Доц. Момчил Дойчев, съпредседател на  Атлантическия съвет на България, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"    

Общественици внасят в Народното събрание призив за отмяна на 3 март като национален празник. От кого очакват да бъдат подкрепени? Питаме доц. Момчил Дойчев – съпредседател на  Атлантическия съвет на България и инициатор на призива. Доц. Дойчев, кое ви накара да поемете инициативата за отмяна на 3 март като национален празник? Кое го налага?

Няколко основни причини налагат промяната на датата за честване на националния празник на Република България. Те са на първо място исторически причини, свързани със самия факт, че на 3 март ние честваме и е започнало честването фактически на рождения ден на руския император. Този празник няма нищо общо с България. Той е дата, на която е сключен един предварителен, прелиминарен проект от договор за мир между две империи. В този проектодоговор, който всъщност няма никаква международно-правна стойност, се отнемат част от българските земи и за да са очертани в границите на Цариградска България от всички Велики сили, за да ни се предадат на България редица територии, които са населени повече с гърци, турци и албанци, а чисто български земи като Северна Добруджа, Нишко, Моравската област са предадени съответно на Румъния и Сърбия. Територията на Санстефанска България е по-малка от територията на Цариградска България, очертана от всички Велики сили. И всъщност би следвало да бъде защитавана именно тази по-голяма България, в която живеят и повече българи и не са отнети български земи в интерес на съседни държави. Освен това на този исторически ден ние на практика не участваме. Ние имаме обаче празници, които и до днес честваме и които имат много по-голямо значение за България и за нашето самочувствие, а тези празници – и те са безспорни – са Денят на българската писменост и култура – 24 май, Денят на независимостта – 22 септември, повечето страни честват такъв ден за свой национален празник, и Денят на Съединението – 6 септември. Именно писмеността, обединението и независимостта на България са наши национални ценности и достояния, с които можем и заслужено се гордеем и които ние сме постигнали сами. На следващо място, натрапването на 3 март става от идеологически причини. Това става от Българската комунистическа партия, която иска по този начин да покаже, че едва ли не се отказва от 9 септември, но с тази дата иска да демонстрира, че ограниченият български суверенитет ще продължава да съществува и в новите условия, когато вече комунистическата диктатура е паднала. Това, което фактически става с приемането на тази дата, иска да покаже, че българите сме един несвободен, несвободолюбив, зависим народ, един робски народ, който дължи свободата си на някой друг и който не е способен да изгради собствена държавност. Виждаме, че и до днес има политици и партии, които настояват, че ние сме били роби, че ние дължим всичко на Русия и че ние трябва да й се кланяме до земята во веки веков, въпреки че Русия, откакто съществува от три века насам, от 1721 г., всъщност е откраднала всичко от България – нашата писменост, представяна за славянска, нашия език, представян за църковно-славянски, и нашия народ дори, представян за славянски, което няма нищо общо с историческата истина и което наши историци все повече смеят да го показват дори по официалните български медии. Така че борбата за независимост и свобода на българите продължава и до днес и тя не е приключила, доколкото виждаме, че ние на практика все още не сме се освободили от тази зависимост, от зависимостта от натрапената ни митология, която подрива – и това го виждаме в последните години много силно – нашето чувство за национално достойнство, нашата национална сигурност и нашата гордост, че сме граждани на достойна европейска демократична нация, а не сме някакви роби, които трябва да се кланят на някакви фалшиви, измислени господари. Още повече това се вижда през последните години, когато виждаме, че на този т.нар. национален празник 3 март се развяват чужди, вражески знамена на държава, която ни е обявила за враг и която води хибридна война против България, поне видимо от 2013 г. насам. Сега излязоха, точно в момента чета едни данни, че руската хибридна пропаганда е най-силна през последната година в България и тя се осъществява от официалните български медии през БТА, през националното радио, през националната телевизия, които имат за основен източник на информация за съжаление ТАСС, РИА-Новости и други руски пропагандни центрове, които водят хибридна война срещу България. За съжаление, такива партии има и в българския настоящ парламент и те отклоняват нашето развитие, нашето освобождение и нашата демокрация, настоявайки, включително и пропагандирайки руски тези за отказване от Европейския съюз и НАТО, за излизане от еврозоната фактически и за отказ изобщо да бъдем свързани. Т.е. те ни връщат във времената на диктатурата и мракобесието. Така че ние трябва да се противопоставим на всичко това и именно затова от Атлантическия съвет на България, водени от тези принципи и ценности, които са наши, български, настояваме да имаме истински национален празник, да имаме истински официален национален празник. Що се отнася до 3 март – да, той може да остане официален празник според нас, но 24 май, Денят на Съединението и Денят на независимостта трябва да бъдат обявени за наши национални празници.

Доц. Дойчев, предстои да внесете в Народното събрание призива за отмяна на 3 март като официален национален празник. От кого ще очаквате подкрепа, как предвиждате това да се случи?

До този момент за 5 дни нашата подписка е подписана от над 1043 души вече, 1044 души в момента, от които имаме подписали повече от 20 професори от различни области на науката – историци, философи, социолози, политолози, имаме повече от 7 доценти, над 20 доктори на науките, имаме трима генерали, имаме 5 полковници, имаме 5 дипломати, имаме повече от 10 юристи, бизнес предприемачи, много учители, лекари, държавни чиновници, изобщо хора от всякакви професии, занятия, богати и бедни. Тази подписка набира сила. Ние възнамеряваме да я внесем в Народното събрание до края на тази седмица, или в четвъртък, или в петък, като се надяваме да получим парламентарна подкрепа от поне четири парламентарно представени партии, които ясно са заявили своята евроатлантическа принадлежност, а именно: ГЕРБ, "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ и ДПС. Имаме отговор с  информация, че поне тези политически партии и техните ръководства вземат насериозно нашия призив, тази прокламация, която фактически сме направили, и съответно ще направим едно представяне на нашата петиция в Народното събрание в четвъртък или в петък сутринта.

Очаквате ли народните представители от изброените от вас партии да инициират разглеждане в Народното събрание и парламентарно решение за промяна на официалния национален празник? Защото вие много правилно казахте – никой не иска да отменя 3 март като празник, въпросът е, че официалният национален празник трябва да ни обединява, трябва да си е наш.

Да, ние имаме членове на Атлантическия съвет на България и в "Демократична България“ и в ГЕРБ, които ще внесат необходимите поправки в Кодекса на труда, където 3 март може да остане като официален, но не и като национален празник. В тази насока ще се действа. А също така предполагаме, че ще се стигне и до дебат в Народното събрание. Проблемът за нас е в това, че от столетия и повече от столетия българското масово съзнание е манипулирано, българската история беше фалшифицирана системно, особено по време на комунистическата диктатура от гледна точка на съветските, руските, а не на българските национални интереси, с които много и т.нар. политици обичат днес да пледират. Фактически българските национални интереси са именно в това България да бъде достойна европейска, евроатлантическа, демократична нация, да споделя тези ценности и да ги защитава, които са направили европейските народи проспериращи и успешни, за да станем ние един проспериращ и успешен народ. Тази дата, която ще бъде избрана, или тези дати, които ще бъдат избрани за национален празник, трябва да утвърдят българското самочувствие, българския идентитет, идентичността, казано на български, защото те са сериозно подкопани през последните години. И тези ценности, които сега някои отричат и наричат "еврогейски“ или с други грозни изрази, всъщност са именно наши национални ценности. Нима не е българска ценност свободата, независимостта на България? Не е ли българска ценност равенството пред закона, отхвърлянето на диктатурата, единовластието, грабежа и изобщо всичко това, което се случваше през посткомунистическия период? Нима не е демокрацията българска ценност в края на краищата? Така че всички тези, които отричат нашите български, европейски ценности и развяват чужди знамена, вражески знамена на националния ни празник, трябва да бъдат поставени там, където им е мястото. Това е нашето дълбоко убеждение. Ние знаем, че с митове се бори много трудно, но будната гражданска съвест, научната съвест на българското общество, тези хора, които са подписали досега тази декларация, тази прокламация, този призив към народните представители в 48-то Народно събрание, мисля, че техният авторитет като историци, политолози, културолози и т.н. е много важен, за да може най-сетне България да получи достоен български национален празник, отговарящ на нашите национални ценности и традиции и засилващ нашата национална идентичност и нашето национално достойнство, които толкова силно са подронени през последните години от едни лъжепатриоти, които представят руския интерес за български. Това трябва да бъде преодоляно.

Цоня Събчева