Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

1 351 лева е необходимия нетен месечен доход за сам живеещ работещ човек. За тричленно семейство – двама възрастни и едно дете до 14 години, необходимият доход става 2 432 лева. Над 60% от всички заети в България и над 75% от всички наети в икономиката, т.е. над 1 700 000 души получават възнаграждение под заплатата за издръжка. След изнесените от КНСБ данни за необходимия месечен доход как преживеят тези, които го нямат – работещите бедни и голяма част от пенсионерите. Наш гост е Христина Христова – бивш министър на труда и социалната политика. Изненадват ли ви тези данни?

Не, не ме изненадват данните на Института на КНСБ, защото ние от края на миналата година и в тази новата, 2023 година, влизаме в неблагоприятна ситуация. С двуцифрено число инфлация миналата година, с двуцифрено число прогнози за инфлацията в първата половина на тази година, с това, че нямаме приет бюджет, следователно много малко може да се направи в областта на антиинфлационните мерки. Така че не ме изненадват числата, по-скоро ми се иска, ето, ние чухме съвсем преди малко така да се каже, че са насрочени вече поредните предсрочни избори на 2 април – много ми се иска това време да минава, да минават изборите, да сядат политическите партии с достатъчно отговорност, мъдрост и зрялост, и да се разбират, да имат консенсуси за редовно правителство, за да се управлява държавата по начин, който е приет в демокрациите – с управляващо мнозинство.

Г-жо Христова, но тези над 1 700 000 души, които получават ниски доходи под необходимия, те как ще преживеят дори до 2 април?

То като погледнем минималната заплата се получава от 500 000 души, която стана 780 лева и беше увеличена с 9.9%. Това беше стъпка в правилната посока на служебното правителство, но недостатъчна. Така че и другите числа, те са последица от това, заплати, които са под средните заплати, и които са под нивото на величаната за издръжка, която изследователите са сметнали. Трудно е, много трудно е. И затова трябват мерки както за домакинствата и хората, така и за бизнеса трябват мерки. Но виждате, имаме няколко дни на парламента, имаме предизборна ситуация. Трудна работа и в близките няколко месеца е трудно да се решават тези въпроси устойчиво.

Т.е. служебният кабинет не може да направи много, дори и да иска, така ли?

Дори да иска, не може да направи много. Не могат да се правят почти никакви движения в рамките на удължителния закон за продължаване действието на Бюджет 2022 година и през 2023-та. Аз ги виждам нещата така: да се направи един нов бюджет и да се приеме един нов бюджет, това ще бъде вече към полугодието на тази година.

Всички ръстове, които бяха направени от държавния сектор, включително ръстът на минималната заплата, на който вие обърнахте внимание, но те не са достатъчни, за да покрият увеличенията дори на основните стоки от потребителската кошница. 

Не са. Точно така. Даже при това положение, след като има много голям дял на хората с ниски доходи, те потребяват главно основната потребителска кошница, т.нар. "малка потребителска кошница“ с основни стоки и услуги, тя пък нейната инфлация е още по-висока.

Между 70 и 140% на различни стоки я изчисляват експертите.

Не знам тези проценти те откъде са ги извадили, но статистиката дава 22.8% - такава е инфлацията на стоките и услугите в малката потребителска кошница, което 23% също никак не е малко, и на фона на европейската инфлация, и там средната инфлация – ние вървим към 2 пъти по-висока инфлация от средната за Европейския съюз. Очевидно, че имаме големи проблеми. При нас основната причина, както и в цяла Европа за инфлацията, това е нарастването на цените на производствените разходите, заради цените на енергоносителите. Това е причината. А при хората какво се случи? Намаля цената на парите на хората. И с тези пари, с които са могли да си купят нещо преди 3-4 месеца обем от стоки и услуги, сега сигурно могат да си купят много по-малък обем от стоки и услуги.

И нищо ли не може да се направи на този етап? Търся някакво решение, за да не сме само на равнището на констатациите.

Аз мисля, че има какво да се прави. Ето, минималната работна заплата е стъпка в правилната посока. Напоследък следя изказванията на представителите на работодателските организации, те също казват, че в последния едногодишен период са направили повишение на заплатите, около 14% те са го сметнали в реалния сектор, и че те ще продължат да се опитват да повишат заплатите на работещите хора в реалния сектор. Това е един от начините, и разбира се, и там трябва да се внимава, защото пък когато с много потребление се бори инфлацията, тогава те не са антиинфлационни мерките, а са проинфлационни мерките.  Трябва един много сериозен баланс да се търси.

И този баланс може да се намери в един нов парламент при съставянето на едно ново правителство и приемането на един бюджет адекватен за годината?

Крещяща потребност, крещяща потребност, крещяща потребност имаме от това нещо. И много разчитам, че още от сега, даже чух вече такива изказвания, че още отсега политическите партии трябва да имат подходящо поведение един спрямо друг, за да могат наистина по един добър начин да сядат на масата на преговорите след изборите и да се договаря за редовно правителство, което да решава наболелите проблеми на държавата.

Г-жо Христова, а как ще се реши въпросът с пенсионерите? Техните доходи, съпоставени с тези данни на КНСБ, човек го хваща срам дори да ги каже.

Това си има както се казва предистория, имат си корени ниските доходи в пенсионната система. Те са свързани с ниските доходи в миналото на възнагражденията на хората в България. Пенсионните системи са проблем на цяла Европа.

Но у нас е най-зле.

Но ние, в България, имаме коефициент на заместване на последния доход преди пенсиониране от 59%, макар че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е написала, че България има коефициентът на заместване на пенсиите 74% - не знам, според мен има някаква грешка. Навсякъде, ето във Франция над 1 милион души протестират срещу реформите за повишаване на пенсионната възраст. При нас имаме някакво решение законово от 2015 година за едно постепенно покачване на възрастта, постепенно покачване на стажа. Имаше в последните няколко години едни откъснати от принципа на пенсионно-осигурителната система увеличения главно на минималната заплата. Това дебалансира системата. И разбира се си остава проблема с грижата на финансовата устойчивост на пенсионната система. Миналата година сме имали 15 милиарда разходи за пенсии, през 2023 година ще имаме 19 милиарда разходи за пенсии, и започва да става много проблематично противоречието между по-младото и по-възрастното поколение, а нито едните, нито другите имат някаква вина да са в такова положение, защото 50% от парите за пенсиите се дават от бюджета, от данъците. Тези пари могат да отидат за образование, за култура, за инфраструктура, за отбрана и т.н. Така че проблемът с пенсиите е много, много, много сериозен. Там трябва внимателно да се пипа, и да не се забавя, че пенсионната система не е някаква социално-помощна система, да дадем някакви пари на хората, за да им помогнат да си купят това и онова. Не, това са си пари на хората, те са имали своя принос. И основният принцип е: правото на човека неговата пенсия да бъде в съответствие с неговия принос, който е допринасял за пенсионната система. По времето, когато е работил този човек, той е внасял за пенсионерите, които са били тогава, сега, когато той е станал пенсионер, внасят тези, които сега работят в момента, и парите за пенсиите трябва да стигнат, за пенсиите на пенсионерите, осигурителните вноски трябва да стигнат за парите на пенсионерите за следващия месец, но те стигат наполовина. И всичко се взима от данъците. Както ви казах вече, и се формира едно сериозно противоречие между поколенията, което също не е добре.

Не е ли време да променим формулата за изчисление на пенсиите? Защото вие сама казахте, коефициентът за заместване у нас е 59%, в страните от Европейския съюз, в по-голямата им част е над 70-80%.

Аз мисля, че е време. Да, 20 години след стартирането на реформата мисля, че е време за нов анализ, задълбочен, задълбочено обществено обсъждане, привличане на широки групи хора към този въпрос, допитване до хората, и евентуално промяна в по-благоприятна посока, като например швейцарското правило може да се изразява не в 50%  покриване на инфлация и ръст на осигурителния доход, а да речем на 100%, и тогава пенсиите няма толкова много да изостават от заплатите.

В какъв срок и кога може да се направи този обществен публичен дебат за преразглеждане на пенсионно-осигурителната система?

За това инициатор трябва да е едно управляващо мнозинство в България, едно мнозинство с отговорността, с усещането на отговорността, която има пред обществото и пред възрастните хора, особено при това застаряване на населението, където все повече се увеличава дела на възрастните хора на фона на тези, които са на 15, на 29 години. Проблемът е в цяла Европа, но както вие казахте, при нас е особено драстично с нивото на пенсиите.

И пак се завъртаме в порочния кръг – трябва да имаме парламент с устойчиво мнозинство, това мнозинство трябва да направи правителство, да се инициира един обществен дебат, за да се тръгне и към социалните политики на страната. Така ли?

Точно така. Но като че ли вече всички много се изморихме, направо отчаяхме от тези 5 на брой предсрочни парламентарни избори за страната в последните 2 години, и наистина имаме нужда от малко устойчивост.

Цоня Събчева