Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.     

Осем години след най-големия кървав атентат в квартал "Таксим“ в Истанбул, Турция отново се сблъска с тероризма. На едно от най-оживените места в големия мегаполис – пешеходния булевард "Истиклял", който гъмжи от хора по всяко време на денонощието, експлозия отне живота на шестима души, а над 80 са ранените. Според властите за нападението е отговорна групировката Кюрдска работническа партия (ПКК), която води въоръжена борба срещу турската държава от 1984 година и се разглежда като терористична организация от Анкара, ЕС и САЩ. Според анализа, нареждането за атентата е дошло от Кобане – това е северен сирийски град с кюрдско население недалеч от турската граница. По-рано в понеделник ПКК отрече участие в бомбеното нападение, отхвърляйки твърденията, че тя и сирийската кюрдска милиция Сили за защита на народа (СЗН) са отговорни за експлозията. И сега въпросът е: защо след терористичния акт в квартал "Таксим“ през 2015 година Турция преживява поредния кървав терористичен акт? Разговаряме с Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин. Г-н Димов, бяхме позабравили малко атентатите в Турция, но по един зловещ начин те напомниха за себе си. Защо сега?

Първо ги бяхме забравили понеже вместо атентати имахме опит за преврат или пуч от 15 юли 2016 година, една година след от визираната от вас 2015 година. И тогава имахме един период от повече 2 години в условията на извънредно положение. И при тези условия пък бяха проведени, което е много странно, два вида избори – едните за референдума за промяна на Конституцията 2017 година, и след  това предсрочни президентски избори 2018 година, които бяха спечелени от сегашния президент Ердоган. Но струва ми се, че има резон да си отговорим преди всичко на три главни въпроса по повод на този атентат, последният.  Първият главен въпрос е: кой може да е извършителят, респективно поръчителят, вдъхновителят и т.н.? Вторият главен въпрос е: кой има интерес, както се казва "Cui bono?“ "Сui prodest?“ – кому е полезно, кой ще спечели от това? Знаете, авторството на тези максими е на римски консул отпреди 2 150 години, който е бил справедлив и мъдър съдия без съмнение. И третият главен въпрос е: какво следва от това и след това? И сега нека да започна по първия главен въпрос, а именно кой е той, и също да напомня, че изначално Република Турция има богата и постоянна история на тема "Тероризъм и атентати“, което означава, че ветрилото, така да се каже, от кръга на кандидат-атентаторите е твърде широко. А пък през някои периоди от развитието на югоизточната ни съседка едни са излизали на преден план, други са се спотайвали, за да дойдат по-добри времена за тях – т.е. да им дойде редът. И без да имам претенции за пълна изчерпателност при сегашната вътрешнополитическа обстановка и международна ситуация в и около Турция, нека да изброим обичайните заподозрени. И на първо място това, което е и официалната версия на властите, са преди всичко кюрдите като цяло, и конкретно в техните 3 сегмента. Единият са турските кюрди, и за кой ли път услужливо се визира именно, което и вие анонсирахте – ПКК. Питам се защо – въпросът е реторичен – понеже нека да го кажем и да подчертаем, и това има и ще има голямо значение, понеже ПКК е призната за терористична организация и от Европейския съюз, и от НАТО, и от САЩ, и въобще от целия Запад. На второ място са сирийските кюрди и тяхната Партия на демократичното единство, респективно отрядите за народна самозащита или самоотбрана, които обаче са съюзници на САЩ в Северна Сирия. И между другото, точно заради това Анкара не приема и стана голям скандал, съболезнованията на Вашингтон по повод този терористичен акт, и използва удобната  формулировка, че става въпрос за ПКК, която обаче действала видите ли в Сирия. И на трето място, нека и това да го кажем, и такива версии се лансират, това са кюрдите в Европа, и визира се конкретно Швеция покрай пазарлъка, нейният пазарлък за членство в НАТО, знаете обструкциите на Анкара, и все още нейната молба не е ратифицирана от Меджлиса. Това е общо за кюрдите и конкретно за трите сегмента. На следващо място, нека да го кажем, това са всевъзможни джихадисти в и около Турция. Обаче аз първо реторично се питам, защо ли не, но пък тази версия е неудобна за официална Анкара, защото тези терористични организации, от типа на "Ал Кайда“, ИДИЛ и техните производни, те всъщност са в основата на създадената от Турция Свободна сирийска армия, която след това беше преименувана на Сирийска национална армия, която се бори фактически срещу Башар Асад. А иначе те имат в сегашния момент много сериозен мотив, а именно заради натиска на Руската федерация Турция да се разбере по някакъв начин с Башар Асад. Даже нека и това да напомня, преди 2 месеца, даже по-малко беше, имаше много силни протести – гориха се турски знамена, имаше много силни критики срещу министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу и т.н. Третият заподозрян, по принцип казвам, биха могли да бъдат и т.нар. "гюленисти“. Това е малко вероятно, според мен, но е удобна версия за Ердоган и за Анкара. На четвърто място, нека само да ги фиксирам, това са различни леви и екстремистки революционни организации от миналото им величие. Става дума за "Девьол“ или "Дервенджиьол“ – това е революционният път, девсол или деверенджисол – това е революционна левица, и също така преди всичко революционната Народно-освободителна партия – фронт. И също така нека и това да споменем, не трябва също да пренебрегваме т.нар. "дълбока държава“ или на английски е Deep state, а пък на турски Derin devlet. Това е силно законспирираната мрежа от проверени и доказали лоялност офицери, служители от специалните служби, държавни служители, които всъщност дърпат конците в страната. И също така не трябва да се изключва категорично евентуалното  замесване на "Сивите вълци“. Всъщност, това е от партията на националистическото движение, които в момента са ортаци на Ердоган във формата на управление на страна, а именно национал-ислямизъм. Ето това според мен е този кръг, в който би трябвало да се търсят евентуалните поръчители и извършители.

Г-н Димов, атентатът е направен, убити са 6, над 80 са ранени. Какво печелят тези организации? Какво ще се случи, какво ще последва?

Аз веднага преминавам към втория въпрос – кой има интерес? Отговорът е много елементарен: този, който ще ходи на избори догодина. И вижте, аз нещо друго ще се опитам да обобщя. Има една много пряка връзка между авторитарните лидери навсякъде по света, а тя е: по броя на мандатите й ще ги познаете. Значи, това се отнася и за Ердоган, който, ако се кандидатира, за трети път може да остане президент чак до 2028 година, тоест, да бъде на власт 26 години, и за Путин, който има възможност да стои начело на държавата чак до 2036 година, и за Лукашенко в Беларус, и за династията Ким в Северна Корея и т.н. Тоест, ето го това е най-важното, и нека да кажа и за личната авторитарна кауза и стройна последователност в ходовете на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, и, ако ми позволите, искам да направя кратка ретроспекция, за да стане по-ясно. И ще започна от месец април 2007 година, когато следващият месец май предстоеше да бъде избран нов президент, от тогава действащата Конституция това ставаше в Меджлиса. Кандидат на партията на Ердоган беше дотогавашния външен министър. Той беше много близък с Ердоган, Абдуллах Гюл, пък изборът ставаше на 4 тура в Меджлиса. На първите два с голямо конституционно мнозинство от 2/3, третият тур от по-малко, но пак конституционно квалифицирано мнозинство от 3/5, и вече на четвъртия тур от обикновено мнозинство. И тогавашният началник на генералния щаб излезе с един електронен меморандум, което беше последната изява на т.нар. "постмодерни преврати“, в който предупреди, че е неприемливо главнокомандващият и президентът на страната да се избира на четвърти тур. Настъпи голям хаос, изборът беше провален. Ердоган обаче отиде на предсрочни избори на следващия месец, те бяха на 12 юни 2007 година, спечели ги убедително, даже придоби и конституционно мнозинство квалифицирано, благодарение на тези спечелени избори Абдуллах Гюл бе избран за президент през август същата година, а 2 месеца по-късно на 21 октомври 2007 година понеже имаше конституционно мнозинство беше проведен референдум за промяна на Конституцията. Тогава обаче се промениха само, имаше и други неща, но имаше два основни параметри, две основни промени: първо, следващите избори за президент да бъдат преки избори, което увеличава тежестта и легитимността, и всъщност, точно така беше избран Ердоган 2014 година, и второто, което е, вместо дотогавашния един-единствен мандат от 7 години, се въведоха възможност за 2 последователни мандата по 5 години, тоест, 10 години. И ето ги тези неща, които се случиха. Обаче в тази Конституция не бяха променени правомощията на президента, понеже Ердоган тогава беше министър-председател, и се наложи това да стане по-късно на този референдум, който ви казах, последният, от 2017 година. И сега да се върнем конкретно на атентатите и терористичните заплахи и действия. На първата година от президентството на Ердоган през 2015 година юни месец се проведоха общи избори, и тогава Ердоган за първи път изгуби и обикновеното си мнозинство. И настана парламентарна, политическа криза, не можа да се състави правителство. И точно тогава обаче избухнаха и се случиха два от най-кървавите атентати въобще в историята на Турция. Първият беше през юли месец 2015 година пак, малко след изборите в околия  Суруч на турско-сирийската граница на кюрдска сватба. И там загиналите бяха 30. А пък следващият беше на 10 октомври – двоен бомбен атентат на старата жп гара в Истанбул. Там загинаха близо 100 души. И това е също много интересно – цялото това действие се извърши по време на мирен марш срещу конфликта с кюрдите. Там участваха профсъюзи, неправителствени организации и т.н. И всъщност, имаше редица публикации в турски медии, включително и тук, в България, в които основната теза беше, че тези атентати наливат вода в мелницата на Ердоган, защото последваха нови избори на 1 ноември 2015 година, и Ердоган отново стана № 1, спечели мнозинство и т.н.

Дали и този атентат не е в същата посока?



Има много силни наметки в това внушение. И аз искам и това просто да поразсъждаваме и да кажа няколко неща. И тук е третият главен въпрос: какво следва? И нека да започнем с характеристиките на сегашния момент. Всъщност, какво имаме на терена? На първо място, факт е, никой не може да го отрече, имаме пълно информационно затъмнение. Беше наложена цензура от техния Висш съвет за радио и телевизия, това всъщност е аналогът на нашия Съвет за електронни медии. Значи, забранени са всякакви публикации по темата, освен официалните съобщения, и забележете, прави впечатление, това нещо става по искане на тяхното Министерство на културата и на туризма – много странно, някак си много странно ми звучи. Това е първото. Второто, започна незабавно разследване от страна на Главната републиканска прокуратура в Истанбул за всякакви споделяния по темата в социалните медии. И това стартира час-час и половина след атентата. И много ми напомня за лова на вещици за т.нар. "гюленисти“ и тази практика, която се прилагаше. Тоест, никой не трябва да проявява излишен интерес по темата. Също така, отлагат се някои масови прояви. Например беше отложен футболен мач от суперлигата между "Бешикташ“ и "Анталия спорт“, примерно. Също така, очакват се нови рестрикции, ограничения на правата на човека. И също така, без никакво съмнение ще има нови и оригинални ходове на Ердоган, все пак за да може да се кандидатира за трети мандат, включително претопляне на манджата за нова Конституция, понеже тук въпросът е, че нека и това да го кажа, съгласно сега действащата Конституция, чл. 101, там категорично е записано, че последователните президентски мандати са максимум два. Тоест, Ердоган няма как да се кандидатира още един път, трети път. Има обаче в Конституция чл. 116, в който когато беше променена в условията на извънредно положение 2017 година Конституцията, услужливо е включена клаузата, че по време на втория мандат на президента Меджлисът може да гласува нова избори, на които Ердоган евентуално може да се кандидатира. За това му е необходимо квалифицирано мнозинство от 3/5 или 360 от всички 600 депутати в Меджлиса в момента. Партията на справедливостта и развитието на Ердоган разполага с 289, плюс ортаците националистите 48 – това са 337 депутати. Тоест, не му достигат 23 депутати, които може да ги вземе откъде? Първо от кюрдите – това е легалната Демократическа партия на народите, които имат 56 депутати. Разбира се, не е нужно всичките да ги привлече. И всъщност така Партията на щастието – всъщност, това е продължението на партията на бившия министър-председател Неджметин Ербакан, от която произлиза и самият Ердоган, и всъщност ще се играе по логиката и силата на тоягата и на моркова. Тоягата срещу кюрдите, понеже има заплаха евентуално тяхната легална официална формация да бъде закрита, а морковът за бившите съпартийци, които са от Партията на щастието. И ето го това е резервът, който със сигурност Ердоган ще се стреми да го използва, и ще го използва включително с различни външнополитически ходове. Сега в момента няма да ни стигне времето сигурно. Но най-важното е, и ние и друг път сме го коментирали с вас – получаване на разрешение на провеждането на 4-та мащабна военна операция на турската армия в Сирия. Засега, според мен, няма силни шансове, защото против се обявява не само САЩ, но също и Руската федерация, Иран и т.н. Но ще има такива напъни. И също така не бих изключил, ако не е толкова мащабна както първите три, все пак в навечерието на изборите да се предприеме някаква военна авантюра само и само за да може да бъде спечелено доверието на турските граждани. По друг начин не може да бъде спечелено, понеже икономиката е много зле, както казваше бившият президент на САЩ Бил Клинтън през 1992 година: "Икономиката, глупако“.

Цоня Събчева