11:08 / 23.06.2026
331
Лятната ваканция и дългите пътувания често крият неочаквани капани за здравето ни. Кои са най-честите грешки, които допускаме по отношение на уринирането, как правилно да изградим навиците на децата си и кога невинните симптоми изискват сериозна диагностика? В предаването "Здравето на фокус" на радио ФОКУС гостува водещият специалист по урология от УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ“ доц. д-р Еленко Попов. Той разкрива малко познати факти за уринарните инфекции и разказва за съвременния и щадящ метод за лечение на ранен рак на простатата – нискодозовата брахитерапия.
Доц. Попов, кои са най-честите грешки, които допускаме по отношение на уринирането?
Много малко камъче може да се окаже на болезнено място в обувката и да създаде проблеми в период, в който искаме всичко да е красиво и прекрасно, за да можем да си почиваме. Винаги, когато има промяна в начина на живот – а разликата между лятната почивка и ежедневието е голяма – се появяват рискове. Отиваме на ново място, променяме ритъма на сън и бодърстване. Ако пътуваме на по-далечно и екзотично място, има разлика в питейната вода, течностите и храната.
Отделно, при дългите пътувания – класически пример е летенето със самолет или престоят по летищата – не винаги имаме достъп веднага до тоалетна. Това води до неприятни, дълги моменти на стискане. При дълъг път се явява и проблемът с хигиената. На ново място, особено ако сме на бунгало или на къмпинг с кемпер, тя е по-различна от това, с което сме свикнали у дома. Всички тези неща създават предпоставка лятото да е период на изострена и по-голяма честота на баналните, наистина незастрашаващи живота, но доста притеснителни и болезнени уринарни инфекции.
Какво се случва с пикочния мехур, когато редовно задържаме урина и отлагаме посещението до тоалетната по една или друга причина?
Най-мощният защитен механизъм на пикочната система е постоянният поток на течност. Това е една от системите в човешкото тяло, през която постоянно тече течност – в случая урината, която отмива всяка попаднала бактерия или замърсяване. Това е единият поглед. Другият е, че мехурът има определен капацитет, а за да се достигне до позив, той трябва да е изпълнен на 80-90%. Тоест, мехурът започва да дава сигнали, когато вече е около 70-80% пълен от реалния си функционален капацитет. По тази причина всяко по-продължително задържане създава проблеми. То дава възможност за проникване на бактерии в стената на мехура и за обратно връщане на урина към бъбреците, което изгражда условия за неблагоприятни последствия от инфекциозен характер.
Подканянето на децата да отидат до тоалетна, дори когато не им се ходи, може ли също да има негативен ефект?
Напълно разбираем е този подход, съвсем логичен е, тъй като около малките дечица навън не винаги има лесен достъп до тоалетна. Този подход не е погрешен, стига да не се прекалява. Ако това се случва по 10, 15 или 20 пъти на ден и детето съзнателно се кара "насила“ да пишка – преди да е получило сигнал от мехура – се създават погрешни патологични рефлексни връзки. Започва да се намалява капацитетът на пикочния мехур, тъй като той постоянно бива трениран, че трябва да уринира на всеки 20 минути. Това може да създаде проблеми в бъдеще.
Тук е нужна интуицията на майката. Съвсем нормално е преди излизане на разходка детенцето да мине през тоалетната – в България това е един вид ритуал – но без излишна агресивност. По-скоро трябва да бъде напомняне: "Искаш ли да минеш през тоалетната, за да излезем спокойно?“. И ако детенцето каже "не“, нещата трябва да останат дотук.
Някои хора споделят, че уринират по 5-6 пъти на ден, други – 2-3 пъти. Има ли установена норма от лекарска гледна точка?
Въпросът има дуален отговор. По принцип е създадена ориентировъчна граница, която е около 10-12 пъти на ден. Но всъщност тази рамка е доста широка и сама по себе си не означава нищо. Истинският въпрос е дали честотата създава проблеми. Мъжете, които уринират леко и бързо, без особена подготовка, могат да минат 10-15 пъти през тоалетната на ден и изобщо да не го осъзнаят.
Честото уриниране става проблем, когато навлиза и пречи на ежедневието на пациента – кара го да променя навиците си, да знае по всичките си маршрути къде има тоалетни или да се въздържа от неща, които обича да прави. Естествено, уриниране по-малко от 2-3 пъти на ден или над 15-20 пъти (на всеки час или 45 минути) би следвало да се коментира с уролог. Това са крайни стойности, но много малък брой пациенти, които нямат установено заболяване, попадат в тази група.
Разбира се, тук има огромно значение колко вода пием и дали приемаме прекалено много кафе или алкохол. Всичко това влияе на честотата, нали?
Абсолютно, това влияе по много значителен начин. Кафето и чаят са диуретици. Освен ободряващо, те имат пикочогонно действие – подобряват функцията на бъбреците и засилват образуването на урина. От друга страна обаче повишават възбудимостта на пикочния мехур и водят до по-чести позиви. Колкото до енергийните напитки – знаете, има тенденция в цяла Европа и Азия те да бъдат рязко ограничени. Оказва се, че в тях има твърде много негативи.
Защо при някои пациенти инфекциите на отделителната система продължават да се повтарят, въпреки проведеното лечение?
Този въпрос, за съжаление, е много сложен и е един от най-проблемните в урологията. Същинската причина не е напълно изяснена. Да, има определени състояния като остатъчна урина в мехура или наличие на бъбречно-каменна болест, които логично обосновават по-честата поява на инфекции. В огромния брой случаи обаче не е така. Причината е все още на молекулярно ниво, непозната за световната медицина. Просто има хора, при които епителът (покривката на пикочните пътища) става много по-прилепчив за бактериите и много по-лесно се колонизира от нашите собствени бактерии, причинители на циститите.
По тази причина лечението с антибиотици е задължително при обостряне – няма друго какво да се направи. Това обаче е лесната част, която води само до оздравяване в настоящия момент. Ако става въпрос за изолиран остър цистит, с това нещата приключват. Когато обаче има хроничен цистит с повторение след повторение на епизодите, много по-проблемно е да се прекъсне този порочен цикъл. Тогава се започва плеяда от специализирани изследвания. Един такъв център в София се намира в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ“. Това е нашият функционално-урологичен кабинет, който съчетава в едно две ключови изследвания: цистоскопия (ендоскопски оглед с мека гъвкава камера) и функционално изследване, наречено уродинамика. То представлява изкуствен цикъл на уриниране, при който мехурът се изпълва със стерилна течност, след което се оценява функцията на пикочните пътища, мехура, уретрата и простатата. Това са високотехнологични изследвания, които при усложнени случаи стават водещи за определяне на стратегията на лечение.
Има ли случаи, при които зад симптомите на хроничен цистит се крие друго заболяване, което може да бъде открито с този инструментариум?
Много благодаря за този въпрос. Урологичните симптоми се припокриват и са неспецифични. Както инфекцията, така и камъкът, функционалното нарушение или онкологичното заболяване могат да се проявят по абсолютно еднакъв начин. По тази причина дълбочинният разговор с пациента е задължителен, но в урологията той дава само насока. За точната диагноза ни трябват обективни изследвания: образни (ехография, скенер, ядрено-магнитен резонанс), ендоскопски (цистоскопия), функционални (уродинамика) и микробиологични.
За съжаление, тъй като цял живот работя в големи болници с най-тежките пациенти, постоянно виждам случаи на тежко онкологично заболяване – най-вече рак на пикочния мехур – при които хора по година или година и половина са лекувани механистично за уринарни инфекции само на базата на симптомите, без да им е проведена по-задълбочена диагностика.
Може ли циститът да бъде безсимптомен?
Отговорът е двояк. По принцип под думата "цистит“ се предполага бактериална инфекция с изявени оплаквания. Когато няма оплаквания, но е открита бактериална инфекция в урината, говорим за т.нар. безсимптомна бактериурия. Това състояние се взема под внимание само в определени случаи: при много възрастни хора с крехка имунна система, бременни жени или хора, на които им предстоят интервенции. То се открива случайно и не задължава веднага към агресивно лечение с антибиотици. Циститът по принцип протича с оплаквания, които бързо насочват пациента към лекар.
Когато урината е по-тъмна и има промяна в обичайната миризма, това също ли е сигнал за заболяване?
Това са груби начални симптоми, но хубавото им е, че се усещат бързо и насочват към медицинска помощ. Най-често те са свързани просто с нивото на хидратация. Цветът на урината (дали е почти прозрачна, или тъмна като бира) в повечето случаи зависи от това колко вода сме поели. Подобно е и при миризмата – по-концентрираната урина не винаги означава инфекция, а нужда от прием на повече течности. Тези симптоми обаче са чудесна стартова точка, която да заведе пациента в здравната система, за да се направят банални изследвания на урина и да се види има ли болестни промени.
Доцент Попов, какво представлява т.нар. нискодозова брахитерапия и при кои пациенти е подходяща?
Брахитерапията с частична мощност на дозата е един от водещите методи в света от много години. Ние в България я прилагаме от 4 години, но тя е утвърдена по света с над 20-25 години история и зрял опит. Заедно с хирургията на простатата – най-вече роботизираната хирургия, която позволява максимално щадящо лечение – това са двата основни метода за лечение на ранен рак на простатата. Ключовата дума тук е ранна диагностика. Откриването на рака чрез туморния маркер PSA, последвано от ядрено-магнитен резонанс и модерни технологии за фюжън биопсия, позволява фокусиране върху съмнителната зона и прилагане на тези методи.
Брахитерапията с ниска мощност на дозата (или перманентна брахитерапия) се състои в имплантиране на малки радиоактивни перлички директно в простатата. Те облъчват тъкан с размер едва до 1-2 кубични милиметра, което позволява изключително прецизно лечение и бързо възстановяване.
Този метод има ли предимства пред класическата хирургична операция?
Класическата хирургична операция с голям разрез се опитваме да прилагаме в лош, по-малък процент от случаите. Роботизираната и лапароскопската хирургия позволяват съкращаване на възстановяването от седмици на дни. Брахитерапията обаче е интервенционален метод, при който изобщо няма разрез. Под ехографски контрол тези малки перлички просто се подреждат в органа.
Колко бързо пациентът може да се върне към обичайния си начин на живот?
Реално хората прекарват в болницата между 24 и 48 часа. Препоръчваме поне още 3-4 дни по-спокоен режим у дома, но след това хората се връщат на 100% към стандартния си ритъм на работа и живот.
Самият метод повлиява ли върху уринирането и сексуалната функция?
В около 10-15% от случаите има краткосрочно повлияване върху уринирането в първите 3 до 6 месеца – периодът, в който перличките активно излъчват и лекуват простатата. Оплакванията се изразяват под формата на затруднено уриниране или по-често дразнене, поради което изписваме стандартни лекарства за облекчаване на симптомите.
Лесен ли е достъпът на българските пациенти до този метод?
Специално за този метод логистиката е малко по-тежка и за момента се практикува предимно в ИСУЛ, но успяваме да се справим без тежки листи на чакащите. Методът вече се популяризира и колегите от другите специалности го познават добре.
Идват ли пациенти и от други градове на страната?
Категорично да. Методът далеч надхвърли границите на София и приемаме хора от цяла България.
Има ли пациенти, на които отказвате да приложите метода, защото е твърде късно?
Да, тъй като това е метод за лечение на ранен рак на простатата – такъв, който е в границите на органа и е слабо агресивен. За оптимален резултат стадият на пациента е от изключително и критично значение. Ако не се спазват точните медицински показания и индикации, резултатите няма да бъдат добри. Успехът идва при добре подбрани пациенти. Когато заболяването се хване на ранен стадий, изборите пред нас са много и хубави. Хване ли се на късен стадий, изборът вече е много малък.
Какъв е Вашият най-важен съвет към слушателите и читателите за добро урологично здраве?
Никога не пренебрегвайте симптомите. Прегледът при уролог е неинвазивен и напълно достъпен. При всяка трайна промяна в акта на уриниране или във вида на урината, потърсете специалист. Критичните симптоми, които налагат незабавна лекарска помощ, са три: затруднено уриниране, кръв в урината или болка – било то в областта на мехура или по фланговете, където се намират бъбреците.
