Ивайло Илиев, председател на Студентския клуб на политолога към СУ "Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

Как изглеждат събитията от седмицата през възприятията на младите анализатори, питаме Ивайло Илиев, председател на Студентския клуб на политолога към СУ "Климент Охридски“. Г-н Илиев, как бихте подредили по значимост събитията от седмицата?

Да започнем от по-далече всъщност това, което се представя на зрителя, слушателя и на първо време на избирателя реално, според мен е един доста шумен спектакъл в който се случват толкова много действия, че обикновеният човек, като че ли трудно се ориентира, кое действие какво е, какво се случва, какво следва от него и т.н. Затова си мисля, че можем да обобщим случващото се не само в последните седмици, но и сякаш в последните година-две, че политическия процес придоби много голяма, голяма публичност. Какво имам предвид: всекидневно се показват неща от кухнята, вадят се записи, снимки, припомнят се предишни постъпки, политически изказвания и т.н. От това според мен не печели никой, защото от една страна политическият процес трябва да запази тази своя по-скрита част с цел да функционира изобщо, а и да бъде пълноценен. Защото тази скрита част трябва да представлява търсенето на политическия компромис, което е изкуството на тази дейност. А пък виждаме, че от друга страна това не се случва и избирателя се отблъсква,  и от всичко това, което консумира като всекидневни новини. Не мога да ги подредя по значимост. В допълнение мога да кажа, още един проблем от това, което не само тази, а в последните седмици се случва и то е: докато доскоро говорехме за това, как партиите защитават интересите само на своите си избиратели и са да кажем по-агресивно настроени към останалите, то в настоящия пък парламент видяхме и нова практика, в която партии загърбват интереса на своите си избиратели и обслужват само своя си тясно партиен интерес. Така че това наблюдаваме.

Да Ви попитам г-н Илиев за Вашето обяснение? Защо партиите тръгнаха да размахват мръсното си бельо и ние го съзерцаваме буквално от парламентарната трибуна?

Абсолютно. Според мен целта е много очевидна, а именно това търсене на тясно партийните сметки, за което споменах. Според мен, политическото оцеляване на част от партиите дори се крепи именно на това търсене на сметки. Ето, най-добрия пример в последните седмици бяха формациите, които се кълняха, че знаят, какъв е дневния ред на хората, знаят какво може да разреши всички тези кризи, които ни заобикалят, знаят какви мерки за потребителите да предложат, за бизнеса… Всъщност получихме едни три седмици в поправки на Изборния кодекс. Според мен сега, ако избирателите, гласували за тези партии се досетят, че през тези три седмици можеха да се обсъдят кризите и да се намерят възможните решения, да се потърси необходимия политически компромис, за който споменах и в крайна сметка да има реален ефект. То сега най-вероятно остават разочаровани, защото всъщност видяхме търсенето на този ефект, който е само и единствено партиен, а не свързан с хората.

Как оценявате невъзможността на партиите да формират правителство: като липса на капацитет или като политическа целесъобразност?

Не бих казал липса на капацитет, тъй като виждаме наистина много и различни знаци. Ето, буквално в петък приключиха консултациите за евентуално съставяне на правителство с първия мандат. Трябва да отчетем разбира се, че реакциите в политическите среди и не само, от консултациите видяхме, че оценките за личността на проф. Габровски са изключително високи, заслужено високи. И тук идва другият момент в който въпреки този си образ, той в крайна сметка е кандидата за премиер на партия ГЕРБ. На фона на изказванията на лидера на партията, че от него по-добър няма, мисля, че се определи като "българския Меси“, доколкото си спомням, то съответно не знам сега как проф. Габровски ще възприема това, да остане в сянката на нечий образ, който очевидно има проблем с публичния си имидж,  дори частично признат и от самия Борисов реално. Това, което можем да кажем тук също е, че кандидатурата на проф. Габровски, генерално според мен, не е реално изобщо целяща съставяне на правителство. Тук отново се намесват партийните сметки и знаем опитите на ГЕРБ да изчистят и публичния си имидж и този на партията, които в момента не са безспорни.  Така че до края на седмицата предстои да видим дали някакви шансове предстои да възникнат в пространството – това замъглено пространство около първия мандат. Според мен шансовете са нищожни.

А в кой от останалите два мандата шансовете са по-реалистични?

В хипотеза на втори мандат вече чухме една заявка от "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ за кабинет на малцинството. Реално това крие доста рискове в настоящата ситуация на ad hoc мнозинства, тематични мнозинства без каквото и да било управленско мнозинство в пленарна зала. Когато нямаш мнозинство трудно се реализира каквато и да било програма за управление. Плюс още по-голям риск има в това, как едни партии, в този случай – две, биха влезли в изпълнителната власт, а всъщност други формации да диктуват дневния ред в изпълнителната власт. Изпадаме в ситуация, в която две от бившите управляващи партии могат да навредят доста на себе си, а и на страната, така че вторият мандат според мен, също е обречен и вече стигаме до третия мандат. Той се коментира доста широко, разбира се. Аз виждам една друга теория, го наречете ако искате, че за трития мандат ще видим знаците още в началото на следващата седмица. Ако се стигне до там, че проф. Николай Габровски внесе състав на кабинет за гласуване в пленарна зала, нещо което чухме от ГЕРБ като заявки, че ще направят, то това би могло да бъде и някакъв вид тест за правителство с третия мандат. Ако се тества сега съгласие между ГЕРБ, ДПС, Български възход, БСП евентуално в някаква степен, то това съгласие вече ще бъде знак за третия мандат, дали това съгласие вече ще може да роди кабинет да кажем с третия мандат със Стефан Янев в случая.

Как оценявате поведението на политиците, различното публично поведение на партиите – участие във властта, невъзможност да се приемат закони, невъзможност да се направи правителство? Изчерпана ли е партийната система?

Всъщност, въпросът предполага и друго опасение, което има в публичното пространство, свързано с евентуалните промени в нашата държавна и политическа система като цяло, мога да кажа, че всички тези бурни процеси, които споменах в началото, наистина всекидневно засилват най-вече апатията на хората. Остават ни с впечатлението, че и политиката, и партиите, и институциите и като че ли цялата държава някак си са счупени и сякаш са застинали в безвремие. Това според мен има по-големи ефекти – внася, така да го наречем, по-студени тонове в голямата картина, а тя е че се засилва нашата репутация на държава с ширеща се корупция, липса на политическо мислене, на държавническо поведение и всъщност, тези ефекти ги видяхме тази седмица и на европейско ниво. Страната ни реално ще продължава да бъде държана вън от по-тесните форми на европейска интеграция по отношение на "Шенген“, на еврозоната, въпреки че отговаря формално на всички изисквания, знаем. Докато продължаваме да изпитваме проблеми и с върховенството на правото, това недоверие, което виждаме от нашите партньори – то продължава да расте, според мен, няма как да продължим напред без да се работи по изчистване на негативната репутация на България. Без да се преосмислят и сигналите, които даваме към нашите партньори – те са много, много колебливи – виждаме ги спрямо войната в Украйна. Ако продължим да поддържаме образа на евроатлантизма в България само с цел партийни сметки, но без реални действия на партиите, няма как да си мислим, че можем да заблудим когото и да било от западните лидери. Тъй като ние си знаем проблемите и няма как и те да не ги виждат при всички публични заявки и на партиите,  и на действията им.

Казахте, че трябва да се изчисти негативния имидж на България, как? Вие какво бихте предложили?

Тук клишираният отговор е, че партиите трябва да дадат отговор на този въпрос. Но днес, докато обмислях нашият разговор, ми попадна проучван на Галъп интернешънъл по повод процесите, случващи се с нашата интеграция в Шенген и видях, че 46% от хората казват, че е важно приемането ни в Шенген. Не знам дали се разбира от широката публика, защо това е важно. Възможно е да не се разбира, защото нито една власт през последните години не пожела да обясни на човешки език, защо е важно да продължим с европейската ни интеграция, защо е важно да бъдем част от западния свят и това е причината - ефектът е да имаме тези антизападни настроения и гласове в страната, които внасят доста шум в системата – правят протести, виждаме, против приемането на еврото, приемане в еврозоната, говорят за циничната теза за невъвличане във война. Всичко това е отговорност на политиците, които не успяха да обяснят на хората, защо са важни тези процеси, защо трябва да бдим над тях всеки ден и трябва отговорно да се отнасяме към тях не само като партии, като държавна власт, но и като европейски народ.

Вашето обяснение, защо политиците не могат да обяснят  ключови интереси на България на своите избиратели – пак тяснопартийни сметки или обикновена некадърност?

Те се опитва да ги обяснят, но по начин, по който още в първото изречение, което се опитват да всеят в съзнанието на избирателя, разбира се, са следващите избори. Да, отново тяснопартийните сметки се завъртат според мен. В последно време това го наблюдаваме и на най-високо ниво – не споменахме нищо за ролята на президента Румен Радев, който…

Запазвам си специален въпрос за него, но кажете, започнахте.

Ами да, тъй като се досетих сега в рамките на отговора. Реално неговата роля в момента също е доста основополагаща. От една страна той е фигурата с най-голяма концентрация в момента, пък същевременно, доколкото останах с впечатление, няма нито една политическа партия, която да подкрепя изцяло действията му. В този смисъл, колкото и да отрича държавния глава, че не иска да управлява, че иска да даде властта на партиите, аз си мисля, че вече става много очевадно - той опитва вече да се намесва в законодателната власт, излиза с все по-шумни позиции във вътрешнополитически въпроси, виждаме, позволява си да критикува и дори да обижда партии и партийни лица. Не знам, каква е крайната цел на това занятие. Дали е още и още власт, което разбира се, е вредно. Освен тези етикети, които президентът лепи, като се върнем и на консултациите, които проведе преди да връчи първия мандат, всъщност видяхме едно много, много слабо говорене, което не предполага неговата роля на държавен глава. А от висотата на президент, която би трябвало да се чува от словото на държавен глава, видяхме само дребнави реплики и дрязги с политически партии – характерни за междупартийни отношения и за парламента. В рамките на президентска институция не би трябвало да се чуват такива реплики към партии и в крайна сметка те са недопустими, защото имаме две отделни власти – независими една от друга и не би следвало едната да се намесва в работата на другата. Съответно и служебният кабинет пък се намесва и той със своята си роля. Мисля си, че 48-то народно събрание вместо неспирно да атакува служебния кабинет, винаги може да го "уволни“, образно казано, като излъчи ново правителство.

Виждате ли политическа фигура, която стои стабилно на българската сцена? Кои от лидерите или от политиците от по-среден ешалон Ви правят впечатление? Кой се откроява?

Всеки се откроява със своята си агресивна политическа реторика.

Със своята глупост? Нека да си го кажем честно, това е другата страна.

Всеки си има свой начин, чрез който в очите на другия да изглежда неподготвен, слаб политически, без готовност за компромиси… Пак ще се върна на фигурата на президента, че реално, да ролята, която той има в момента е важна и като фигурата с най-голяма власт, но пък на този фон, говорейки за доверие към фигури, отчетливо спада и неговия рейтинг в последните месеци и то трябва да се отбележи. Това означава, че той вече може да се присъедини към лагера на всички политически лидери, които са с много слабо доверие от страна на избирателя, а това вреди на цялостния ни имидж, защото политическата класа в момента, както и Вие го споменахте, изпитва безпомощност, в която сме застинали в някакво безвремие.

Като млад човек, Вие в каква България бихте искали да живеете, да се реализирате като специалист?  

Винаги на въпроси свързани с младите хора съм казвал, че не обичам да генерализирам. Радвам се, е имам възможност и в рамките на Софийския университет, и в рамките на Клуба на политолога, наистина да бъда обграден от интелигентни, можещи, мечтаещи млади хора, които искат да видят България променена, България с възможности за реализация в техните сфери, с повече западен опит защото при нас, винаги го давам за пример, ние сме във възрастта, в която изключително много се ползваме от възможността да бъдем на различни обмени, културни програми, пътувания… Отивайки наши студенти в друга държава и общувайки със свои връстници и приятели, виждат много отчетливо разликите в двете страни. В две изречения не могат да се предадат тези разлики. Усещането е много по-различно и подсказва на много по-осъзнато ниво и подсказва на нашите млади хора, че тук има много върху какво да се работи и много какво да се промени. Това е, което аз наблюдавам от моята си камбанария, така да го кажем. Винаги и мои приятели ми напомнят, че ние сме балон от хора, но го има и другия момент на все по-малко успешно реализирани кадри от университетите, все по-слабия интерес към успех, към знания, към реализация в различните сфери. Ето, веднага си спомням пък един случай в Перник, мисля че беше с един наш връстник, който пък е син на прокурор, където пък видяхме и там какво е състоянието. Има го и този сегмент младежи в България. Нашето поколение е изключително разнообразно и цветно и съответно тези, които желаем и можем да се развиваме в страната ни, трябва да сме и тези, които излъчваме сигналите за тази промяна от която имаме нужда.

Цоня Събчева