Етнологът Иглика Мишкова в интервю за дневния информационен блок на Радио "Фокус“ .

Здравейте. Много ми е приятно, че сте наш гост.   

Здравейте. На мен също ми е приятно.   

Така, днес празнуваме Деня на любовта – Свети Валентин. Каква е историята на този празник?  

Тук вече е интересно, защото той наистина се е наложил като Ден на любовта, 14 февруари, но той е малко попривнесена традиция. Обикновено в нашата страна и особено в традиционното общество на този ден се празнува Трифон Зарезан.   

Да, ние в началото на предаването си говорихме за това.   

Да, но тъй като че на любовта са подвластни абсолютно всички, особено в годините на демокрацията, този празник до голяма степен започва да се налага повече като Ден на любовта, като Ден на Свети Валентин, ден, в който всъщност хората отбелязват по някакъв начин любовта си и си поднасят подаръци, деня, в който като че всички селища са изпълнени с множество балони, цветя и разбира се, в шоколади, все с формата на сърца или валентинки.   

Всъщност празникът е католически, нали така?  

Да, принципно това е католически празник. Любопитна е ситуацията и със самия Ден на Свети Валентин, защото на датата, на 14 февруари в католическия календар има записани неколцина светци и Свети Валентин. Единият е епископът на днешния италиански град Терни, който на практика е понесъл мъченичество през ІІІ век. Другият е римски свещеник и мъченик в Африка. Но всъщност този, който е най-популярен като закрилник, като светец на любовта, е самият Свети Валентин, който е станал покровител на влюбените, защото е благословил брака между един римски легионер и една християнка. Това е време, в което император Клавдий забранява на младите войници да се женят, тъй като се вярва, че един мъж, който е свободен, е по-добър войник. И според легендата, която е описана в неговите жития, свети Валентин е правил тайните сватби между влюбените, чиито родители не са съгласни с любовта им, и между различни войници с техните любими. Популярна е и една друга легенда – че самият Валентин бил изпратен в затвора, осъден на смърт заради принадлежността си към християнската религия и тъй като в затвора се влюбил в дъщерята на надзирателя, той изпратил любовно писмо в деня на смъртта си и от там се появили, видите ли, картичките за Свети Валентин. Пак има легенда, че си подаряват цветята от градината на младежите, които го посещават, и между една двойка се развива такава голяма любов, че следвайки тази история, много двойки, които почнали да пристигат от близо и далеч при светеца, за да получат благословията за тяхната любов, оттук насетне се подаряват и цветя между тях. А иначе много е любопитна ситуацията с това как самият Свети Валентин обаче се превръща точно в светец на любовта.  

Романтичен празник. Да, кажете ни.  

Той е романтичен празник и като че придобива най-голяма популярност чак през ХІV век. И както винаги, има едно обвързване и взаимно преплитане на различни легенди и различни литературни произведения. Тук като че вината за превръщането на 14 февруари в Ден на любовта е на британеца Чосър, защото той пише една своя поема, в която дава различни информации за празненства покрай Деня на Свети Валентин и определя датата като ден, в който хората и птиците се събират, за да си намерят партньор. И всъщност Чосър е авторът на празника, а не християнската църква. И както обикновено се случва с подобен тип събития, така добре познатата история на комерсиализация на празника.  

Да.  

Защото всички го свързваме обикновено с множеството балони, с които се разхождат влюбените двойки, и разбира се, купищата сладкиши с форма на сърце или в които въобще присъства сърцето, в които присъстват различните амурчета като един от символите на любовта в различни исторически периоди. Така че днешният, съвременният празник съдържа в себе си, разбира се, доста трансформации и до голяма степен е като че по-скоро такъв, изфабрикуван продукт, не неуспял да се наложи абсолютно навсякъде. И тъй като днес неколцина души ме попитаха "Добре, кой е празникът в такъв случай – Свети Валентин или Свети Трифон, и кой трябва да празнуваме?“, бих казала, че може би е добре да празнуваме по-добре любовта със стария лозунг на хипитата, по-добре да има любов, отколкото война, но защо не да празнуваме и любовта към виното – онази любов, която в традицията е малко по-ограничена, когато хората не бива просто да злоупотребяват с алкохола. А любовта и виното вървят винаги ръка за ръка. Нека всички се обичат и разбира се, да празнуват така, кой както сам го усеща.  

Точно така, важно е да почитаме и нашите собствени празници, пък какво лошо има да празнуваме и Деня на любовта, въпреки че е католически. Много благодаря за този разговор. Желая ви прекрасен ден, изпълнен с много любов и с вкусно вино.  

И дано, разбира се, повече дни са пълни с любов.  

Разбира се.