Дияна Панайотова, музеен педагог в РИМ- Пловдив: Работата с деца при нас е била винаги на доста високо ниво

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Дияна Панайотова, музеен педагог в Регионалния исторически музей в Пловдив, за програмата за работа с деца. 

Нека да разкажем на нашите слушатели как точно Регионалният исторически музей работи с децата. Знаем, че отскоро там вече има музеен педагог, във ваше лице.

Както е известно музеят притежава няколко обекта и експозициите във всеки обект са насочени към конкретни теми и образователните дейности в музея са съобразени с особеностите на всеки обект. Но има и дейности, които са обединяващи обектите и могат да бъдат провеждани във всеки един от тях.

Това, че досега музеят не е имал музеен педагог, означава ли, че работата с деца не е била на ниво?

Работата с деца е била на доста високо ниво и всъщност активно е работено в тази посока поне от 20 години. Всъщност дългогодишният главен уредник на музея Мария Карадечева има участие и в конференции с научни публикации по темата, и в книги, разработки по проекти за музейни игри и други дейности, музейни уроци. Тя, заедно с нашите екскурзоводи, и други уредници в различните ни обекти, са провеждали образователни дейности с учениците през тези години.

И аз, бих казала, съм облагодетелствана и късметлия да наследя тяхната богата работа. Музеят провежда занятия, подходящи за класове от всяко образователно ниво, за малки групи, за занимални, дори от детската картина имахме съвсем скоро пак посещение на 1 ноември.

Например, имаме работилници, които много увлекателно действат на децата. Имаме в един от обектите ни - в Музея на книгоиздаването в България през XIX и началото на ХХ век, работеща печатна преса от печатницата на Христо Данов. Има, всъщност, доста запазени машини в страната, но малко от тях работят. Ние успяхме да намерим майстор, който я въведе в работен режим и сега провеждаме занятия за по-големи, но и за малките това е особено подходящо.

Какво правят децата на машината? Ние сме разказвали за тази машина, даже наскоро пак имахме интервю за Дановата къща. Но какво точно правят децата? Те опитват ли се да печатят, или само им се обяснява какво е било, как се е работело на такава машина навремето? Или пък и те правят опити?

По принцип биха могли да задвижат колелото, особено ако е по-малка група. Това е по-изпълнимо, но разбира се ние ги предупреждаваме да внимават, да не протягат ръчичка, да не стават непредвидени ситуации. Децата са непредвидими с реакциите си. И по принцип биха могли, но избягваме.

Вие може би работите с тях и в класната стая?

Да, в класната стая сме провеждали и калиграфски ателиета, както и други арт занятия. Но конкретно най-често тази стая я ползваме на края на финала на посещението на ученическата група. Започваме почти винаги точно с печатната машина от експозицията посветена на печатницата на Христо Данов. Следващото помещение е експозицията, посветена на книжарницата на Христо Данов.

Да, с учебни помагала и макети от времето. Продължаваме в голямата къща с живота и дейността, както на Христо Данов, така и на Драган Манчов, и на други наши възрожденци, с които Христо Данов работи. И стигаме до възстановка на класната стая, в залата, която представя възрожденска класна стая. И там отново имаме представени учебни материали, които ползвам като илюстриране, по дадена тема, особено за малки деца. 

А кое най-много ги вълнува, когато гледат тази книжарница в Дановата къща? Там има много интересни неща, които в днешно време не могат да се видят вече, не се използват по този начин. Кое предизвиква тяхното най-голямо любопитство?

Да, най-често ме питат и малки, и големи за генераторите за електричество – какви са тези машини? Естествено хора, които работят, упражняват професии далеч от тази материя, дори и възрастните, не винаги се сещат. Децата също, особено те, особено по-малките. И им обяснявам как като се задвижи машинката, откъде минава, как се случва създаването на електрическа заря и искрата откъде се появява. 

Учебниците, атласите – това вълнува ли ги като ги гледат?

Ами, любопитно им е, че техните прапрабаби и дядовци са учили не както сега със сегашните технически устройства, а въображението им бива провокирано от мен да си представят как е било, когато са липсвали телевизори, интернет и телефони, и дори книги. А сега, казвам, е лесно да отидете на книжарница да си купите всичко, което ви е необходимо. Докато тогава са учили единствено чрез тези помагала, които също са били скъпи. И хартията е била още по-скъпа от сега, и направата на тези помагала с много високо качество. И казвам, че с тях са учили, с тях са опознавали света техните прапрабаби и дядовци. А друг модел в книжарницата, който предизвиква голям интерес у децата, е макетът на Слънчевата система. Имаме два такива макета. Единият представлява движението на Слънцето около Земята, а другият движението на Луната около Земята, и съответно Земята с другите планети около Слънцето.

Какво им говорите и как ги занимавате, как ги образовате, когато посещавате другите ваши експозиции? Кои теми са им особено вълнуващи? Кое буди най-много интереса им?

Музеят си има целогодишни теми, които са свързани винаги естествено с постоянните ни експозиции. И например темата за образованието е една такава тема, която във всички наши обекти може да бъде провеждана. Самите експозиции съдържат материали и личности, които са свързани с развитието на учебното дело и издаването на учебници в България през Възраждането и след това. Така че това е една тема, която важи за всички обекти и през цялата година. Има периодични, които са свързани с юбилеи, дати от традиционния празничен календар на България. Например ясно е, че на обекта ни на Съединението на 6 септември е кулминацията, т.е. тогава има повишен интерес на посетители със заявки за беседи, групи от занимални. И от други градове също са идвали от читалища и читалищни групи, за да посетят музея. И някои от тях искат и допълнителни музейни игри, които са всъщност вид упражнения по беседите, други презентация може да искат.

А има ли интерес за извънкласна дейност там? Т.е. открити уроци да се провеждат на такива места с децата по определени теми от урочните теми, които са всъщност от учебниците им?

Да, за тази година имаме вече заявки. Но миналата година имаше конкретно в Музея на книгоиздаването, през пролетта, представяне на "Радини вълнения". И забелязах, че децата с желание влизат в роля да играят. И непринудено учат по този начин. Емоцията всъщност помага да запомнят теорията по-трайно.

И остават по-трайни впечатления, и съответно по-трайни знания.

Да. И да приключа с дейностите ни – целогодишни, периодични и временни имаме, които пак са свързани с временни изложби, например. Правили сме за княз Александър Батенберг изложба, в която имахме конкретна музейна игра. И инициативи с гостуващи лектори. В класната стая в Данова къща сме имали и събития в хайета, и в класната стая, както и в дворовете ни също. Дворовете както на Данова къща, така и на обекта ни за Възраждането също предоставят подходяща музейна атмосфера и пренасят посетителите във времето.

А от училищата по изкуства може би идват да рисуват там?

Да, правим пленери по инициатива на техните преподаватели. За юбилея ни тази година на Съединение, по случай 140 години от Съединението, учениците от Художествената гимназия проведоха пленер конкурс за плакат. А преди това, през пролетта, в Данова къща, по случай 50 години юбилей на къщата, също имахме и конкурс за плакат, и пленер, проведен там. И сега картините на учениците красят и са част от общата атмосфера.

Работилници някакви организирате ли? 

Да. Имаме по-дългосрочен план занапред да развиваме дейности, които сме правили в даден обект, и в другите, като за това ни трябва и малко повече време, за да се стиковаме помежду си. Защото е ясно, че като имаме различни обекти е добре и други колеги да са обучени. За работилници, например, ни трябва малко повече време. В Данова къща беше лесно да започнем във връзка с това, че там има вече работеща печатна машина. 

А в Музея на Възраждането можем други дейности да провеждаме. Там например има морско оръдие, което е дарено на музея и е намерено в района на полуостров Калиакра. И е странно от една страна за Пловдив, обаче всъщност е от периода, от края на XVIII век, а Музеят на Възраждането обхваща периода XV-XIX век, животът в Пловдив в този период. И на децата им е атрактивно и съм помислила как да го използваме.