Ивайло Калфин, бивш външен министър, бивш вицепремиер и социален министър, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Вече втори ден земеделците не се отказват от националния си протест, защото нямат резултати по исканията им за отпадане на вноса на продуктите от Украйна. За първи ден излизат, водени от синдикатите, също на национален протест с призив за сигурно бъдеще миньори и енергетици. На този фон по данни на "Евростат“ почасовата надница у нас е 8,2 евро при средно 30 евро за Европейския съюз. Изводът е, че България изостава с темпа на повишение на заплатите, като разликата между нашата страна и останалите членки на Европейския съюз е най-драстична и продължаваме да сме на опашката по доходи в Общността.

Протести и ниски доходи – картината на България днес. Какви ще са последиците за икономиката и за управлението на страната? Наш гост е Ивайло Калфин – бивш вицепремиер и социален министър, сега изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд. Добре дошъл в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Калфин.

Здравейте. Благодаря за поканата.

Разраства се протестът на зърнопроизводителите, към който се включиха земеделските стопани от целия бранш. След като блокираха страната, те идват вече и в София. Отпадането на забраната за внос на украински земеделски продукти не беше ли необмислен ход?

Мисля, че беше импровизиран ход, защото след като дълго време правителството поддържаше една позиция, изведнъж за една нощ я смени на обратната позиция. Подобен вид промяна по никакъв начин не допринася за някаква предвидимост или стабилност и в този смисъл всички, които разчитаха на предишните решения, имат основания да недоволстват. Тук бих разделил протестиращите на различни групи, защото примерно зърнопроизводителите, производителите особено на пшеница и царевица, това са борсови стоки. Има международни цени за тях и голямата част от българското производство, близо половината, се изнася, така или иначе. Така че украинският внос няма да го замести. Тук това, което е важно обаче и което държавата не го прави, е да осигури достатъчно добър контрол, за да не влезе от Украйна зърно, което е с лошо качество и което да подбие цената на българското зърно заради качеството му. Това е максимумът, който българската държава може и е длъжна да направи. За съжаление, до този момент това, което чуваме и от предишното служебно, и от сегашно правителство, е, че нямало възможност за такъв контрол. Това не е сериозно. Производителите на слънчоглед пък, те задоволяват около половината от нуждите на заводите в България, така или иначе винаги се е внасял слънчоглед, отново има международни цени, така че там също мисля, че няма да има голяма драма. Въпросът е с производителите на зеленчуци, мляко и т.н., защото не заради конкретното решение, а защото с години те са недофинансирани и са поставяни при по-неблагоприятни условия в сравнение със своите европейски конкуренции. И сега, като се отвори границата от Украйна, това ще направи положението им още по-тежко.

Съществуват обаче и проблемите на пчеларите, които алармират, че се внася украински мед, препакетира се като български и се изнася като такъв. И за това очевидно няма контрол. Толкова ли е трудно?

Ами, тук е контролът на държавата – в смисъл, произходът на един продукт да има много ясни правила, които са в международното право и които са достатъчно добре приети, трябва тяхното прилагане да се контролира. Не е възможно да се пакетира в България мед или да се разфасова и да се обяви за български. Това е нарушение на закона и някой не си е свършил работата, очевидно.

Г-н Калфин, земеделският бранш се консолидира, благодарение и на квалификациите на министър-председателя, който побърза да нарече зърнопроизводителите "терористи“. Това език за преговори ли е? Вие сте бил и външен министър, и социален министър. Няма ли как такива думи да не взривят ситуацията?

Това показва – не я виждаме само при премиера, а навсякъде у нас – липсата на каквато и да било ориентация и опитност какво се изисква на съответните постове. Разбира се, че е абсолютно неприемливо един министър-председател да обявява една група български производители, която и да е тя, за "терористи“, защото не му харесва, те какво говорят. Това е недопустимо и това действително във всяка държава ще има много сериозни последици.

Като оставки, например?

Ами и като оставки например, да. И те не са от доброволност, защото общественият натиск е такъв, а това е, защото не може премиерът да нарочва групи от граждани или от производители, или каквито и да са, и да ги обявява за "терористи“. Знаем, че тероризмът е много тежко престъпление.

Освен земеделският бранш, излязоха днес миньорите и енергетиците. Те се вляха, но в друг национален протест, с призив за сигурно енергийно бъдеще, за запазване на въгледобива и срещу преждевременното затваряне на мощностите във въглищния сектор. Ето ви още един казус с невъзможност за намиране на решение, заради криволиченето на различните власти. Има ли правителството полезен ход?

Вижте, няма нито един случай, в който да е невъзможно решението, винаги има поне няколко варианта за изход. В случая този протест отново е породен от неясна позиция на правителството. Няколкото правителства, докато правехме две години избори – имаше и служебни, и редовни между тях, се изредиха да си сменят позициите. Едните казваха: "Ще затворим, и то с много ускорен срок“, други подписваха споразумение с Европейската комисия и обещаха от името на държавата. След това се появиха други и казаха: "А, не, сега ще го предоговорим“. След това се появиха трети, четвърти и т.н. Представете си работещите в този бранш, независимо работници, инвеститори и който и да е, как могат да разчитат на държавна позиция, която се мени непрекъснато. И сега последното е, че държавата щяла да преговаря за нещо. Според мен, след като е поела ангажимент, много трудно ще постигне други условия. Но поне да се даде яснота и някаква стабилност на тези хора. Иначе ние няма да имаме безкрайно въглищни мини, защото най-малкото няма да има достатъчно желаещи да работят в тях. Но как този процес ще приключи, след колко години, какво ще стане с хората, които работят или биха работили там, това са въпроси, на които все още няма отговор.

Странното е, че публично дори не се обсъждат някакви проекти как да се преквалифицират тези хора и как да се промени инфраструктурата там, където са мините и съответните централи.

Има някои проекти. Тук не става въпрос само за преквалификация, става въпрос за създаване на икономика на същите места, в същите райони. Защото в краен случай работниците биха си намерили работа в друг район, но въпросът е сегашните да не обезлюдяват и този индустриален капацитет да остане там. Така че това става с регионални планове, в които много ясно се показва, какво ще се развива, как ще помогне държавата и къде може да се насочат хората, които търсят работа или които искат да си сменят работата. И чак след това идва вече квалификацията.

И какво може да се каже в отговор на този национален протест за стабилно енергийно бъдеще? Имаме ли сигурно енергийно бъдеще?

То ще е сигурно тогава, когато знаем, че това, което каже правителството, то ще го отстоява, то ще се случи, няма да поема празни обещания и няма да си променя мнението. Тогава всеки един ще се адаптира към промените, като знаем след колко време се случват. Това е най-малкото, което може да направи правителството, и според мен е длъжно на обществото да го направи. Тази безкрайна смяна на позициите, отваряне, предоговаряне, обещания, после отмятане от обещанията създава само повече хаос и напрежение.

Народното събрание прие на първо четене основната промяна в Закона за енергетиката, свързана с въвеждането на пълната либерализация на пазара на едро на електрическата енергия до края на тази година. Битовите потребители ще останат на регулирания пазар до 2026 г., но какво ще стане с тока за бизнеса и как тези процеси ще се отразят върху цените на стоките и услугите?

Токът за бизнеса в момента е субсидиран над 200 лева за киловатчас, което е мярка, която стои от времето на КОВИД, т.е. не на КОВИД, а на повишените цени на горивата след началото на инфлацията и която отново няма яснота докога и къде ще стои. Сега, доколкото разбирам, се предлага подобна мярка да се приеме и за частните потребители. Само да напомня, че това струва огромен ресурс. В момента да голяма степен тези пари идват от допълнителните печалби, които се изземват от действително много бързо трупащите печалби енергийни дружества, но това не е трайно решение. Тук говорим, особено когато хората бъдат пратени на свободния пазар, за трайни решения. Така че мисля, че още много обяснения трябва да се случат. Планът е 2026 г., началото – не съм убеден, поне аз не виждам яснота, какво ще се случи с хората след това. Може би я има, но най-малкото трябва повече информация. Така че има механизми, по които трябва да се предпазят, и то хората, които са с най-голяма необходимост, да се обърне внимание на хората с най-ниски доходи тогава, когато се минава към подобни решения.

А какво ще стане все пак с електроенергията за бизнеса от 1 януари догодина? И как новият либерализиран пазар ще се отрази на цените на това, което бизнесът произвежда, което всъщност ще падне на гърба на потребителите?

Ами за бизнеса няма много голяма промяна. Да не забравяме, че и министърът на енергетиката идва от една от най-гласовитите бизнес организации, които бяха много активни по отношение на енергийната политика, така че сега има възможност да прилага точно това, за което преди това са говорили. Отново казвам, проблемът не е толкова в бизнеса според мен, колкото в частните потребители.

Като капак, за "Шенген“ Нидерландия и Австрия ни отрязаха, а пък според министър Асен Василев нашите финансови параметри ни отдалечават от еврозоната. Имаме ли решение за тази ситуация и това как ще се отрази на живота на правителството?

Според мен и за двете дебатът в България е изключително сбъркан. Правителството си ги сложи в приоритетите и двете неща. Не съм видял програма, но твърдят, че около това всъщност се съставя правителство – да влезе в еврозоната и да ни приемат в "Шенген“. И двете цели не могат да бъдат цели на българското правителство, те не зависят от него, или поне не зависят изцяло от него. Така че още когато се обяви, че се събира коалицията около тези цели, това беше несериозно и смехотворно, защото няма как правителството ти да се крепи на някое решение във Виена или в Хага. Очевидно, че има проблеми. България, между другото, не мисля, че се държи най-адекватно по отношение на "Шенген“ също, защото ние от години казваме, че сме готови за "Шенген“, и също така от години, включително и това правителство, прие поредната програма да се подготвим за "Шенген“. В смисъл, сигналите, които изпращаме навън са: не че сме готови, а че има още нещо за оправяне и поредния план сме приели, който ние ще го изпълняваме, пък някой ще ни контролира по него. В един момент трябва да кажем, че сме готови, и да използва България инструментите, които не са малко в европейските институции, за да си осигури членството. А по отношение на еврозоната е странно, ако финансовият министър се оплаква от параметрите на бюджета, защото той е изцяло в неговите отговорности.

Е, той тези дни проплака, че бюджетът, че държавата отново е на червено заради разходите и несъбраното ДДС.

Е, от кого зависи това? Това е работа на финансовия министър. Така че да погледне себе си. И по-скоро някой друг може да се оплаква от недобро управление на финансите. Но в крайна сметка, това ще се види в края на годината, когато приключи изпълнението на бюджета и видим, какво е похарчено и какво е получено, и как е планирано въобще.

Да ви върна пак към "Шенген“ – нали все ни хвалят от Европейската комисия, от Европейския парламент за нашата готовност и някак се получава така, че от там ни хвалят, но членство няма.

Вижте, ние трябва да разберем механизмите, по които работи Европейският съюз, за да може да се възползваме от тях. Европейската комисия отдавна е казала, че България е готова, включително с речта на председателката от миналата седмица. Европейският парламент е приел сигурно 10 резолюции, в които също насърчава приемането, но това е решение, което се взема от страните членки, от Съвета, и там се взима с единодушие, в смисъл, всяка държава има право на вето. Така че нашият проблем не е с Европейския парламент и Европейската комисия, а с единодушието в Съвета, и то по-специално напоследък, защото преди това е имало различни конфигурации, с две държави. И затова има различни дипломатически методи, по които държавата може да си защитава интереса. Като отново казвам, аз не бих го размахвал като знаме и цел на правителството, защото то изпада за пореден път от много години в ситуацията ние да искаме, само че нас да не искат. Това не ме кара да се чувствам добре и със самочувствие като български гражданин.

Да ви попитам на финала – докога всъщност България и българските граждани ще продължават да бъдат на опашката по доходи в Общността? Според данни на "Евростат“ почасовата надница у нас е 8,2 евро при средно 30 евро в Европейския съюз.

Не е хубаво да гледаме много средните нива, защото има действително огромна разлика примерно между България и Люксембург, където е най-висока почасовата ставка. Проблемът е, че ние продължаваме да развиваме икономика на ниските доходи. И мисля, че останаха в миналото годините, когато министър-председатели казваха на инвеститорите: "Елате, защото при нас е евтин трудът“. Няма как това да бъде конкурентна политика. Пазарът е отворен, много българи избраха заради по-добро заплащане да отидат на друго място в Европа, така че действително  ключът е в увеличаването на доходите. Това не става само с минималната работна заплата, между другото. Това става и с подпомагане на бизнеса така, че да развива, да създава работни места, на които може да изплаща по-високи заплати. Това няма да стане от само себе си и няма как да стане със закон.

А как можем да развием икономика на високите доходи? Какво да включим в нея?

Ами, в нея се включват продукти с по-голяма добавена стойност. Ако се върнем на началото на разговора ни, за да ви дам конкретен  пример, тогава, когато изнасяме зърно, това създава много малко работни места и ограничени приходи за държавата, също. Да не говорим, че няма и регионално развитие. Тогава, когато изнасяме готов продукт – примерно олио, това вече е продукт с добавена стойност, в който са включени работни места, труд, заплати и т.н. Ето по подобен начин България трябва да гледа на себе си, да изнася неща, които имат висока добавена стойност. И още нещо не трябва да се забравя – в България често подценяваме ролята на социалния диалог, на синдикати и работодатели. Колкото по-активни са те, толкова по-добре върви икономиката и толкова по-високи са доходите. Това го виждаме в цяла Европа.

Трябва ли да ви кажа, че от известно време такъв няма?

Ами, формално има. Има тристранен диалог, който върви, но…

Реално?

… мястото на работодатели и синдикати до голяма степен зависи от това, какво им оставя законодателят. Ето, пак ще ви дам пример – минималната работна заплата в директивата, която прие Европейският съюз, трябваше да се увеличи след социален диалог, което може да стане по сектори, може да стане специфична на съответните видове производство. В България на практика парламентът "уволни“ социалните партньори, каза: "От вас няма нужда“. Ето, така не се помага. В смисъл, ние виждаме, че в крайна сметка там, където повишиха заплати – и в учителския сектор, и в администрацията, там имаше силни синдикални движения. Но ролята на синдикати и работодатели зависи от това, какво пространство им се оставя от законодателя, какво се иска от тях да се разберат сами, без да се стига до закон, и тогава решенията са по-добри.

Бил сте вицепремиер, два пъти министър: на външните работи и социален. Каква е вашата прогноза – сегашното правителство ще издържи ли?

Е, зависи на какво казвате да издържи. Правителството работи. Всички ние се сещаме за двете години и петте избора в тях, и политическата нестабилност и мисля, че това е най-силният фактор за запазването на сегашното правителство. То по нито един параметър не е да кажем нормално европейско демократично правителство. В момента имаме едно правителство без коалиция, формална, без ангажименти на политическите партии, очевидно без никакъв опит в управлението. Надяваме се, че ще се понаучат участниците в тази "некоалиция“ или "сглобка“. Започнаха да си казват, че всъщност е коалиция – ами, подпишете споразумение, поемете ангажименти, за да има някаква стабилност в държавата. Така че колко ще изкара – зависи колко ни е страх от нови избори. А мисля, че никой не иска да ходи на нови избори.

А как оценявате 100-те дни на неговата работа?

Има и такъв аргумент, вярно е, права сте.

Благодаря ви за това, че приехте да бъдете наш гост, благодаря ви и за времето, което ни отделихте.

Благодаря и на вас.

Цоня Събчева