Илхан Кючюк, съпрезидент на партия "Алианс на либералите и демократите за Европа“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

От БСП обявиха, че няма да подкрепят декларацията на "Продължаваме промяната“. Пред депутатите си на среща в централата на ГЕРБ преди началото на парламентарната седмица лидерът на партията Бойко Борисов бе недвусмислен, че няма да подкрепят съставянето на такъв кабинет. На обявената от мандатоносителя среща за обсъждане на декларацията за приоритети на евентуалното бъдещо правителство освен от ГЕРБ, не отидоха от ДПС и от "Възраждане“. Така акад. Денков не успя да си осигури мнозинство, което означава, че след седмица ще върне на президента нереализиран втория проучвателен мандат. Продължава политическото противопоставяне, което се дължи на партийните монолози без желание за диалог, но и без връзка с действителността. Кой и как може да развърже или да разсече може би е по-точно да се каже все по-затягащия се политически възел у нас? Гостува ни Илхан Кючюк – съпрезидент на партия "Алианс на либералите и демократите за Европа“, евродепутат от Движението за права и свободи (ДПС). Къде виждате оптимизма в новата година – в третия мандат или в очертаващите се все по-вероятни мартенски избори?

Иска ми се да има помирение, което минава през общата воля. Ако през 2022 г. бяхме свидетели на война на няколкостотин километра от нас, на тежко противопоставяне, на война между институциите, ми се иска през 2023 г. да бъде малко по-различно. Диалогът, който безспорно е счупен, да се превърне в начин за преодоляване на политическите различия и всички онези разделителни линии, които до голяма степен са неоснователни и безсмислени в очите на българските граждани, и не само в техните разбира се, трябва да бъдат смекчени, за да се преодолее ситуацията, в която сме.

Къде виждате решението на политическата криза и по-точният въпрос може би е: как да се слепи счупеният диалог?

С диалог, няма друга алтернатива. Ако политическите сили продължават да отричат възможността да работят заедно, безспорно това минава през разговор като за начало. Оттам нататък е много трудно да се постигне какъвто и да било консенсус – било то за политики, било за програма или за нещо по-дългосрочно с цел излизане от кризата, която безспорно ни е налегнала. И тя не е само една. Ние сме в поредица от кризи, но майката на всички кризи е политическата. Без нейното решаване няма как българският бизнес, българските граждани, пенсионери, всички, които очакват социални плащания, или международното измерение, "Шенген“, еврозоната да бъдат приоритети за правителството. А се видя, че когато нямаме стабилно, редовно правителство, институциите не функционират по начина, по който трябва да функционират в нормална демократична среда.

Излязохте за това интервю от заседанието на Централното оперативно бюро на ДПС. На обсъжданията вие къде се виждате в политическия процес, в решението на политическата криза къде се виждате като партия?

Е, безспорно, ние много пъти сме доказвали, че националният интерес може да стои много по-високо от личнопартийния в редица случаи. Когато беше трудно, се състави тройната коалиция с мандата на ДПС. Беше изключително важно, за да влезем в Европейския съюз – преломен момент за страната и политическата ориентация на България. Преди това спомогнахме за това да има редовно правителство, за да се излезе от друг тип криза. Колкото днес някои политически анализатори да посочват беровото правителство като не възможно най-добрия вариант, то ми се струва, че към днешна дата едва ли може да се постигне такъв резултат, какъвто беше постигнат тогава. ДПС е фактор за стабилност и винаги ще отстоява този стабилитет в държавата, за да може страната да върви напред. Ние го осъзнаваме това, че без общи усилия, без обединение на ресурса, на потенциала на цялата нация, много трудно би било да вървим по нов път, което е свързано с модернизацията на страната, свързано е с това не просто да бъдем някаква формална част от Европейския съюз, а значима част от самия Съюз като участници, като държава, която защитава националния интерес и заедно с това изгражда общ политически консенсус.

В началото на декември миналата година, г-н Кючюк, вие казахте, че ДПС е готово да преговаря с ГЕРБ за евроатлантическо правителство. Как би изглеждала тази ваша готовност за третия мандат? С кого и за какво сте склонни и готови да преговаряте?

Нека да видим, когато президентът връчи третия мандат, на кого го връчва, каква е нагласата на останалите политически сили, защото третият мандат по своя характер е кризисен. Такава е Конституцията и логиката на Конституцията в България, че първият мандат, когато не се реализира, вторият бива автоматично повличан и третият мандат изисква много по-широка подкрепа, много по-задълбочена подготовка и осъзнато високо ниво на политическа култура – нещо, което в настоящия момент не виждаме, определено.

А вие имате ли очаквания на кого президентът би връчил третия мандат?

Не, нямам никакви очаквания, нито разсъждавам в тази посока. Това е приоритет на президента. Той е част от неговите конституционни правомощия. А и не мисля, че точно на кого ще бъде връчен третия мандат е ключовият въпрос, ако няма необходимата подготовка и всички останали предпоставки, като добро желание, ясно виждане как искаме да стои страната ни занапред, не са налице.

Кой би бил ключовият въпрос за третия мандат?

Ако няма минимално желание за политическа комуникация, отрича се всичко, което е направено през годините, или заклеймяват се с морални категории едни партии, създават се изкуствени червени линии, който и да е, въпросът не е от съществено значение.

Г-н Кючюк, вие вече имате богат опит в европейската политика. Как влияе на България невъзможността за съставяне на правителство? Знаете, че мнозина анализатори у нас дават примера с Белгия или с Холандия, които в продължителен период от време не са имали правителство, но никой не ги гони нито от еврозоната, нито от "Шенген“, а с нашата нестабилност никой никъде не ни иска. Защо?

Малко по-различно е в тези държави, защото имат утвърдена демократична култура. А освен всичко друго, институциите функционират независимо от това, дали има централната изпълнителна власт. Има много големи правомощия на регионалните и на местни власти, които са в състояние да изпълняват своите всекидневни ангажименти, без да има централна власт. В България, и не само в България, и в редица други държави, централната власт влияе до голяма степен върху местната и върху регионалната. Да не говорим, че регионалната власт до също толкова голяма степен е неглижирана. Т.е. въпросната децентрализация не се е случила и няма наченки да се случи по начина, по който функционира в тези държави. За България политическата стабилност е ключова за реализирането на политики, които са свързани с Европейския съюз, ако трябва да говорим за европейското измерение. Няма как да имаме успехи с "Шенген“, с еврозоната, да задълбочим своята интеграция в съюзите, в които членуваме, ако нямаме стабилност в страната. Разделена нация – и тук нека да бъда много ясен – разделена нация, а преди това разделен политически елит не може да защитава външнополитически приоритети. Доказано е с времето. Просто не работи, не функционира. Когато българският политически елит не е в състояние да начертае ясен хоризонт за следващите няколко години, с конкретна стратегия, как се изпълнява, кое е дефиниция за успех, как се измерва този успех, много трудно, да не кажа почти невъзможно е България да има своя позитивен пример, своя добър пример. И безспорно изключваме много възможности, сами изключваме "Шенген“, сами изключваме еврозоната. Не казвам, че стабилността е единственият фактор за членството в еврозоната и в "Шенген“, но се оказа, че е един от ключовите фактори за това.

И пак се завъртяваме в омагьосания кръг, г-н Кючюк – разделение на нацията, с разделен елит не може да защитава външнополитическите приоритети, казвате вие. Е как да се събере този разделен елит? Каква е рецептата – първо, второ, трето? Какво трябва да се направи?

Все ми се струва, че в политиката не може да продължава толкова дълго време да съществуват два разказа. Те вече две години, в продължение на две години съществуват. Единият е на едните, другият е на другите. Някак си тези два разказа, които вървят като паралелни реалности в българската действителност, трябва да бъдат слети. Ясно е, че не може да се забрави всичко, което се е случило. От друга страна се видя, че претенцията за новаторска политика, облечена в опаковката "промяна“, не се реализира по начина, по който се очакваше и от българските граждани. Оттук нататък идва следващият въпрос – дали продължаваме с тези два разказа да живеем и да създаваме паралелни реалности пред очите на българските граждани, или както е казал мъдрият български народ, запретваме си ръкавите и започваме да работим по ежедневните въпроси, които касаят интереса на българския гражданин, които касаят пенсиите, заплатите, работните места, които касаят международния образ на страната. Всички тези въпроси могат да бъдат решени, но отново идваме до ключовата дума "диалог“. Няма как да се създават партньорства с отричане, или поне не може това отричане да бъде заложено толкова дългов време в българското общество, защото то ни отслабва, разяжда социалната тъкан на българското общество. То не е политически въпрос просто, а е дълбоко социален въпрос за българската нация. И въпросът е къде стоим като политици в този разговор, дали го неглижираме и гледаме само един или друг избор, или поставяме темата и въпроса за държавността, за авторитета и достойнството на българската нация по-високо от личното си его и политически пристрастия. Аз бих избрал безспорно достойнството на българския народ и неговото бъдеще, но не през някакви общи патриотарски формулировки, а с конкретни действия.

Знаете ли, всички такива опити за диалог в крайна сметка се удрят в голи пропагандни фрази много често и това отблъсна и българските граждани.

За съжаление. Това се вижда и по избирателната активност. Българските граждани не гласуват, защото виждат повторение на едно и също нещо.

Виждат лицемерие и безсмисленост.

Виждат лицемерие, виждат несъстоятелност да се предложат адекватни решения на важни въпроси. Ако някой има по-добра идея, нека да я сподели. Аз нямам по-добра идея, освен това да се сяда и да се разговаря. Кой е другият път? На отричането. Докъде ще ни доведе това отричане? До себеотричане и от там сме в последния кръг на Европейския съюз. А ние нямаме друг път, освен по-активна интеграция в Европейския съюз. Нямаме друг път на благосъстояние, освен Европа.

На какво ниво е нашата интеграция в Европейския съюз през последните две бурни години, когато тръгнаха да се разместват пластовете, в които новото не си намери място, а старото не можа да бъде разбрано?

Прави се оценка на въздействието – т.нар. impact assessment. И тук вече не говоря само за големината на държавата. Взема се критерий "Брутен вътрешен продукт“, взема се активност в определени формати, взема се икономическо състояние, измерено през различни параметри, свобода на словото, на медиите и демократични стандарти. И най-вече как страната участва във формирането на дневния ред на Европейския съюз. За съжаление България е твърдо на последно място, когато говорим за степен на интеграция. И слагам още едно ударение, когато говорим за желание за участие в европейските процеси. Променят се местата. От 13-о има държави, които стават трети, от трети стават може би седми-осми. Но има едно място, което за съжаление е отредено на България – то е последното. Ние не желаем да участваме активно във формирането на европейския дневен ред. А както много пъти съм се изразявал образно, това е един влак, в който има 27 вагона. Дали България ще участва във формирането на обща композиция е въпрос на България. Влакът ще си върви и тези 27 скачени вагона си имат посока, имат си бързина, имат си визия и те се състезават един с друг в рамките на това огромно конкурентно пространство, което е пространство на свободата, на върховенството на правото, на еманацията на високите достижения в човешката цивилизация. Ние сме там, защото българският народ – и слава Богу е имал мъдри политици, които са предопределили посоката на България. Оттам нататък идва следващият въпрос – как участваме, за да може това формално участие, членство да се превърне в степен на благосъстояние за българските граждани? По-висока степен безспорно, да станем икономически по-добра страна с по-високи стандарти, социални, екологични, демократични и всички достижения, които ни предоставя Европейският съюз. Но ако отказът от всичко това е български, т.е. той е наш личен, национален въпрос, няма кой да ни реши проблема, освен ние сами да си го решим. И тогава не може да се сърдим на никой за този отказ, защото той е наш, той е избор. Европейският съюз е пространство на избора, той дава право да избираш. Разбира се, че има отговорност, но основното е изборът. Ако ние избираме този път – съжалявам да го кажа пак, но отговорността е наша, не на някой друг.

Ако в крайна сметка двата разказа на двете Българии, на двете политически Българии не се съберат, какви са рисковете?

Е, тогава ще се самоунищожим. Тогава сами се вкарваме в периферията на Европейския съюз. Ние сме тръгнали много силно към тази периферия. Ако искаме да засилим този процес, сами може да го направим. Знаете ли, онзи ден се шегувахме с колеги, български евродепутати, които казаха, че Румъния работела за себе си за влизането в "Шенген“. И аз казах: ами не познавам друга нация, която не работи за себе си.

И която работи срещу себе си.

Която не работи за себе си, респективно работи срещу себе си. Това сме ние, българските политици, за съжаление. Не е за смях, не е за сарказъм, това е горчивата истина, която е дълбоко вкоренена и в нашата народопсихология, за съжаление намира и пряко проявление в днешната оперативна политика.

Е, не ни ли бяха достатъчни толкова години европейско членство, съизмеряване с другите народи, за да се види, че тази народопсихология трябва да се лекува, да се оправя?

Такъв въпрос задавам и аз – не ни ли бяха достатъчно 30 години, за да видим накъде трябва да вървим? Не ни ли бяха достатъчни заветите на Левски, че ние трябва да сме равни с европейските народи? Много въпроси, които са тежки, могат да се зададат, но за съжаление има малко воля за търсене на отговори.

Има ли вероятност да бъдем разделени от Румъния за "Шенген“?

Съществува такава вероятност и тя никак не е малка. Защото колкото и да ни се обяснява, че въпросът е в намирането на нови аргументи, основно юридически, начинът, по който ще бъде формулирано последното искане в Европейския парламент, няма да е вече "Искате ли България и Румъния да бъдат част от Шенгенското пространство?“, а ще бъде "Допускате ли Румъния да бъде част от Шенгенското пространство?“. И ми се струва, че много малко хора биха казали "не“ на това. И аз не намирам сериозни аргументи пленарната зала да отговори по друг начин на този въпрос.

Чуваме от високопоставени представители на българските власти, че едва ли не "Шенген“ ни е договорен до април месец, до края на годината. Ама ние ако не правим нищо по въпроса, тия договорки няма ли да увиснат? Изобщо кой дава такива договорки?

Договорки с кого? Въпросът е, че трябва да бъдат убедени държавите, които имат своите аргументи, и Нидерландия, и Австрия. Очаквам и други скептични държави да излязат със свои позиции. България трябва да има своята силна национална позиция, изградена в София, защитена в Брюксел, в другите европейски столици, и ясна комуникационна стратегия, включваща целия интелектуален капацитет, усилията на всички политически партии, както го правехме в периода 2003 до 2007 г., буквално преди да ни приемат в Европейския съюз. Нека да припомня – и тогава имаше такива притеснения, свързани с върховенството на правото, организираната престъпност, с корупцията, с борбата с корупцията. Но намерихме начин да убедим, защото политиката е преди всичко усилие, което трябва да убеди. В тези държави също имат своите проблеми, свързани с миграцията, свързани с въпроси, касаещи техните вътрешни политически дебати, коалиционни споразумения. Ние трябва да намерим ясната комуникационна стратегия, да я изградим, ако я нямаме, и да я утвърждаваме. Разговори с управляващи, с опозиция, публичност, с влиятелни хора, които могат да бъдат наши застъпници, буквално наши посланици в "Шенген“, за "Шенген“ – нещо, което е правено. Ние, ако сме хора с политическа биография в рамките на либералното семейство, може да го направим. БСП да бъдат използвани със социалистите и демократите, ГЕРБ да бъдат използвани в Европейската народна партия. Тук няма политическо разделение, защото от настоящата ситуация губим всички – българският бизнес, свободното движение на стоки. Всичко това би облагодетелствало българските граждани и инвеститорите. Виждате колко атрактивна е днес една Хърватия след членство в "Шенген“ и в еврозоната. Ние имаме нужда от едно такова ново, презаредено самочувствие, което да покаже, че може да бъдем страна на успеха, че може да успяваме. Не сме обречени винаги да бъдем последни, не сме обречени да бъдем винаги губещи. А имаме своя прочит, съвременен, за успял човек, за успяла кауза, за успяла нация.

Слушам ви, г-н Кючюк, и си мисля, как става така, че българските евродепутати, като групи, като делегации са изключително силни, с авторитет в политическите си семейства. Вие – на ДПС, в семейството на либералите, вие дори сте съпрезидент на Либералната европейска партия. От БСП са добре поставени в Групата на социалистите и демократите. ГЕРБ в Европейската народна партия има много силно присъствие.  Дори Радан Кънев, който е единственият депутат от "Демократична България“, и той се ползва със значимо име. Е, как българските евродепутати успяват да извоюват своя авторитет в европейските политически семейства, а държавата ни куца на последно място?

Вие сами може да си отговорите на въпроса – защото работим заедно. И така е, всички колеги са авторитетни колеги. Те работят по важни досиета, които са важни за самия Европейски съюз. Но и това, което го изградихме като доверие между нас, 17-те, с чести срещи, със защита на национални каузи, било то по пакета "Мобилност“, било по въпроси, касаещи правата на българите в различни държави – все теми, по които ние може да намерим общо решение. Имаме общ поглед, гледаме на едно и също място. Можем да го правим. Ние сме го правили и ще продължаваме да го правим. Смятам, че това е правилното и така трябва да бъде.

Може би в този дух вие от ДПС настоявате за обща европейска позиция за случая "Христо Грозев“.

Така е, да. България трябва да иска обща европейска позиция, защото това не е само български гражданин, а европейски гражданин. Днес е той първият европейски гражданин, вкаран в този списък, а утре може да има втори, трети, пети и Европа трябва да има своя отговор на това. Аз смятам, че ако погледнем през националната призма, това е тест за журналистите, за обществото, за държавата като цяло, как реагираме на такъв тип случаи. Не е достатъчно само да бъде изговорено, че е в комуникация едно или друго правителство с въпросния Христо Грозев, а да има ясна политическа оценка, че така не бива, така не може, така не може да се отнасят държавите към една държава член на Европейския съюз.

Европейската комисия излезе във вторник с официална позиция за случая с Грозев. Може би Европейският парламент ще направи същото. Но в Европейския не би ли било редно българският представител там, може би президентът Румен Радев да настоява за такава позиция?

Да го постави. И той може да го постави, и на формат "Външни министри“ въпросът може да бъде поставен. Има формати. Аз ще настоявам да има писмен отговор от върховния представител. Има петиция, която е започната от семейството на либералите и демократите, всеки български гражданин, а и който друг иска, може да се впише в тази петиция, да покаже ясна гражданска позиция. Ще настоявам случая на Христо Грозев да бъде институционален въпрос на самия Европейски парламент, във всички резолюции оттук нататък неговият случай да бъде представен в институционалния разказ, в прочита на европейските документи, за да не бъде просто позицията на един или друг евродепутат, а да бъде позицията на Европейския парламент. Това са неща, които могат да бъдат направени от един евродепутат. Оттам нататък, както и вие самата казахте, въпросът е на българската държава, какво иска тя да направи, как иска тя да се отнесе с този случай на български гражданин.

Може би е крайно време да се събудим от този дълбок сън на незаинтересованост, защото досега не ми е известно българската държава да се е занимавала, да е взела присърце съдбата на български гражданин, застрашен, заплашен някъде по света.

Дошло е времето отдавна и колкото по-бързо го разберем, толкова по-добре за нас, защото няма никакво основание в такъв тип закони. В момента се води война на територията на Украйна и ми се струва, че много журналисти ще имат своя разказ за случилото се там. Аз съм го видял с моите собствени очи в Ирпин, и в Буча, и в Бородянка, и на други места в Украйна. Не можем с пренебрежение да подминаваме случилото се с Христо Грозев. Нито ни приляга, нито е достойно като поведение.

Цоня Събчева