Илхан Кючюк, съпредседател на АЛДЕ – Алиансът на либералите и демократите за Европа,  в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Ще погледнем към предизборната кампания у нас от позицията на европейските институции. Наш гост е Илхан Кючюк – съпредседател на АЛДЕ – Алиансът на либералите и демократите за Европа, дългогодишен евродепутат от ДПС. Добре дошли в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Кючюк. 

Благодаря ви за поканата и използвам тази възможност да ви пожелая успех, както и досега сте го доказвали с професионализма си, в новия формат, в този, който го правим с вас.  

Много ви благодаря, много мила оценка, която задължава. Как в Европейския парламент и в семейството на либералите и демократите оценяват политическата криза у нас с петте парламентарни избора и невъзможността политиците да излъчат правителство? 

Не само от Брюксел, но и от всяко едно кътче на България. Според мен България, нашата страна, изглежда объркана в изборите, които прави. Тук не трябва да се обвиняват българските граждани, а по-скоро политическите партии, които не успяват да се  съберат на едно място, казано най-общо, и да намерят онова консенсусно поле, което може да изведе страната от всички кризи. Защото както винаги сме казвали, и то с голяма доза основание, майката на всички кризи е политическата. Без да се намери решение на политическата криза, няма как да се върви напред. Объркано е, защото трудно се обяснява как в една Холандия много партии, понякога и осем, какъвто е този случай, могат да се съберат и да направят коалиция, а в България трябва да се премине за пети път през оценката на избирателите. И какво се случва, ако и този път оценката на избирателите не ни хареса? Задълбочаване на политическата криза, задълбочаване на всички обществени проблеми, които си ги имаме и без това от много години. В резюме, отново повтарям – изглеждаме объркано, изглеждаме слабо, изглеждаме несъстоятелни да помогнем на себе си. А и виждаме в контактите си с избирателите, че те се дистанцират, пасивни са. Избирателят е все по-уморен от случващото се в страната.  

Политическите хаос и нестабилност ли са причина страната ни да бъде в периферията на Европейския съюз и икономическото ни положение да е незавидно? 

Разбира се, че има привнесени кризи, и те са продукт на нарушените доставки, всичко това, което го претърпяхме като трансформация, икономическа или социална, породено от КОВИД. Разбира се, че войната в Украйна има своите отражения. Но виждаме, че редица държави пък се справят. Ето, да вземем за пример министър-председатели, които потвърдиха доверието си – така стана в Естония, така стана в Дания до голяма степен, така стана в Швеция, основните политически партии запазиха позициите си. Т.е. политическата криза трябва да бъде управлявана и тя се управлява от разумните общества, намират начин как да излязат от редицата предизвикателства, които им дава ситуацията. Със сигурност политическата криза не помага на България и ни отдалечава от това, което вие казвате като съвършено вярна оценка. Ние отиваме все повече и повече в периферията на Европейския съюз и това е отношение, което не може да бъде нито поощрявано, нито оправдавано. 

Как може да се управлява политическата криза в България? От ДПС от години предлагате формулата, но оставате нечути. Защо?  

Е, какъв е резултатът от това, че не сме чути? По-лош и по-лош. Има ли смисъл да се говори отново за едно и също нещо, като се вижда от социологическите проучвания, че резултатите ще бъдат приблизително едни и същи между самите партии, а и Айнщайн го е казал, не съм го казал аз – глупаво е да се предлага едно и също нещо, когато се знае, че резултатът ще бъде един и същ. И няма да се изморяваме, разбира се, да повтаряме, че трябва да се потърси онова консенсусно поле. То може да бъде временно, може да бъде за определен период, може да ангажира повече политически партии без това да означава задължителна подкрепа, но нещо трябва да бъде направено като начин за превъртане на този цикъл, в който сме влезли и продължаваме да сме. Това е като една кола, която потъва, и ние се съгласяваме с нейното потъване. Водата е дошла до гумите, после до капака, следващият път – до прозорците. Ако продължаваме така, цялата кола ще е потънала. Цяла България ще е потънала в проблеми, които и без това си ги имаме и те са наслоени от години наред.  

С какво се различава дневният ред на българската държава с този на европейските институции? 

Основната разлика е, че европейските институции имат стабилност. Българските институции нямат стабилност. И другото, което е – въпреки желанието на парламента да има по-голяма власт, желанието на Съвета пък да не я дава тази власт или Комисията да бъде истинска изпълнителна власт, се вижда, че в европейските институции има диалог и координация. В България няма диалог и координация и институциите се противопоставят. Ние сме в ситуация на постоянна война – война между стара и нова власт. Не че няма смисъл от същински разговор за постигането, за успехите, за провалите, но да не стигаме до война, където рискуваме институциите да бъдат отслабени и изхабени. Наченки на такова изхабяване, дори достигане до там институциите да бъдат незначителни, т.е. гражданите да не вярват, че през тях, през законите, през органите, през регулаторите могат да създават правила и по тях да се прави бизнес, по тях да се утвърждават принципи за отношения, ми се струва много тъжно. Ние вървим в тази посока. Това е основната разлика. Съществената разлика е, че в Европа има стабилност. Стабилността не се възприема като нещо лошо, точно обратното.  

А как ДПС работи за изграждането на европейски образ на България?  

Ежедневно, като не хули страната си. Това е много важно. Ние никога не сме казвали лошо за България, независимо кой е управлявал. Винаги сме критикували управляващите, но с ясната мисъл, че посоката, образът на страната трябва да бъде на проактивен и компетентен член. И това става чрез политици, става чрез хора, които са чисти, хора, които разбират европейската идея, и са отишли там не за да се огъват, а да защитават национален интерес. За нас винаги въпросът е стоял по следния начин: първо решението се взема в България, през партии, държавни организации, институции, София го подпечатва и то се защитава навън. Не обратното. Защото София и българските граждани – под София разбирам консолидираната енергия на българските граждани и на институциите – знае най-добре, какво е важно за страната ни, не някой друг. Оказа се, че толкова години, откакто сме член на Европейския съюз, не са много и политиците, да не кажа държавниците, че е много претенциозна дума, но и партиите, които имат отношение към Европейския съюз като на важна част от българската вътрешна политика. Европейският съюз не е нещо външно за България. Ние сме Европа, ние сме Брюксел и това е нашата столица. Ние имаме част от ангажиментите си и към Брюксел. Но Брюксел има пряко отражение върху транспорта, както видяхме с пакета "Мобилност“, има отношение към еврозоната, защото това означава да бъдеш част от организация, от съюз на богати държави, не просто да консумираш техните решения, а да участваш в изграждането им. Има отношение към "Шенген“, което означава сигурност, по-бързо преминаване на стоки и услуги. Това има отражение най-вече към самочувствието на българския гражданин. Той не може да бъде стигматизиран, защото е второ качество. А с действията си ние го стигматизираме. С политическата си арогантност, с всичко, което води до затлачване на целите на страната, ние го стигматизираме и го превръщаме във второ качество гражданин. 

На тези избори водач на варненската листа на ДПС е дългогодишният евродепутат Филиз Хюсменова, която прокара пътя към високите позиции на българи в либералното семейство и в структурата на комисиите в ЕП. Тя и вашата партия получиха вече подкрепата на дългогодишния министър-председател на Белгия и бивш председател на групата на АЛДЕ в Европейския парламент Ги Верховстад, с когото Филиз Хюсменова е работила като колега и негов заместник. Защо е необходимо присъствието на политици от такъв ранг в партийните листи и как ДПС прави своята селекция? 

За да европеизират България, защото всичко това, което с вас го говорим, е продължение на целия голям разговор как България трябва да бъде интегрална част от Европейския съюз, не само на думи, а на дела. А самият факт, че г-жа Хюсменова четири години откакто не е в Европейския парламент получава подкрепа, такава видима, висока подкрепа от политици с историческа следа в Брюксел и в европейския проект, означава, че тя е много стойностен, висококомпетентен и сериозен политик, който също е оставил следа преди това в Брюксел. Не може човек да получи подкрепа от политици, които имат съществено развитие за европейския проект, ако той преди това не е бил запомнен с нещо. Има много голям смисъл в кампанията, която тя прави във Варна, и ще има много голяма добавена стойност нейното присъствие и присъствието на много други ценностни и смислени хора в българската политика, хора с компетенции, хора с гръбнак, хора, които могат да отстояват каузи и се борят за тези каузи, защото професията политика предполага да имаш много качества, но безспорно това, което я движи, е каузата. Всеки иска да бъде млад, модерен, перспективен, образован, богат и го отъждествява това с идеята за промяна. Това не е ново за световната политика, нито започва от вчера, нито от който и да е новоизлюпил се политик. Като цяло идеята за промяна е присъща на всички политици, но малцина са тези, които имат търпението и страстта да докарат промяната докрай. Филиз Хюсменова е такъв политик, от който аз съм се учил и на който съм се възхищавал. 

Как оценявате кампанията, която върви в момента в България? Тогава, когато имате възможност, и вие участвате в нея. Как я възприемате? 

Разбира се, аз не съм късал връзката с българските граждани, не само по време на кампанията, но и преди, и след нея така ще продължава да бъде. Хората са объркани, защото не могат да си дадат ясен отговор: докога това ще продължава. Изморени са, виждам го по очите им, виждам го по реакциите им. Но в същото време, за огромно удовлетворение, има прогресивна част от българското общество – и млади хора, и много активни жени, и хора с професии, цели съсловия, които разбират смисъла на това да бъдат активни участници. Това ми дава някаква светлина, някаква надежда, че не всичко е изгубено. Продължава да има хора, които се интересуват от добрите неща, от технологията на политиката, въвличат с каузи редица други хора, групи от обществото и така трябва да бъде. Въпросът е, че тези хора трябва да бъдат много повече, а за да се стигне до там, пак идваме до  политиците, които трябва да дадат посоката на това помирение, посоката на търсене и намиране на поле за консенсус, поне по няколко теми. Защото разделеният политически елит води след себе си до разделение на нацията, а не е излишно да се каже, въпреки че е азбучна истина, че разделената нация не може да постигне нито един успех. В българската история има редица примери както за геройства и за обединения, така и за провали и падения, които са били плод на разделението на обществото и преди това разбира се, на разделението на хората, на политиците, на партиите.  

Ние видяхме, г-н Кючюк, как толкова хора у нас се обединиха да помогнат на пострадалите от тежките земетресения в съседна нам Турция. Защо тази съпричастност можем да проявим към съседите си, а не успяваме да я насочим към самите нас?   

Мога да кажа, че това беше нещо хубаво, което се случи. Всички български граждани, независимо от етнос, религия, политически пристрастия, се обединиха и видяха, че може да бъдем заедно в такава трагедия, когато се отнася за съседна държава. Наистина вярвам, че доброто победи в този случай. Наистина вярвам, че България трябва да се гордее. Аз мисля, че го казах и преди това в едно наше интервю с вас – много малко са били случаите, когато чужденци са хвалили България, са говорили високо за България, са говорили емоционално за България. Такъв беше този случай, когато комисарят по кризите ми каза: "Илхан, ти трябва да се гордееш със страната си, защото тя беше първа. Реагира, беше абсолютно на очакваното европейско ниво“ – нещо, което пак повтарям, не съм го чувал много пъти, за съжаление, вече от не толкова кратката ми политическа кариера в Брюксел. Що се отнася до големия въпрос как ние да се обединим и какво ни пречи – ами, може би пак трябва да погледнем към хубавото в себе си. Ако една такава трагедия може да ни поучава и да ни обединява, може би трябва да погледнем пак към обединителния елемент, това, което може да ни събере в името на друга кауза. А тази кауза трябва да бъде доброто на България, благоденствието, силното й присъствие там, където е, европеизирането на страната ни. Младото поколение да бъде стожер на демокрацията, да поеме тази битка за демокрация, права на човека, върховенството на правото и да я отнесе, да я модернизира по начин, по който я разбира, с подкрепата на тези, които са изградили България, на нашите родители, прародители. Изобщо, идеята за продължаване на успехите на мен не ми е чужда, защото живея и работя в партия, която има силно усещане за минало, настояще, бъдеще. Това не са категории, изхабени от смисъл, а вярвам, че никога няма да загубят и своята стойност, защото само политическият елит, който чете историческите уроци, отговорно може да отнесе страната към успехи.  

Какви са приоритетите за развитието на България на ДПС, които вашите представители изтъкват за тези избори и по време на кампанията? 

Борбата с демографската катастрофа – задължително е. Виждаме, българският народ обеднява, той излиза навън, губим кръв, губим потенциал, губим възможности. Това е задължителен приоритет, който върви ръка за ръка с доброто образование, със здравеопазването. Няма как без здрава нация, без образована нация, без нация, която вярва в културата, да има просперитет в една държава и утвърждаване на институциите. Не може да продължаваме да съсипваме своите институции. Точно обратното – трябва чрез демократичен избор, чрез процедура да ги легитимираме, да ги правим по-силни. Утвърждаването на международния авторитет на България в съюзите, в които членува, качествен, компетентен член на Европейския съюз, проактивен член в НАТО. Изграждане на консенсус и стабилитет чрез уникалния български етнически модел тук, в нашия регион, в региона на Балканите. Изобщо, всички тези приоритети са приоритети на ДПС от години и ние ще ги утвърждаваме, развиваме. Разбира се, политиката е и технология, е и опит, е и иновация обаче. Опитваме се през всичко това, което имаме като политически инструментариум, да разгръщаме своя потенциал – през млади кадри, през опитни хора, през опити да се променят определени похвати, стратегии, за да отидем по-напред. Всяко едно общество трябва да се движи по-напред, то трябва да се движи убедено, уверено в утрешния ден, с ясен план за години напред, десетилетия напред, за да бъде то устойчиво, за да се държи на краката си. 

След 2-ри април какво очаквате? Каква е вашата прогноза? 

Много ми се иска да бъдем заедно. Не лоши срещу добри, а да бъдем заедно като държава, да бъдем обединени в името на определени цели, а това минава през съставяне на правителство. Само тогава може да говорим за силна нация, за проспериращи хора вътре в нея, за посланици, български граждани, които с гордост пътуват, работят, връщат се в страната си, изграждат семейства, успяват и този успех го разказват на всички. Тогава ще бъдем и атрактивни, и желани като държава и от свои съседи, и от свои приятели, и ще получим уважение от нашите партньори. Но това най-вече трябва да бъде в името на нацията. Не може да продължаваме да съсипваме себе си. Всичко разбирам, но не разбирам идеята с лека ръка да съсипваме постигнатото и да обръщаме гръб на  възможности, които ги имаме. А ние ги имаме, въпросът е да се ориентираме в тези възможности. Светът винаги се е движил от проблеми, предизвикателства, от една страна, а от друга страна и от възможности. Нека да направим всички тези проблеми възможност за България.  

Цоня Събчева