close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Иван Нейков: В ситуацията на България никой няма правото да загърбва социалната сфера
23:41 / 02.02.2023
3131
©
Иван Нейков, министър на труда и социалната политика в две правителства, сега председател на Балканския институт по труда и социалната политика, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

48-ото Народно събрание приключи с приети 53 закона, 90 решения и 2 декларации в 50 пленарни заседания, като 8 от тях са били извънредни. На нашето внимание обаче са свързаните със социалните въпроси закони. Сред тях открояваме: промените в Кодекса на труда, от които най-обсъждан бе новият механизъм за определяне на минималната работна заплата; промените в Закона за социално подпомагане, чрез които размерът на социалните помощи беше обвързан с линията на бедност. Народното събрание удължи до 31 декември нулевата ставка ДДС на хляба и брашното, депутатите удължиха и намаленото 9-процентно ДДС за ресторантьори и хотелиери и през тази година. С промените в Закона за предучилищното и училищното образование се въведоха и безплатни учебници за учениците от 1-ви до 12-ти клас. Социален ли беше 48-ия парламент? Наш гост е Иван Нейков – министър на труда и социалната политика в две правителства, сега председател на Балканския институт по труда и социалната политика. Г-н Нейков, България остава в дъното на класацията за най-ниски доходи. Адекватна ли към ситуацията бе работата на народните представители в отишлия си вече в историята 48-и парламент?

Може би точно това, което вие направихте като някаква ретроспекция на работата на парламента показва нещо много, много важно, че в ситуация, в която се намира България, никой не може и няма правото да загърбва социалната сфера. И дори в един парламент, който съществуваше само няколко месеца и общо взето половината време отиде в крамоли, дори и в тази ситуация социалната сфера стоеше на трибуната, за нея се говореше. Сега, коректно трябва да посочим, че някои от важните закони, които бяха приети, вие сама споменахте, бяха именно в социалната сфера. Не казвам, че решихме генерално проблема с ново качество на живот на българина, далеч сме все още от постигането на тази цел, но дори, пак казвам, в толкова кратко съществувал парламент социалната сфера стоеше ежедневно във вниманието му. Така че първо, на следващия парламент трябва да му е ясно, той колкото ще да живее, трябва да му е ясно, че няма как да загърби социалната сфера, защото проблемите, които стоят, са натрупват от години, и те не бяха решени и от 48-ото Народно събрание, а по-скоро беше правен някакъв опит да имаме отговор на очакванията на обществото, но не съм убеден, че този опит беше най-успешният. Вероятно всички ще подкрепят това, че учебниците стават безплатни до 12-ти клас, това естествено помага на всяко семейство, което има ученици, само че един такъв тежък въпрос, който десетилетия искахме да бъде решен, какъвто е механизмът за определяне на минималната работна заплата, не съм убеден, че се постигна най-доброто решение, и че оттук нататък ние ще имаме въобще нов мащаб на минималната работна заплата. Обратно, този подход, който беше възприет – минималната работна заплата да е равна на средната работна заплата за един предходен период от време, този механизъм има в себе си – да, той трябва да признаем, че е по-добре с такъв механизъм отколкото бяхме досега с никакъв механизъм и всеки министър на финансите сам решаваше проблема с размера на минималната работна заплата. Сега ще имаме някакъв механизъм, само че трябва да е ясно на тия хора, които решиха, че са намерили разковничето и правилното решение в тази посока, трябва да е ясно, че всъщност ние даваме мотивация на работодателите да правят всичко възможно да сдържат размера на средната работна заплата, защото с нарастването на средната работна заплата работодателите си гарантират нарастването на минималната работна заплата. Така че не знам, дали вместо да изпишем вежди не направихме нещо друго. Още повече, че ние имаме, и във вашето студио, г-жо Събчева, сме говорили за това, ние имаме готов механизъм, и това е механизмът на 131-ва Конвенция на Международната организация на труда, която ратифицирахме преди повече от 4 години. И вътре в този механизъм изрично е посочено, че трябва да бъдат избрани социално-икономически критерии, въз основа на които да се извършва определяне на адекватен размер на минималната работна заплата. Ние сега я връзваме минималната работна заплата само със средната. Пак повтарям, по-добре лош механизъм отколкото да нямаш никакъв механизъм, но трябва да е ясно, че този механизъм не решава проблема с работещите бедни, не решаваме проблема с новия модел на минимална работна заплата да нямаме вече хора, които работят и в същото време са бедни заради ниска работна заплата, на минималната работна заплата. Така че вероятно новият парламент ще трябва в някакъв момент да се върне към тази тема, пак казвам, с оглед на създаването на много по-справедлив и по-адекватен механизъм, в който да се отчитат и нивата на инфлацията, и нивата на производителността на труда, и нивата на цената на живота, ако щете на издръжката на едно семейство и т.н. И на базата на тези икономически и социални показатели всъщност да се определя много по-коректно размерът на минималната работна заплата. Така че старият парламент каквото можа направи, но огромната част от дейността в социалната сфера всъщност беше оставена за следващия парламент.

Да изчистим все пак неяснотите около промените в Кодекса на труда с още няколко въпроса ви предлагам, г-н Нейков. Най-напред защо все още нямаме реална дефиниция за работещите бедни? Всички говорят за тях, но нямаме коректно определение, което дава възможност пък на отделни анализатори да твърдят, че работещи бедни в България няма или те са в минимално количество.

Да, такъв анализ ще означава, че се приема, че заплатите под 800 лева ти позволяват да живееш нормален живот. Много се съмнявам, че има много хора и които реално получават около 800 лева, които да потвърдят този анализ. Всъщност, при положение, че само преди дни Националният  статистически институт каза, че за една година цените на едро на храните са нараснали с 22%, а колко пък стават цените на дребно е друг въпрос, но да твърдиш, че пред бързия ръст на цените с едни около 800 лева можеш да живееш без ограничения, т.е. да не си беден, е некоректен извод, според мен. Така че скоро няма да имаме решение с този механизъм за минимална работна заплата, а дали  ще намалим част от работещите бедни – дори в това се съмнявам. Но при положение, че средната работна заплата в момента е около 1 800 лева,  то различна е в различните територии на страната, да приемем, че 900 лева ще решат генерално нещата като 50% и това да бъде размерът на минималната работна заплата, много се съмнявам. Но имаме в сферата на Кодекса на труда много други изключително важни проблеми, на които нямаме още отговор.

Кои са те?

В момента целият свят, във всички развити страни в групата ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), към които се стремим и даже сме кандидати да станем част от нея, в тях всъщност се разпространяват много интересни нови форми на труд. Нови форми, различни от традиционното трудово правоотношение. И става дума вече за близо десетки нови форми на труд, които заливат пазарите на труда на развитите страни. В България ги нямаме, а за голяма част от тях тепърва започваме да говорим. Значи, ето тема, която колкото и да я заобикаляме или да се правим, че нея я няма, тя идва. И вместо да я посрещнем, ние се скриваме. Защо? Или друг много важен проблем, който излиза в сферата на труда, това е проблемът с използването на капацитета на хората с увреждания. Значи, дори и последните дни и седмици, мисля, че и във вашето студио имаше коментар в тази посока за това, че на хората с увреждания ние им решихме проблемите като вече ще им увеличаваме процента на неработоспособност, когато имат някакви заболявания, за да им дадем малко по-голям шанс да получат една инвалидна пенсия, и всичко е наред. Нищо подобно. Ние създаваме такава нагласа в хората с увреждания, че ги отблъскваме от пазара на труда. На тези хора в нормалния свят всъщност се търси каква е запазената им работоспособност и им се предлага те да бъдат полезни за себе си и за обществото, именно на базата на онази работоспособност, която имат. А при нас се стремим да увеличим неработоспособността, за да ги докараме до пенсия. Само че пенсията е такава, че този човек не може да получи качество на живот. Значи, трудовото и социално законодателство е огромен длъжник на хората с увреждания. Пътят, по който сме поели – да им даваме възможност да получат пенсия, не е правилният път. Трябва да им осигурим възможност такава, каквато им е запазената работоспособност, те да могат да я реализират, да имат възможност да бъдат преквалифицирани, да дадем възможност за много по-мобилна работа на хората с увреждания, защото това са изключително добри работници, изключително лоялни работници са хората с увреждания. Ние вместо това, се опитваме да им дадем още по 25 лева отгоре и им викаме: "Ето, целувайте ръка, толкоз можахме да направим“. Така че много теми в сферата на труда все още са далеч от решение.

Вече споменахте, г-н Нейков, за новите форми на труд, които навлизат в европейските страни, но у нас не се чува нищо за тях, никой не говори. Кои са те и какво изискват?

Новите форми на труд са много. Те са, как да ви кажа, една граница между моята генерация и генерацията на моите деца, а вероятно и генерацията на внуците. В смисъл, че за много от младите хора този модел на работа, който дойде от XIX, беше формиран в модерния му вид в XX век, при който има подчиненост на труда, това е т.нар. "зависим труд“, в който работодателят казва на работника, как точно ще работи, кога точно ще работи, къде точно ще работи, та тези параметри на класическото трудово отношение вече не са толкова атрактивни за младите хора. Те искат много по-голяма свобода, много по-голяма гъвкавост и на работно време, гъвкавост и в използването на своя личен капацитет, за да реализират една или друга задача, която им излиза, гъвкавост по отношение на самото работно място, където ще се работи. Така че това е най-характерното за новите работни места. Това са форми на труд, които стъпват на новите информационни и комуникационни технологии, те без тях не могат да съществуват. Това е т.нар. "мобилна работа“, при която работникът може да работи отвсякъде и да работи всичко, за което има капацитет. Това е т.нар. работа чрез платформи, при които в рамките на една виртуална платформа работодателите казват: "Аз търся такъв и такъв труд за такава и такава работа“, и хората, които притежават знания и умения, избират към кой работодател да се обърнат и да сключат с него договор, и да изпълняват задачата, която му се възлага. Има друга форма на заетост, която е т.нар. "споделена заетост“, "споделен работник“, "споделена сила“. Т.е. един работник, неговата квалификация е необходима за няколко работодатели, обаче работата е такава, че не може да му се осигури пълна заетост, и му се казва: "Ти на  мен ми трябваш за 2 часа на ден или ми трябваш за един ден в седмицата“. Да де, но никой не е мотивиран да работи само за 2 часа. И затова тогава работодатели се обединяват в група и един от тях сключва договора от името на останалите с този работник, и му се осигурява при няколко работодателя пълната заетост на този работник. И много, много други сега да не пълня главите на нашите слушатели с такива чисто правни детайли. Това са форми, които пак повтарям, са изключително привлекателни за младите хора. Има случаи, в които вече познати са ми казвали, че са до такава степен изненадани, шокира ги, че техните деца, макар и в горните класове, за тях те си остават деца завинаги, изведнъж се оказват работещи, дори без да ги питат, и си получават възнаграждения, изпълняват задачи именно на базата на тези информационни технологии, на базата на работа по платформи – нещо, което беше немислимо само допреди десетина години. Моделът, който беше изработен в ХХ век, беше всяка сутрин милиарди хора отиват на работа и всяка вечер милиарди хора се връщат от работа. Тези нови форми всъщност дават огромна свобода да работиш, да си пълноценен, да получаваш доходи ако ще вкъщи на дивана, или на морето, или на планината, няма никакво значение. Работното място загуби своя формат, своята черупка, която съществуваше в продължение на повече от един век. Ето това е съвършено нова картина на пазара на труда, това води до много голяма мотивация на младите хора. Само че ние в момента им казваме: "Сакън, ще стоиш 8 часа и толкова“. Само че за тях ценностите реално са различни, и за тях свободата е много по-важна от сигурността.

Защо у нас тези въпроси не се обсъждат?

Истината е, че започва такова обсъждане. Част от екипа на Министерство на труда и социалната политика разбира, какво става на пазара на труда по света, и започват да търсят отговор на въпросите. Но това е по-скоро интуиция и позиция на експертите. Все още няма политическа воля да се отворят вратите на новите форми, да се сведе такава регулация, която да даде свободата, заедно с това да съхрани в голяма степен закрилите и за двете страни – и за работника, и за работодателя. Така че липсата на политическа воля сигурно е, просто защото много от хората, които трябва да взимат решенията, са от моята генерация на молива и тебешира, и за тях компютърът и интернет е каприз на децата ни, а не същността на вече новата икономика. Ето това е големият проблем в момента пред българския пазар на труда.

Като говорим за пазара на труда, вече стана в разговора въпрос за проблемите с използването на капацитета на хората с увреждания. Тези проблеми, те съществуват не само на ниво национална политика, но те съществуват и на ниво корпоративна политика. По едно време имаше някакви идеи, дори се предприеха стъпки за наемане на такъв тип хора, и после всичко потъна в безвремието. Защо?

Права сте. А в същото време, пак казвам, в момента бизнесът заявява, само преди няколко дена се получиха новите данни, заявява, че лисват около 200 000 работници. 200 000 са работните места, за които няма работници, стоят празни 200 000 работни места според бизнеса, търсят се тези 200 000 работещи. А в момента има по неофициални данни, защото няма  статистика в това отношение, над 150 000 са хората с увреждания, които имат някаква квалификация, имат някакъв запазен капацитет. Значи, от една страна търсим 200 000, от другата страна стоят 150 000, които никой не взима на работа. И питам работодател: "Защо, защо не ги взимаш на работа?“ – и той казва: "Защото аз ще си сложа таралеж в гащите. Това означава, че аз трябва да почна да мисля за този човек да му направя специални врати, специални асансьори, специални тоалетни, защото няма да му мине инвалидната количка“. И аз поставям въпроса така: "Кой ти е казал, че само човек с инвалидна количка е инвалид?“ Ами всеки човек с по-голям диоптър, всеки човек с язва, всеки човек със слабо сърце, всичките тези хора и много други разбира се, всеки човек на диализа, са хора с увреждания. Те лоши работници ли са? Ако имаш счетоводител с байпас, ти ще го махнеш ли, щото е с байпас на сърцето? Той казва: "Как ще го махна, той ми е най-добрият счетоводител?“. Ами тогава защо заклеймяваме хората с увреждания и казваме: "Не ми трябва да ги взимам на работа, защото те непрекъснато ще боледуват“. Обратно, създай им условията вече на базата на новите информационни технологии. Като не искаш да правиш условия в работното място, помогни му за условията в къщи, ако трябва, използвай мобилните форми на работа и използвай капацитета на този човек с увреждания. Изследванията сочат, че хората с увреждания много по-рядко зарязват работодателя си, напускат без основания работното си място и търсят друго място, щото хората с увреждания си казват: "Аз лесно ще напусна, ама не знам след това някой ще ме вземе ли на работа“. И тези хора са много по-добри, много по-лоялни, много по-дисциплинирани работници от здравите и правите, които най-лесно могат да хвърлят ключовете и да кажат: "Аз отивам някъде другаде“. Ето затова говоря, че вода газим, жадни ходим. Нямаме работната сила, само след няколко месеца, помнете ми думата, работодателите отново ще започнат да говорят за внос на работна сила от чужбина, а в същото време тук, в България, български хора с определена квалификация стоят и не могат да си намерят работа, само щото имат петното или как да кажа, клеймото "човек с увреждане“. И ние смятаме, че нещо направихме, като им казахме: "Ами сега, ако ви закъснее преосвидетелстването, няма да ви спираме пенсията. Спокойно. Спокойно можете да се преосвидетелствате после“. За какво ги преосвидетелстваме? За туй, че не могат да работят – ей за това ги преосвидетелстваме, т.е. да потвърдим, че са аутсайдери. Защо бе, хора? Дайте да направим обратното. Затова има и модерни, има и комплексни решения, които сме разработвали в Балканския институт по труда и социалната политика, и сме го предлагали как всъщност да бъде използван капацитетът на хората с увреждания. Ще видим как изведнъж работодателите ще получат и квалифицирани, и добри работници, да не говоря какви нови технологични решения има. Само преди няколко седмици, преди месец видях технология, видях софтуер, свързан с хардуер разбира се, при който слепи хора почват благодарение на тези помощни средства, почват да четат, почват да виждат. Виждах слепи счетоводители, и те работят изключително добросъвестно, изключително професионално. Т.е. дори онова, което доскоро беше някаква абсолютна бариера, сляп човек въобще и край, за него пиши му там 100% неработоспособност, дай му някаква пенсия, и приключваме с него. Нищо подобно, този човек има възможности, които трябва да се научим да използваме. Тогава той ще бъде полезен за себе си, за семейството си, естествено и за цялото общество.

Цоня Събчева
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Войната в Украйна
Санкциите срещу Русия
Избиват животни в Странджа заради съмнения за чума
Банкова криза в САЩ
Природни стихии
назад 1 2 3 4 5 напред
Анкета
"За" или "против" запазването на паметниците на Съветската армия в България?
За
Против
Не мога да преценя

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 050

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж) Избори 2023

тел.: 0882 801 001

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.