Ген. Съби Събев, първият военен представител на България в Главната квартира на НАТО, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

Продължаваме темата за ракетния удар в Полша, ще се съгласите, че това бе един от най-напрегнатите моменти, а много анализатори на Запад дори го сравняват със заплахата около Кубинската ядрена криза от 1962 година, защото първоначално имаше съмнения, че ако постъпят доказателства, че това е руска ракета и ударът е умишлен, Полша ще поиска задействане на чл. 4, а после и на чл. 5 на НАТО, ако прецени, че тази ситуация застрашава националната сигурност на страната и на Алианса. Това не се случи. Сега, въпросът е: какви спекулации ще предизвикат падналите в Полша ракети след този инцидент? Наш гост е ген. Съби Събев – първият военен представител на България в Главната квартира на НАТО. Може ли да има много инциденти, като този в Полша, и как могат да бъдат предотвратени, г-н генерал?

Мога да бъдат предотвратени, ако Русия спре въздушните си ракетни удари срещу Украйна, ако не ги спре, очевидно такива инциденти са възможни. Но искам да направя уточнение, че НАТО не взема емоционални решения за активиране на членове от Вашингтонския договор, особено 4-ти и 5-и, а взима решения базирани на неопровержими доказателства. Много е ясно и не трябва да има съмнения, че причината за този инцидент това е руският масиран ракетен удар на 15 ноември, тоест, във вторник. И ако нямаше такъв удар, нямаше да се случи и този инцидент. Украйна при този удар очевидно е задействала всички налични средства за противовъздушни отбрана, за да го отрази. И към този момент е почти установено, разследва се, че ракета най-вероятно от зенитно-ракетен комплекс С-300 на украинската ПВО не е успяла да унищожи целта и е паднала на полска територия. И Украйна няма вина, между другото, за този инцидент, тъй като тя е отразявала такъв ракетен удар, тя е била в условията, както казваме ние, на неизбежна отбрана. Но искам да предпазя някои слушатели и от такива изводи, че това е най-вероятно и руска ракета С-300. Сега, ако погледнем географската карта на Украйна и измерим разстоянието от фронтовата линия, примерно от Херсонска област до западната граница на Украйна, тоест, границата с Полша, ние ще видим, че това е едно разстояние от около 800 км. Невъзможно е ракета С-300 от района на фронтовата линия да прелети около 800 км и да падне на полска територия. Но хипотетично това е възможно само от най-крайните гранични югозападни райони на Белорусия. Разследването следва да установи, дали оттам са изстрелвани някакви ракети. Но както знаем, разследването продължава. И между друго, е добре да се осигури достъп до мястото на взрива и на украинските експерти, както украинската страна е пожелала, за да представи тя своите виждания и доказателства. Аз считам, че Полша при тези условия, както беше и заявено и от полския президент и премиер, най-вероятно няма да активира чл. 4 на Вашингтонския договор, а да не говорим за активирането на чл. 5 на договора, тъй като реално няма създадено условие за това. Аз квалифицирам това като инцидент, допуснат случилото се в резултат на активните действия на украинската въздушна отбрана, за да отрази този масиран удар от близо 100 такива средства, с които Русия го нанесе, за да се предпазят максимално населени места, както и критична инфраструктура на украинската страна, и тя е в пълното си право на такива действия. Жалко, разбира се, за загиналите полски граждани. И всички ние, тъй като Полша е наша съюзна държава от НАТО и Европейския съюз, трябва да изкажем съболезнования на семействата. Но изводът, който може да се направи от този инцидент, е, че Русия трябва действително да прекрати престъпната си инвазия и да напусне всичките територия на Украйна, за да няма инциденти от такъв характер, както и да се прекрати този терор срещу цивилното население на Украйна.

Г-н генерал, на този етап и информациите, които идват от полския президент и премиер, също потвърждават казаното от вас, че Полша няма да поиска активирането на чл. 4, на чл. 5 от Вашингтонския договор. Обаче, какви ще са последиците, ако се окаже, че всъщност това не е украинска, а реката, изстреляна от Беларус?

Ами ако това се докаже, твърде неопровержимо, тогава вече полската страна е в пълното си право да активира процедурите по чл. 4 от Вашингтонския договор. Тоест, консултации. Такива консултации най-вероятно ще се проведат на ниво външни министри и министри на отбраната. Даже, между другото, беше взето решение и германската страна, доколкото имам информация, ще изпрати средства за противовъздушна отбрана на източната граница на Полша, за да предотврати такива инциденти. Ако се докаже, че действително Русия има, тя разбира се, ще отрича докрай, че има сериозни неопровержими доказателства, че това са изстрелвани нейни ракети, тогава вече освен усилването на противовъздушната отбрана, НАТО може да помисли за допълнителни мерки. Въпреки всичко, ако считаме, че има основание за активирането на чл. 5 на Вашингтонския договор, то това няма да стане заради една или две ракети, които паднат на територията на която и да е държава от НАТО. Нападение – самото понятие, макар и доста широко, то се разбира много по смисъл – нападение е това, което се случва с Украйна. Така че не би трябвало така да се спекулира и да се плашат нашите слушатели, че така лесно ще се активира чл. 5 и НАТО едва ли не ще встъпи във война, че войната ще излезе от територията на Украйна и ще стане едва ли не световна. Аз считам, че няма основание за такива изводи.

НАТО, казахте, ще засили противовъздушната отбрана в Полша. Това не е ли наложително и по целия Източен фланг? Защото след като Русия предприе най-масирания си ракетен обстрел, над 7 милиона домакинства в Украйна и Молдова останаха без ток.

Да, действително е така, даже спря и подаването на нефт по нефтопровода "Дружба“ поради това, че бяха засегнати подстанции, които осигуряват електричеството за помпените станции. Действително добре е да се усили противовъздушната отбрана на страните по Източния фланг на НАТО, и това вече е направено примерно за прибалтийските страни отчасти, сега и за Полша. Разбира се, може и за Румъния и за нашата страна, стига НАТО да вземе това решение. То трябва да бъде колективно решение, подкрепено от всички страни-членки на НАТО, и които действително са преценили, че е създадена такава ситуация, че това нещо трябва да стане. Нали знаете, че всичките тези решения се взимат в НАТО с пълен консенсус.

Какви спекулации у нас могат да предизвикат тези паднали в Полша две ракети? Знаем, че предстои гледане на второ четене на проектозакона за изпращането на военна помощ за Украйна. Знаем също така, че предстои на второ четене решенето за закупуване на нови 8 изтребителя F-16. Как ще се развие дебатът в политическия и обществения сектор?

Аз считам, че този инцидент още веднъж потвърждава, че действително Украйна трябва да бъде подкрепена, и между другото, това е и мнението на всички държави-членки на НАТО – в сряда имаше извънредно заседание на страните от Атлантическия съвет във формат посланици на страните-членки, на него също беше потвърдено дори и в срещата в Бали, която организира американският президент Джо Байдън, също така са на мнение, че Украйна трябва да се подкрепи. И аз считам, че Украйна ще получи още помощ, включително със средства за противовъздушна отбрана, за да може да се противопоставя още по-успешно на всички въздушни и ракетни удари на Руската федерация. А колкото до нас, считам, че трябва действително да се вземе решение за един по-солиден оръжеен пакет, който да изпратим, тъй като ние правим това едва в 8-я месец на войната. И се злепоставяме много заради решението на предишното Народно събрание, и сега трябва да поправим това негативно впечатление за България, които някои страни-членки на Алианса, говоря за Латвия, която едва ли не го квалифицира близко до предателство. Така че нашите политици трябва много отговорно да подходят и съответно да вземат решение за по-солиден оръжеен пакет, въпреки мнението на министъра на отбраната, който счита, че трябва да се подходи консервативно, едва ли не да не дава нищо от мобилизационния резерв. А колко натовски държави извадиха от мобилизационния си резерв оръжия и боеприпаси и го изпратиха на Украйна, ние изключение ли трябва да правим? Абсолютно не. А колкото до втория транш на изтребителите  F-16 Вlосk 70, аз мисля, че беше взето решение в комисиите по външна политика и по отбрана, че това трябва да стане, и в пленарна зала на Народното събрание аз считам, че ще се вземе такова решение да се одобри такъв инвестиционен разход и съответно да се сключи по-бързо договор, най-късно първата седмицата или десетдневка на месец декември, какъвто срок ни е отпуснал САЩ, благодарение на което при такова решение и сключен договор, ние към 2027 година ще разполагаме най-после след дълги години колебания, неуспешни стартирания на този проект, с една такава пълноценна ескадрила нови самолети с много по-широки възможности и по-добър жизнен цикъл от всички досегашни самолети, които сме имали.

Говорите за по-солиден оръжеен пакет, който да изпратим в Украйна. Какво трябва да съдържа?

От това, което е поискала Украйна, което е предоставила искания да изпратим, трябва да се опитаме максимално да удовлетворим желанията. Аз не мога в момента да кажа какво точно трябва да изпратим, но вече съм изразил мнение, че имаме такъв резерв от различни системи, включително и самоходни гаубици, включително и система за залпов огън, включително и други средства, танкови, бронетранспортьори и т.н., да не говорим за боеприпаси – патрони, снаряди. Трябва да реши Народното събрание и много зряло да прецени.

И на финала: има ли заплаха за България?

Не, не считам, че има непосредствена заплаха за България. НАТО следи много внимателно ситуацията и ще вземе решение, ако възникват такива заплахи, тоест, ако се повиши рискът от да кажем разширяване на войната извън границите на Украйна. Но аз не очаквам това да се случи.

Цоня Събчева