Доц. Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната, бивш председател на Надзорния борд на Агенцията за комуникации и информация на НАТО, сега директор в Атлантическия клуб, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"     

Срещата на върха в американската база "Рамщайн“ в Германия не успя да постигне споразумение за предоставяне на танковете "Леопард“ за Украйна. Военните министри на страните членки от НАТО не можаха да разрешат разногласията си след повече от пет часа дискусии. И вероятно това е и най-горещата международна новина за Украйна от последната седмица – отказът на Германия засега да предостави свои танкове или да разреши на други държави да ги предоставят на Украйна. Защо се провали срещата в "Рамщайн“? Анализът е на доц. Велизар Шаламанов – бивш служебен министър на отбраната, бивш председател на Надзорния борд на Агенцията за комуникации и информация на НАТО, сега е директор в Атлантическия клуб.

Аз не бих казал, че се е провалила срещата. Това е една вече превърнала се в регулярна среща на над 50 страни, които оказват нарастваща военна помощ на Украйна, вече и с много бронирана техника и  артилерийски системи. Също стои и въпросът естествено за модерни танкове. Това обаче е въпрос на способности. Нека не забравяме, че тези модерни въоръжения на Запада, на страните от НАТО и на техни съюзници и партньори по целия свят са много успешни, когато са в интегрирана комуникационна, информационна среда със средства за разузнаване, със средства за насочване, със средства за разпознаване на свой-чужд. Много от тези системи са секретни и в никакъв случай не биха били предадени на страна, която не е член на НАТО, дори в случая и на Украйна, която страда от агресията на Москва. Така че когато говорим за предоставяне на съвременна техника, трябва да отчитаме и тези въпроси, свързани със сигурност на технологиите. И именно в този контекст е особено важно техника, с каквато разполага България и други страни от Източна Европа, но те вече в голямата си част я предоставиха, техника от времето на Варшавския договор – танкове Т-72, бронирани машини на пехотата, артилерийски системи за залпов огън, гаубици, те да бъдат предоставени, хеликоптери и самолети от времето на Варшавския договор, защото иначе се поставя под риск сигурността на технологиите, на основата на чието превъзходство всъщност НАТО успява да поддържа мира вече почти 80 години. 

Доц. Шаламанов, това ли е логиката, по която Германия отказва своите танкове?

Логиката следва няколко линии – и военни, и технологични, и политически. Аз изтъквам този аспект, тъй като с това съм се занимавал в последните над 10 години в НАТО и преди това в България. Това е смисълът и включително на инициативата DIANA за иновации в отбранителните технологии. Не можем да допуснем в тази война съвременна техника на НАТО със секретни блокове да попадне в ръцете на руснаците или на такъв тип частни военни компании – като "Вагнер“, които естествено ще използват това не само срещу Украйна, но и срещу нашата сигурност, включително и българската сигурност. Но виждаме, че дори системи "Патриот“, които са далекобойни системи за противовъздушна и противоракетна отбрана,и за тях има готовност да бъдат предоставени, но това става стъпка по стъпка, когато се гарантира изцяло сигурността на тези системи  така, че технологиите да не изтекат към Русия, Иран и други страни, които имат неприятелски намерения към нас, страните от свободния свят.

При това положение какви са шансовете на Украйна? Защото ако й се предоставя старо въоръжение, а Русия започва да изважда срещу нея новите си разработки, на какво ще разчита?

За щастие, Русия не изважда никакви нови разработки. Русия също мобилизира още по-стара техника и още по-неподготвени войници. Но вие правилно подчертавате, че тази мобилизация като количество наистина е реална заплаха, защото тя създава възможност за създаване на съотношение за настъпление, както и съотношение, позволяващо изненадващо настъпление в направления, които не могат да бъдат добре предвидени на основата на разузнавателни данни. Аз не съм казал, че Украйна няма да получи съвременна техника. Просто получаването на тази съвременна техника ще става с темпа, с който бъде обучен личния състав, проверен личния състав и бъдат взети необходимите мерки както за логистика и инфраструктура по поддържане и доказване на ефективността на тази техника, така и мерки за нейното евакуиране, когато има опасност тя да попадне в ръцете на противника. Това не са прости неща и всъщност по тези въпроси ние трябва да мислим, когато планираме и нашето превъоръжаване.

Искам да ви попитам за една новина, която се появи в световния обмен, съобщихме я и във "Фокус“: руски военен кореспондент на име Симеон Пегов, позовавайки се на свои източници, съобщава в "Телеграм“, че германските танкове "Леопард“ 2 вече са били забелязани на улиците на украинския град Николаев. Това действителна новина ли е или е фалшива информация?

Нормално е да има при война такъв тип съобщения, които се използват по един или друг начин. Аз не съм човекът, който мога да потвърдя тази новина, но това, което мога да потвърдя, е, че съвременна техника, включително бронирана техника, ще замине за Украйна, тъй като единственият начин да бъде прекратена тази кръвопролитна война, е наистина мощно настъпление на украинската страна, за да разсече руската групировка, да стигне пролетта отново до Азовско море и да започне изтласкване на руските войски, включително с пълно освобождаване на Крим и на Източна Украйна, на Донбас. Това не може да стане без танкове, прикривани от щурмови самолети, от хеликоптери, мощна далекобойна и точна артилерия, както и необходимите бронирани машини за личния състав, който ще участва в такова настъпление. В момента се създава всъщност тази групировка, създава я и руската страна и в зависимост от това кой по-бързо ще създаде по-добро съотношение на силите в качествено и количествено отношение, ще може да започне изненадващата контраофанзива или офанзива, от която ще зависи изходът на тази кръвопролитна война. Надявам се, че със системите за противовъздушна отбрана ще намалят поне терористичните атаки от страна на Русия върху граждански обекти на Украйна.

След срещата в "Рамщайн“ обаче американската страна не скри разочарованието си от отказа на Германия. Това даде повод на отделни анализатори да коментират, че евроатлантизмът вече започва да придобива по-особен аспект и да се разделя, като от едната страна се обособява  евроконтинентализъм. Т.е. не може да се твърди, че цяла Европа е атлантическа. Вие какво бихте казали за тази теза, споделяте ли я?

Бих казал, че са преждевременни всякакви такива теории за трусове в НАТО, чували сме ги неведнъж за последните години, но от края на Студената война, от разпадането на Варшавския договор от 16 нации НАТО вече е практически 32 нации, т.е. удвоен е броят на страните членки, ако добавим и кандидатурите на Финландия и Швеция. Бих казал, че наистина от Норвегия, Финландия и Швеция през балтийските републики, Полша, Румъния, България до Гърция има един много ясен коридор, който активно подпомага Украйна. Видяхме, че и България оказва незаменима и критично важна помощ в тази война на страната на Украйна. И мога да ви кажа по опита си от работа в НАТО, че – да, има на моменти напрежение, но това не се крие и това се преодолява с консултации, както и с намиране на компромисни решения. Едното от компромисните решения е обявеното намерение на Полша да създаде група от страни, които желаят да предоставят танкове "Леопард“, и съобщението от Германия, че те няма да се противопоставят на това, ако страни, разполагащи с танк "Леопард“, го предоставят на Украйна.

Вие бяхте години наред председател на Надзорния борд на Агенцията за комуникации и информация на НАТО. В тази война дали можем да очакваме преразпределение на геостратегическите позиции, преразпределение и на териториалните за света? Ето, чуват се също отделни анализи, според които Полша има амбиции към Западна Украйна – към Галичина.

Аз мисля, че в основата на стабилността на Европа и стабилността на НАТО е решението да не се променят граници, още по-малко със сила или в резултат на война. Така че ще се промени, както виждаме, че се променя съставът на НАТО, нараства броят на страните, които участват. Аз вярвам, че един ден и Украйна ще бъде член на НАТО и на Европейския съюз. Това определено променя геостратегията на Европейския континент. Виждаме, че разделенията, които беше успяла да постигне Русия в Европа и чрез инструментите на енергийния шантаж, и с хибридни атаки, и с дезинформация и пропаганда, и със специални операции на разузнавателните й служби, всъщност са прекратени и виждаме една консолидация, едно обединение на Запада. Това обединение, то не е в резултат на доминиране на една сила. Ще има консултации, ще има различни мнения, но ще има и постигане на съгласие, ако не между всички, то на група страни, които ще продължат да се движат напред, без другите да им пречат.

Реалистичен ли е сценарият на Кремъл, доц. Шаламанов, НАТО да се оттегли до границите си от 90-те години, т.е. преди началото на приема на страните от бившия Източен блок, в това число и България?

Аз се надявам, че дори в Москва не разглеждат този сценарий като реалистичен. По-скоро това е инструмент от една страна за пропаганда вътре в Русия и търсене на основание защо Русия по този абсолютно непровокиран начин извърши жестока агресия срещу Украйна. От друга страна, естествено това е платформа, с която се търси активиране на петата руска колона в Източна Европа, в страни като България, но това няма абсолютно никакви основания и никакви шансове за успех. Виждаме, че НАТО всъщност се разшири след изпратените от Русия писма за това. И пак искам да подчертая – НАТО е отворена организация, всички страни, които могат да допринесат за сигурността и мира в Европа и могат да поемат ангажиментите да бъдат членове на Алианса, един ден ще бъдат членове. За Украйна и Грузия дори има решение от 2008 г.

Наскоро бившият държавен американски секретар Хенри Кисинджър призова Украйна час по-скоро да бъде приета в НАТО като едно от решенията на ситуацията.

Ами това е въпрос, който ще решат страните в НАТО. Украйна е подала такава молба за членство. Естествено, това не е задача от първи приоритет. Първият приоритет в момента е прекратяване на руската агресия и започване на процеса на възстановяване на Украйна, който е в интерес на всички европейци и в интерес на нас, българите.

Доц. Шаламанов, казвате, че приоритет за страните членки на НАТО е постигането на мир в Украйна, но това как ще се случи?

Това ще се случи като страната, която започна тази агресия, я прекрати и се изтегли. Така че както неведнъж са казвали редица политици на Запад, войната може да приключи във всеки един момент, в който Путин реши да изтегли своите сили. Ако това не се случи, ще приключи, когато украинските сили изтласкат руските сили. И понеже споменахте пак за "Рамщайн“, искам да кажа нещо, което е много важно за България. Виждаме, че западните страни имат определени задръжки за предоставяне на най-новото военно оборудване, тъй като то също е в ограничен брой в страните от НАТО. Това означава, че модернизацията на нашата армия ще бъде все по-скъпа и все по-трудна, ако я бавим, тъй като производството на тези високоефективни модерни системи изисква време и става все по-скъпо. Може да се окаже така, че в края на тази война Украйна ще бъде добре оборудвана с модерно западно въоръжение, а България, член на НАТО от 20 години, ще бъде със съветското въоръжение от времето на Варшавския договор.

Какво трябва да предприеме страната ни?

Мисля, че през тази седмица е крайно време дори в края на този парламент да бъде взето решението в Комисията по отбрана така, както е подготвяно, с указания и срок към Министерство на отбраната да внесе всеобхватна и финансово обоснована инвестиционна програма, която да отчете решението от 3 ноември за получаване на заместваща техника от съюзниците при оказване на военна помощ на Украйна. Сега е моментът наистина в България да не остане нито един танк или бронирана машина от съветско време, ако може, да бъде заместена с модерно оборудване от нашите съюзници, което ще ускори нашето превъоръжаване и което ще даде възможност да се постигне необходимата мощ на украинската армия с това, което може да бъде дадено без задръжки, тъй като за Т-72 виждате, че няма никакви задръжки – и Полша, и Чехия, и други страни го предоставиха. Същото се отнася и за самолетите Су-25, МиГ-29 – това е все техника, която е предоставяна на Украйна, и въпросът е да се предоставят повече бройки, за да свърши по-бързо тази война.

Превъоръжаването и подмяната за него на какъв принцип може да стане, какво да очакваме от нашите съюзници?

Може да очакваме това, което сме заложили в нашата програма за превъоръжаване. Затова е важно тя да бъде ясна, да бъде балансирана, да бъде съобразена с нашите финансови и човешки възможности като човешки ресурс, да бъде съобразена с възможности за използване на многонационални сили, в които участва България, част от които са развърнати на българска територия, така, че ние да имаме необходимия отбранителен капацитет в рамките на общопланирания на отбраната в НАТО, като не поемаме прекомерни или непосилни за нас финансови и други ресурсни натоварвания. Това е възможно, това изисква визия, добро планиране, подкрепа от парламента и бих казал подкрепа от обществото. И не на последно място – започване на по-сериозен процес на трансформация на отбранителната индустрия. Може би за добро е това, че все още основно произвеждаме съветски боеприпаси и оръжейни системи, което е помогнало да подкрепим Украйна в критичен момент, но както казах, след тази война никой в НАТО, та дори и в Украйна няма да продължава да използва тези системи.

Доц. Шаламанов, няколко пъти в разговора споменахте за ролята на България в подкрепата на Украйна с боеприпаси, с оръжие и с нефт, затова  искам да ви попитам относно статията в германския "Ди Велт“, която предизвика немалка буря в политическите среди у нас и която твърди, че миналата пролет, когато страната се е управлявала от коалиционното правителство на Кирил Петков, България е изнесла за Украйна гориво и боеприпаси през трети страни – нещо, което от една страна коалиционните партньори в правителството начело с БСП отричат да е правено, от друга – Кирил Петков и вицепремиерът му Асен Василев потвърждават. Това какво е – скандал, злоупотреба?

Не, това е смело поведение от българска страна, като естествено това поведение е основно поведение на фирмите производители. Голяма част от тях са частни фирми, които не са саботирали тази операция, най-общо казано, по придобиване на така необходимото за Украйна количество боеприпаси и конкретно въоръжение чрез наши съюзници като САЩ, Великобритания, Полша, Румъния, Словакия, други страни. Това е начинът, по който работи НАТО – страните си помагат, отчитайки трудностите, отчитайки ограниченията в отделните държави, но постигайки общ много добър резултат. Така че ако теглим чертата, България е имала определени ограничения, но те са компенсирани от инициативата, идваща от други страни, и крайният ефект е изключително позитивен, тъй като всъщност е спасил Украйна от един много тежък удар в момент, когато не е била напълно подготвена да се съпротивлява на руската агресия. Така, както в момента инициативата на Манол Пейков помага да спасим украинците с генератори, така тогава българската отбранителна индустрия с помощта на нашите съюзници е спасила въоръжените сили на Украйна в критичен момент на недостиг на боеприпаси.

Това обаче не е ли с цената на разклащане на доверието в моралните устои на властта у нас? Защо е необходимо да се лъже? Не можеше ли по-откровено да се кажат нещата? Защото няма ли да стои и по един начин, ако държавата като политика предоставя, а по друг – когато става чрез частни фирми?

Вижте, не трябва да се употребява думата "лъжа“, тъй като няма такъв казус. Ясно е, че държавата нямаше възможност да предостави боеприпаси от складовете на армията, тъй като за това нямаше необходимото мнозинство в парламента и желание в правителството, но е намерен най-добрия възможен начин, който е много навременен и е довел до позитивен резултат, включително позитивен резултат за индустриалното производство в България, което решително е скочило. Но това е временна възможност. Ние трябва да използваме придобитите средства и придобития опит и контакти с тези страни, за да стартираме мащабна програма за превъоръжаване и преструктуриране, трансформиране на отбранителната индустрия с използване на възможности за иновации от малки и средни предприятия, от стартъпи – нещо, което в момента НАТО разгръща с програмата DIANA. Не бива да се губи време, но и не бива да продължава упорството на Министерството на отбраната да не предоставя тежко въоръжение и техника от резервите на армията с усилия те да бъдат заменени с техника от нашите съюзници. Защото в България могат да дойдат съвременни натовски въоръжения и да бъде гарантирана тяхната сигурност, и това укрепва общия потенциал на НАТО, а България може да изпрати съветската техника в Украйна.

С какво да си обясним това упорство и на институции, и на отделни партии, особено тогава, когато те са в управлението – упорство, което иначе превръща съответната помощ в търгашество? Защото в крайна сметка може да са си подобрили потенциала нашите оръжейни фирми, но са продали своята продукция. Ако това беше държавна политика, нямаше ли да е различно?

Вижте, всяко търговско дружество е създадено, за да произвежда и продава. Ние имахме и други такива възможности, когато изнасяхме боеприпаси за Близкия изток и за Афганистан, по време на операцията в Афганистан, по време на коалицията срещу т.нар. "Ислямска държава“, и всичко това беше в интерес на нашата индустрия, в интерес на нашите съюзници, в интерес на България. Не бива това да се разглежда като нещо негативно, но казвам, че това не може да продължава до безкрай. Това са последните такива възможности. Ние трябва да мислим за бъдещето, което минава през преструктуриране на отбранителната индустрия и през превъоръжаване. Това е важното, което трябва да обедини политическите сили, ако мислят за бъдещето на България.

И ако ми позволите, необходима е и политическа отговорност, защото една такава концепция трябва да бъде в основата на консенсуса между политическите сили, а не да се замита под килима и после да изхвърча в последния момент в хода на управлението. Ще се съгласите ли?

Това е най-голямото предизвикателство, защото това беше смисълът на "Визия 2020“ и Национална програма "България в НАТО и европейска отбрана“ от 2014 г., когато беше началото на руската агресия и когато стартираха програми за превъоръжаване и за подмяна на съветската техника в страните от Източна Европа. България по една или друга причина, вероятно под натиск от Кремъл, се отказа от участие във всички тези възможности. Сега обаче виждаме, че страхът от Русия намалява. Внушението, че Русия ще спечели тази война, че Киев ще падне до седмица, вече не работи в България. Ясно е, че ние се справяме със ситуацията и е време да помислим за българския интерес и да го поставим над интереса на Кремъл.

А коректно ли е в хода на кампанията това да бъде една от темите за разговор? Защото то е ясно, влизаме в предизборна кампания, така че би трябвало в хода на кампанията това да е една от темите и може би подкрепата при гласуването ще бъде и своего рода референдум.

Това винаги е била една от основните теми за "Демократична България“ – превъоръжаването, трансформацията на отбранителната индустрия и една дълбока интеграция в НАТО. Вие си спомняте, че това беше една от петте точки, които Христо Иванов предложи като възможност за успешен трети мандат. Това не се постигна. Аз съм уверен, че тази кампания ще доведе до по-голяма подкрепа на макар непопулярната на пръв поглед амбиция за една модерна армия, за една модерна отбранителна индустрия, за едно по-тясно сътрудничество с НАТО, включително използване на многонационални сили за попълване на недостига, попълване на дефицитите в нашата отбрана в преходния период, и естествено военна помощ за Украйна с цел по-бързо прекратяване на тази война, водеща до загуби и страдания не само в Украйна, но и в Европа.

Цоня Събчева