Ивайло Мирчев, депутат от "Демократична България“ и заместник-председател на комисията по енергетика, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

В понеделник от "Продължаваме промяната“ връщат неизпълнен втория мандат. Кабинетът "Денков“ пропадна преди да е предложен. Без дебат парламентът отхвърли декларацията-програма, чието приемане бе поставено като условие за правителство. След гласуването с няколко изказвания бе обяснен отрицателен вот, а Кирил Петков и Асен Василев подкрепиха необходимостта от документа. Цялата процедура продължи броени минути. Направи впечатление, че при гласуването от залата отсъстваха четирима депутати от "Продължаваме промяната“ и шестима от "Демократична България“ – всъщност от двете партии, които категорично заявиха  подкрепа, дори до последно не губеха надежда вторият мандат да бъде реализиран. Защо нямаше дебати по декларацията за втория мандат на "Продължаваме промяната“? Наш гост е Ивайло Мирчев – депутат от "Демократична България“ и заместник-председател на комисията по енергетика. 

Здравейте, благодаря за поканата.

Защо нито един представител на "Демократична България“, както всъщност и от "Продължаваме промяната“, не излезе на трибуната да подкрепи предложеното от акад. Денков, а парламентарните дебати по декларацията бяха открити и закрити в рамките на минутка?

Първо ние имахме редица срещи преди да влезе в пленарна зала тази декларация и на тези срещи доста и обсъждахме, и подкрепихме самата декларация и по време на съставянето й, включително и на комисии. Така че ние сме си свършили нашата работа. Защо тези, които отхвърлиха декларацията, т.е. ГЕРБ, не изтъкнаха нито един аргумент, а за това е въпрос вече към тях и трябва да бъде зададен на тях. Иначе акад. Денков представи приоритетите. Те са много ясни. Дори по мнението на самите колеги от ГЕРБ те бяха съгласни с по-голяма част от тях, но така и не стана ясно защо ГЕРБ не подкрепи по никакъв начин декларацията, както и защо не даде нито един аргумент срещу тази декларация. Това учуди всички в залата. А иначе ние подкрепихме, всички присъстващи депутати на "Демократична България“ и на "Продължаваме промяната“ гласуваха в подкрепа на декларацията. 

Вие самият имахте надежда вторият мандат да бъде реализиран. Какво ви изненада?

Аз не мога толкова да говоря за някаква изненада, колкото съм учуден от нерационалното поведение на част от политическите партии, защото в тази декларация всъщност са очертани всички приоритети пред страната в един изчистен вид, с конкретни срокове, с конкретни ЗИД-ове, които трябва да се подготвят, и е учудващо, че тя не получи тази подкрепа, защото ако тя беше получила подкрепа, оттук нататък щяхме да минем на следващия етап с предлагане на кабинет. 

Знак за изолация ли е фактът, че вън от "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“ никой друг не ви подкрепи?

"Демократична България“ в случая се стреми да бъде разумният партньор и това, че ние подкрепихме "Продължаваме промяната“, тъй като мандатът беше техен, беше абсолютно логично и последователно наше действие. За изолация на "Демократична България“ не може да се говори по никакъв начин, защото ние сме шестата по големина парламентарна група и начинът, по който се държахме, според нас е разумният, който изисква ситуацията в момента. Иначе въпросът дали има някаква изолация, е по-скоро към "Продължаваме промяната“.

Г-н Мирчев, по ваше предложение в четвъртък през онлайн връзка от парламентарната Комисия за контрол над Службите за сигурност бе изслушан разследващия журналист Христо Грозев. В последните дни на миналата година той бе включен в Списъка за федерално издирване от Русия. Защо бе необходимо това изслушване и вие какво научихте от него?

Изслушването бе необходимо по няколко причини. На първо място, Народното събрание трябваше да се запознае с възможността г-н Грозев евентуално да не е достатъчно добре защитен от българското правителство, тъй като имаше такива индикации, имаше противоречива информация. На второ място, г-н Грозев участва в много емблематични разследвания, много ключови, и то не само в национален, а в световен план, и ние искахме да разберем малко повече от него по това, дали българските институции са му съдействали, въобще как той е работил във времето с българските институции по тези разследвания. Между другото, получихме доста изненадващи за нас отговори. И най-важното – искахме да видим и мнението на г-н Грозев за това какво да предприемем оттук нататък, за да можем хем неговата сигурност да бъде гарантирана, хем от друга страна да си свършим работата. Но тук трябва да започнем от основното – че Европейският парламент призна Русия за страна, подкрепяща тероризма. И когато една такава страна обяви за издирване български гражданин, още повече пък разследващ журналист, още повече разследващ журналист от световен калибър, е най-нормалното българският парламент да се заинтересува, защо това нещо се случва, какви могат да бъдат мотивите на руската страна, какво може тя да е намерила като нещо, което не я удовлетворява, за да обяви за издирване Христо Грозев. Защото знаем много добре, когато Кремъл обяви някой за персона нон грата под някаква форма, обикновено след това следва отравяне или следва намеса на руското ГРУ и трябва да сме много внимателни, за да може с български граждани нищо подобно да не се случва и да бъде гарантирана тяхната сигурност. 

Според Христо Грозев България е една от ключовите страни по отношение на разузнавателните служби на Русия. Той е съобщил на изслушването, че Полша, Чехия, Латвия през последните пет години прилагат доста по-добър механизъм и филтрация на чуждите агенти от руското "Военно разузнаване“. Като член на парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност вие ще настоявате ли за разработването на такъв механизъм и у нас?

Не само ще настояваме, вече работим по такъв механизъм с колегите ми. Надявам се скоро да можем да го облечем законодателно и да направим конкретно предложение. Но реалността е, че в България има добра почва за развитие на тази вербовка и въобще тази политика на Кремъл по отношение на агентурната мрежа и България за съжаление се е превърнала в руския троянски кон в Европейския съюз. Трябва това нещо да го приключим. Факт е, че имаме проблем с комуникацията с партньорски служби с предоставянето на конкретно ниво на информация, конкретно ниво на сътрудничество поради наличието и това, че България не се възприема толкова като натовски играч на международната сцена, колкото като страна, в която руското влияние е на изключително високо ниво, до степен това да пречи въобще за нормалните взаимоотношения с останалите партньори от Европейския съюз и НАТО.

Как, тръгвайки от казуса "Грозев“, България може институционално да се противопостави на Русия?

На първо място Христо Грозев постави доста проблеми, които са се случвали в годините. Ще ви дам един елементарен, дори два примера. Единият е свързан с взривените складове и отравянето на Гебрев, на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Според Христо Грозев в България са извършени следствения действия. Тези следствени действия са установили конкретни факти, които водят до намеса на руското ГРУ, но които след това, когато в български институции се предостави тази информация на чужди страни, наши партньори, всъщност тези следствени заключения не са присъствали в представяната информация, което е доста притеснително, което говори за прикриване на руската връзка. Т.е. взривен е например склад, намерен е експлозив, обаче българските институции казват на партньорската страна: "Всъщност някой си работник си е играл с жичките и е гръмнал склада“, което не е сериозно, и трябва да се обърне много сериозно внимание на това, защо има такава разлика между следствените заключения в България и това, което е било предоставено на останалите страни, като по тоя начин очевидно става дума за саботаж на разследване. Това са и заключенията на г-н Грозев и ние ще работим също по тази тема. Друг интересен пример е по отношение на руското финансиране на български журналисти. Беше даден конкретен пример откъде минават парите, по какви канали, конкретно кой получава в България подобен тип финансиране и по думите на г-н Грозев той е предал всички документи на правоохранителните органи в страната ни, за да могат те да направят съответното разследване и да се стигне до конкретни изводи за това, кои български журналисти са получавали руско финансиране и са обслужвали руските интереси в България и са работили – по-лошото – срещу българския национален интерес.

И бяха ли ви казани имена на колеги, които са работили за руските разузнавателни служби, финансирани от тях и срещу българския национален интерес?

Беше казано ясно, че финансовите потоци минават през Македония, през конкретно лице в Македония и много лесно може да се види – Дарко Тодоровски, ако не се лъжа, е името, което г-н Грозев посочи и много лесно може да се види в кои български сайтове има публикувани материали на въпросния господин. От това, което разбрахме – има доста по-детайлно разследване, което тепърва ще обявява имената и на други български журналисти, които са получавали финансиране от руска страна.

А вие поискахте ли вече изслушване на главния прокурор Иван Гешев за действията, които е провела прокуратурата, свързани с разследванията на колегата Грозев?

Обявихме, че ще искаме подобно изслушване. В момента го мотивираме и избираме най-правилния вариант – дали то да бъде в пленарна зала, дали да бъде в комисия, но най-вероятно в първите дни на новата седмица официално ще го вкараме в деловодството на парламента и се надяваме г-н Гешев да бъде на линия, за да бъде изслушан и да отговори на доста притеснителните въпроси, които ние имаме към него.

А как оценявате, г-н Мирчев, идеята на прокуратурата да провери кои руски граждани, включени в санкционните списъци, са придобили имоти у нас, както и за действията на неформални паравоенни структури, които работят в страната срещу интересите на националната сигурност? Идеята бе огласена в четвъртък.

Идеята звучи добре. Проблемът с тази идея е, че ние много пъти сме виждали прокуратурата как започва работа по една добра идея, но след това резултатът от работата й е никакъв. И тук мога доста примери да дам, като започнете от случая "КТБ“, с който българската държава беше ощетена с близо 5 милиарда лева, до който там прокуратурата не стигна доникъде, и стигнем до складовете на Гебрев, които бяха взривени от руското ГРУ, но прокуратурата не видя намеса на руските служби.

На още една тема от седмицата предлагам да обърнем внимание. Като заместник-председател на парламентарната Комисия по енергетика настоявахте да бъде изслушан ресорния министър Росен Христов за сключения договор с турската държавна фирма "Боташ“ за ползването в продължение на 13 години на природен газ от България. Притесняваше ви, че природният газ може да е руски. На парламентарния контрол в четвъртък следобед обаче служебният енергиен министър опроверга вашето притеснение. Той твърди, че този договор е изцяло за резервиране на капацитет на терминала и газопреносната мрежа. Но аз искам да ви попитам: досега на сходен принцип не се ли внасяше руски газ у нас?

Досега руски газ не знам, как се е внасял у нас. Т.е. след като Русия спря доставките към България, не знам точно по какъв начин е възможно да е пристигал руски газ в България. На това трябва да отговорят енергийните министри и шефовете на "Булгаргаз“. По отношение на "Боташ“ възможно е енергийният министър да е прав, но тъй като ние сме свикнали, особено този енергиен министър когато говори, да вярваме на документи и на факти, а не на думи, ще искаме да видим меморандума с Турция, да видим всички условия и да го поканим на едно дълго изслушване, на което той да отговори на всички наши въпроси, за да можем ние в Народното събрание да си направим съответните избори, защото фактите са, че това служебно правителство не носи никаква отговорност. То не носи отговорност пред никой, не е избрано с някакво политическо доверие, но за сметка на това сключва 13-годишен договор за доставка на газ без ясен аргумент, защо го прави. България буквално след няколко месеца ще има достъп до терминала за втечнен природен газ в Александруполис, в което ние сме акционер, там имаме със сигурност резервирани милиард кубични метра газ годишно, което е около 30% от потреблението на страната, което автоматично означава, че България няма да има никакъв проблем с достъпа, с възможността да получава втечнен природен газ от целия свят. Защо се налага с Турция точно сега да се сключва 13-годишена договор, а не например двугодишен, е въпрос, който ние ще зададем на министъра, и допускаме, че е възможно той да има доста адекватен отговор, но ние като народни представители сме длъжни да защитим интереса на страната, да се убедим, че това служебно правителство не е направило някоя грешка, като например грешката да отдаде концесията на "Лукойл“ за над 20 години напред – това, което направи служебното правителство, вместо да си вземе пристанищния терминал "Росенец“. 

Според служебния министър обаче вие от "Демократична България“ критикувате този договор заради отстранените посредници от времето на вашето управление. 

Ами нямам нищо общо с никакви посредници, нито пък най-малко "Демократична България“ е имала нещо общо с Министерство на енергетиката, за да бъде правена такава връзка, така че господин министърът навлиза на терен, в който мисля, че е малко далече от компетенциите му.

На парламентарния контрол също служебният енергиен министър Росен Христов съобщи, че "Булгаргаз“ може да бъде осъден от руския енергиен гигант "Газпром“ при арбитражно дело. Съществува ли реално такъв риск или засега май вървим в посоката "Плашим ти, бабо, децата“?

Такъв риск съществува, когато енергийният министър взима отношение. Старо правило е, че заради риска от арбитраж по никакъв начин отговорните лица не взимат никакво отношение по този казус, защото всичко казано от тях може да се използва в арбитража. С тези си думи това, което прави министърът, е да вреди точно на интереса на България или иска България да бъде осъдена. Изключително безотговорно негово поведение е и се надявам той най-после да спре да взима отношение по тези теми. 

И още една ваша тема от седмицата, ако позволите, г-н Мирчев. Апортирането на акции за 29% от капитала на Пловдивския международен панаир в дружеството на Георги Гергов "Пълдин Туринвест“, което вече притежава 50,3% от акциите на панаира, като така дружеството ще може да стане собственик на 79,3% от акциите. По информация на сайта Plovdiv24.bg в понеделник, т.е. 9 януари, по искане на 17 общински съветници се свиква извънредна сесия на пловдивския Общински съвет заради този казус. Припомням, че предишното заседание от 3 януари не се проведе заради липса на кворум. Вие вероятно пак ще отидете. Ще успеят ли вашите съмишленици да организират кворума за провеждането на сесията?

Да, ние бяхме с Христо Иванов, на 9 януари пак ще бъдем там, но кворумът там зависи не от нашите съветници, които са доста малко като брой – бяха всички на линия, кворумът ще зависи от съветниците на ГЕРБ, защото съветниците на БСП, които са бивши съветници на БСП, БСП се разграничиха от тях, всъщност са по-близки до Георги Гергов, който има пряк интерес от Пловдивския панаир. Но тези, които са ключовите в Пловдив, са съветниците на ГЕРБ, които очевидно с г-н Гергов проявяват доста силна близост, и ние с надяваме прословутият евроатлантизъм на българския Меси г-н Бойко Борисов да се прояви и той да каже на съветниците си да подкрепят съветниците на "Демократична България“ за Пловдивския панаир и да запазим Пловдивския панаир, защото в противен случай той минава в ръцете на почетния консул на Руската федерация в България Георги Гергов. Както знаем, след войната всички руски… има дори политика санкционна към хора, свързани с руски капитали. Вместо това ние да имаме малко по-специално отношение в случая, г-н Борисов и ГЕРБ по някаква причина са накарали съветниците си да подкрепят г-н Гергов. Фактът, че ги нямаше, нямаше нито един от тях на 3 януари, е достатъчно показателен. Ако те бяха там, можеха да ни помогнат и да спрем решението да бъде присвоен Пловдивския панаир. Ние ще настояваме, на 9 декември се обърнахме неколкократно към г-н Бойко Борисов да се вземе в ръце и да каже на съветниците си веднъж поне да работят в интерес на гражданите на Пловдив, а не в интерес на олигарха Георги Гергов.

Вече обявихте, че ще депозирате писмо за обявяването на Международния пловдивски панаир за важен културен субект за държавата. Направихте ли го?

Доколкото знам, колегите вече са го направили и ако това се случи, няма да има възможност г-н Гергов по никакъв начин да може да установи контрол върху панаира.

И малко предистория да ви припомня. В началото на декември 2021 г. отправяте въпрос към служебния премиер Стефан Янев по този казус, на което той ви отговаря, че за да не се случи подозираната от вас скрита приватизация, пътищата за затвърждаване на позицията на държавата са или по съдебен ред, или с помощта на Народното събрание. Вие използвахте ли тези два варианта?

В случая с културната ценност на Пловдивския панаир използваме точно този вариант. Народното събрание в компетенциите му няма какво повече да направи от това. Така че сме използвали всичко, което е по възможностите на Народното събрание, и до степента, в която успяваме да получим подкрепа и в самото Народно събрание.

Но вие го правите сега, а през изминалата 2022 г. не сте го правили. Защо?

Не сме имали такъв инструмент да го направим. Това е тема, която се решава единствено от пловдивските общински съветници. Да бъде обявен за паметник на културата е доста екзотично решение, което е като отчаян опит да спасим Пловдивския панаир. Имали сме във времето изключително последователна позиция по Пловдивския панаир със задаване на въпроси към министрите. Единствените съветници в Общинския съвет на Пловдив, които се борят за запазването на панаира, са съветниците на "Демократична България“. Имаме изключително ясна и конкретна история и последователна политика по отношение на Пловдивския панаир. Направили сме всичко по силите си с малкото съветници, които имаме. Ако имахме 50% от съветниците, трябва да ви кажа, че отдавна щяхме да сме решили проблема с Пловдивския панаир. За съжаление това не е така. "Демократична България“ има сравнително малка подкрепа и сме единствените и от малкото в Общинския съвет на Пловдив, които искрено искат да си запазят панаира и той да не мине в ръцете на Георги Гергов.  

Вие наистина по темата имате последователна политика. Да припомня също, че през декември 2021 г. вие депозирате писмо до председателя на парламента и до Корнелия Нинова като министър на икономиката и вицепремиер по този казус. Какво развитие получихте? Вие бяхте коалиционни партньори. 

Не сме били точно коалиционен партньор. Няма особено развитие там. Ако имаше особено развитие, щяхме да се поздравим с това панаирът да е на Пловдив. Въпросът защо някой не си е досвършил работата, по същия начин, както с държавния представител в "Лукойл“ – просто го давам като пример, е въпрос към г-жа Нинова, не към нас. Ние сме свършили всичко, което ни е било по силите в "Демократична България“. "Демократична България“ бяхме в това управление най-малкият партньор. 

Ето, виждате ли как се оплитат нещата, г-н Мирчев? Сега г-жа Нинова, Корнелия Нинова е категорично срещу предоставянето на акциите на Георги Гергов, но тогава, когато е можела и когато вие сте се обърнали към нея официално с писмо, тя не е предприела нищо. Трудно е ориентирането, трудно е ориентирането, съгласете се. 

За нас важното е, че "Демократична България“ има последователна позиция. За позицията на БСП отговаря БСП. Но "Демократична България“ винаги – и това много лесно може да се види в годините назад, е имала една и съща позиция както по отношение на "Лукойл“, така и по отношение на Пловдивския панаир, и всички такива скандални казуси, които имаме в България, никога "Демократична България“ не се е въртяла на 180 градуса, един път да мисли едно, друг път да мисли друго и да може да даваме или да не даваме трудни въпроси или отговори. От тази гледна точка съм изключително спокоен по тази тема и затова с Христо Иванов отиваме на място в Пловдивския панаир, за да сме сигурни, че сме направили максимума, за да го върнем на пловдивчани. 

И на финала да ви попитам за какво се готвите: за трети мандат или за предсрочни избори?

Готвим се за малко повече разум в българската политика и се надявам да не стигнем до тотален европейски рекорд – пет пъти избори за 23 месеца, това ще бъде срам за цялата политическа класа. Важно е и считаме за изключително важно да направим всичко възможно да влезем в еврозоната след 11 месеца, да завършим Плана за възстановяване и да влезем в "Шенген“ в края на годината. И това е постижимо, само че за да се случи, трябва да има редовно избрано правителство и се надяваме на разум от политическите сили в парламента, защото ако сега имаме избори, в еврозоната със сигурност няма да влезем. 

Цоня Събчева