09:41 / 07.04.2026
1960
Плоските бенки са по-рискови от изпъкналите, предупреди в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио ФОКУС доц. д-р Ива Гаврилова – хирург-онколог, специалист с опит в оперативното лечение на кожни тумори и по-специално на малигнен меланом.
На 7 април – Световният ден на здравето, в който говорим за хората, които спасяват живот, нека започнем този разговор по-лично, д-р Гаврилова.
Какво Ви накара да изберете онкологията? Това е избор, който носи надежда, но нерядко и тъга.
В моя случай решаваща беше семейната среда. Имам щастието да съм трето поколение онколог-хирург – израснала съм в семейство на онколози. Още от малка тази тема присъстваше в ежедневието ни – както хубавите, така и трудните моменти. Когато растеш в такава среда, пътят сякаш е предначертан. Аз обаче съм истински щастлива с избора си. Никога не съм искала да се занимавам с друга област на медицината. Смятам, че тук съм най-полезна.
Когато "пиеш от извора“ на предците си и виждаш отблизо как се изграждат отношенията с пациентите – как се съобщава добра или лоша новина, как се дава подкрепа – пътят става много по-ясен и осъзнат.
Увеличават ли се случаите на меланом през последните години?
За съжаление – да. Тенденцията е заболяването да се среща все по-често. Има промени в климата, слънцето е по-агресивно и това оказва негативно влияние върху кожата. Ултравиолетовата радиация е основен рисков фактор за развитието на тези тумори.
По-тревожното е, че виждаме меланом при все по-млади хора. Добрата новина обаче е, че младите стават по-отговорни. Все по-често идват на профилактични прегледи още в ранна възраст, което е изключително окуражаващо.
Съвременният тренд е насочен към показната красота – процедури срещу бръчки, оформяне на контури, обем на устните. Сякаш по-малко внимание се обръща на защитата на кожата. Достатъчен ли е козметичен продукт с SPF 15 или 30?
Обикновено тези продукти не съдържат висок фактор, защото при по-висока защита консистенцията става по-плътна и мазна. Но при силно слънце това е крайно недостатъчно. Не можем да разчитаме само на такава защита.
Необходима е допълнителна – медицинска козметика, която се предлага в аптеките и е специално създадена за слънцезащита.
Когато слънцето не е толкова силно – през пролетта и зимата – необходимо ли е да използваме SPF 50?
Аз лично препоръчвам целогодишна защита на откритите зони – лице, шия, ръце. Те са най-уязвими.
През зимата можем да използваме по-леки текстури – например флуиди, които се нанасят преди грима, попиват бързо и съдържат SPF 50+. От пролет до есен обаче защитата трябва да е ежедневна и по-сериозна, дори в градска среда.
Колко често трябва да нанасяме тези продукти?
Зависи от ситуацията. В ежедневието през зимата – веднъж сутрин е достатъчно. Но ако сме в планината или на ски, трябва да има повторно нанасяне. От пролет до есен, когато сме на открито, е добре да подновяваме защитата на всеки два часа. Спрейовете са удобен вариант за градска среда – практични са, дори и част от продукта да се разпръсква в атмосферата.
Само на плажа ли трябва да сме толкова стриктни?
Не. В градска среда също трябва да подновяваме защитата, ако сме навън. Има заблуда, че дрехите предпазват – това важи само за специални материи със слънцезащита.
Затова е добре сутрин да нанасяме крем със SPF 50+, а през деня да подновяваме защитата върху откритите зони.
Може ли солариумът да бъде "по-безопасна“ алтернатива?
Категорично не. Солариумът е вреден. Той води до бързо и насилствено потъмняване на кожата и излага организма на вредни лъчи. Световната медицинска общност го отрича, особено при млади хора. Не го препоръчвам при никакви обстоятелства.
Можем ли сами да преценим дали една бенка е опасна?
Хората най-често обръщат внимание на изпъкналите бенки, защото ги травмират. В действителност те обикновено са безобидни.
По-рискови са плоските, пигментирани бенки. Ако започнат да променят размер, цвят или форма – това е сигнал за преглед. Важно е да не чакаме видими промени, а да правим профилактика. Дерматоскопията е неинвазивен метод, който позволява много точна оценка. Поне веднъж в живота всеки трябва да премине такъв преглед.
Бързо ли се развива меланомът?
Процесът започва години по-рано – често още в детството, след натрупване на слънчеви увреждания. Но когато започнат видимите промени, времето вече е решаващо.
Препоръчителна ли е биопсията?
Терминът често се използва неправилно. При съмнение за меланом не се взема част от бенката. Това е опасно. Прави се т.нар. диагностично изрязване – премахва се цялата лезия по безопасен начин и се изследва. Това е правилният подход.
Може ли биопсията да влоши състоянието?
Има данни, че може да ускори процеса, но по-големият проблем е, че затруднява точната диагноза и стадиране, което е ключово за лечението.
Кои зони на тялото са най-често засегнати?
Това са зоните, изложени на слънце – гръб, крака, ръце. Лицето по-рядко е засегнато.
Ако се открие навреме, достатъчна ли е операцията?
Да. В ранните стадии лечението е изцяло оперативно и изключително успешно – с много висока преживяемост.
Има ли напредък в лечението?
Да, онкологията е изключително динамична област. Разработват се нови терапии и подходи. Участието в международни регистри и форуми ни позволява да анализираме реални данни и да подобряваме лечението.
Достъпни ли са тези терапии в България?
Да. Всички модерни терапии, одобрени в Европа, са достъпни и у нас, при това безплатно за пациентите.
Може ли жена с меланом да стане майка?
В много случаи – да. Работи се активно по този въпрос. Важно е още в началото да се мисли за съхраняване на репродуктивен материал.
Колко често трябва да се правят профилактични прегледи?
Зависи от риска. При здрави хора – веднъж годишно или дори по-рядко. При пациенти с история – по-често.
Винаги ли меланомът е тъмен?
Не. Има редки форми без пигмент, които са по-трудни за разпознаване.
Кой е най-разпространеният мит?
Че ако се премахне бенка, тя "се разнася“. Това е опасен мит, който пречи на ранната диагностика.
Има ли самолечение?
За съжаление – да. Това може да доведе до тежки последствия и загуба на време.
Ако трябва да кажете едно нещо на пациентите?
Да не губят вяра. Медицината напредва, има лечение и надежда. И най-важното – да се доверят на лекаря.
Доц. Гаврилова, благодаря Ви за този разговор и за това, че винаги оставате на страната на живота. Доказателство за това е и доверието на пациентите, и наградата, на която сте носител за 2024 година "Лекарите, на които вярваме“.
Цялото интервю можете да чуете в прикачения файл.
