14:29 / 15.06.2026
423
Когато едно дете мълчи, зад това мълчание често стоят неизказани страхове, липса на посока и търсене на идентичност. Трагичните инциденти, при които тийнейджъри посягат към опасни вещества, не са просто "криминална хроника“ – те са болезнен сигнал, че връзката между поколенията се къса.
Психологът Денис Никифоров коментира "невидимите“ знаци на зависимостите в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на радио ФОКУС и обяснява защо материалното осигуряване на децата не може да замени тяхната нужда от общуване с родителите.
Какъв е първият професионален прочит на един психолог, когато чуете за трагедия, каквато се случи в Благоевград с 16-годишно дете, паднало от петия етаж след употреба на наркотици?
Тийнейджърите не осъзнават рисковете. Те не разбират, че действията им могат да бъдат фатални. За съжаление, обикновено започваме да търсим причините, едва когато вече е късно. Тийнейджърът е бунтар – той се бори срещу правилата, институциите и най-вече срещу родителите. Не може да очакваме едно 16-годишно дете да бъде постоянно у дома, защото прекомерните ограничения само засилват този бунт на по-късен етап. Това е възраст, в която състоянието на един млад човек може да се промени коренно за броени часове.
Означава ли това, че младите хора нямат достатъчно информация за последствията от употребата на наркотици?
Абсолютно. Младите хора бързат да пораснат, а зависимостите им дават илюзията, че вече са големи. В моята практика съм срещал 10-годишни деца, у които са откривани флакони с райски газ или течна марихуана. Профилът на зависимостите се променя – те дебнат отвсякъде: от екранната зависимост, през цигарите и енергийните напитки, до тежките наркотици. Ние сме в капан и често възрастните, институциите и учителите се чувстват безсилни.
Кои са новите опасности, за които ние, родителите, дори не подозираме?
Най-тъжното е, че родителят разбира последен. Това често се дължи на липсата на изградена доверителна връзка от ранното детство. До 3-годишна възраст детето има нужда от топлината и доверието на майката, а след това бащата внася границите, правилата, принципите и моралната система. Всеки родител трябва да поставя ясни рамки поне до 18-годишна възраст, а бих казал – и докато детето е студент и е финансово зависимо. Трябва да има респект и ясни рамки, които в българските семейства за съжаление често са много размити.
Къде свършва типичният тийнейджърски бунт и къде започва опасната зависимост?
Бунтът започва все по-рано под влияние на интернет, музиката и агресивните компютърни игри. Тийнейджърството вече започва около 9-10-годишна възраст и свършва все по-късно. За съжаление, има хора, които дори след 30-годишна възраст продължават да водят тийнейджърски начин на живот, включващ употреба на наркотици.
Как да разпознаем невидимите симптоми, преди да е станало твърде късно?
Нормално е тийнейджърът да се затвори в стаята си, но когато това е съпроводено с липса на споделяне, тайни излизания и късно прибиране, трябва да светне сигнална лампа. Трябва да се запитаме: познаваме ли средата, в която общува детето ни? Тази среда често е маскирана, а наркотиците са навсякъде – независимо дали училището е елитно или обикновено. Ако прекарате три дни интензивно с детето, няма как да скриете зависимост от вас. Децата израстват сами, а тази прекомерна свобода ги кара да мислят, че са господари на живота си.
Дигиталното поколение търси ли изкуствени стимули, за да запълни празнотата?
Абсолютно. Тийнейджърите прекарват по 8 часа пред лаптопа, потопени в игри с агресия и насилие, които не ги учат на нищо. Дигиталното поколение има нужда от креативен диалог, а не от стандартния въпрос "Как мина в училище?“ и затваряне в стаята. Изкуственият интелект също може да бъде опасен, защото умее да манипулира млади хора, които още не различават реалното от фантазното.
Имате ли случаи, в които влизате в ролята на медиатор между родител и дете?
Това се случва всеки ден. Има родители, които тепърва започват да опознават децата си в кабинета ми и така се възстановява диалогът. Аз работя с цялото семейство, защото децата са "симптом“ на родителите. Ако средата у дома не се промени, индивидуалната работа с детето няма да има успех. Има и родители, които, след като разберат, че проблемът идва от динамиката в семейството, предпочитат да потърсят друг специалист, който просто да "мотивира“ детето, без те самите да поемат отговорност.
Ако родител се усъмни в зависимост, коя е първата правилна стъпка?
Първо – диалог и подкрепа. Трябва да разберем каква нужда на детето стои зад това бягство в наркотиците. Често те търсят изкуствен допамин, за да се почувстват големи. След диалога следва търсенето на специализирана помощ – психолог, а при нужда и психиатър. Никога не е късно за промяна, стига семейството и зависимият човек да искат помощ. По-добре детето да "гори“ в нещо съзидателно, отколкото в зависимостите.
Защо се казва, че родителите често полагат усилия в "грешната посока“?
Защото често отсъстват или имат сляпо доверие, смятайки, че щом детето има успех в училище, всичко е наред. Те не познават средата му и не комуникират с него. Травмите от раздяла или конфликти в ранна възраст също влияят. Ключовата фигура на авторитета е важна – не може 14-годишно дете да има пълна свобода, която да се превърне в свободия.
Какъв е вашият най-важен съвет към родителите, които искат да бъдат по-близо до децата си?
Моят акцент е върху емоционалното присъствие. Да осигуриш храна и дрехи е ангажимент, но да осигуриш "свързаност“ е мисия. Трябва да ги слушаме внимателно, дори когато мълчат, защото мълчанието им е вик за внимание. Ако не сме "свързани“ с ценностите на детето си, ние губим влиянието си над него точно в момента, в който то има най-голяма нужда от авторитетен и обичащ родител. Там, в споделеното време и истинската емоционална близост, е единственият работещ щит срещу разрушителните зависимости.
