Доц. Светослав Малинов, ръководител на катедра "Политология" в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

Вторият мандат вече е в историята. Всички, които досега не са си минали реда на парламентарната рулетка, заявиха желание да получат следващия, третия. След като "Продължаваме промяната“, "Демократична България“, "Български възход“, ДПС, дори и ГЕРБ се надцакваха кой да предложи на първи прочит най-работещата идея, на втори прочит се вижда, че композиционният възел все повече се затяга и горещият картоф е в ръцете на президента. В опит да постигне някакъв прагматичен изход той разговаря след връщането на мандата с представители на "Продължаваме промяната“ и получи коментара "Договорка с ГЕРБ не може да има, съгласие по политика е възможно“. Така се обезсмисля идеята на Христо Иванов: за да има излизане от политическата криза, трябва да има договаряне между "Продължаваме промяната“ и ГЕРБ. И горещият картоф остава в Румен Радев. В мат ли е президентът заради третия мандат? Наш гост е политологът доц. Светослав Малинов. Доц. Малинов, всякакви идеи се получиха за третия мандат. Въпреки оригиналността на някои от тях, възможно ли е постигането на компромис?

Може да се каже, че ситуацията, в която се намираме, не изненадва никого. Шансовете съществуват, но те са минимални. Но все пак за повечето анализатори, смея да твърдя, още в изборната нощ стана ясно, че ако изобщо има шанс за формиране на кабинет, то ще бъде с третия мандат – нещо, което аз лично изцяло, изцяло твърдя, по простата причина, че конфронтацията между първата и втората партия е толкова силна, избирателите до такава степен не се понасят, че няма да се получи какъвто и да е напредък. Сега обаче решаващо е на кого ще бъде връчен третия мандат, защото има партии, които ще блокират процеса още в началния момент. А има и партии и формации, които имат шанс да направят поне няколко стъпки напред.

"Демократична България“ определено е тази партия, която се опита тези дни да направи няколко стъпки напред, но както виждате, не са особено успешни. Трудно могат да преодолеят напреженията между първите две партии.

Така е, защото начинът, по който стигнахме до тези избори, беше крайно нелогичен и предизвика много тежка конфронтация в обществото. В този смисъл наистина избирателите на "Продължаваме промяната“, а смея да твърдя и избирателите на "Демократична България“, не са дали мандат, не са  дали право на ръководствата си да влязат в коалиция с ГЕРБ и ДПС. Това разбира се е така да се каже морално политически мандат, юридически могат да го направят с лекота, но ще бъдат наказани на изборите. Следващи предсрочни парламентарни, местни избори, всякакви избори, които ни дойдат наум, ще бъдат загубени, и то категорично, от силите, които претендират за промяна, ако влязат в коалиране с ГЕРБ и ДПС. Така че те просто следват заръката на своите избиратели. Заръката на своите избиратели – повтарям, не на цялото общество. Но в крайна сметка политиците представляват винаги част от българските избиратели, никога всички. Така че въпреки че има някакъв шанс, той е минимален и аз оставам на прогнозата си, направена много отдавна, че ще имаме предсрочни избори през март или април.

Понеже се очаква все пак някакъв ход от "Демократична България“, какъв шанс би имала тази коалиция, след като Асен Василев вече ги предупреди, че ако Христо Иванов предложи приоритети като конституционна реформа и разследване на главния прокурор, ГЕРБ няма да го подкрепят, ако не направи това, "Продължаваме промяната“ няма да го подкрепи? И тук явно на везните е главата на Иван Гешев.

При всички положения "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ имат сходни позиции по най-важните въпроси на вътрешната и външна политика. Така че те със сигурност няма да имат проблем да постигнат съгласие, след което когато го постигнат, аз съм сигурен, че ГЕРБ няма да подкрепи част от реформите, свързани със съдебната власт, и няма да свалят доверието от главния прокурор, който в крайна сметка няколко пъти много сериозно и успешно защити видни политици на ГЕРБ, включително и бившия премиер Борисов. Така че това изглежда предизвестено, реакциите на ГЕРБ също изглеждат напълно прогнозируеми и в някакъв смисъл партиите остават верни на избирателите си. Винаги съм твърдял, че за да се получи работещо мнозинство в този парламент, някоя партия трябва да направи обратното на това, което се очаква, което очакват избирателите от нея. Такава партия не се намери и трябва да призная, че независимо че сме в такава тежка ситуация, това все пак е някакъв комплимент към партиите. Те останаха верни към избирателите си, а години наред обвиненията към тях бяха, че заради властта са готови на всичко. Е, не са и в някакъв смисъл трябва да разберем тази нова политическа логика. Тя е по-здрава от това в момента да имахме мнозинство на цената на тежък компромис и на цената на избиратели, които ще са крайно, крайно недоволни от това, което техните избраници правят.

И горещият картоф от ситуацията остава в ръцете на президента Румен Радев, който не гледа на ситуацията като вас, т.е. не е склонен към комплименти за партиите.

Разбира се, той е в правото си в момента да връчи третия мандат на когото реши. Това е много интересна ситуация. Неговото решение в много голяма степен ще загатне за неговите истински намерения и за това,  дали наистина би искал да има стабилно правителство. А иначе конфронтацията на Радев в момента на практика е с почти всички политически партии в парламента. Той го направи последователно, в течение на две години наистина с всички, без партия "Български възход“. И в този смисъл той не е в момента онзи арбитър или неутрален така да се каже фактор, от когото можем да очакваме каквато и да е обективна оценка на ситуацията. Вместо да е арбитър, той стана част от играчите – да не обяснявам кога и как. До вчера буквално се караха пак с БСП, а що се отнася до външнополитическия му сблъсък с "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, там нещата са много по-дълбоки и са истински конфронтационни. Така че президентът в момента просто ще спази Конституцията, надяваме се, и след това ще обяви датата на предсрочните избори.

Как оценявате реално ситуацията, в която е България, доц. Малинов?

Тя е много по-добра от мрачните прокоби преди три месеца. Тогава се говореше за глад, за студ, за какво ли не, говореше се за дефицит на стоки, говореше се за дефицит на горива. Нека да бъдем откровени. Зимата няма да бъде гладна, няма да бъде студена, няма да бъде тъмна, ще бъде по-скъпа. Но за това не мисля, че е виновно служебното правителство или политическата криза в България. Ако някой не е разбрал на какво се дължат всички тези нови цени, кризата, макар и временна, когато става дума за новите цени на енергията, ако някой не го е разбрал, няма сега да му го обясняваме. При всички положения този военен конфликт, войната, агресивната, срамната война на Русия в Украйна засегна Европейския съюз, който не беше подготвен за част от мерките, които трябваше да предприеме, но се оказа, че макар и неподготвен, пак е по-добре подготвен, отколкото би се искало на агресора Русия. И в крайна сметка на малко по-висока цена ние ще се справим. А следващата зима, ако не дай Боже отново сме в такава ситуация, нещата ще бъдат много по-спокойни и подредени. Искам само да припомня, какви неща се говореха – че няма да има газ, че ще има дефицит на стоки, не че ще бъдат на по-високи цени, и че Европа като цяло, не просто България, ще остане без основни стоки и без бензин и средства за отопление. Видяхме,  какви глупости са това, разбрахме, че отново е било пропагандна атака и сега е време наистина да видим, какво можем да направим със собствената си политическа система. Искам само да отбележа, че ако можеше да се формира макар и компромисно правителство, което все пак да има малко по-дълъг хоризонт от местните избори, бих подкрепил такова усилие. Но да се прави в момента правителство, което всички смятат, че ще изкара до местните избори, т.е. до лятото, и отново след 6 месеца ще влезем във въртележка за служебно правителство, просто не си струва. Понякога много неприятно решение е по-разумно от отлагане на същото това неприятно решение във времето. Така че като не можем да излъчим – имам предвид през парламента, стабилно мнозинство, да отиваме на избори и след това ще видим.

Доц. Малинов, нуждае ли се българската политическа система от преформулиране, от промяна?

Това, което се нуждае от промяна, но трябва да стане, както знаем, с почти консенсус, макар и непълен, е да се пипнат няколко неща в Българската конституция, за които сега се видя, че дават основание за много сериозна криза. Трябва да се въведе конструктивен вот на недоверие, т.е. да не може да се сваля правителство без да може да се излъчи мнозинство в рамките на един парламент, трябва да се помисли дали вече не е време да се отмени много спорната и както виждаме трудна за управление система на смяна на правителство, минаващо през служебен кабинет и намеса на президента. Всъщност ако трябва да се правят промени, аз бих ги нарекъл така: те трябва да са по посока на повече парламентаризъм и по-малко намеса на президента във всички тези дела. Пак повтарям, усещането за това, че влиянието на президента нарасна прекомерно, е вярно, но такава е Конституцията. Дори и неговите желания да не са ни ясни, Конституцията му дава право на практика да доминира българския политически живот при тази фрагментация вече повече от година и половина, а ние сме парламентарна република.

Излишна ли е институцията на служебното правителство?

Аз мисля, че в момента ние видяхме, колко е вредна. Това не се виждаше през последните години, през последните 30 години. Напротив, служебните правителства дори бяха популярни. Но те винаги бяха прелюдия към много стабилно мнозинство – няма смисъл да си припомняме тези служебни правителства. И в този смисъл те играеха стабилизираща роля и след това водеха до стабилни мнозинства, пълни мандати и прочие. В момента се видя, че тази институция, при наличие на фрагментация и поляризация в обществото, тази институция не помага, на практика спира естествени политически процеси, спира възможността управляващата партия да свика предсрочни избори. Само искам да отбележа – аз съм убеден, че ако я нямаше тази институция служебен кабинет и нямаше страх от ГЕРБ, че трябва да мине през служебно правителство на Румен Радев, може би ГЕРБ щеше, както беше редно, да подадат оставка – имам предвид правителството на ГЕРБ, още преди две години и нямаше да се стига до тези протести. А може би, ако имаше друга структура, партиите щяха да имат много по-голяма мотивация да сключат компромиси и избирателите щяха да ги разберат. Представете си, че бившият премиер остава, докато се формира ново мнозинство. Тогава самите избиратели биха дали мандат на своите партии да направят коалиции по-лесно. При тази ситуация ние видяхме най-лошия вариант – тежка поляризация в обществото и липса на инструменти в Конституцията да я намали. Напротив, със служебните правителства президентът на практика удължаваше тази криза, пак повтарям – просто защото Конституцията ни е такава.

Има ли печеливши и има ли губещи в ситуацията?

Мисля, че в момента да се разсъждава в тази посока е много вредно, но уви, партиите са длъжни да разсъждават така. Усещането ни е, че в момента усилията не са точно да се направи последен опит за формиране на правителство, а да се направи последен опит да бъде прехвърлена вината преди началото на предизборната кампания. Кой печели и кой губи ще се види най-ясно на изборите, защото в момента разочарование има у всички. Но искам само да напомня, че има и местни избори и ако искаме промяна към по-добро за нашата страна, тя ще трябва да мине и през тези местни избори. И може да не е много коректно спрямо избирателите, но политическите партии в момента мислят и за тях. Определени действия сега ще решат изборите в София, в Пловдив, във Варна. Затова трябва да се гледа в малко по-широк контекст. Тъкмо заради това смятам, че предсрочните избори не могат да бъдат избегнати.

За местните избори наложителна ли е коалицията между "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“?

Тя вече е факт. Никой не може да си представи, че тези партии на втори тур, където има възможност да се избере кмет, те няма да бъдат заедно с обща кандидатура и няма да бъдат дори още от първия тур заедно на много места. Всъщност когато погледнем електоралната карта на България по този начин, ние виждаме, че ГЕРБ губи с над 3/4 от общините, в които в момента е на власт. Така че обединение между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ и БСП на много места гарантира сваляне на ГЕРБ от местната власт и може би промяната ще дойде от местната власт, когато на практика едни нови парламентарни избори след две или три години се проведат на фона на нови общински съвети и нови кметове. Знам, че изглежда малко далечно, че ние имаме в момента други задачи да решаваме, но промяната няма да дойде така лесно, както е идвала в предишни ситуации. При всички положения обаче трябва да се мисли и за това. И обратно – който сметне, че ГЕРБ и ДПС трябва да продължат да управляват, за него поне задачата е много по-лесна, подкрепя и ГЕРБ, и ДПС, подкрепя и сегашните кметове, но заради това е нужно да сме убедени, че България се разви успешно през последните 10 години. Знаците за това за мен липсват.

Вие сте ръководител на Катедра "Политология“ в Софийския университет "Свети Климент Охридски“. Студентите питат ли ви за тези събития, молят ли ви за анализ, за обяснение на това, което реално се случва у нас и какви са най-честите им въпроси?

Не, не ме питат. Ние тук се занимаваме с наука, с политологията като академична дисциплина. Същевременно всеки студент, който има интерес към нашите политически възгледи, може да ги види навсякъде, включително и по Радио "Фокус“. Но е много нужно ние да разделяме тези неща. Политологията като академична дисциплина не се занимава с текущата политика по начина, по който се занимават политическите коментатори. Имаме достатъчно време за публични речи и изяви, в университета спазваме други правила.

Цоня Събчева