Дария-Лора Дачева, бивш председател на Студентския клуб на политолога, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

Новата и последна седмица ще започне с извънредно заседание на Народното събрание. На финалната права на 48-я парламент депутатите демонстрират ударен труд, иначе бихме го казали и по-простичко – сетиха се, за какво са там. От 11.00 часа във вторник ще има извънредно заседание от осем точки, като първите четири ще са открити, другите четири – закрити, тъй като ще се изнасят секретни държавни данни и информация. Трудно е да се предвиди, за какво от изключителна важност депутатите са се присетили в последния момент, но по-важният въпрос гласи: защо не го свършиха досега. Колеги вече изчислиха, че 30 000 лева струва на данъкоплатците 1 час в пленарната зала. И какво от това, че средно те са говорили по около 127 часа от трибуната, след като основни закони не са приети, да не кажем, че почти никакви закони не са приети? Каква е оценката обаче на младите политолози за случващото се в парламента, случващото се в българския политически живот, какви са възприятията им към политическата система? Наш гост е Дария-Лора Дачева – бивш председател на Студентския клуб на политолога. Г-жо Дачева, с какво си обяснявате сбъдването на песимистичните сценарии в политиката?

На една колективна безотговорност, на една много хубава игра, която най-силният в държавата играе и ще продължи да играе най-вероятно – Румен Радев. Все пак мисля, че вече 6 месеца станаха, откакто той неофициално управлява България чрез своите служебни правителства. Така че липсата на отговорност и прехвърлянето на топката, което виждаме в парламента, е много удобно за политическия елит. И това, което и вие казахте – че сега наистина са се присетили в последните дни да поработят малко, за мен продължава всъщност да е един все по-набъбващ популизъм и заявки все пак, че има парламент и че той трябва да работи преди разпускането му, за да ги запомнят хората и да излязат да гласуват.

Но вижте, г-жо Дачева, те хубаво правят народните ни представители заявки, че трябва да поработят, но реално какъв е ефектът от тази работа? Защото законопроектите, които се гледат, те минават на първо четене без възможност да продължат на второ. Т.е. работата им не е ли имитация?

Да, да, със сигурност, аз съм съгласна с вас. Днес също  видяхме за Стратегията на младежта, че за пореден път не се получи и тя беше изместена в дневния ред. Аз лично не съм експерт и не съм много запозната със Стратегията, но колегите, които се занимават с младежки политики, наистина вече са изключително разочаровани, и не съм сигурна по какъв начин младите хора ще бъдат привлечени на следващите избори. Наистина не знам, защото това, което наблюдавам аз, а и не само, е, че има време за младите по време на предизборна кампания и след това, ако случайно ни стигне времето. Да, наистина са имитация. Аз лично не мога да се сетя за нещо сериозно, което е прието и е минало. Наистина заявки за един продължаващ популизъм, но това е много удобно за нашия президент, който все по-дълбоки връзки прави и в изпълнителната власт.

Ако за него е удобно, защо и за партиите е удобно? Те не режат ли клона, на който седят?

Да, разбира се, но според мен това е въпрос на интерес. Аз смятам, че все пак има надеждата и поне малко е останала някаква надежда в мен, че се опитват нещо да се случи, но проблемът е толкова сериозен, че не могат. И аз се замислих, че при едни евентуални – те вече не са и евентуални, след изборите през април месец ние всички много желаем да има редовно правителство, но това редовно правителство, ако не е устойчиво, какъв е смисълът от него? То ще се получи, както беше с правителството на "Продължаваме промяната“, на четворната коалиция. Т.е. трябва по някакъв начин структурата в партийната система да се промени, партиите да осъзнаят тежестта на тяхната роля и тогава най-вероятно ще излезем от политическата криза, в която се намираме. Тя не е само и политическа. Вече се превърна в много тежко морална криза.

Казвате да се промени структурата в политическата система. Как?

Ами с нагласите. В крайна сметка ние наистина се върнахме в ситуацията, в която сме били 90-те години. Само че в случая имаме два полюса. 90-те години сме имали един балансьор в лицето на ДПС, в момента балансьорът така наречен е "Възраждане“, които абсолютно не си вършат работата, не са влезли в тази роля, те отказват и да влязат. И е абсолютно нормално. В крайна сметка техните заявки още от самото начало бяха да са антисистемни и те ще продължат да са антисистемни. В крайна сметка това е реакционна партия, която ако влезе в управлението или помогне системата да проработи, губи своята идентичност.

Как оценявате останалите парламентарни партии?

Ами, за съжаление не добре. Ако за "Възраждане“ можехме да очакваме, че ще е реакционна партия, то в момента на всички други им се налага. Това много добре минаваше 2020-2021 г. За съжаление в момента хората наистина очакват нещо конкретно и всеки ден, когато слушам и чета изявления на различни политици, аз се опитвам да намеря някакво конкретно решение. За съжаление, решения не се дават, а се сочи с пръст. В момента имаме само опозиция, управляващи нямаме, за да може да е балансирано управлението. Имаме само опозиция, а в една нормална система опозицията е много полезна, защото дава алтернативни решения. Ние в момента просто сочим с пръст.

Защо не успя промяната и олицетворяващите я партии? Къде се провалиха?

Според мен се провалиха там. Провалиха се, защото неопитността в политиката за нас е нещо много положително. Т.е. новите хора, които не са политици по призвание, се  приемат много добре. И това от една страна е много хубаво за една предизборна кампания, но когато дойде ред на отговорността и на правене на политики, нещата не се получават. Разбира се, то беше ясно, както знаете, всички анализатори, политолози и социолози казваха още в началото, че този кабинет няма да издържи просто защото са събрани партии и коалиции, които си противоречат. И това можеше да сработи в едно доста по-спокойно време, но в кризите и в трусовете, в които живее целият свят, според мен е абсолютно невъзможно.

Вие как разчитате ходовете в българската политика? Виждате ли рационалност в тях? Виждате ли полезност?

Към момента не, към момента не. Ще се повторя тук – не виждам по какъв начин тази толкова тежка враждебност може да бъде полезна. Това е краткият отговор. Не виждам, наистина. Разбира се, най-вероятно тези ходове са много полезни за едни хора, които имат други интереси, но…

Имате предвид може би финансови?

Финансови, разбира се. Аз не смятам, че например с тези референдуми, които се правят в момента, наистина се цели това да се да се допитат до хората по конкретни теми. Т.е. почти невъзможно е да се случат тези неща, за които ще има референдуми. Наблюдаваме реакционен популизъм, който отново се задейства. Ние живеем в това и ще продължим да живеем, за съжаление, още доста дълго време.

Младите хора към кои партии биха се насочили? Склонни ли са да подкрепят партиите, защото доколкото разбирам вече, една антисистемна партия не ви импонира, но към какви други бихте се насочили? Или не намирате представителство, което също е отговор?

По-скоро наистина не намирам представителство. Вижте, това е тема, която за мен е доста сложна и доста дълбока. Ако на запад младите хора са леви и са с леви убеждения, то у нас е доста по-различно. Ние за съжаление нямаме нито лява партия, нито дясна. Ако говорим за дясна, ние по-скоро имаме център, а лявото за мен не съществува в България. У нас смятам, че наистина е по-популярно младите хора да са десни, но такива партии и формации няма. Всъщност, независимо каква е идеологията на една партия, аз не виждам, коя от тези формации у нас се интересува от младите хора, за съжаление.

А обратният процес – младите хора интересуват ли се от политиката, интересуват ли се от партиите?

Според мен недостатъчно. Както видяхме и на последните избори, по-малко от 40% излязоха да гласуват, т.е. можем да си дадем сметка каква част от тези 40% са млади хора. За съжаление, не. Смятам, че много малка част, и тези хора, които се интересуват, много силно се интересуват, но това е един такъв балон, отвъд който не се вижда, всъщност какво се случва. Затова по-скоро не, има абсолютна апатия, и то не само при младите, но най-вече при младите, защото поне нашите родители са научени в това да бъдат активни и да се интересуват, докато ние не сме.

При това положение как виждате, че ще се развива политиката у нас, ако вие, които сте млади, в които е енергията, в които е любопитството, не се интересувате от това как се управлява държавата?

Много труден въпрос ми задавате, много такъв идеалистичен.

Но много логичен.

Логичен е, разбира се, да, да. Но вижте, за мен нещата не са пред някакъв Армагедон едва ли не, всичко да приключва тук. Според мен има някаква цикличност. Нормално е да сме в криза, в крайна сметка нашата държава е с много малки традиции в демокрацията и ние все още се учим, някак си догонващо се опитваме и ние да живеем в демократична държава. Според мен това е циклично и в някакъв момент ще му дойде времето и ние също ще станем активни. Разбира се, има много неща, по които трябва да се работи. Изключително важно за младите хора е наистина не формалното образование, това в училище да се обясни всъщност какво трябва да правиш, когато излезеш от училище, да бъдеш малко по-активен. Но това са неща, които засега явно не са толкова важни и не намират място в парламента, за съжаление.

А как си представяте партия, която би грабнала вашето внимание, вашия интерес? Как трябва да изглежда тя? Опишете ни я.

Лично моят интерес би грабнала партия, която е принципна, която се бори за някакви цели, идеи, които са демократични, но въпреки това все пак разчита и на добрите практики. Аз лично съм малко по-консервативно насочена, и то в смисъл на това, че съм фен по-скоро на еволюцията, отколкото на революцията. Смятам, че нещата трябва да се случват бавно, стъпка по стъпка, за да има устойчивост. И това го виждаме. Всъщност от 2020 г. тази промяна, която ние всички искахме, се случи, но според мен не се случи по правилния начин. И затова партия, която да ни предлага устойчиви политики, със сигурност би ми грабнала вниманието и интереса.

Вие ми говорите на мен, че съм идеалист, вашата позиция, която също е логична и която е правилна, не е ли и тя идеалистична?

Разбира се.

Къде ще я намерите такава партия?

Не знам, наистина не знам. Разбира се, че е идеалистична, но в крайна сметка това е предизвикателството. Само с предизвикателства наистина можем да се развием и трябва да се работи в тази посока и да търсим това, което желаем, защото иначе никой няма да ни го даде.

Казвате да се работи. Да се работи, обаче как, по какъв начин, в какви стъпки, как да изглежда?

Да, най-важно е да бъдем честни пред себе си и да правим това, което ни интересува и което ни е важно. И все пак е много, много, много важно да изслушваме хората с други виждания. Защото ето, ще ви дам много малък пример, но според мен доста ярък – в Студентския клуб на политолога, на който аз бях председател, се бяхме събрали хора с абсолютно различни политически възгледи, различни идеологии, и въпреки това, ние сядахме и се изслушвахме, и говорехме. Имаше наистина диалог. По този начин се стига до много по-ценни идеи и решения, отколкото ако ние просто не си говорим. Много е важно да бъдем аргументирани и да можем да застанем зад тезата, която защитаваме.

Дария, аз много ви благодаря, че откликнахте за този разговор, защото ми се иска той да бъде чут от нашите политици, и ако някои от тях не са го чули, надявам се да го прочетат на сайта на Агенция "Фокус“. Идва кампания, идват избори. Накъде ще се насочат младите гласове, или както на предишни кампании ще се лашкат от един политически проект към друг?

Аз смятам, че има един рак в българската политика, който в момента доста силно функционира, и това е демагогията. Демагогията в момента превръща обществото в една тълпа, която се лута в своя избор и става все по-незаинтересована. Така че по-скоро смятам, че няма да има някакви промени, не само сред младите, а изобщо сред нагласите на цялото общество. И аз си мисля, е, че тези избори през април няма да са единствените избори. Това не го казвам само аз, казват го още много други политолози и наистина най-големият залог в момента са местните избори. Даже преди няколко дни двама доста известни анализатори точно това казаха – че най-вероятно ще имаме избори 3 в 1 есента, в което аз съм много склонна да вярвам. И смятам, че ако се стигне до това да има тези избори 3 в 1 заедно с референдум, това може би ще накара хората да излязат. Според мен това е и целта, разбира се, на тези референдуми – да излязат да гласуват. Така че на тези избори аз не очаквам някаква голяма промяна. По-скоро ако има промяна, тя ще е във все по-понижаващата се избирателна активност.

Което означава, че ние ще бъдем управлявани от служебни кабинети до след местните избори, поне един месец след тях – така ли?

Ами да, така смятам. Това мисля, че ще бъдат най-дълго управлявалите служебни кабинети без редовни правителства. И отново се връщаме към Румен Радев – аз не бих искала да се повтарям, защото е ясно, независимо дали в същия състав или не, ясно е, че ще продължим да имаме служебен кабинет. Странното е, че в тази ситуация служебните кабинети са принудени да правят политики, т.е. тяхната основна задача – просто да организират едни избори, не е единствена. Но тук е много тънък моментът, че те са освободени от политическа отговорност, просто защото те не са избрани от обществото и нямат пред кого да отговарят. Така че да, аз смятам, че това е новата формула на управление и този референдум, който Слави Трифонов и "Има такъв народ“ инициират в момента за президентска република, е абсолютно безсмислен, защото ние неформално функционираме в такава президентска република.

Имаме такава илюстрация и хората могат да се ориентират. И знаете ли кое е най-проблемното? Това, че служебното правителство се държи по-адекватно от редовното правителство.

Да, така е. Аз смятам, че и хората нямат нищо против това, защото е много популярно в момента, както знаете, да говорим за технократски правителства, за правителства, пълни с експерти.

Вие сте политолог – това нормално ли е? Как ще го възприемете такова правителство?

Аз лично нямам нищо против. Даже смятам, че не е лошо като вариант, но не във времена на криза, защото експертите, те са експерти в своята си област, те не са политици. В крайна сметка политикът има и други качества, не просто професия. Така че смятам, че тези технократски правителства не са полезни към този момент. Но за съжаление сме в такъв етап, в който нямаме друг избор.

Това безсилие, породено от липсата на избор, докъде ще ни докара? И защо се оставяме на течението – нямаме избор, така се случва? Не можем ли да отреагираме по някакъв начин, да променим посоката, да променим модела, да променим ако щете начина на мислене?

Убедена съм, че единственият начин нещо да се промени, е всички да излезем да гласуваме. За съжаление, много е лоша ситуацията, че трябва да избираме между по-малкото зло. Има, разбира се, варианти за излизане от политическата криза, те са много трудни, но не и невъзможни. Но това, което аз смятам, макар че е много песимистично, е, че така или иначе сме и в икономическа криза, която има заявки да се задълбочи, което може би ще стане катализатор на вълна от недоволство. Защото ние преди, ако имахме в едни малко по-мирни времена специални протести за права и т.н., в момента наблюдаваме обедняване на българското общество, което според мен ще доведе и до протести именно заради това. И според мен такива евентуални протести ще бъдат катализатор на някаква активност, което, разбира се, е много песимистична прогноза, но аз не виждам, какъв е другият вариант. Не смятам, че ще дойде месията, който ще влезе в парламента и ще успокои страстите, просто защото той там ще бъде "изяден“. Не виждам,  кой би могъл да заеме ролята на балансьор. Никой не иска да е такъв. Никой не иска също така да състави правителство, защото както видяхме и с четворната коалиция, след едно такова правителство в такива времена вероятността на следващите избори съставните й партии да бъдат с по-висок резултат е минимална. Така че наистина по-скоро ще бъде гражданското недоволство.

Казахте, че не вярвате в идването на месия в парламента. А защо няма лидери? Не започват ли нашите партии все повече да заприличват на племена или на групи с главатари?

Не, аз смятам, че партиите се опитват да направят някои личности лидери, но за съжаление, тези хора нямат нужната харизма. Както знаете, в българската политика е изключително важно да имаш харизма и да бъдеш близък до народа. Аз затова и смятам, че "Продължаваме промяната“ нямаха такъв успех, защото в крайна сметка те са наистина едни млади момчета и момичета, завършили в хубави университети, които малко или много живеят в своя балон. Така че нямаме хора с харизма. А и все пак след тези 12 години управление на ГЕРБ и на Бойко Борисов хората са изтощени от толкова силни личности. Затова тази тема е много деликатна и според мен партиите много се притесняват да набутат един такъв човек, който да бъде олицетворението на партията. Но между другото, аз смятам, че Стефан Янев е такъв, който всъщност аз не съм сигурна, не мога в момента да се сетя за друга така изявена личност от "Български възход“, освен него.

А други партии? Споменахте вече Бойко Борисов. Той как ви изглежда?

За мен изглежда като човек с наистина много изхабена харизма и това, между другото, не е само за него. Според мен всеки, който толкова дълго време е под светлините на прожекторите, малко или много се изхабява и става неприятен за зрителите. Така е и Корнелия Нинова – там вече нещата стоят и по малко по-различен начин. Но във всички партии според мен много трудно нашите политици и всъщност лидерите на партии се отказват от своите позиции и на практика не дават път на други, по-свежи хора, не говоря за млади, а по-скоро по-свежи личности.

Смятате ли, че младите са пренебрегнати в политиката?

Спорно е. Аз, честно да ви кажа, както споменах, не съм експерт по младежки политики и не ги разбирам толкова много, но смятам, че всяка политика е младежка политика. Смятам, че има някакви наченки на това млади хора да влизат в политиката. Но е много важно кои са тези млади, защото просто младостта като самоцел за мен не е приоритет. Важен е опитът, важно е образованието, важни са принципите. Така че по-скоро не трябва да гледаме дали някой е млад, а дали е принципен човек и дали ще има уменията да си свърши работата такава, каквато му е поставена.

В заключение, ако трябва да направите диагноза на обществото, в което живеем, какво бихте казали?

За съжаление, аз смятам, че все повече живеем в охлокрация. Това се доказва. Нямаме посока, всички смятаме, че сме прави – за какво точно, наистина не е ясно. Но това е някакъв период от нашата история и аз вярвам, че това ще приключи. Но трябва да има малко работа и от обществото, защото ние говорим за политиците, колко лоши са те, как не се справят със своята работа, но промяната трябва да започне от всеки един от нас и след това да искаме това и от политиците ни.

Цоня Събчева