Доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека към БАН в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България“ на Радио "Фокус“

На пряката ни телефонна линия е демографът доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека към БАН. Добро утро.  

Добро утро.  

Г-жо Черкезова, проучване на НСИ показва, че през последното десетилетие страната ни бележи най-голямото намаление на жените във фертилна възраст с 22.5%. Как ще коментирате данните?  

Първо да уточним, че под жени във фертилна възраст се разбира жени между 15-49 години, защото в този възрастов интервал се осъществява основната част от ражданията, макар да има и малко по-късно раждания, и малко по-рано раждания, но те са по-скоро изключения. Причините са няколко, но можем основно да ги сведем до две. От една страна имаме намаляване на раждаемостта и постепенно ориентиране към еднодетен модел на семейството в България, макар че все още не е преобладаващ, и това се случва по-рано в нашата история. Още в средата на 70-те започват да намаляват жените във фертилна възраст. Това означава, че броят на жените, които влизат във фертилна възраст, е по-малък от броя на жените, които излизат от нея. Т.е. жените, които навършват 15 години не могат да заместят като брой жените, които стават на 50. И с всяка следваща година този процес се задълбочава, защото след средата на 80-те т.нар. тотален коефициент на плодовитост става под необходимия за просто възпроизводство на населението. Какво означава това? Тоталният коефициент на плодовитост е средният брой деца, който се очаква една жена да има през фертилния си период, т.е. през живота си. Изчислено е, че при население с ниска смъртност, каквито са съвременните общества, включително България, е необходимо този коефициент да бъде 2.1 деца на една жена, за да може да се запази населението. Още през 1990 година той вече е бил 1.8 деца и достига много ниски равнища през 1997 година, когато става 1.1, след което постепенно почва да се покачва. И през последните десетина година се запазва на около 1.57-1.58 деца средно на една жена. При това положение всяко следващо поколение ще бъде по-малко от предишното и жените, които влизат във фертилна възраст, не могат да заместят излизащите. Втората причина това е емиграцията от страната и то предимно в младите възрастови групи, което директно оказва негативно влияние на броя на жените във фертилна възраст. Емиграция се наблюдава през целия период след 1989 година, но между последните две преброявания тя е особено висока и поради тази причина и поради това, че именно през 90-те година и началото на новото хилядолетие имаме безпрецедентно ниски равнища на тоталния коефициент на плодовитост, родените момичета тогава влизат във фертилната си  възраст точно между последните две преброявания. Всичко това оказва въздействие точно сега да имаме най-голям спад на жените  във фертилна възраст, откакто са правени преброявания.  

Обобщавайки резултатите от проучването се вижда, че най-ниска е раждаемостта при жените с висше образование. Защо според вас данните сочат, че образованите жени раждат по-малко от тези, които са без образование?  

Ами учените обясняват този феномен по два начина. Първият начин е типично икономическият. Според него, спадът в раждаемостта и нестабилността на семейството идват от повишеното участие на жените на пазара на труда. Със специализацията на жените, която идва от образованието им, се увеличава и възможността им за парични доходи, а оттам т.нар. алтернативни разходи за отглеждане на деца също се повишават. Какво означава това? Ако жените решат да отглеждат деца, трябва да се откажат да получават доходи от труд. Този въпрос е решен в нашето съвремие с отпуските за родителство и респективно за майчинството и за отглеждането на дете, като в България знаем, че той е особено дълъг този период. Обаче още през 60-те и 70-те години на миналия век Гари Бекър, който е нобелов лауреат по икономика, анализира данни за раждаемостта в Америка, щата Индиана, установява, че има положителна връзка между доходите на семейството, образованието на работещия родител от една страна и броя на планираните деца от друга. Има отрицателна връзка между доходите на семейството, образованието на работещия родител от една страна и общия брой на родените деца в едно семейство. Какво означава това? Означава, че при по-високо образованите с по-високи доходи хора броят на осъществените раждания е близък до броя на планираните раждания. Докато при по-малко образованите хора ражданията по-често са непланирани. Т.е. образованите жените обикновено по-често планират ражданията си, необразованите по-рядко планират ражданията си. И оттук идва вече и другото от двете основни обяснения, които казах в началото, което използват учените. В модерността хората отглеждат по-малко деца, защото искат да отглеждат децата си по-добре, да им дадат по-добро възпитание, по-добро образование и да се погрижат по-добре за здравето им, а това както знаете, изисква време, изисква парични средства, изисква усилия. Затова се планират и се раждат по-малко деца. И модерността се среща в общества, където хората са по-образовани. След модерността идва т.нар. постмодерност. Това, което отличава постмодерността от модерността, е, че докато при модерността раждаемостта спада поради огромни сантиментални и финансови инвестиции в детето, при постмодерността спада раждаемостта предизвикана от точно обратното отношение – значението на детето и неговото отглеждане заемат все по-малко място. Това, което става важно за хората, е да имат смислени, пълноценни, лични взаимоотношения, да придобият някакъв обществен статус, доходен статус, да се радват на живота, да се осъществяват по всевъзможни начини, което не винаги включва отглеждането на деца. Вие самите все по-често може да видите образовани жени в България, които след като родят първото дете, се отказват да имат второ, като най-често посочваният мотив е, че много трудно е да се гледа дете, изисква големи усилия и че преди са искали да имат 2 деца, но мислят да останат с едно. Т.е. реално планираните и родените деца са по-малко от първоначално желаните, и това се наблюдава именно при по-образованите жени.  

На преден план в проучването излиза и това, че жените в София раждат най-малко деца. Какви са причините?  

Тук отново става дума за разпределението на жените по образование. Като цяло жените в градовете са с по-високо образование, отколкото жените в селата. Както знаете икономиката в градовете предлага повече възможности за работа за по-високо образовани. Даже това, което е характерно за София, е, освен че тя в икономическо отношение е най-добре развита в страната, имаме по-високо специализиран частен сектор, което означава, че се търсят по-високо образовани хора, работна сила, тук също са концентрирани държавното управление, тук са най-много на брой университетите, високо специализирани болнични заведения, научни организации и т.н. Това са все места, където се наемат хора с високо образование и включително жени. А както стана по-рано въпрос сега, образованите жени раждат по-малко. И всичко това може да обясни защо жените в градовете имат по-малък тотален коефициент на плодовитост, отколкото в селата, и защо в София той е най-нисък реално в цялата страна.  

Какви демографски тенденции виждаме в момента у нас?  

Когато говорим общо за населението, следва да отбележим големия отрицателен естествен прираст и също така отрицателното емиграционно салдо, които водят до намаляване и остаряване на населението. Въпреки че животът в България е удължава, което е нещо хубаво разбира се и показател за това, че цивилизоваме, това че се модернизираме, все се пак общата смъртност е доста висока. Това се наблюдава особено след като започна пандемията от КОВИД-19, но принцип и преди започването на пандемията броят на умиранията в България превишава броя на ражданията, както и броят на емигриранията превишаваше и броя на имигриралите, т.е. броят на изселилите се превишаваше броя на заселилите се.  И можем да обобщим, че тези тенденции са неблагоприятни, няма как да ги обобщим като благоприятни. И макар че се наблюдават и в редица други страни в Европа, и изобщо в повечето развити страни наблюдаваме остаряване на населението, а в над 55 страни в света наблюдаваме и намаляване на населението, основно в развити страни. Всичко това се свързва с определен етап от обществено развитие, през който преминават повечето развити общества. Но въпреки това при нас имаме и някакво утежняване от тази висока емиграция, която се наблюдава в момента.  

Ето, и вие казахте неблагоприятни тенденции. В тази връзка какви демографски политики трябва да бъдат предприети, за да бъде подобрена ситуацията?  

Ами сега в контекста на политическия дискурс в България достатъчно много се говори по тази тема, и не само в България, но и в други страни, които имат намаляващо население, много залагат на политиките за повишаване на раждаемостта. Оттам тръгват. Такива политики имаме както в нашите страни от бившия социалистически блок, така и в страни като Сингапур и Южна Корея, където Южна Корея е страна с безпрецедентно нисък тотален коефициент на плодовитост под единица, където никъде другаде не се е срещало досега в света. Някои от прилаганите политики повече ограничават правата на хората, като например ограничават или забраняват аборта. Знаете, в Полша го направиха, в Южна Корея по същия начин слагат такива постановления, а това според мен не бива да се допуска в една модерна и в една свободна страна. А другият, политиките са сходни с тези пронаталистични политики, които са били прилагани по време на социалистическия период на 60-те години в източноевропейските страни. Такива политики наблюдаваме в Унгария, в Русия, в Сърбия – най-различни видове добавки, включително и в България с данъчните облекчения, това е част от мотивите за тези данъчни облекчения на дете. Но засега тези политики не показват да дават някакви видими резултати. Има някакви може би в Унгария, но те са много слаби. И според мен причината е в разликата, в контекста, и причините за намаляване на раждаемостта, защото например ако по време на социалистическия режим жилищните политики са били много сполучливи, защото тогава е имало дефицит на жилища, и често младите семейства са живеели с възрастни родители в началото на семейния си живот, там са си отглеждали даже децата, просто така се е налагало, защото е нямало къде да живеят, нямало е жилища, сега вече не е такъв проблемът, и тези политики жилищни, които дават жилищен кредит, примерно в Унгария, затова не сработват така добре, както са сработвали някога. Различен е контекстът, различни са и причините, както се вижда за това да намалява раждаемостта. Аз не споменах също това, което се наблюдава при образованите жени т.нар. отлагане на ражданията, при което те отлагат ражданията за по-късен етап в своя живот. Това го наблюдаваме още от 90-те години в България, когато имахме много турбулентна социално-икономическа ситуация и когато хората не знаеха какво ще се случи утре. Тогава започнаха първите практики на отлагания на ражданията за по-благоприятен период. И след това стана норма, културна норма, нормално е вече да се ражда по-късно, не толкова рано, и това се наблюдава сред по-образованите, също средно образованите жени. А сред тези, които са много ниско образовани, там пък няма такова нещо – там имаме друг модел на извънредно ранна раждаемост, т.е. тук се дава полюсният модел в България, което по принцип е нетипично и специфично за България. Та, да се върна на въпроса ви – няма сигурна рецепта за подобряване на демографската ситуация, но ясно е, че положителен ефект би имало подобряването изобщо на качеството на живот на хората. И това преминава през добре работеща иновативна икономика, през по-добро образование и по-добро здравеопазване, през намаляване на корупционните практики. И всичко това може да окаже положително влияние не само върху раждаемостта, но може да окаже положително влияние за намаляване на емиграцията, за намаляване на смъртността, и особено на детската и преждевременната смъртност. Това са области, които малко се пренебрегват от политиките, и върху които също може да се въздейства за подобряване на демографията.  

Надяваме се да видим точно такова подобрение, защото е наистина важно. Благодаря ви.  

 

Габриела ГАНЕВА