10:21 / 17.04.2026
3109
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Илиян Тиганев, диригент на Пловдивско певческо дружество "Ангел Букорещлиев".
Какво значи за вас този юбилей, тази годишнина?
Тази годишнина за състава на хора е огромна отговорност и чест, защото 130 години не е просто едно число. За нас това е запазена история, предавана от поколение на поколение, запазена в златната книга на Певческото дружество през поколения хористи, именити диригенти, много ентусиазирани хора, които са вярвали в българската песен. За нас това означава да пазим още по-трескаво тази традиция, тя да е жива, но и да я развиваме, да вървим напред. А пък за мен лично това е кауза. Това е мисия, в която влагам сърцето и енергията си, за да обединяваме хората чрез музика, да създаваме стойност на музиката и да оставяме следа по някакъв начин. И най-важното е да предадем този дух нататък, на следващото поколение.
Има ли някаква приемственост в репертоара, има ли нещо, което се пази още от най-старите формации?
Репертоарът категорично се предава от поколение на поколение. Той не може да се обнови веднага, както се казва. Той търпи промени във всеки период от времето, защото всеки диригент си има свой прочит, свое виждане за репертоара.
Но ние пазим една от най-старите песни в репертоара на Певческото дружество, композирана от Емануил Манолов. Това е песента "Каква мома видях мамо", обработена и композирана от него. Това е народна песен, която той хваща от някаква седянка. Знаем, че Емануил Манолов е първо композитор, който обработва български фолклор. Ние изпълняваме тази песен вече години наред. Може би това е една от първите песни в репертоара на Певческото дружество. И всяко ново поколение хористи влага своята енергия, свое прочит в тази песен.
Тези творби се прераждат отново и отново. Разбира се, ние обогатяваме репертоара с нови произведения, включително съвременни и с оркестър.
През 1911 година е бил създаден салонният оркестър към Певческото дружество. Десетилетия наред този оркестър не е функционирал. И понеже ние уважаваме нашата традиция и се стремим към развитие, по случай 130-годишнината на Певческото дружество, ще обогатим своя репертоар с една песен, която да изпълняваме с оркестъра на Певческото дружество. Може да се каже, че това е едно от нещата, с които обръщаме поглед назад към предходните години и искаме да възродим този оркестър.
Имате ли си песен емблема, песен, без която не излизате на сцената?
Да, имаме песни емблеми. Това са произведения, които във времето са се превърнали в разпознаваем знак на състава. Не са случайни творби.
Нашият химн на Певческото дружество съдържа много кратък текст и мелодия. "Песента сдружава, развеселява и утешава". Това е по текст на Антон Безеншек, който е бил първият председател на Пловдивското певческо дружество. Той самият въвежда стенографията в България и прави много за това Певческото дружество да може да се развива. Мелодията е композирана от Ангел Букорещлиев - нашият патрон. И може да се каже, че това е песента-химн и той може да се каже, че е станал символ на нашия хор.
Коя е най-новата творба, която сте разучили и която вече изпълнявате успешно?
По случай 270 години от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт, една от най-новите ни творби е "Ave verum corpus". Тя е изключително красива, въздействаща, духовна творба, бих казал. Носи усещане за смирение и хористите много ги е докоснала. С нейното включване в нашия репертоар правим връзката с Моцарт, с традицията, с новото звучене в нашата програма. И много естетично тя се вписва редом до нашите източно-православни песнопения. За нас е важно не просто да добавяме нови произведения, а да избираме такива, които да имат духовна стойност и да докосват както изпълнителите, нашите хористи, така и публиката.
Подобаващо е за една такава годишнина - 130 години от създаването на хора, да изброим имената на знаковите диригенти, които са водили тази формация през годините.
Предишните диригенти са доказали диригентите, те имат своята история, своя гръб. За 130 години има изключително богата история, с много имена на значими диригенти. Започвам от самия основател, Ангел Букорещлиев, който е бил учител в Първа мъжка гимназия, композирал, събирал и обработвал също български фолклор по фолклорни области, пазил и пренасял традиции, много ценен човек за България. Ние много си го уважаваме и всяка година по няколко пъти посещаваме неговия гроб в град Пловдив.
Антон Цариградски е другият. За 130 години живот Певческото дружество претърпява няколко войни - световни, балкански войни. Антон Цариградски е този, който възражда дейността на хора в този труден период. Нататък са Христо Манолов, Панайот Георгиев, малко по-нататък Крикор Четинян, Никола Липов и много-много други. Всеки един от тях е допринесъл по свой начин за репертоара, стила на хора, визията. Така че днес ние стъпваме върху една наистина сериозна и вдъхновяваща традиция.
Кое е новото, което ти, Илияне направи за развитието на дружеството?
Аз съм диригент от 5 години вече, но това, което се старая да внеса в хора е развитие и съвременно мислене. Но без да губим връзката с традицията.
Най-новото нещо, което въведохме, е възстановяването на салонния оркестър към дружеството, което не се е случило повече от век. Това отговаря на нашата посока, нова посока и ни дава възможност да изграждаме мащабите на нашия хор, както за произведения, така и за събиране на такъв оркестър.
Също така работя активно за разширяването на репертоара, включваме както духовна музика, така и по-съвременни произведения, търсим баланс. Когато ходим в чужбина да показваме на какво сме способни, ние виждаме какво работят и другите хорови състави и по този начин си сверяваме часовниците. Най-важното за мен е да изграждам общност, която е сплотена със музиката. И другото нещо, което постигнахме е, че вече имаме собствена сграда. На времето община Пловдив дарява парче земя на дружеството и хористите тухла по тухла качват нагоре към тепето и построяват тази сграда, което е жива до ден днешен.
Но за сто години не е имало никакви ремонтни дейности. Ние не можехме да пеем в такава сграда, която е неприветлива. Не може зимата да пеем на студено, защото дограмата беше стара, инсталацията също беше много стара. Едно от най-важните неща, които успяхме да постигнем по нашия дом на дружеството е обновяването на залата, създаване на едно модерно, достойно за 21 век пространство за работа. Това означава връщане на дружествения живот на едно историческо място - в подножието на Сахат тепе. Създаване на условия, в които хористите вече се чувстват много комфортно, мотивирани, вдъхновени. За мен това е изключително важно, защото това е една културна институция и тя има нужда не само от репертоар и поддържане на една традиция жива, но и от подкрепа на развитието. И да направим нещо наистина значимо. Ето Драматичният театър е на две крачки от нас, Художествената галерията, Капана и това място стана един притегателен център. Ако преди тази сграда се е използвала само за репетиции, то сега вече тя може да се използва за изложби, за концерти, майсторски класове. Знаем, че в Пловдив има дефицит на камерни зали.
И още нещо ново правим. От месец и половина насам, във връзка със 130- годишния юбилей, започнахме да снимаме подкаст,. В него каним различни хора, допринесли за развитието на изкуството и културата в България.
Нека сега да кажем повече за празничния концерт по повод годишнината! Кога ще бъде и къде? И повече за самата програма.
Концертът е тази неделя, 19 април, от 11 часа в Дом на културата "Борис Христов". Предстои ни един наистина специален момент. Това е концертът на Певческото дружество по случай 130 години от създаването му.
Подготвили сме богата програма, разнообразна. Ще прозвучат както източно-православни, така и западни песнопения, за да покажем широкия обхват и традицията. За нас е голяма чест, че на сцената ще бъдат хористите от Старозагорския хор "Родина" с диригент Добринка Койнова Бирман, както и една от най-запомнящите се и най-разпознаваемите джаз певици Мирослава Кацарова и пианиста Мирослав Торийски. Ще свири и нашият салонен оркестър, ще прозвучи за първи път там, с млади музиканти, които ще видите. Водещ на събитието ще бъде актьора Симеон Владов, също разпознаваем глас, който прекрасно ще допълни атмосферата.
Входът е с покани, но най-важното е, че още един ден ще бъде празник за нас. Това не е само наш празник, но и на българското хорово изкуство, защото ние пазим традициите на хоровото изкуство.
Всички, които наистина ценят музиката и традицията могат да намерят поканите в касите на Дом "Борис Христо" и на гишето до общината.
