Елисавета Шапкарева, председател на Българското сдружение на родовете от Македония, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

Президентът на България от 1997 до 2002 г. Петър Стоянов и потомци на родове и фамилии от Македония призоваха гражданите и политиците на Северна Македония и България да не допускат ескалиране на напрежението заради отбелязването на годишнината от рождението на Гоце Делчев. Към апела се присъедини и  правнучката на охридския фолклорист и етнограф, един от най-големите възрожденски деятели на България, борец за свободата на Македония Кузман Шапкарев - Елисавета Шапкарева. Елисавета Шапкарева е и  председател на Българското сдружение на родовете от Македония. Тя е и наш гост. Г-жо Шапкарева, в навечерието на честването на годишнина от рождението на Гоце Делчев какво ви предизвика да призовете към разум и обединение двете братски държави?

Честно казано, все по-нарастващото напрежение, което се създава напоследък. Вие виждате какво става. Така че ние много се притесняваме да няма някакъв сблъсък по време на честването. В никакъв случай не трябва да оставяме да ескалира това напрежение.

С апела призовавате политиците в София и Скопие да съдействат с всички сили за недопускане на езика на омразата. Казвате, той е погубен за нашите две общества и за бъдещето на нашите две държави. Защо?

Абсолютно е така, наистина е пагубно. Просто това са две държави, които са братски, ние сме братя, не сме просто някакви случайни съседи. Така че тези братски чувства не трябва да допускат чувството на омразата и езика на омразата.

Защо вие самата сте посветили вашия живот за обединение на България и Македония. Кога и как това би било възможно?

О, не мога да ви кажа, не знам. Аз, както казахте, съм председател на Българското сдружение на родовете от Македония, и нашата цел е да популяризираме културите на двете страни, историческото наследство, да съдействаме за сближаване на родове. Ние сме една неправителствена и непартийна организация и с всички сили се опитваме да подпомогнем хората с едни и същи корени да превъзмогнат всички тези различия, както и сега различията за Гоце Делчев. Искаме културно-историческото наследство и миналото ни да бъдат тълкувани по един и същи начин.

Във вашата апостолска работа срещате ли проблеми и какви? Срещате ли и разбиране?

Специално в нашата работа срещаме разбиране, да. Ние работим със сродни организации, така че не работим с хора, които нямат това българско самосъзнание. Основно работим с хора с българско самосъзнание. Работим много с Българския културен център в Скопие, и там срещаме разбиране. Представяме наши книги. Българското сдружение има няколко книги издадени, които ние и в Македония сме ги представили, и в България. Последната беше "Развигорови – обречените на свободата" на Михаил Развигоров, посветен на войводата Мише Развигоров. Тази година пък издадохме няколко, миналата всъщност беше, няколко издания на Кузман Шапкарев с неговите читанки и нравоучения.

"Пазете българщината от безбройните й врагове“ е казвал вашият прадядо Кузман Шапкарев. Какви врагове е имал в предвид, като е говорил за тях?

 А, какви врагове!? Основно и гръцките, разбира се, влиянието на гърцизма. Знаете, той е бил учител, преподавател е бил. Той всъщност на днешния ден е роден през 1934 година, и отначало е работил като учител по гръцки и по български в Струга, в Охрид, в Прилеп, в Кукуш, на много места. Той е един от основателите на Девическата гимназия в Солун, установява се в Солун. След това минава в свободната майка родина, в България. Бил е нотариус в Сливен. Така че има сблъсъци с много хора по това време.

Казахте, че сте издали някои от неговите творби. Какво ги прави актуални днес?

Ние искаме да запознаем и нашите братя в Република Северна Македония с тези творби, така че ще търсим начин да ги разпространим и там. Актуални са, разбира се, те са за българщината в Македония. Той например е казал, това съм го цитирала и друг път: "Ние, славяните от Македония българи сме, и такива желаем да останем, чужди кумове не искаме да ни прекръщават“. Така че актуални са. Неговият Български буквар винаги ще бъде актуален. Животоописанията на братя. Миладинови винаги ще бъдат актуални, сборникът от народни старини досега е ценен.

Да, ние между другото нямаме такъв фолклорист и познавач от такъв ранг. 

Е, братя Миладинови, все пак.

Братя Миладинови, да. Това е една плеяда, която не се е повторила.

Така е, да. А Кузман Шапкарев е всъщност зет на Димитър Миладинов, първата му съпруга Елисавета Миладинова е дъщеря на Димитър Миладинов, най-голямата дъщеря на Димитър Миладинов, така че той е много свързан с Миладиновия род. Той се е учил от братята Миладинови за създаването на своя сборник, най-значителният негов труд. Иска ми се да кажа за този сборник, който е изключително ценен. Той е в три тома и съдържа може би около 1 300 песни, много приказки, почти 300 приказки. Съдържа описания на народните облекла, на народните обичаи. Той е автор на много ценни учебни помагала. Това, което искам да спомена, е "Кратко землеописание за малички детца“, също нещо много ценно. Така че той е изключително работлив. През целия си живот, това са трудовете на неговия живот, през целия си живот е събирал народни песни и приказки. Открива частно училище, казахме вече, че е основател на Мъжката гимназия, която после става и девическа в Солун, бил е учител в Солун, в Кукуш.

Г-жо Шапкарева, а как неготвите творби, неговите произведения се посрещат в Македония?

Ами тези последните, които сме издали, още не сме ги занесли в Македония, предстои и това да направим. На мен много ми се ще да ги представим в Българския културно-информационен център в Скопие, така че надявам се там да бъдат посрещнати добре.

Казахте, че вие там общувате най-вече основно с хора с българско самосъзнание. Но разговаряли ли сте с друг тип македонци, македонски граждани, и ако да, те какво мнение имат, какви отношения към България?

Разговаряла съм да, със случайни хора съм разговаряла. Примерно шофьори на таксита, когато съм се возила там, с хора, например миналата година в близост до Охрид разговаряхме с един човек, помолихме го да ни покаже пътя донякъде, и той като ни го показа, ни попита: "А вие откъде сте?“, и ние казваме: от България – "Я, че вашият език съвсем като македонския“. Ами така е, да.

Т.е. македонският май е съвсем като нашия, но това е друга тема.

Това е друга тема. Но човекът така ни възприе. Въобще по начало аз не съм срещала хора лошо настроени към нас. Е, веднъж се случи в Скопие – една колежка тръгна да си купува цигари и на будката продавачът й каза: "Не те разбирам“. Така че явно има и такива. Тя поиска кутия цигари на български, и той каза: "Не те разбирам“. Всякакви има, зависи си от човека.

Светът е шарен.

Светът е шарен. Обикновените хора според мен не са зле настроени към нас, поне моите впечатления са такива.

Вашият прадядо е бил и близък приятел на Гоце Делчев. Това ли ви накара да се присъедините също към апела на Петър Стоянов?

Значи, моят прачичо Климент Шапкарев е бил близък с Гоце Делчев. Той е член на ВМРО. Не, не само това. За мен българо-македонската кауза е много чувствителна тема, така че много ми се ще наистина да го няма този език на омразата. И ние продължаваме да се стараем, Българското сдружение на родовете в Македония ще продължава да се старае да подпомага преодоляването на тези различия. Ние вече 10 години работим в тази насока. Така че ни се иска наистина да преодолеем тези различия.

Смятате ли, че са преодолими и по какъв начин, с какво?

С добрата воля и на двете страни. Двете страни имам предвид двете страни участнички в дискусията и в различията, на тълкуването на това културно-историческо наследство и на това минало. Нека да имаме добрата воля да го преодолеем, това е моето пожелание.

Дай Боже, да се сбъдне.

Дай Боже, да.

Вие сте и поетеса, писали ли сте някога за Македония?

Не, не съм. Това е… не знам… някакво много дълбоко такова усещане и не съм писала нищо за Македония. Но пък скоро имаше представяне на една книга, която ми направи впечатление. Авторът е Калоян Праматаров и книгата се казва "Слънцестоения над Черната река“. Ще предложа тази книга да бъде представена в Скопие в културния център, защото тя е писана и посветена на Скопие. Авторът е бил археолог, работил е една година в Скопие, и това е неговият поглед към   народа и самия град.

И на финала да ви попитам, г-жо Шапкарева, дали вашият апел ще окаже нужното въздействие?

О, много ми се иска да вярвам. Той е днес много разпространен вече от сутринта, така че дано го прочетат хората, от които нещо зависи все пак.

Ние и затова правим този разговор, за да има разпространението още по-силен ефект.

Да, да. Да го чуят много хора. Вашата агенция и вашето радио са много слушани и много търсени и се надявам да стигне до много хора нашият апел.

Аз ви благодаря за това, че приехте за бъдете наш гост.

И аз ви благодаря, че ме потърсихте. За мен беше чест да бъдат ваш събеседник.

За нас беше чест, г-жо Шапкарева, за нас.

Цоня Събчева