В голямата си част те са уплашени. Едни са уплашени, че може да им стане по-лошо положението, други, че могат да им отнемат обещаното подобрение. Те се гледат подозрително, че всеки наоколо навярно е получил тайно възнаграждение за тайно предателство спрямо него. 

Не се водят разговори, отдръпват се при всяко случайно докосване и мълчат, мълчат със сърди очи, мълчат с прикривано озлобление. Говорят само помощниците на организаторите на мълчанието"

Няма човек, който в такъв невероятен обем да е оставил писмено творчество от времето, в когато се развива Атанас Пацев. 

Иначе Илия Бешков също е един уникален мислител сред художниците, който също така е оставил свои записки в "Черната тетрадка", които дълги години, десетилетия, бяха скрити от обществото. 

Колко платна ще покажете на тази изложба в Пловдив?

Тя е в Галерия "2019". Залата е позната. Тя, за съжаление, ще побере малка част от наистина огромното творчество на Пацев. Работите, които ще покажем, са около 100-тина. Надявам се от семейството на Пацев да пристигне и неговият посмъртен автопортрет. По този повод бих искал да прочета нещо свързано със смъртта, което той пише през 1981 година.

"Сънувах смъртта като някаква дълбока мрежа. Горният отвор беше отворен в повърхността на битието. В мрежата постепенно пропадах надолу. Някъде надолу мрежата се скъса или просто имаше отвор. Като излязох от него попаднах в обширното пространство на нищото. Тази дупка в мрежата, от която излязох, беше смъртта, а пространстйното след нея беше битието". 

Каня вашите слушатели да дойдат на изложбата, която се открива на 12 август, за да се докоснат до творчеството на Атанас Пацев.