Доц. Даниел Смилов, специалист по сравнително конституционно право и  програмен директор на Центъра за либерални стратегии, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".   

След скандалите около хартиената бюлетина, случаят Джемкорп, казусът с кодове срещу законопроект, нов-стар бюджет, платени-неплатени строителни фирми, среднощни заседания, вечерни протести, взаимни обвинения в корупция, все по-невъзможна изглежда възможността за съставяне на правителство. Защо партиите в парламента и най-вече техните лидери сякаш се отказват да приемат линията на разговор, а избират категорично да отстояват позиции, които представят за принципни? Анализът е на доц. Даниел Смилов, специалист по сравнително конституционно право и програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Доц. Смилов, предполагат ли събитията от седмицата в парламента съставяне на правителство?

Ситуацията тази седмица не се промени драматично. Нямаме още бял пушек, така да се каже, за съставяне на правителство. По-скоро вървим, като че ли, към плана за обявяване на предсрочни избори, които да се състоят някъде през март месец. Президентът Радев заяви, че той след консултации, най-вече с най-голямата партия ГЕРБ, са решили, ако не се състави правителство, третият мандат да се връчи едва след Нова година, след Коледа, така че изборите да са някъде около март. Единствено, ако политическите партии, най-вече ГЕРБ дадат сигнал, че са готови да съставят правителство, той беше казал, че ще забърза процедурата. Явно още такъв сигнал не е даден от най-голямата партия, вярно е че тя другата седмица ще започне, на нея ще й бъде връчен първият мандат. Но пак ми се струва, че вървим в тази схема за избори през март. В това Народно събрание има възможност да се направи кабинет. Но тя е от моя гледна точка поне, единствено фокусирана върху тази четворна конфигурация между ГЕРБ, ДПС, БСП при определени условия, и "Български възход“. Три от партиите в тази конфигурация нямат някакви особени проблеми да бъдат заедно. ДПС и Български възход са дали ясни знаци, че те ще подкрепят ГЕРБ и като политики, и като управление. Докато при БСП те пък са обявили, че с трети мандат са склонни да разгледат някакъв такъв вариант на по-широко участие, при който се подразбира такава конфигурация. В този смисъл изборът на практика е за ГЕРБ, те трябва да изберат, дали ще съставят такова управление или вървим към предсрочни избори. За момента по-скоро ми се струва, че те смятат, че в е в техен интерес да има предсрочни избори, вместо такъв тип коалиция.

Като оставим настрана партийните интереси, доц. Смилов, дали може да се състави стабилно управление при конфигурацията ГЕРБ-ДПС-БСП-Български възход?

Вижте, това управление може да е стабилно в смисъл, че то ще има достатъчно гласове в парламента. Някаква нестабилност би могла да дойде от политиката, която тя предлага. И тук е наистина интересната страна на въпроса, ако ГЕРБ третират възможността си да съставят правителство просто като някаква пълна реабилитация и като забравяне на проблемите от предходното им управление, като започване общо-взето на чисто, но с идеята да се прави същото каквото и досега, тогава това управление не би било стабилно, защото то ще породи същият тип съпротива каквато породи на практика и третият кабинет на ГЕРБ в края на своето управление. И притесненията са в тази посока, защото част от нещата, които се правят в момента и които вие изброихте, всъщност представляват връщане към старото – и хартиената бюлетина с всички възможности за манипулации по различни секции в страната, и раздаването на пари без особен контрол и предварително на пътно-строителни фирми, срещу знаем какво качество на работата и какви резултати, и опитите пак да се завладее Българската банка за развитие и да се насочват парите от нея към определени привилигеровани фирми. Всичко това са много ясни реминисценции от близкото минало и от третия кабинет на Борисов. Това е, което би могло да направи едно такова управление нестабилно, не толкова някаква идеологическа несъпоставимост между отделните играчи.

Очевидно са необходими някакви компромиси, по всичко изглежда никой не желае да ги прави, но това не минира ли резултатността и на следващи парламенти? Т.е. след следващи предсрочни избори, следващи безплодни парламенти няма ли да ни изправят неизбежно пред Велико Народно събрание и промяна на Конституцията, заради неработещ парламентарен модел?

Не, аз не се опасявам от някакъв крах на парламентаризма в България. Това, на което сме свидетели, просто е опит на българската партийна система да се очисти от определени практики, които не са приемливи, носят големи корупционни рискове и с това се борим. Не е необходимо, за да се справим с този проблем, да сменяме Конституцията, особено в посока пък президентска република. Не само, че не е необходимо, но с нищо това не би помогнало, просто този проблем би останал в рамките на друг институционален формат. Но сега, това което казахте – да се правят компромиси, да, разбира се компромиси трябва да се правят, за да се преодолее чисто парламентарната криза, която имаме, но те не трябва да се правят за сметка на задачите, които България трябва да решава. Те вече, поне от моя гледна точка, са две основни. Едната е да се запази евроатлантическата ориентираност на България, колкото и клиширано това да звучи, но пък в този контекст война в Украйна, това клише добива съвсем реален политически смисъл. Ценностният избор, който е направила България, трябва да бъде удържан, най-малкото, защото той е полезен за нея и за партньорите й от ЕС, въпреки всички домашни проблеми, които си имаме, така или иначе България през последните години върви напред. Това е видимо за всички. Другата голяма задача, която имаме, е да се справим с тази корупционна репутация, която имаме и която ни тежи. Виждате, именно тя ще стане причина за неотварянето на членството на България в Шенген, тя може да натежи много драматично вече и по въпроса с еврозоната. Т.е. каквито й компромиси да се правят за съставяне на правителство, с тези две големи задачи, не бива да се правят компромиси. Тук е целият проблем, че част от политическите сили казват: ние сме склонни да подкрепим правителство, но за сметка на размиване да речем на външно-политическата позиция на страната, някаква по-благосклонно отношение към Русия, руски газ, руски нефт и всякакви такива компромиси. Такъв тип компромиси очевидно не са полезни. Други пък политически сили казват: ние ще помогнем да се удържи външнополитическата линия, но никой да не пита вече за корупция и за съдебна реформа или такъв род неща. Това от моя гледна точка също е компромис, който е недопустим. Търсенето на такъв род компромиси, които поставят жизненоважни цели на България под въпрос, не трябва да бъде извеждано на преден план. За всякакви други неща, разбира се, компромиси могат да се намерят, включително по въпроси като този за бюджета, колко да бъде дефицитът и прочие, по такъв тип тези ми се струва, че има доста широко поле за разумни и рационални компромиси.

Защо смятате, че ГЕРБ, БСП, ДПС и Български възход не могат да поемат ангажимент към двете  основни задачи, които формулирахте?

Нека да видим. Те имат демократичен мандат, имат ги гласовете. Да видим какво ще предложат, но опасението е, че поне по единият от ангажиментите, ако не и по двата, но основното по антикорупционният, там нещата могат да бъдат поставени под въпрос. Така че от тях зависи, трябва да видим конкретно, какво имат предвид и оттам нататък да оценяваме и тяхното управление с оглед резултатите, които постигнат. Но това, което към момента може да се каже, е, че те имат гласовете, имат възможност за това управление. И, ако не го реализират в този парламент, те би трябвало да носят и вината за едни предсрочни избори. Както вие казахте, проблемът с предсрочните избори е, че може да се окаже, че след тях сме отново горе-долу в същата ситуация и отново да си говорим за всички тези неща, които и сега ги анализираме.

И как можем да излезем от този тупик? Трябва да се намери някакво решение. Едното, може би е Велико Народно събрание и промяна в Конституцията, но вие сте специалист по сравнително конституционно право, какво друго решение може да се намери?

Точно от тази гледна точка бих казал, че в една президентска република няма кой знае какво да ни помогне с оглед на проблемите, които искаме да решим. Първо, тази идея за ВНС е много тежка. Тя няма как да се реализира. Вие виждате, че в това НС не може да се съберат гласове за съставяне на правителство, което изисква обикновено мнозинство. Да не говорим за квалифицираните мнозинства, които се изискват за започване на процедурата за ВНС. В този смисъл това е по-скоро някакво такова упражнение, което се прави. За мен българската Конституция дава ясни институционални възможности за излизане от тази криза. Пак казвам, въпросът е по-скоро съдържателен за политиката, която ще се води и в това НС има достатъчно гласове за съставяне на правителство. Ако има отговорни порти, те ще поемат тази отговорност и ще го съставят. Надявам се, че то ще бъде такова правителство, което да изпълнява и двата приоритета, които се опитах да очертая по максимално ефективен начин. Имам някои съмнения, че една четворна коалиция около ГЕРБ, ДПС, ще го направи. Но все пак трябва да видим. Те имат този шанс, хората са им дали този шанс. И според мен е редно да опитат да го направят.

Доц. Смилов, искам да ви попитам и по още един ход от седмицата, който някои нарекоха скандал, други справедливост – това е идеята на ДБ и ПП да внесат 4 законопроекта, с част от които ограничават правомощията на президента като прехвърлят решението с укази за назначаване на ръководителите на службите към премиера. Това обаче като институционален ход за първи път от политически партии, за първи път чрез законопроекти в НС постави президента в ролята  на човек, който се бърка в политическите процеси, слязъл е на политическото ниво и е влязъл в работата на  изпълнителната власт, ако слушаме внимателно бившия премиер Кирил Петков. Досега подозренията бяха прерогатив на анализатори и коментатори. Но сега вече имаме много ясно институционално посочване за президента. Как да го тълкуваме?

Притесненията на партии като ПП и ДБ са, че заради парламентарните кризи, през които минаваме през последните 2 г., ролята на президента нараства. Това не е някаква узурпация на власт, в крайна сметка той има такива правомощия да съставя служебни правителства и когато няма парламент това служебно правителство управлява. Наистина все пак не е толкова дълго, ако има предсрочни парламентарни избори, може да се окаже, че 1 г. България се е управлявала почти непрекъснато от служебно правителство на президента Радев. Това е ненормална ситуация, тя определено изкривява замисъла на Конституцията за парламентарна република. И от тази гледна точка предполагам ПП и ДБ са предложили някакви варианти за ограничаване на властта на президента по отношение на служби и т.н. Има някаква логика в тези действия. По принцип става дума за промяна на неща, които могат законово да се променят, без ревизия на Конституцията. Това е чисто формалната страна, но съдържателната страна все пак е, че ролята на президента драматично ще спадне при съставяне на редовно правителство. В този смисъл най-ефективната мярка е за ограничаване на властта на президента в нашия конституционен модел е съставянето на парламентарно правителство със стабилно мнозинство. И за достатъчно дълъг период от време. Ние вече само си мечтаем за пълни мандати, но поне да управляват през периоди, които надхвърлят година-две, а не да се ходи след няколко месеца отново на избори.

В криза ли е политическата система?

Имаме определено парламентарна криза, неспособност на партиите всъщност да излъчат стабилно правителство и проблемът е колкото институционален, защото парламентарното управление, особено с по-реалистична партийна система, многопартийна система, поражда такива въпроси и от време на време има трудности при съставяне на коалиции. Но при нас се наслагва и този съдържателен проблем – част от партиите в настоящата ситуация заемат проруски позиции в една или друга степен. И така поне спрямо другите изглеждат като такива, които не защитават достатъчно активно ценностния избор, който България е направила. Тук не говоря само за партии като "Възраждане“, която направо иска България да тръгне по друг път, но и БСП, поне части от нея, също е заставала на такива позиции. Другият така, кливидж, ако трябва да се изразя на по-технически език, или другият разлом между политическите партии, което прави много трудно съставянето на правителството, е този антикорупционен разлом, който минава по справянето с борбата с корупцията по високите етажи, реформа на съдебната система, съдбата на главния прокурор Иван Гешев и т.н. Тези два разлома като ги насложите, малко ще се повторя, се получава така, че едва ли не трябва да избирате или да направите антикорупционна реформа, която е смислена, или пък да правите компромис с геополитическата линия на страната. И заради това в последните година и половина-две, направо имаме невъзможност за съставяне на правителство или пък имаме такива по-кратковременни, стабилни мнозинства. Има и други причини, но и тази е достатъчна на практика да обясни тази парламентарна нестабилност, в която сме изпаднали. Ако искаме да преодолеем този период максимално бързо, трябва да се замислим и като общество, върху тези разломи и да стигнем до някакви общи решения, които пък да не правят компромиси с тези две важни задачи, за които говорих малко по-рано.

Какви са рисковете, ако не се състави правителство или се продължи с краткосрочни правителства и кратковременни парламенти?

Рисковете са в най-лошия случай да стигнем до някакъв вариант на неуправляемост. Сега България учудващо добре понесе последните критични месеци. Още от спирането на руския газ, преди това започването на войната в Украйна и т.н., страната все още регистрира доста солиден икономически ръст, индустриалното производство, износът също са във възходяща линия и регистрираха високи стойности, така че икономиката дава солидна основа все пак и за преодоляване на критичната ситуация. Но задава се тежка зима, вече сме в нея. Еврозоната ще се колебае около рецесията, може би ще влезе в рецесия, което и при нас ще има безспорни отражения. Така че вече ще влезем в едни води, в които не можем да си позволим да сме без стабилно правителство. Това е големият риск. И служебното правителство няма да реши проблемите. Знаете, то функционира без парламент, без възможност да променя законодателната рамка на страната. И най-важното, че функционира, както вървят нещата, без нов бюджет, на базата на миналогодишния, на тазгодишния бюджет, всъщност догодина ще влезем в следващата година с бюджета от предходната. Всичко това са сериозни рискове, които ми се струва, натежават на везните за съставяне на правителство. И пак казвам, тук отговорността е най-вече на тези партии, които могат, имат ресурса да си го позволят. И пак казвам, че от моя гледна точка това са основно ГЕРБ, ДПС, БСП и Български възход. Могат да направят грешката да се впуснат по-скоро в партийни разсъждения, да си мислят: за нас ще е по-изгодно да направим още едни избори напролет, тогава да поемем управлението на страната. Но всеки, който се откаже от властта в една такава трудна ситуация, според мен ще понесе на едни последващи избори негативна електорална реакция, ще понесе някакъв, ако не наказателен вот, то поне вот, който да го разочарова. И примерът с ИТН, които изчакваха да съставят правителство, беше пределно ясен в това отношение.

Цоня Събчева