Доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, бивш депутат, сега преподавател в Софийски университет "Свети Климент Охридски“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

Наблюдаваме мощно предизборно увеличаване на заплати в държавния сектор и администрацията. Правителството на академик Николай Денков разпредели над 300 милиона лева за вдигане на заплати и, разбира се, за изпълнение на големи железопътни проекти, но частта с тези проекти е минимална към въпросните 300 милиона. 72 милиона лева са разпределени по бюджетите на Министерството на образованието и науката, на Министерството на културата и на общините за увеличаване на заплатите в администрацията, на ведомствата и за дейности на музеи, галерии, библиотеки и читалища. Това се случва в последните дни на правителството. И още един щрих – след приемането на бюджета на София за тази година стана ясно, че кметът, председателят на Столичния общински съвет и общинските съветници са с 300% увеличение на заплатите. Това си гласуваха, от 1 април то влезе в сила и така кметът Терзиев ще получава около 9 100 лева, съветниците ще бъдат с 5 700 лева. Процесът на това внезапно увеличение на конкретни доходи ме накара да се запитам: колко струва предизборната любов на чиновника? Наш гост е доц. Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика, бивш депутат, сега преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, доц. Станчев.

Добре заварили. Благодаря за поканата.

Предаването на щафетата между редовния и служебния кабинет с харчене на пари ли ще стане? С това ли ще се запомни?

Да, това е нормално. Винаги е така. В смисъл това са така да се каже издръжките на демокрацията. Обикновено преди избори винаги има очаквано увеличаване на всички възможни доходи, включително субсидии към тези, които биха гласували или биха подкрепили онези, които ще участват в изборите. Средно в такива ситуации на нещо като политическа неопределеност, което не е съвсем правилно да се нарича политическа криза, разходите се увеличават между 200 и 300 милиона на година. Последните години обаче това увеличение, без да смятаме плащания по различни договори за поръчки от бюджета, това увеличение сега е може би двойно, т.е. някъде между 400 и 600 милиона лева, което горе-долу съвпада с онова, което казвате – 300 милиона. Но това е нормално, и то е нормално, защото…

Някой трябва да избере съответните партии? Така ли?

… защото в крайна сметка първо имате поредица избори, като всички партии, участващи в изборите, обещават всичко на този, който е поискал нещо. Но онези, които биха гласували, най-сигурно са онези, които изцяло зависят от бюджета. Те не са много хора, но това са някъде около 20% от избирателите, не от населението, а от възрастните граждани. Не всички получават, само онези, които са пряко назначени от вече отиващото си правителство.

А какво по-добро ще свършат срещу повишените си заплати съответните служители? Или тяхната работа е да отидат и да гласуват?

Това по-доброто е в бъдеще, плюс това няма начин да ги контролирате, и много често такива увеличения на заплати предизборно не се увенчават с успех. Примерно, докато имаше субсидии за тютюнопроизводители, има една традиция в предизборни години и в предизборна кампания да се увеличават тези субсидии, и те се увеличават от 3 до 6 пъти с надеждата, че съответните избиратели и съответно партията, за която гласуват тютюнопроизводителите, например ДПС, би била добър участник в някакви коалиционни споразумения след изборите. Това нещо изчезна след като изчезнаха субсидиите, те са донякъде нелегитимни, нелегални дори в рамките на Европейския съюз.

Как ще изглежда тогава икономиката в тази предизборна среда, когато едното правителство редовното си отива, идва служебното правителство? Какви са предизвикателствата през този период?

Ако вземем критерия заети в бюджета срещу заети или работещите сами за себе си в частния сектор, то става дума за не повече от 25% от населението. Тези 25%, които зависят от бюджета, де факто предизборната кампания не влияе върху всички, а по-скоро върху някъде около 8-10%. Така че по този критерий след изборите нищо няма да се промени в икономиката. Ако вземем друг критерий, например роля на държавния и роля на частния сектор в икономиката, то приносът на частния сектор в брутния вътрешен продукт от 1997 година насам всъщност не се е променил и е някъде към 75% от всеки доход, който се произвежда в България, независимо от увеличаването на държавния сектор, независимо от субсидии, независимо от дългове на държавните предприятия. Между другото дълговете на държавните предприятия специално бяха коментирани от Международния валутен фонд (МВФ) и между другото това е едно от разумните неща, които той казва при последната си мисия в България. Но така или иначе увеличаването на разходите на държавните предприятия и дълговете на държавните предприятия не влияят върху съотношението на частен и държавен принос в брутния вътрешен продукт.

Т.е. колкото повече расте държавният принос, толкова повече го компенсира частният. Така ли?

Да, нещо такова се получава. Разбира се компенсацията не идва само от данъци, тя идва и от примерно трансфери от Европейския съюз и т.н. Това, което казахте между другото за кметските заплати…

Да, те много ме впечатлиха, това са сериозни цифри.

Тъй де, но така или иначе става дума за нещо, което е донякъде традиция, донякъде регулирано, и заплатите на висшите държавни служители и народните представители се актуализират. Първоначално бяха с процента инфлация, и това е едно решение на Великото Народно събрание, и досега е така, а след това просто по традиция всеки 3 месеца. И тогава, когато не са увеличени заплатите, примерно на общинските съветници и на кмета за последните да речем 10 месеца, те са си направили това увеличение, което е  автоматично. И това се отнася за всички, като почнете от съдии и прокурор, минете през Централната банка и свършите да речем с президента и народните представители – такава актуализация се прави на заплатите за всички тях. Ако си спомняте, имаше такава и веднага след изборите 2021 година, макар да беше очевидно, че разходите и икономиката са се свили поради пандемията и т.н., първото нещо, което направиха народните представители, които бяха избрани тогава, е да си увеличат заплатите, но това го направиха по традицията и правилата, които са приети и действат от 30 и повече години.

Е, тези 300% увеличение в СОС – толкова ли е актуализацията? Признавам, че за първи път чувам такава цифра.

Ами да, в общи линии предполагам, че е така, предполагам, че има и някакви допълнителни неща, които са извън схемата, по която не знам точно за общинските съветници в момента как е, но предполагам, че е такава, каквато е за висшите държавни служители.

А какво става с публичните финанси преди изборите? Вие имате такъв анализ преди година, когато тогавашното служебно правителство на Гълъб Донев с финансов министър Росица Велкова предаваше щафетата на бъдещата ротация, и чието послание вие нарекохте "смесица от обещания за продължаващо увеличение на плащанията, и в същото време ограничаване на разходите“. Виждате ли разликата сега?

Няма ограничаване на разходите и дори и елементарен опит за ефективност няма на разходите. Това между другото също го отбелязва МВФ, макар и хора, които не зависим от политически партии, да го коментираме отдавна. Но няма усилия за намаляване на разходите, напротив, точно обратното, което, както казва МВФ, ще доведе до рискове в бъдеще, защото част от тези разходи няма да бъдат компенсирани от преводи от европейския бюджет и това, че има неефективност, ще се отрази върху цените на държавния дълг и съответно на всички останали лихвени проценти. 

И затова ли смятат от МВФ, че ще има някакъв баланс, като се въведе Плоския данък?

От МВФ не разбират Плоския данък. Последният им анализ е от 2006 година, не са отчели маса страни, включително България и техния опит, но това не е само, има още да речем 5 страни от Балканите, има 4 страни от Европейския съюз. Има страни, които след 2006 например от 2013, 2014, 2015, 2020 година дори преминаха към прогресивно данъчно облагане, и то няма тези ефекти, които очаква МВФ, но те не са правили преглед на това нещо, и второ, те се позовават на растящи неравенства. Тези неравенства донякъде са естествени тогава, когато имаме изравняване на доходите, както е случаят с България поради техния спад 1996-97 година до равнище, което е примерно 20-21-22% от средноевропейските доходи по БВП на човек от населението, до към 60% сега. И тогава, когато имате такова нещо, вие естествено имате увеличаване на неравенствата. Второто нещо, което е много важно според мен, е последният анализ – МВФ ги прави средно на 7-8 години, - на глобалните неравенства от 2015 година, но самият МВФ казва, че неравенствата зависят от много фактори и не е ясно доколко те могат да бъдат изгладени с промени в данъчното законодателство. Защо г-н Франсоа Дофен не взема предвид това, което е написано като анализ от самия Фонд и е доста достоверно, тъй като обхваща почти цял свят, не мога да кажа.

Почти сигурно ли е вече, че няма да получим зелена светлина за Еврозоната когато се публикува редовният конвергентен доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия на фона на всичко, което се случва в момента в държавата?

Донякъде има ефект, който ще се отрази не толкова при конвергентния доклад, колкото при евентуалното обсъждане дали и как да се подходи към България, и той зависи от политическата ситуация, т.е. като нямате с кого да преговаряте, Централната банка си върши работата, но останалото не е много сигурно. Второто нещо е, че има два типа отчитане на бюджет и дефицит. Единият е това, което се плаща в момента, и другото е онова, което се плаща в бъдеще, т.нар. "начислена основа“. И това, което става ясно, е, че българското правителство в момента е дало, както това е правило и предишни години: примерно отчета за 2009 година на тогавашния министър е отчетен по първия параграф, на първия начин, т.е. на касова основа се нарича. И тогава, когато е отчетен на касова основа, вие не включвате онова, което ще бъде разход в бъдеще, който го включва да речем  начислената основа, и при начислена основа дефицитът е по-голям от 3%. По принцип МВФ между другото казва, че бюджет би трябвало да бъде по-балансиран и дефицитът не би трябвало да бъде повече от 1% според тях, но не обясняват защо. Според мене той трябва да бъде под 2%, както беше гласувана промяната в Закона за публичните финанси 2011-та и въведено ограничението от 2% бюджетен дефицит спрямо БВП от началото 2012 година. Но това всичкото беше отменено преди изборите в края на 2020 година преди изборите от 2021 година.

И като ви слушам, какво да разбирам: че ние все пак след юни живи или мъртви трябва да направим правителство, в противен случай еврото ни заобикаля?

В смисъл това може да стане и без правителство, може да стане и с правителство, няма особено значение. Значи, тези два фактора, които влияят върху решението за приемане на еврото, има и трети фактор, което е изискването към България, това е справяне с организирана престъпност, върховенство на закона и борбата с корупцията – това изискване е от комюникето на ЕЦБ и Европейската комисия от 10 юли 2020 година, с които са поканени България и Хърватска да се присъединят към Еврозоната. Но това изискване за България очевидно не може да бъде спазено при бърза смяна на парламентарното представителство или пък без някакво постоянно усилие на изпълнителната и законодателната власт за възстановяване на върховенството на закона, което е силно компрометирано след 2013-та, но особено след 2012 година.

В такъв случай какво ще бъде мястото в тези процеси на служебното правителство?

Служебното правителство вероятно ще подготви изборите, и това е. Няма нещо особено. Служебното  правителство ще прилага Закона за въвеждане на еврото. Той все още се обсъжда, не съм много сигурен дали ще успеят да го гласуват, но онова, което трябва да се прави, е чисто техническо и те трябва да го направят. Онова, което е съмнително, че е постижимо, а може би е най-важното от техническите неща, е: България трябва да излезе от Сивия списък на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force Международната работна група по прането на пари.

Да, как това ще стане?

Ако това не стане сега, ако не стане сега тази година, следващият преглед ще бъде след 5-6 години, което не е добра атестация за всеки, който иска да стане член на Еврозоната. 

А как може да се излезе от този списък сега, по силите ли е на правителството?

Те са действия предимно на изпълнителната власт и Централната банка, и то е: прозрачност при разплащанията и надеждност на работа на митниците и държавните органи. Те са около 40-50 коментара, които трябва да се прегледат внимателно, за да се види внимателно точно какво трябва да се прави. Но това може да се прави и от служебно правителство.

А как ще работят служебното правителство и парламентът, когато се налага приемането на закони? Как ще се осигуряват плаващите мнозинства? Това не е регламентирано, никой не може да каже в момента. Кой ще подкрепя, кой ще е опозиция?

Аз предполагам, че ще има опит за избягване на силно конфликтни въпроси, които предизвикат много дебат, взаимни обвинения, опит за подронване на репутация на конкурента и т.н., и вероятно в законодателната програма ще намерят място само онези неща, които са относително безконфликтни и с някаква надежда, че са добри за всички, ако може така да се каже, което може да засили разбира се и популизма.

В тази ситуация как ще бъде засегната икономиката?

Ами според мен няма да бъде засегната съществено, което се опитах да обясня.

А къде ще бъде голямото предизвикателство?

В краткосрочен план. В смисъл тази и следващата година по-скоро няма да има. Ако продължава обаче липсата на диалог и някакво разумно коалиране, защото и тези избори ще покажат липса на пълно мнозинство или вероятно пълно мнозинство в парламента, то и следващите избори ще бъдат или следващият период на действие на законодателното събрание, съответно на изпълнителната власт ще бъде доста подобен на сегашния.

Къде се очертава теренът на популизма?

Държавните разходи, откъдето започнахме. Друго не е дадено.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.