12:36 / 21.09.2026
441
Прекаленото стимулиране на имунитета може да създаде проблем
Всяка есен говорим как да подсилим имунитета, но можем ли да го направим реално, или това е заблуда? В "Здравето на фокус" ни гостува имунологът д-р Петя Янкова от Александровска болница.
Д-р Янкова, всяка есен обсъждаме въпроса как да подсилим имунитета си – възможно ли е това реално?
Аз смятам, че можем да го направим, но това е начин на живот и начин на мислене, за да ни защитава тялото от различни бактерии, вируси, токсини, гъби, както и от собствена и чужда тъкан. При раждането си човек разполага с така наречената наивна имунна система. Нейното физиологично развитие и растеж са свързани със запознаването с различните патогени. Така тя изгражда траен имунитет и на базата на този имунитет осъществява паметов отговор, който ни защитава. Но за да я поддържаме такава, трябва да живеем здравословно, разбира се.
Това означава ли, че добрият имунитет е дългосрочен процес, а идеята да го направим по-силен за няколко седмици е илюзия?
Това е мисъл, която човек изгражда с помощта на волята си и липсата на принуда. Разбира се, нужно е и желание, защото живеем в страна с четири сезона. Има температурни колебания, различна влажност, различна продължителност на деня и алергени – все неща, които се менят през различните сезони и водят до различни заболявания. За да можем да контролираме това, би следвало да имаме нормален начин на живот. Стресът е нещо, което съществува от дълбока древност – той не е нов и няма как напълно да го избегнем.
Стрес ли е за тялото по-хладното време сутрин последвано от топли часове на обяд, влияе ли това на организма?
Влияе, защото внезапните спадове на температурата предизвикват например свиване на кръвоносните съдове, което от своя страна намалява ефективността на имунните клетки. Влажността също е свързана с този период – през есенно-зимния период имаме по-ниска влажност и оттам идва изсушаване на кожата и назалната лигавица. Това е първата ни защитна бариера, изградена от имунната система. Нейната цел е да улавя патогени и алергени и да стопира преминаването им надолу в дихателната система. Когато лигавицата е суха, те преминават почти безпрепятствено.
Ако диетата се балансира, ние предотвратяваме недостига на основни минерали и витамини, необходими за ензимите в метаболизма и подпомагащи имунната система. Приемът на вода често намалява в есенно-зимния период, но ние трябва да имаме балансиран прием – както пием лятото, така да продължим и зимата, за да хидратираме лигавиците и кожата. Физическата активност по правило намалява, когато стане студено и човек се затвори вкъщи, но тя трябва да се запази, защото помага в борбата със стреса. Основният проблем за мен е дали можем да се наспиваме и да се възстановяваме от този стрес.
Храненето и добавките: Какво ни трябва през зимата?
Д-р Янкова, как трябва да се храним през есента и зимата, за да осигурим нужните хранителни вещества?
Диетата по принцип трябва да бъде балансирана, богата на плодове, зеленчуци, протеини и пълнозърнести храни. Витамините идват например от плодовете – получаваме голямо количество витамин С, който има ключова роля за баланса на имунната система и възстановяването на тъканите след преболедуване. Той подпомага неутрофилите и лимфоцитите, които са част от нашата имунна система.
През есента и зимата дневната светлина намалява, а с нея и количеството на витамин Д. Но това е мастноразтворим витамин. Ако здрави хора искат да се предпазят от вирусни инфекции или да ги изкарат по-леко, трябва да знаят, че витамин Д е локален имуномодулатор, който подобрява активността на клетките на вродения и придобития имунен отговор. Освен това той подпомага синтеза на белтъци на вродения имунен отговор за улавяне на патогени, както и на цитокини – субстанции, предаващи информация между клетките. Те не се набавят с медикаменти, а се синтезират от самите клетки на имунната система, така че клетката трябва да е адекватна.
Това означава ли, че независимо от нивата на витамин Д в тялото, е добре през този сезон да го приемаме допълнително?
Аз не бих го направила, защото това е мастноразтворим витамин. Когато депата са малки и количеството е ниско, пациентът обикновено има симптоматика. Когато е болен, да, хубаво е да се приема витамин Д в комбинация със селен, за да се подпомогне активността на имунните клетки. Но безразборното приемане на витамин Д аз не го одобрявам – колкото е полезен, толкова е и вреден. Що се отнася до витамин С, там можем да не бъдем толкова предпазливи и да си позволяваме лимони и киви на воля, докато медикаментозната субституция от аптеката е за случаите, когато човек е болен.
Пазарът е пълен с имуностимуланти. Как да разберем кое има смисъл и кое е маркетинг?
Ако няма оплаквания и човек не боледува често, не би следвало да прибягва до добавки. Най-логичният подход за избор на добавка е да се изследва имунната система. Има възможност – през Здравната каса или платено – да се направи елементарен скрининг, да се изследва клетъчен и хуморален имунен статус. Ако има нарушение, имунологът би препоръчал имуномодулация или имунозаместителна терапия. Всичко трябва да е на базата на доказателства.
Освен това прекаленото стимулиране може да създаде проблем. То обикновено става с четене в интернет и добавки с неизяснен механизъм. Ако стимулирате клетка да синтезира излишен цитокин, това може да доведе до израждане на нормалния имунен отговор в неправилна посока.
Ваксините: Ефективност и рискови групи
На първо място лекарите ни съветват да си направим ваксина. Достатъчно ефективна ли е тя, при положение че щамовете се менят?
Принципът на действие на ваксината е да ни защити. Тази година, както всяка, на пазара има три вида ваксини. За възрастта от 6 месеца до 7 години тези ваксини са безплатни, както и за хронично болни деца, а за хора над 65 години има трети тип ваксина. Имунитетът е най-незрял и уязвим в ранна възраст до 7 години. След 65-та година пък имунитетът забавя своето развитие и разчита повече на паметов отговор. Именно тук ваксините предпазват от грипните вируси и вирусите на настинката – идеята е човек да ги изкара по-леко и да се предпази от усложнения. Здравият организъм ще изкара вируса без проблем, но пациентите с хронични, автоимунни или онкологични заболявания стават рискови. Най-рискови като разпространители са децата на 6–7 години и те задължително трябва да бъдат ваксинирани.
Има ли категории хора, за които ваксината е противопоказна?
Реално да. Като имунолог бих казала, че определена подгрупа на първичните имунни дефицити е противопоказание за този тип ваксина. Това е групата, в която пациентът поради дефект в имунния отговор не може да изгради протективен имунитет и ваксината по-скоро би му навредила. Но с изключение на тежките форми на първични имунни дефицити, мисля, че няма други противопоказания. Тя е препоръчително задължителна за децата от 6 месеца до 7 години и за възрастните над 65 години.
Първи симптоми и лечение: Как да избегнем антибиотиците?
Кога честите инфекции са в рамките на нормалното, и има ли значение какво правим още при първите симптоми?
Възрастният човек боледува нормално около 2 до 4 пъти годишно, което е нормално при среща с нови антигени за изграждане на имунна памет. Децата, тръгвайки на ясла и детска градина, боледуват малко по-често, което също изгражда имунната им памет. Но ако боледуванията протичат по-тежко, налагат хоспитализация или водят до пневмония, тези хора задължително трябва да бъдат изследвани имунно. (Между другото, имунните заболявания са резултат и от здравето на чревния микробиом).
Когато имаме вирус, той навлиза през носа или устата. Когато човек е болен, обикновено му се доспива и иска да се завие – това не е случайно. Това е резултат от нуждата да се повиши хормонът на съня мелатонин, който стимулира вродения имунен отговор и клетките на паметовия отговор, за да отговорим по-бързо на инфекцията. Тогава (ако има липса на апетит и запаси) в рамките на до 10 дни могат да се приемат витамин С, витамин Д и селен с витамин Е като профилактика.
При вдигане на температура – съответно антипиретици, въпреки че температурата е защитен механизъм. До 38.5°C обикновено не се препоръчва насилствено сваляне, защото организмът се бори. Но всичко зависи от възрастта и състоянието (например при малки деца не се чака). Затова при деца задължително трябва да се посъветвате с личния лекар или педиатър, който познава детето и актуалния вирус.
И най-важното: Докато става въпрос за вирус, лечението с антибиотици е абсолютно нецелесъобразно и противопоказано. Самолечението не бива да се практикува.
Какво е вашето най-важно послание към слушателите?
Просто да се грижим за себе си, да намаляваме нивата на стреса, да се храним нормално и да не изпадаме в крайности, опитвайки всяко ново нещо на пазара. Има доказани средства, които се познават от голяма част от колегите.
