09:41 / 05.11.2026
247
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Христо Христозов, един от организаторите на фестивала "Киномания"2026, за хитовите филми, които ще гледаме в това издание.
Тази година "Киномания" чества 40-годишен юбилей?
Така е, тази година фестивалът "Киномания", който започва през далечната 1987 година, като "Световна кинопанорама", става на 40 години, на практика. За поредна година си партнираме с "Лъки - дом на киното" за пловдивското издание. Специално благодаря на Боби Лалев, Теодор Караколев, Мартин Касабов, Деси Пенчева и екипа, който на място са наши партньори и знам, че много от пловдиските ни приятели чакат този фестивал.
Кажете ни какви са хитовите заглавия на филми, които тази година ще гледаме?
На 12 ноември е началото с филма "Див кон 9" на Мартин Макдона, може би най-зрителският филм тази година на фестивала, не случайно откриваме и с него. Но и поради друга причина, че това е една черна шпионска комедия, в която двама приятели, агенти на ЦРУ през 1973 година, в ролите са Джон Малкович и Сам Рокуел, на тези двама приятели им се налагат да преосмислят своя живот, да преосмислят своите грешки, да направят една равносметка на това, което са изживели, това, което не са изживели. И всъщност, през двамата герои, това е една метафора за всички нас, ако щете и за държавите, които обитаваме, да осмислим и преосмислим това, което правим и да виждаме последиците от своите постъпки. Тъй като в "Див кон 9" става дума за Чили през 1973 година и участието на ЦРУ на в преврата срещу Салвадор Алиенде тогава и после идването на Пиночет. Това е разказано, разбира се, с много хумор, с много любопитни вътрешни истории в сценария и връзки между героите.
Заглавието "Див кон 9" няма да разкодирам, защото трябва да се гледа филма, за да стане ясно защо "див", защо "кон" и защо "9".
Няма как да пропусна и да не кажа и за Андрей Звягинцев с "Минотавър", може би най-известният и актуален руски режисьор, макар че той отдавна не живее в Русия, Филмът му "Минотавър" е френското предложение за "Оскар" тази година и със сигурност ще получи номинация. Вече все голямата награда "Гран-при" в Канн. И това не е случайно, защото "Минотавър" е дългогодишно усилие на Звягинцев. Той, поради болест, може би знаете, не правеше филми след "Не любов". Но това е пореден негов абсолютно приковаващ разказ за властта, за войната, най-вече за ролята на семейството, за семейните отношения, за една изневяра, за мъжко-женско и особено за това къде е границата между добронамереността и насилието, за родителството. Това е много важна тема за Звягинцев, във филмите си той винаги показва едни деца и всъщност, гледайки филмите му, се питаме какво ще стане с тези деца, какъв свят им завещаваме.
Споменах, че голямата награда тази година "Златна палма" отиде при "Фиорд". Един румънски филм, норвежка коп-продукция.
"Фиорд" е филм на режисьора Кристиан Мунджио, който разказва една история, която е много близка до нас в България, защото дълго време си говорихме как норвежците ще ни вземат децата. И всъщност този филм показва едно румънско семейство, на което норвежците взимат децата. И филмът пита имат ли право Агенцията за закрила на детето в Норвегия да направи такова нещо. Дали в това семейство има насилие, дали консервативното възпитание е добре за бъдещето на тези деца. Става дума за семейство румънци, които се преселват в Норвегия. .В ролите е Себастиян Стан, който е румънец по произход, но вече е холивудски актьор е Ренате Райнсве. "Фиорд" е важен, защото е филм, съдебна драма, в която правилно и грешно не са лековато поднесени, няма черно и бяло. Зрителят сам трябва да мисли, да решава и да си дадем сметка всички, че не е много лесно. Но особено за деца, особено за възпитание, особено за бъдещето, което никой от нас не може да знае какво ще бъде, за да вземе решение.
Това по истински сюжет ли е?
В Румъния, знам, че това предизвиква огромни скандали и това е повод на режисьора Кристиан Мунджио да се захване с тази история, да напише сценария. Румънското кино много добре се занимава с това, което вълнува обществото. Не само с този филм, но и с много други. Но, ако някой сега, докато ни слуша си казва, дали не е много тежко това, не бих казвал, че филмите са тежки. Напротив, те са вълнуващи, безсърдечни, всички имат доза хумор.
Но, ако търсите наистина хумор, ведро настроение, имаме друг филм от Румъния, но българска ко-продукция, който се казва "Атлас на вселената“. Беше показан премиерно в Берлин тази година, през февруари, и ще го гледаме на "Киномания" на 13.11. 26 в залата на "Лъки, дом на киното". В "Атлас на вселената" се разказва за едно момче, което мечтае да бъде футболист, обаче живее в малко населено място, където единственият магазин, който продава маратонки, се оказва, че не може да му осигури лява и дясна, а му дава две десни.
И това дете тръгва в едно любопитно приключение да търси лявата обувка, срещайки се с други деца, минавайки през една гора с тайнствени срещи, с прекрасен саундтрак, великолепно заснет. Филм, който гледах, аз бях на премиерата в Берлин, гледахме го с колеги българския екип на филма, но и с цялата препълнена зала, всички бяхме вдъхновени - възрастните с носталгия, а пък децата се припознават в тази история, която едно дете мечтае да бъде футболист. Това е филм за детското въображение, за чистотата на детските желания и мечти. Може да го препоръчам на семейства.
Обикновено представяте и документални филми. Тази година ще има ли такива?
Ами, всъщност, тази година в програмата има само един документален филм, той е на Лили Бързева и се казва "Невидимо". "Невидимо" обаче означава нещо, което не можем да видим. Той Неви Димо, става дума и за Димо от "Пиф" и за група "Пиф" и за тяхната емблематична песен "Невидимо дете", която става основа за спектакъла на Веселка Кунчева "Невидимо дете".
Този филм със същото име вчера беше показан и изигран на сцената на Зала 1 при изключителен успех, с много любов от публиката, защото всички обичаме "Пиф", може би много хора все още мислят за Димо. И този филм показва магията на "Пиф", магията на създаването на този спектакъл. Лили Бързова и екипа на филма разбира се - Веселка Кунчева като режисьор на представлението.
Датата е 24ноември, в 18.30 в Лъки дом на киното, ден преди "Минотавър".
А кои са българските филми, които ще бъдат показани на "Киномания"?
Този, който споменах и другият филм, който може да види нашата публика е "Черни пари за бели нощи" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Единствено него, от 4 декември ще представим първо на "Киномания" в София с пред премиера. След това ще може да се гледа и в Пловдив. Останалите заглавия са от международното кино.
Моята роля е да обикалям фестивали от началото на всяка година и да търся най-важните, но и най-зрителските заглавия, които може да покажем. Сред тях са "Обич" с Хавиър Бардем, в който го виждаме като един режисьор, който трябва да намери отново връзката със своята дъщеря, "Погледни назад" - един прекрасен филм на японеца Корееда, в който пък става дума за две момичета, които мечтаят да станат манга художнички и успяват. Той е по едноименната манга "Look Back", която е много известна в Япония, пък и по цял свят. Друг филм е "Фантомът на операта", който преди седмици имаше своето представяне в Париж и сега е бил на "Киномания" за първи път. Филм, който ни отвежда в парижката опера, в който виждат на Дева Касел, великолепната дъщеря на италианската актриса Моника Белучи и френския актьор Венсан Касел. Уточнението е важно, защото знам, че много хора обожават Моника Беллучи, а Дева Касел не пада по-далеч от своята прекрасна майка.
За мен лично има едно специално предложение, което ми се иска да спомена и това е филмът "Всички обичат Бил Евънс". Филм за историята на Бил Евънс, филм не толкова за музиката, колкото за отсъствието на музика. Това е филмът, който показва Бил Евънс в момента, в който той отказва да прави музика, отказва да свири, отказва да живее по някакъв начин. Изключително любопитен портрет на този музикант, заснет великолепно с един норвежец - Андерс Даниельсен в главната роля. Много гореща препоръчвам, особено към феновете на музиката.
Знам, че Пловдив е град, в който музиката е важна. Бил Евънс би трябвало да е познат, най-малкото на хората, които професионално свирят на пиано.
А пък тези, които професионално се занимават с кино или имат интерес към киното, да обърнат внимание на филма "Големите майстори на киното", в който именити режисьори застават пред камерата на един италианец, Паоло Чивати, който не е известен, обаче успява да стигне до Мартин Скорсезе, до Джейн Кемпиън, Тим Бъртън и всички те да говорят за своето вдъхновение да правят кино.
Кажете ни кои филми не бива да пропускаме от тези, които ще бъдат на "Киномания" 2026? Кои бихте препоръчали, защото е невъзможно човек да изгледа всичко, все пак?
Ами факт е, че в програмата в Пловдив, в София представяме около 50 филма. В Пловдив са наполовина и наистина сме избрали най-доброто.
Това, което зрителите абсолютно могат с пълно доверие към нас да отидат и да изгледат, за да останат със сигурност добри спомени от фестивала, това е един любопитен филм "Невидимо в кутия". Референцията е към Малкия принц, който знаете, че иска да му нарисуват овца, още и в началото на книгата. И в един момент, вместо овца, той получава един сандък, в който трябва да си представи, че има овца. Оттам и това заглавие "Невидимо в кутия". Това е едно момченце, хуманоид, или робот с човешки черти, с човешки глас, с човешко присъствие, който бива осиновен от семейство, което губи своя син. И всъщност роботът се явява в живота им да замести тяхното дете, но и да им помогне да се справят със загубата. Това е филм, който поражда толкова много въпроси за това какво правим с нашата болка, как се справяме тогава, когато губим хора в живота си. Но и теми, свързани с родителството, с това какво е да си достатъчно добър родител, как се изгражда връзка между родител и дете. Всъщност, това е вторият филм на японеца Хирокадзу Корееда. Ето, както румънците някак си успяват да говорят за важни социални въпроси, японците го правят по начин, в който се вглеждаме в бъдещето. Това ни помага да осъзнаем какво искаме за себе си. Гореща препоръка към този филм. И още един филм, който е на германски режисьор, но с турски произход. Филмът се казва "Жълти писма" и тази година спечели "Златна мечка" в Берлин, най-голямото отличие там. Филмът, в който виждаме нещо, което също е важно да познаваме и това е натискът върху хората на изкуството. "Жълти писма" са повиквателни, призовки или наказателни писма, които получават творци в съвременния Истанбул, защото се противопоставят на държавната власт. Филмът на моменти може да прилича малко на сапунена опера, на турските сериали и ще му се зарадват много. Но всъщност това е и брилянтно кино. Режисьорът Илкер Чатак - германско-турски режисьор и сценарист беше номиниран за "Оскар" успява по брилянтен начин, както и във филма "Фиорд", да покаже, че всяко нещо има различни страни, различни гледни точки, но и някак си да преживеем заедно с тези хора техните дилеми, техните страдания, да видим какво е да правиш компромиси. Могат ли хората на изкуството да правят компромиси и къде е цената на тези компромиси? Всичко това в "Жълти писма", които ще бъдат показани в последния ден, за да завърши фестивалът, това е 28 ноември. От 12 до 29 ноември сме в Лъки дом на киното в Пловдив.
Има ли съпътстващи събития на фестивала, конкурси някакви?
Не, "Киномания" е фестивал без конкурсен характер, ние сме зрителски фестивал.
Но, който отиде на откриването ще гледа нещо специално. Това е един филм, който посветихме на световната кинопанорама, на нейното създаване, в който става дума за Людмил Стайков, бащата на "Киномания", тогава Световна кинопанорама. Филмът се казва "Киномания началото". С това специално откриване на 12 ноември, ще започне фестивалът. Ще бъде изключително вълнуващо, освен "Див кон 9", който сам по себе си е чуден филм, ще може да се види филм, за който може би в момента не знаят много хора, ще разберат как едни хора, най-вече Людмил Стайков, през 1987 година, се осмеляват да намерят начин чуждото кино, западното кино, да бъде докарано в България. Това е изключително постижение за онова време. И всъщност, "Киномания" е първият фестивал, който смело можем да кажем, успява да пробие Берлинската стена, преди тя да падне.
Билетите вече са в продажба в киното и онлайн също, за всички филми. Виждаме голям интерес вече в София. Сигурен съм, че и в Пловдив ще има пълни зали. Готови сме и за извънредни прожекции, там където интересът е достатъчно голям.
