Доц. Георги Лозанов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация от  Софийския университет и бивш председател на СЕМ, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

113 общественици призоваха парламента незабавно да инициира законодателно решение за отмяна на 3 март като национален празник. Призивът е отворен за публична подкрепа, може да бъде подкрепен и електронно, а следващата седмица ще бъде официално внесен в парламента. Кой би бил по-достойния ден за България? Коментира доц. Георги Лозанов – преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет  "Св. Климент Охридски“, бивш председател на СЕМ и един от инициаторите на инициативата.

Тя тази инициатива има стара история. В нейната последната фаза не съм инициатор, но я подкрепям. Ние преди време направихме голяма конференция в Търновския университет заедно с историци, които на базата на исторически аргументи доказаха, че 3 март не е подходяща дата за национален празник на България.

Какво всъщност празнуваме на 3 март?

Е, на тази дата празнуваме договор, в който не участваме, и който се случва между Османската империя тогава и Руската империя. И в този договор България е някакво следствие, при това по никакъв начин този договор по-насетне не се изпълнява, не се реализира по отношение на България така, както е замислен. Но във всички случаи ние празнуваме победата на Русия в Руско-турската война. Тя, разбира се, има отношение към нашата историческа съдба, но тя е водена с целите на Руската империя. И в този смисъл това е значително подценяващо за националната идентичност събитие, защото не произтича от нея. Не ние сме извършили нещо за собствената си свобода, за собствената си идентичност, както са празниците на независимостта. Обикновено националните празници – и това е исторически факт, са празници, в които една нация постига своята независимост. А ние по-скоро минаваме от една форма на зависимост към друга форма на зависимост, и това е моментът на трансформация на зависимостите, но не и момента на независимостта.

Какви послания като народ и държава даваме с 3 март? Какво внушаваме с тях?

3 март се превърна в толкова важна дата в българската история и национален празник съответно по-късно, защото ние след Руско-турската война, придобиваме наследени емоции по отношение на Русия, започваме да считаме, че претенциите на Русия към България, към българската независимост, към българската държава и нация имат своите основания и ние трябва да сме им благодарни. По-късно през годините на комунизма това нещо се трансформира като изискване за вярност към Съветския съюз. Това е една цяла, да я кажа така, порочна линия в българската история, която отново и отново се възпроизвежда, и 3 март се превръща в национален празник през 1990 година веднага след отпадането на 9 септември като национален празник. 9 септември е празникът на окупацията на България, новата окупация от Русия, на тази окупационна армия, която навлиза и 45 години по-малко или повече определя живота, властта и режима в България.

Защо националните ни празници са свързани все с Русия, доц. Лозанов? Най-напред празнуваме победата на Руската империя, след това празнуваме победата на Съветския съюз, после пак празнуваме победата на Руската империя.

Точно така. Въпросът е никога да не се откъсваме от Русия и това е тенденция, която за съжаление, въпреки всички опити и до ден-днешен, въпреки настоящия режим в Москва, варварското нахлуване в Украйна и т.н., ние продължаваме някак си да считаме, че нашият исторически дълг и емоционален е да бъдем свързани с Русия. И най-интересното и най-парадоксалното е, че зависимостта си от Русия сме склонни да я наричаме национална независимост, а партньорските си отношения със Запада да приемаме като форма на зависимост. Това нещо се вижда още от съветската пропаганда през последните, през годините на комунизма – 45, това започва още от ранна детска възраст, от училище започват да им обработват съзнанието на децата. На тях, когато са в голяма степен интелектуално беззащитни, им се внушава, че всъщност истинската подкрепа можем да намерим само в Русия, всички други повече или по-малко ни се представят като врагове, а пък ние самите нямаме самостоятелен потенциал да бъдем нация със своя идентичност. Това е огромна промиваща мозъците на децата схема, която започва въобще с влизането в социалния живот на българина, и за съжаление до ден-днешен повече или по-малко продължава тази тенденция. И опитът този празник да се смени е преди всичко опит да се каже: Стига толкова. Русия има своите заслужили, разбира се,  действия към България, има и своите големи посегателства. Нека си припомним да кажем поведението й по отношение на Съединението, пък тя практически дава тон България да бъде нападната от Сърбия и т.н. Много и различни оценки могат да се дават, различни факти могат да се привеждат, но вече е важно България да има един национален празник, който не е я прави васална, а да празнуваме себе си като национален празник.

Това щях да ви попитам – не трябва ли националният ни празник да изтъква респектиращата традиция на българската държавност – 16 април с Търновската конституция, 24 май с Деня на българската  писменост, 6 май на Българската армия, 22 септември на Независимостта, 6 септември на Съединението?

Ами всички те са много по-подходящи. Ние тогава на тази конференция в Търново по-скоро се обединихме около 24 май, макар че вътрешно по-голямата тежест беше дадена и на Съединението, и особено на Независимостта. Но за да може да бъде диалогична позицията, приехме 24 май – празник, за който никой няма какво да каже. Това е празник на българския език, на езика. Ние впрочем сме единствената може би  нация, която празнува собствения си език, а пък националната идентичност е пряко свързана с езика. И в този смисъл това наистина е празник на националната идентичност и е напълно нормално да се превърне в национален празник на България, още повече, че той е неконфронтационен празник, не се конфронтира с нищо.

Не разделя нацията.

Нито разделя нацията, нито влиза в конфликти. Това е просто една нация, която празнува езика си, и в която още от ранни зори започва да се пее "Върви, народе възродени“, като пеят всички, от децата до бабите, и се чувстват действително в този момент единни.

Доц. Лозанов, а като говорим за националния празник не трябва ли да погледнем и към учебниците, особено за първите класове: "Кат Русия няма втора / тъй могъща на света; / тя е нашата опора, / тя е нашта висота!“ Това е Иван Вазов, разбира се, но това ли е най-доброто, върху което да изградим нашия светоглед?

Това е Иван Вазов, обаче Иван Вазов в един по-късен период мисли нещо друго за Русия, което не се казва на децата. Когато говорим за Ботев, никога не се казва, че Ботев е имал прозрение, че Русия ще иска да изтрие българите от картата и да ги претопи за собствените си имперски цели и т.н. Всички тези възрожденци, те съвсем не са хора, които са били заслепени от някаква емоция, те независимо от моментните патоси са имали достатъчно бистър поглед, за да знаят какво се случва. Но по-късно, и то особено комунистическата пропаганда взима онова, което е удобно, за да може благодарността към Русия за участието в освобождението на България да се пренасочи като вярност към Съветския съюз. Това е целта. И това нещо за съжаление, въпреки че пада комунизмът, това по един или друг начин, водено от политически субекти, главно от сферата на националистите, продължава да се възпроизвежда.

И да се забранява романа на Иван Вазов "Нова земя“.

Например.

Например.

Да, и да се прави филм за Ботев, в който въобще да няма съвременна гледна точка към него, това как би трябвало да бъде възприеман той от съвременния човек. И вижте, Ботев ако беше наш съвременник, нямаше да е за Путин, вярвайте ми.

В това сме убедени. Има прекалено свободолюбив и буен нрав, за да преклони главичка.

Да, и такива режими човеконенавистни във всякакви смисъл, в които има много повече агресия, отколкото хуманност за съдбата на човека или разбиране към съдбата на човека, естествено, че Ботев не може да стои зад това. Но това е ясно. Искам да кажа, че опитът да се крием зад гърба на тези възрожденци, пласирането на Русия като неизбежната, като  справедливата кауза за България е съшито с бели конци.

Внасяте вашата подписка официално в парламента следващата седмица. Какви са очакванията?

Моите очаквания са, че едва ли в този момент някой ще обърне особено внимание. Но вижте, това трябва непрестанно да се случва, нито за момент това не трябва да го оставяме, защото то попада в много важен контекст. Затова тогава направихме тази конференция. Сега, когато се видя много ясно, какво представлява от гледна точка на демократичните ценности режимът в Москва, е много важно България ясно да се разграничи, да застане на другия бряг. И предложението за промяна на националния празник е жест в тази посока. Много са важни символните жестове. Вижте какво, много е важен моралът. В историята се остава не с интереси и с реализацията на интереси, независимо, че всички говорят за национален интерес, в историята се остава с важни морални жестове. Това да имаш кауза и да можеш даже прекия си интерес да преодолееш в защита на каузата. И ако искаме място в историята, да имаме физиономия, България да се знае, да се разпознава, тя може да се разпознава не през интересите си, а през моралните си жестове.

Това е продължението на нашия цивилизационен избор, така ли?

Така да го наречем, да. В смисъл, цивилизовано е да искаш да си свободен, да искаш да пазиш човешкото достойнство и права, а не цивилизовано да нападнеш една държава и да я бомбардираш и на Нова година.

Цоня Събчева