Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева в сутрешния блок "Добро утро, България" на  Радио "Фокус".   

Какво реши държавата за настаняването на украински бежанци по родните хотели? Напрежение имаше сред хотелиери заради липсата на яснота дали ще бъде удължена програмата за настаняване на украински бежанци у нас. Българският хелзинкски комитет дори призова правителството за спешно решение и предупреди за предстояща хуманитарна криза. Действията на Министерски съвет бяха налице. Вчера беше взето решение за продължаване на помощта за бежанците от Украйна. Темата ще коментираме в следващите минути със заместник-министъра на туризма Ирена Георгиева.

Г-жо Георгиева, удължихте помощта за бежанците от Украйна. Това ли беше най-добрият вариант?  

Всъщност програмата наистина е удължена за две седмици практически – от 1 до 15 ноември. След обмисляне и преценка на ситуацията, включително и възможностите финансови ресурси, временната оперативна група към Националния съвет по миграция, граници, убежища и интеграция прецени, че това е вариантът, който предложи на Министерски съвет, и съответно той бе приет. Дали е най-добрият вариант – това е най-добрият възможен вариант. След близо колко месеца – от 1 март до 31 октомври, програма, в която украинските бежанци бяха подпомогнати мисля, че доста щедро от страна на нашата държава, първоначално с програма от 40 лева на ден, в последствие – с програма 10 лева за настаняване и 15 лева за настаняване с изхранване, към този момент това е най-добрият възможен вариант. Програмата е удължена до 15 ноември с вчерашното решение на Министерския съвет. 

Хотелиерите обаче знаете, че недоволстваха доста. Те смятат, че има някаква неопределеност в тези помощи. Ето сега те чакат, чакат си парите от Европа. 

Така. Само нека да кажа: всъщност Министерство на туризма администрира осъществяването на тази програма и по силата на този ангажимент – и разплащането с хотелиерите. Действително ние използваме неусвоени европейски средства по програмите, завършили през 2020 г. – това са програми "Добро управление“, "Околна среда“, "Иновации и конкурентоспособност“ и "Човешки ресурси“. Но всъщност процедурата, по която ние получаваме европейските програми, е по-сложна и по-дълга и де факто ние разплащайки се с хотелиерите, авансираме със средства от националния бюджет. Към този момент по програмите, двете, които започнаха – едната на 1 март, другата на 1 юни, сме разплатили близо 187 милиона средства. Де факто сме договорили с цитираните от мен оперативни програми към момента 133 милиона, които разбира се, ще възстановим, ще върнем на националния бюджет, но тяхната процедура по финансирането не е толкова бърза и не е толкова лесна. Така че не става дума за неопределеност, става дума за време. За съжаление, трябва да призова хотелиерите към търпение. На тях ще им бъдат изплатени всички дължими средства, но в крайна сметка след изискуемите и налагащи се проверки и контроли по всички възможности, с които се задължаваме това да правим по силата на преди приетите решения на Министерския съвет.  

Това какъв период може да обхване, тези проверки може би какъв срок ще имат? 

Всъщност това, което правим в момента, и предполагам, че всеки момент – даже от вчера хотелиерите са започнали да получават съобщения чрез тази система, по която кандидатстват. Правим пълен преглед на първата програма, тази, която започна на 1 март и завърши на 31 май, за да можем да доплатим всички нощувки, за които те претендират, а към момента по силата на несъответствие на различните списъци не са платени. Ще има възможност всеки да изрази своята претенция за това какво не е платено, да докаже, че всъщност са нощували при тях украински бежанци и ние да можем да се разплатим. Така че планираме това да се случи в най-бързи срокове. Ние сме платили до месец септември включително, както казах, започваме преглед на плащанията за първата програма, след което ще постъпим по същия начин и с тази програма, която вчера Министерският съвет удължи с две седмици. Така че във времето дори това да се случи до края на бюджетната година, а вие знаете, че бюджетната година завършва в средата на месец декември, но хайде, няма да чакаме този срок – ще бъде до края на месец ноември, всичко дължимо ще бъде платено, ако разбира се, имат твърди доказателства за пренощували на украински граждани, бежанци от войната в Украйна, респективно приети от съответните хотелиери. Проверката не е никак лесна. Сверяваме с няколко източника на първична информация.  

Със сигурност, да. В колко градове текат такива проверки, можем ли да кажем? 

Всъщност ние ще изискаме информация от всички хотели, които са заявили участие в програмата, т.е. това са хотелите по Черноморието, това са хотели във вътрешността на страната, които са настанявали украински бежанци. Не само хотели, а и държавни и общински бази – това са всички, които до този момент от 1 март тази година са участвали в програмата. 

Г-жо Георгиева, има ли някаква промяна при настаняването на бежанците за зимния период? Колко бази ще има, къде ще бъдат настанявани? 

Да, това е всъщност бих казала един съществен момент в решението на Министерски съвет, което беше прието вчера. Дори в тези две седмици, с които ние удължихме действащата програма, настаняването ще бъде само в общински и държавни бази и според нова програма, която в момента се обмисля след 15 ноември практически, то 16 ноември нататък, настаняването на украинските бежанци ще бъде само в държавни и общински бази. Преценката е, че има възможност това да се случи, защото държавата ще поеме изцяло грижата за нуждаещите се украински бежанци. 

В същото време, знаете, неправителствени организации се обявиха срещу финансирането на частния бизнес от държавния бюджет. Може би и това е причината – така ли е? 

Всъщност да – неправителствените организации имат право на своето мнение. От държавния бюджет към момента аз казах, че действително е авансирано финансирането на програмата, но парите ще бъдат възстановени чрез получените европейски средства. Всъщност целта е да се намери най-добрият начин и възможност за места, където реално ще се създадат  възможности за интеграция на украинските граждани. Сами разбирате, че по Черноморието, особено в комплексите през зимния сезон, това е много трудно да се случи. Един "Слънчев бряг“ трудно може да осъществи, да даде здравна помощ например. Също така възможността за участие в образователния процес, детски градини и училища за децата е почти невъзможен.

С колко държавни бази разполагаме, ако мога така да попитам? 

Практически държавни бази има над 8000, доколкото знам. Всъщност те са държавни, общински, като брой са достатъчни. Въпросът е, че не всички са в най-доброто възможно състояние за приемане на гости, т.е. за приемане на хора, които могат да бъдат настанени. Но всъщност преценката се базира именно на онези бази, които имат условия да осъществят настаняване.  

От 8000 колко са такива, които имат условия? 

Поне 5000. Но както казвам, знаете ли, с всички тези конкретни въпроси се занимава временната оперативна група към Националния съвет, така че колегите осъществяват своите задачи. Имаха близо месец време да направят тази равносметка.  

Г-жо Георгиева, знаете, че заради несигурността с хуманитарната програма някои украинци вече решиха да напуснат страната ни. Българският хелзинкски комитет призова правителството ни за спешно решение, както казах, и предупреди за предстояща хуманитарна криза. Вашият коментар по този въпрос – възможна ли е такава? Какво виждате вие? 

Няма да допуснем да се стигне до хуманитарна криза. Това не се случи нито в края на първата програма, нито сега ще се случи. Всички украински бежанци, реално нуждаещите се и търсещи закрила от войната, ще бъдат подслонени и ще бъдат положени всички възможни и всички необходими грижи за тях. Искам само да направя едно пояснение: промените в програмата се налагат и от променените обстоятелства. И България съвсем не е единствената страна, която подхожда гъвкаво по този въпрос. Мога да дам различни примери от Латвия, Полша, Австрия, където също се е налагало промяна в програмите и сравнението с тези страни изцяло по отношение на щедростта към украинските бежанци, сравнението по този параграф и по този критерий е изцяло в полза на нашата страна. Защото ние и към момента, и ще продължим да се грижим за това украинските бежанци да имат подслон и храна – основни изисквания от европейската Директива за временна закрила, докато примерно в някои страни, например в Латвия и Полша, тази помощ е била лимитирана до 120 дни от пребиваването на съответните украински граждани. Така че мисля, че българската държава прави всичко възможно и както казах, няма да допуснем хуманитарна криза. 

Вие казахте, че програмата е удължена с две седмици. А какво следва?

В този вид, в този вид програмата, да.  

А какво следва след това, след като изтече срокът? 


След това отново ще има програма, която в момента проучва временната оперативна група, и съответно ще бъде обявена в подходящия момент. Т.е. програма, но вероятно не с тези параметри, също ще има, но това ще бъде нова програма. С вчерашното решение на Министерския съвет ние удължихме сега действащата програма с тези особености, които вече коментирахме, а именно – настаняването в общински и държавни бази. 

Много ви благодаря за този разговор. 

И аз благодаря. И пожелавам хубав ден и честит празник! Днес е хубав, светъл български празник – Денят на народните будители.  

Честит празник и от нас. Благодарим ви, че бяхте наш гост.