Георги Кадиев, бивш заместник министър на финансите, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

Министрите на енергетиката се споразумяха в Съвета на Европейския съюз за 180 евро за мегаватчас таван на цената на природния газ в Общността, а две седмици по-рано решиха да се присъединят към страните от Г-7 за цената на руския нефт – тя да не надвишава 60 долара за барел. Ще се промени ли пазарът на горивата и как при въпросните тавани? Анализът е на Георги Кадиев – бивш заместник министър на финансите и народен представител. Какви са плюсовете и минусите от така наложеното ценово ембарго върху идващите от Русия енергоносители, г-н Кадиев?

Аз не виждам нито един плюс, честно казано. По отношение на газа по-скоро ми се струва, че е PR акция някаква, защото средната цена на газа за 2022 г. е 125 евро на мегаватчас, сега слагат 180 евро таван, т.е. достатъчно висок да има място къде да расте още и да не бъде активиран таван. Вероятността изобщо да се стигне до тавана не е кой знае колко голяма, а ако се стигне и това стане, когато е най-студено – февруари, март, и когато са свършили хранилищата, изпразнени са от газ, ще видите как държавите просто няма да се съобразяват с тавана и всяко правителство ще гледа да си купи газ, независимо от цената. Така че аз някаква особена полза специално от тавана на природния газ не виждам. По отношение на тавана на петрол е по-различно. Там по-скоро виждам вреда за България конкретно, защото най-вероятно "Лукойл“ ще затвори. Руският президент каза, че ще спре износа на петрол за всяка държава, която участва в това споразумение, така че най-вероятно ще затвори, което означава, че за България ще има липса на дизел специално. С бензина сме ок, но дизел няма откъде да вземем, и от околните държави няма. Най-вероятно и цените ще тръгнат нагоре. Отделно и загубите за държавата от липсата на неплатени данъци на "Лукойл Нефтохим“ и неплатени осигуровки на служителите, десетки фирми, които са около рафинерията ще загубят препитание, ще има уволнени хора. Изобщо ефектът ще бъде по-скоро негативен.

Какво доведе до повишаването на цените на природния газ и петрола, та се наложи в Съвета на министрите продължително да заседават за определяне на ценовите тавани?

Чиста политика. Няма нищо извън политиката, защото стойността на добиване на газ и петрол не е нараснала. Или ако е нараснала, не е с толкова много. Имайте предвид, че цената на газа 2022 г., средната, спрямо 2021 г. е около пет пъти по-висока. Същото е и с цената на електроенергията, която има средна цена в Германия 245 евро на мегаватчас, във Франция – 255 евро, а в Италия е 285 евро средногодишна цена. Преди една година беше 50-60 евро. Причините са войната, войната и действията на различните правителства по отношение на войната. Ние започнахме да налагаме санкции, Русия започна да налага контрасанкции и да ограничава износа на енергопродукти за Европейския съюз, което веднага доведе до повишено търсене, липса на снабдяване и съответно скок на цените. Големите печеливши са американските компании, които изнасят втечнен газ. Цената на втечнения газ в Америка, на техния хъб – "Хенри хъб“ така наречен, е четири пъти по-ниска, отколкото на борсата в Холандия. И всяка една американска компания прави страшно много пари. Страшно много пари правят разбира се Катар, държавите от Близкия изток, които произвеждат, които имат петрол и газ. Саудитска Арабия е една от държавите с най-голям ръст на икономиката тази година. Виждате за Световното първенство в Катар какво направиха – 200 милиарда долара за едно Световно първенство, което е страшно много пари, но за тях при тези цени на газа са стотинки. Ние сме от страната на губещите, казано най-кратко, защото България няма производство нито на газ, нито на петрол собствен, за разлика от Румъния, която покрива една част от потреблението си от собствено производство, или Унгария, която също – около 1/4 от газа в Унгария се добива там. Ние сме на нула, всичко е внос и всяко оскъпяване на вноса означава повече натоварване за икономиката и за хората.

Кремъл определи тавана като посегателство върху пазарното ценообразуване и предупреди, че ще предприеме контрамерки. Какви отговори от там можем да очакваме на тези нови санкции, защото таванът на цените на газа не е нищо друго, освен поредна санкция?

Таванът на цените на газа всъщност не е точно санкция. Да, квазисанкция е, защото намаляват приходите на Русия, когато изнася, но в същото време си е чиста държавна помощ за страните членки и е абсолютна субсидия и намеса в пазарните отношения. Пазарът, всеки един пазар не е случаен. Има причина цената на даден пазар да е Х или Y и когато държавата се намесва с някакви ограничения – дали е под, т.е. най-ниска възможна цена, или таван, най-висока възможна цена, това веднага обърква пазара и води до последствия, които не са много ясни. Моят въпрос тогава би бил: след като има таван на цените на електроенергия, понеже са високи, защо няма таван на лихвите по кредитите, които също скочиха двойно и тройно заради ръста на "Юрибор“, който Европейската централна банка определя.

Вашият отговор какъв е – защо няма?

Ами по отношение на лихвите по кредитите и таксите на банките –  то трябва да е общоевропейска политика. За България причината е, че петте най-големи банки имат 80% от пазара, образували са картел и се договарят. И тук въпросът е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) къде спи – нищо не прави. Но същото се отнася и за Европа. Просто лобито на банките е прекалено силно и успява да се спаси било то от таван на лихвите по кредити, било от данък "Свръхпечалба“, който сега има за рафинериите. Имайте предвид, че в България общата печалба на банките за тази година ще бъде около 30% по-голяма от общата печалба за миналата година – поне така се очертава, което е страшно голям ръст за една година, което са все пак в края на краищата пари, взети от бизнеса и от хората, различни видове такси и лихви по кредити, нали така? И ако имахме може би по-добре работеща КЗК, т.е. повече конкуренция в банковата сфера, или ако имахме политици, които се замислят малко какво да направят за икономиката, защото само помощи да даваш за електроенергия е по-скоро развращаващо и прави бизнеса мързелив, защото той знае, че държавата му плаща всичко над 200 лева на мегаватчас, и не го интересува, колко електроенергия харчи и дали може да спести по някакъв начин, дали може да сложи фотоволтаици – държавата плаща. Но големият проблем за икономиката в следващата една година ще бъдат цените по лихвите и за хората, защото всеки, който има ипотека, ще го усети веднага по това, че вноските му ще скочат. Всеки, който е взел фирмен кредит, ще го усети веднага. И ви давам пример. Примерно аз съм теглил фирмен кредит, който е на едномесечен "Юрибор“, плюс някаква надбавка – да речем 2%. Само че едномесечният "Юрибор“ преди една година беше отрицателен, сега, в момента е на 2,5%. Т.е. моята лихва вече е скочила с около 3% за една година, на годишна база. Сега си представете, че сте теглили примерно 100 000 лева за жилище – 3% са 3000 лева. Разделяте го на 12 месеца и се получава 250 лева допълнително всеки месец, които трябва да плащате без нищо да се е променило. Имате същия  кредит за същия период от време, обаче изведнъж един разход от 250 лева ви се появява отнякъде, а пък нямате приход, защото заплатата ви не е вдигната да речем. Ето ви пример за проблем. И държавата трябва да ги адресира тези проблеми. Тя някак си нехае, понеже няма правителство, парламентът се занимава с пълни щуротии, абсолютно излишни неща… Ето, виждате – не са приели законите по Плана за възстановяване. Последната държава сме.

Само един, само един закон е приет.

Да. Последната държава от Европейския съюз сме, която получи някакви пари. Хората забравиха, половината пари вече взеха и ги изхарчиха, ние сега получихме първия транш, който е аванс. Тепърва трябва да се доказваме за втори транш, вероятно ще изтървем всички срокове. И най-лошото в цялата работа и всъщност най-важната мярка, която трябва да се вземе, това е да има постоянно правителство и работещ парламент. Със служебни правителства не става. Те са някаква преходна мярка между две правителства – може да е три месеца, да е шест месеца, но да караме една година през три месеца избори и нови, и нови служебни правителства, просто накрая този организъм, наречен държава, който кара на мускули за известен период, просто мускулите няма да издържат и в един момент ще се срутят. Ще започнат стачки, ще има недоволни, всеки ще иска увеличение на заплати, синдикатите ще искат увеличение на минимална заплата, няма да има кой да го приеме. Администрацията няма да работи, данъчните няма да събират пари, защото не са мотивирани, съответно няма да има пари в бюджета, и още, и още, и още, и още. И всичко ще се ступа в един момент, както често се случва. Във всеки един организъм, който не си обръща внимание, изведнъж се появяват пет болести наведнъж. Същото нещо ще стане и тук, ако продължаваме да не взимаме мерки.

Държавата ще може да поеме контрола при нужда над петролните рафинерии у нас – това гласуваха на първо четене в парламента. Влизаме в графата:  до това ли бе опряло Народното събрание, но очевидно депутатите са преценили, че трябва. Та, според промените в закона, контролът ще бъде осъществяван от министъра на икономиката, който ще има право да назначава особен търговски управител в съответната рафинерия, но уточнението е, че не става дума за смяна на собствеността, а за специален управител. Въпросът е, г-н Кадиев, необходимо ли е в момента рафинерията в Бургас да премине под държавен оперативен контрол? Какво печели от него държавата и потребителите?

Абсолютно нищо не печелим, абсолютен PR, излишен, и загубено време, защото те видяха това, което направи Италия, и това, което направи Германия. Германия сложи под особен контрол няколко техни газови компании, които бяха собственост на "Газпром“, а пък Италия в Сицилия сложи под особен контрол рафинерия, която беше собственост на "Лукойл“. Само че проблемът в Италия беше, че банките не искаха да отпускат пари на рафинерията и съответно държавата, взимайки контрола, вече банките са съгласни да отпускат пари и да кредитират, тъй като държавата гарантира. Проблемът при нас е чисто технологически, не е в това, дали държавата ще отпусне пари, дали банките ще отпуснат пари, кой ще гарантира. Проблемът е, че държавата по никакъв начин не може да гарантира, че както до днес е идвал руски петрол, от утре изведнъж ще идва саудитски петрол. Първо рафинерията не е приспособена да работи със саудитски петрол и второ, няма как да го докара, защото през Босфора и Дарданелите турците пускат само малки корабчета, т.нар. баржи, а не пускат танкери да идват. Т.е. единственият петрол, който реалистично може да идва до тук, е от руското пристанище "Новоросийск“, който трябва да бъде или руски, или казахстански. И държавата нищо няма да промени. Това, че са сменили директора на рафинерията с някакъв държавен чиновник или с Иво Мирчев примерно, или  пък че са сменили шефа на експлоатацията, абсолютно нищо няма да промени като начин на работа на рафинерията, защото тя с друг петрол не може да работи. Това, което държавата трябваше да направи, е да седнат с "Лукойл“ и да видят как да направят така, че рафинерията да работи, да намерят решение, при което плавно до края на 2024 г., както е по дерогацията, да се направят технологични промени и да може в края на 2024 г. тя наистина вече да работи на 100% без руско гориво, защото в момента, доколкото аз чета, на нея 70% поне от горивото, което обработва, трябва да е тежко, руско и 30% може да е друго. Това трябваше да се случи. А пък този особен контрол – дали ще сложат някой за шест месеца, или не, той нищо няма да промени. Нито ще направи инвестиции в рафинерията, нито ще смени петрола, който се преработва, нито ще намери някакво ново технологично решение. Аз не виждам абсолютно никакъв смисъл това нещо да се прави. За съжаление прогнозата ми е, че "Лукойл“ ще затворят съвсем скоро. Хубаво, държавата ще влезе вътре – и какво като влезе? Пак няма да работи рафинерията.

Като затвори "Лукойл“ заради тавана на цената на петрола и Русия спре износа, на практика държавата няма ли да поеме едно фалирало предприятие? И какво следва след това?

Ами държавата трябва да намери петрол и да започне то да работи. Само че този петрол не трябва да е руски. Или както е – ок, има дерогация до края на 2024 г., може и да е руски. Само че Русия вече няма да ни продаде, защото Русия не е глупава – ние да ги изгоним и да им вземем рафинерията и тя да ни доставя петрол, от който на всичкото отгоре можело ние да изнасяме бензин за Украйна. То звучи шизофренно: те ще ни дават петрол, за да преработваме ние и да изнасяме за Украйна, която се бие с Русия. Така че руски петрол няма да има, съответно трябва да намери начин рафинерията да работи с друг петрол. Само че това не става за една седмица, става за месеци, с много инвестиции. Кой ще направи тия инвестиции, не е ясно. Собствеността продължава да бъде руска, независимо че не работи. Т.е. който и да инвестира, трябва да инвестира в нещо, което не е негово – няма такъв човек или държава, която да го направи. И казано най-просто – рафинерията просто ще стои затворена и някои хора ще се карат по телевизиите кой крив и кой прав, но няма да има горива. Това е.

Цоня Събчева