16:01 / 13.02.2026
2889
Георги Павлов, президент на Българска федерация лека атлетика, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Г-н Павлов, намираме Ви в Сърбия на турнир по лека атлетика от най-високо световно ниво. Какво бихте казали за самата надпревара, за форума? Какво виждате като тенденции? Колко далече сме ние?
Виждам, че сме много далече от такива турнири и състезания. Иначе тук се провежда турнир на IAAF от най-висок ранг. Наблюдавам участието на българските атлети и предстои да се видя с колегите тук от сръбската федерация, с които имаме много добри отношения и заедно сме в борда на Балканската федерация. Има много какво да се учим от сърбите в организационен аспект, за съжаление. Те се учеха от нас навремето, но в момента са светлинни години напред.
С кои наши състезатели са свързани надеждите ни за добро представяне?
Четирима българи ще вземат участие. Това са Пламена Миткова и Божидар Саръбоюков – най-добрите атлет и атлетка на България за 2025 г. Също така и двама спринтьори – Христо Илиев и Никола Караманолов. Самото попадане на нашите атлети в такива големи турнири, където борбата между мениджърите е ожесточена, означава много. И това е повод за радост. Дай боже да се представят добре.
Искате да кажете, че независимо от страхотните резултати на Пламена и Божидар през миналата година, те не им гарантират попадане в най-големите турнири и всичко е въпрос на мениджърска конюнктура?
Да, горе-долу. На Божидар почти със сигурност му гарантират, но пак не е на 100 процента. Въпрос е на мениджъри, конюнктура и пазарлъци между организатори и агенти, защото това са комерсиални турнири, в които се дават високи наградни фондове, пари се взимат за самото участие и всеки организатор си избира кои звезди да покани и кои са му по джоба.
Какво Ви направи впечатление на наскоро завършилия открит турнир в зала "Асикс Арена“. Как се представят младите ни спортисти?
Няма да говоря с конкретни имена, защото отскоро съм президент и може неволно да объркам някого. Имаме уникално силно поколение, много силни атлети, което е някакъв повод за надежда и някаква искрица в мен, че има шанс да се случи нещо добро, което да ни мотивира да работим. Това поколение е плод на усилията не толкова на федерацията и на държавата, колкото на усилията на клубовете, треньорите и родителите, които са ги подкрепяли и финансирали, за да стигнат до тези резултати. Тук е мястото да им помогнем на тези деца, за да не се откажат, да ги оставим в атлетиката – това е борбата оттук нататък. Иначе в събота правим един открит старт, който е една допълнителна възможност за нашите и за международни атлети. Идеята е в бъдеще този открит старт да прерасне в турнир, какъвто е сега в Белград, защото и те започнаха с такива открити стартове. Това е един допълнителен шанс за атлетите за покриване на нормативи. И дай боже това да прерасне в бъдеще в един сериозна надпревара, каквато България заслужава да има. Сега в България няма нито летен, нито зимен турнир, където да си дадат среща атлети от цял свят. Това е още едно нещо, за което трябва да работим. Преди това трябва да минем през популяризирането на атлетиката обаче, защото за мен 30 години в тази насока не е направено нищо. Много изоставаме, за съжаление. Имаме едно младо поколение деца и юноши, между 16 и 22-годишни, в които има огромен потенциал. И тук е моментът да се намесят и федерация, и държава, за да ги доразвием тези деца и да ги оставим в атлетиката, защото има много хляб в тях. Бих отличил Христо Илиев, който направи отлично бягане на 60 метра с много сериозен резултат. В момента имаме едно поколение от спринтьори, каквото България не е имала от 40 години - от времената на баща ми Павел Павлов, бог да го прости, Ивайло Караньотов, Владо Иванов, Петър Петров. Сега имаме няколко деца спринтьори с невероятни постижения. Трябва запазим и доразвием това ядро. Говорим за спринтьори, скок височина, троен скок. Въобще, във всички дисциплини имаме уникални деца.
Вие казахте за липсата на турнири. На името на баща Ви, светла му памет, имаше турнир в продължение на десетина години . Защо се стигна до там, че действително календарът на България по отношение на турнирите да е доста постен?
Не знам. Аз 10 години давах собствени средства плюс помощта мои спонсори, които помагаха. Правехме нещо много хубаво, но просто не стигат сили. Не може да се направи турнир от такъв ранг и да се съберат такива звезди само със собствени средства. Просто трябва да се работи, да се популяризира като цяло леката атлетика, за да станем атрактивни за спонсорите, за държавата и за общините. Това са институциите и хората, които най-много трябва да помогнат, защото това ще увеличи популярността не само на атлетиката, но и на България като държава и като спортна дестинация. Има много какво да се работи, но виждате в каква държава живеем. Живеем в държава, в която в последните 5 години имаме непрекъснато предсрочни избори и се сменят министри през една година. Нека да си погледнем и в нашата градинка. Ние сме една федерация, която е много слабо разпознаваема. Ние имаме от 2 седмици Фейсбук страница, от 2 седмици имаме ТикТок, имаме YouTube канал от едва от една година. Просто досега нищо не е работено, а бъдещето е в това, бъдещето е в маркетинга, рекламата и в това да има разпознаваемост на този продукт. Тези деца, които имаме, са уникални, но някой трябва да работи с тях, да ги популяризира, за да станем атрактивни както за спонсорите, така и като цяло. Много сме изостанали, много работа имаме. Ще работим, много има какво да се работи, защото не мога да виня толкова и спонсорите, и държавата, че не ни помагат, след като ние самите не сме си направили продукта разпознаваем, в който да имат хората желание да инвестират, да спонсорират и да помагат. Това работим и се надявам, че ако ние свършим нашата работа, държавата също ще започне да ни помага, защото това все пак е царицата на спорта. Това е олимпийски спорт №1, спортът, който развива всички спортове. Има какво да вършим.
Г-н Павлов, в миналото сякаш имаше добро сътрудничество между Държавното тото и Федерацията по лека атлетика. Мислите ли, че и сега това е възможно? Работите ли в тази насока? Имате ли контакти със Спортния тотализатор?
Аз съм президент от 4 месеца и искам да ви кажа, че веднага проведохме среща. Имаме много добра колаборация и контакт с тотото. А и нека не забравяме, че Спорт тото е организацията, която спонсорира целия бюджет на Министерство на спорта. Благодарение на тотото са парите за всички спортове, бюджетът на Министерството е основно от тотото. Това е един партньор, който е задължителен за федерацията, и за нас е радостно, че те веднага откликнаха. Имахме среща и се надявам в скоро време да обявим едно добро и трайно партньорство. И това е пътят, това е пътят. Винаги е помагало тотото.
Само преди 20 дни вие написахте във Фейсбук, че периодът, в който живеем, е безпрецедентен за българската лека атлетика заради вестта, че Министерството на спорта и държавата са гласували целева субсидия в размер на 1.9 млн. евро за ремонт и реконструкция на откритата лекоатлетическа писта на Националния стадион "Васил Левски“. Какво означава тази новина за вашия спорт?
Това е една отлична вест не само за българската лека атлетика, но и за всички 24 клуба с хиляди деца, които тренират на този стадион в София. Защото не е тайна, че атлетиката няма свой дом. Националният стадион е единственият дом на атлетиката, който може да ползваме, и то в промеждутъците между футболните мачове, концертите и между всички други мероприятия. За нас това беше много важно. Пистата беше в окаяно състояние. Имаше хиляди клипове и публикации в медиите за това как изглежда тя в момента. И тук вината не е толкова на "Национална спортна база“, която стопанисва съоръжението, колкото на футболните феновете и на публиката от музикалните концерти. Просто няма как при такава масова експлоатация да не пострада най-важното за нас – пистата. Пак казвам, това е една много добра новина, много дълго чакана новина и аз изказвам огромни благодарности на Министерски съвет, на премиера, на министъра, който е избутал това да мине на заседание, на ръководството на "Национална спортна база", което пък и давало зор да се случи това. И дай Боже, сега бързо да направят организация, да изберат фирма и да започне да се ремонтира тази писта. Дай Боже! После апелът ми ще бъде към "Национална спортна база“ чрез този бюджет, който са отпуснали, да измислят начин как да опазват вече ремонтираната, чисто нова писта по време на футболните мачове. Защото за никого не е тайна, че агитките хвърлят много бомбички и димки, които съсипват пистата. А като се правят концерти и други мероприятия, дори влизат и камиони. Това не е сериозно. Но това е един много наболял проблем. Това е също нещо, което трябва да се реши. Не може атлетиката, която е олимпийски спорт № 1, да няма дом в София, да няма собствен стадион, да няма собствена зала, където да развиваме този спорт, да развиваме мероприятия, да правим качествен продукт. Ето, сега съм в Сърбия и разбирам, че държавата е предоставила терен, върху който е построила стадион само за атлетика, и зала само за атлетика, там са и офисите на федерацията.
Наскоро споделихте, че стадион "Академик“ до зала "Фестивална“ е голяма хапка за федерацията, защото реновацията му ще струва много скъпо, но пък това съоръжение сякаш е идеалната локация за дом на атлетиката.
Аз казах, че това е голяма хапка, защото винаги се опитваме сами да направим нещо. Истината е, че не е изобщо никаква голяма хапка за държавата и бюджета, на фона на милиардите, които се харчат за какво ли не. Ако държавата ремонтира стадиона и ни го предостави изцяло за лека атлетика, би било чудесно. До него имаме зала "Фестивална“, която може да се превърне в тренировъчна зала през зимния сезон и така ще разполагаме с един истински атлетически център, какъвто България заслужава да има. Ние можем да менажираме такъв голям обект, можем да се самофинансираме, да го издържаме, въобще да поемем поддръжката на цялото съоръжение. Там може да се направят хиляди работи, но просто някой трябва да реши да ни подаде ръка. И аз съм сигурен, че това ще се случи рано или късно, просто трябва да се молим да има някакво стабилно правителство, някой спортен министър да изкара повече от една година, да се захване здраво за работа, за да може да се случи нещо положително. Защото тук се връщаме на парите за пистата. Сегашният министър, Иван Пешев, за една година одобри и прокара ремонта на 10, 11, 12 нови писти в страната. Това е дълъг процес, някой ги е проектирал, някой ги е подал, Министерството ги е внесло, за да се одобрят. Това не е правено никога, това е безпрецедентно за нас, като атлетика. Да, наистина, пистите са разпръснати из цяла България, но все пак това са съоръжения, които се ползват за атлетиката. Адмирирам. Това не е правено досега.
Да, защото атлетиката не е само в София и не трябва да бъде само в София.
Точно така, не трябва да бъде в София. И затова ви казвам: 11 нови писти – това не е правено никога в 100 годишната история на българската атлетика. Дано приемникът му да е същият, и той е задължен да е същият, защото това е работата на един министър е да работи с федерацията и да ни помага. Той затова е избран, затова е сложен там, да ръководи спорта и да работи с федерациите.
В този бюджет от почти 1,9 млн. евро за пистата на Националния стадион включен ли е ремонт на закритата писта?
Аз проведох вече една среща с НСБ, но решението си е тяхно. Аз дадох препоръка, че за мен е най-важно да се направи на първо време откритата писта, да се направи качествено, ако може да се издърпа старта на 110 метра, да се разчертае и пистата да стане годна за сертифициране със съответния клас и категория, за да може там да се провеждат и по-висок ранг състезания. А относно закритата писта, която ни е супер наболяла тема, се договорихме на първо време да се провери какъв е бюджета и какви пари ще останат, да се направи покрива над нея, защото той е протекъл. Ще е много глупаво да сложим нова тартанова писта вътре, да я залеем, а да оставим отгоре да си тече и след 6 месеца или година да се върнем в изходна позиция. В разговорите с НСБ стана дума да се ремонтира отгоре покрива, да се оправи хидроизолацията, да се реновират прозорците, за да е топло, а вече на един следващ етап или ако останат пари, да се поднови и закритата писта. Това вече зависи от тях.
Г-н Павлов, под вашия пост за Фейсбук заваляха веднага коментари за пистите. От Пловдив реагираха много сериозно: "Къде е Пловдив, защо за нас няма средства? Имаме най-добрата база, която обаче е изоставена, стадион "Пловдив“, бившия "9 септември“. Какво ще им кажете на тях?
Казваме, че не спираме да работим, не само за Пловдив, а и за всички градове, в които има нужда. В момента сме направили екип, който ще обиколи цялата страна и ще картографира всички налични съоръжения. Ще сключим скоро договор с фирми, които се занимават с това, за да помогнем на общините и на кметовете, да проектираме, където е нужно и вече да съдействаме за финансиране от държавата. Защото не е тайна, че федерацията сама не може да направи нищо. Ще им кажа на Пловдив, че федерацията само може да дойде и да дава зор на властта, да чука на вратите на кметове и на министри, но не може да изгражда писти, за съжаление. Нито имаме бюджет, нито имаме тази възможност. Но на Пловдив ще кажа, че не са забравени и се работи в тази насока. Този стадион не е ремонтиран от 30 години, няма Акт 16. Там и да се направи писта, без адекватни трибуни, не е сериозно. Знаете, че те струват адски много пари.
Г-н Павлов, следите ли това, което се случва в ЦСКА, преди 14 години бяхте търговски директор. Сега от дистанцията на времето, какво си мислите за ЦСКА, сравнявайки ги с онзи тим?
Какво да си мисля? Аз съм фен на ЦСКА, бил съм фен цял живот, още от дете. И ще си остана фен на ЦСКА. Само адмирации и шапки долу на ръководството на ЦСКА за това, което правят. Собствениците, директорите и целия екип на г-н Папазки. Адмирации. Това е примерът как се прави спорт със собствени средства, трябва да го отбележим, и то много пари. Това е пътят. Адмирации, радвам се за тях. Още повече, че и те са от Враца, аз също съм от Враца. Това е пътят - да си направим стадиона, да си направим базите и постепенно да почнем да градим отбор. Защото всичко друго, което се правеше през тези години, беше обратното. Наливаха се едни пари за скъпи чужденци, правиха са някакви селекции, а не си оправяхме терените, не си оправяхме базата, всичко беше разрушено. Стадионите се лицензираха по доста спорен начин, без тоалетни за феновете и други елементарни условия. Сега не трябва да говорим за успехи и за титли, тук трябва да говорим, че това, което се прави, е най-правилното, а успехите ще дойдат после.
Вашето пожелание към слушателите на ФОКУС?
Да са живи и здрави. Дано в скоро време да се подредят нещата, да спре този хаос, който върви от години и да тръгне всичко напред!
