Д-р Деян Димитров, експерт по международно право в интервю за Актуално студио "Важните говорят" по Радио "Фокус"

 

Вие сте с Актуално студио "Важните говорят“, аз съм Петя Кузева. Защо "Важните говорят“? Защото трябва да говорят хората с опит, хората със знания, личности и наистина експерти, а не всичкоможещи и всчикоговорящите. Аз лично съм на това мнение. Каним и практиците, тук каним хората с натрупвания, тук каним тези, които не говорят много. До мен имам честта да е д-р Деян Димитров. Добър ден!

 

Здравейте!

 

Сега ще помоля минутка, защото Вие няма да си направите самореклама, но аз ще обявя фактите. Нека Ви представя. Главен асистент д-р Деян Димитров е известен специалист по международно частно право със собствена адвокатска практика, както и главен асистент в Института за държавата и правото при Българската академия на науките. В своята кариера е заемал редица административни длъжности, като е придобил практика и от позициите на областен управител, както и главен юрисконсулт на престижна корабна компания. Специализирал е международно хуманитарно право към Комитета на Международния червен кръст във Варшава, Полша. До средата на 2015 г. е юрисконсулт в Изпълнителна агенция "Морска администрация“ към Министерството на транспорта. Завършва успешно магистратура по международно търговско и морско право в Далиенския морски университет в град Далиен, Китай. Участва в различни икономически форуми и дипломатически и търговски срещи, преподава във Военна академия "Георги Сава Раковски“, Академията на МВР, Нов български университет, както и във Висше военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров“ във Варна. Има редица публикации и конференции в престижни международни издания в България, Китай, Молдова, Румъния, Македония, Норвегия и други. След завръщането си в България се занимава с морски, инвестиционни, граждански и търговско-правни въпроси. владее английски, китайски и руски. Извинявам се за скоропоговорката в ефир, но ако трябва да чета по-бавно, не знам след 10 години колко ефирно време ще ни отнеме само визитката Ви. Здравейте, чест и почитания! Да кажа ли и новината? Д-р Деян Димитров е номиниран в категория "Млад юрист на годината“ – 2022. Церемонията по награждаването е в петък, нали?

 

Така е, да.

 

Как приемате номинацията?

 

Една голяма чест, висока оценка на журналистите и на юристите, експертите и организаторите към мен, за което много благодаря.

 

Успех Ви желаем! Вчера, приблизително по това време, бяхте редом до президента Румен Радев на Конференцията "Черно море: по-близкият изток“. Започвам направо с това, което звучи малко стряскащо, но анализът на всички присъстващи, доколкото разбрах и от отзивите, показва, че все повече се клони към абсолютно реалното твърдение и на родни, и на чужди анализатори, че районът на Черно море започва да придобива някои характеристики на Близкия изток. Съгласен ли сте с това и страшно ли звучи?

 

Районът в Черно море е много специален за Европа. Балансът и добрите отношения на Черно море рефлектират върху цялото отношение в Европейския съюз. Смятам, че той трябва да бъде внимателно наблюдаван и най-вече да има характерни политики, по-ясно изразени към самия регион. Говоря за възможност да се направи рестарт на европейските политики по отношение на Черноморския регион.

 

Рестарт в какъв смисъл? Достатъчно добри ли са те в момента? Но да не забравяме, че сме и в условията на война, както и да я наричат, така че ситуацията е меко казано особена.

 

Да кажем, че преди няколко години бяха направени доста сериозни усилия. Тогава немският канцлер говореше за т.нар. "Синя магистрала на Европа“, която включва Дунав-Рейн-Майн, но от тогава досега не са направени почти никакви промени, дори законодателни. Факт е, че трите реки имат собствена законодателна уредба, международна, даже не са унифицирани. Самите действия сами показват за реализирането на политиките в региона. Аз смятам, че трябва да бъде много по-задълбочен и настоящата криза, която е в Черно море и в Украйна, може да ни даде възможност да се фокусираме повече над този тип проблематика.

 

Ще започнат с извиненията: Ковид-кризата, пандемията, сега и войната – че това са причините да не са осъществени вече тези планове, които при всички случаи са в полза на Европа.

Ние сме външна граница на Европа. Би било необходимо малко по-отговорно да се гледа като на външна граница и да има ясни политики за региона.

 

Отговорно – то е и отговорност от гледна точка на вътрешна политика за това как се борави със законите в страната. Достатъчно самочувствие ли имаме – може да Ви звучи абстрактен въпросът – за това на колко стратегическо геополитическо място сме, да са наясно, че трябва да се съобразяват с нас, да знаят, че сме фактор? Защото са ни свикнали – да кимаме, да благодарим, ако ни пуснат малко парченце от залъка, независимо дали става въпрос за енергетика или друго.

 

Абсолютно. Локацията ни е специфична. Факт е, доказа се наскоро, че "Капитан Андреево“ е второто по натоварване КПП в света.

 

Това лично за мен е новина. Обяснете повече, кое е първото? Говорим си по темата "Капитан Андреево“, от гледна точка на някаква далавера по новините, но всъщност хората не са наясно с най-важното.

 

Не, не говоря тук за далавери, говоря за натоварване, за трафик. България на локация преминава през два от античните пътища, търговски пътища – т.нар. Пътища на коприната, като по сухоземната граница преминава през Турция. Тоя път е създаден преди много векове, когато е била още Персийската империя – говоря за VІ век пр. Хр. още. В същото време през Суецкия канал минава и т.нар. Морски път на коприната. Неслучайно в Гърция беше купен втори терминал в Солун от китайски компании, където се разтоварва карго и контейнери. България, за съжаление, загуби, или поне е в много минимален процент на възможност за реализиране за терминал за контейнери, тъй като Румъния изгради изключително модерен в Констанца. По този начин не съм много сигурен, че би било удачно чисто практически на 300-400 км да създаде друг голям такъв терминал. Естествено, румънците се възползваха от тази възможност, защото по този начин те държат входа към т.нар. Синя магистрала в Европа Дунав-Рейн-Майн. Дунав-Рейн-Майн реално е връзка между Констанца и Ротердам.

 

Ако погледнем на карта, както вие обичате да преподавате – визуализирано на картата, Синята магистрала обхваща пътя от единия край на Европа до другия, от запад на изток.

 

През средата й.

 

Да.

 

Трябва да се вземе предвид и фактът, че Европа е на колела. Всички доставки в Европа, или поне огромният процент от доставки в Европа, е чрез тирове и чрез камиони, чрез контейнери. А ние нямаме потенциал за контейнерни мощности, което означава, че контейнерите ще влизат от две места. Едното място ще бъде през Солун, което ще минава през България като тирове, а другото място ще бъде през Констанца, където чрез ЖП транспорт ще се опитват да ги транспортират до средата на Европа. България пропусна тази си възможност през последните може би двайсетина години да направи нещо по въпроса.

 

Мога ли и аз да добавя – България пропусна и други възможности. Както казвате сега, румънците – контейнерите. Докато тук се джафкаха кой е проруски, кой е прощатски и т.н., имаше референдуми още 2012-2013 г. дали да имаме друга атомна електроцентрала, съседите си направиха.

 

Така е, истина е. В Турция се създадоха няколко атомни проекта и се реализираха, докато тук се спореше въобще дали да се закриват мощности. Което между другото, мое лично мнение е, че една атомна електроцентрала с по-малки реактори е много по-лесна за управление, отколкото с по-големи. Защо? Защото както беше четири атомни реактора с по 400 мегавата, много по-лесно е да изключиш 400 мегавата, отколкото сега един от двата хилядника. Просто е много по-конвенционално и много по-удобно.

 

Вие сте защитили докторантура, в момента не искам да я цитирам, за да не сбъркам, но касаеща енергетиката в Черноморския регион.

 

Точно така, да.

 

Да, ако не съм толкова екзактна, както казва един политик – какво още сбъркахме в енергийната политика в нашия регион? Темата е изключително актуална през последните дни. По-новите, по-старите партии се бият дали някой е откраднал енергетиката, дал я на концесия, важи ли онзи меморандум, дали ли сме енергетиката ни на ишлеме изобщо. Но генерално къде бъркаме?

 

Аз политически няма да говоря, нямам какво да кажа. Въпросът ми е по-скоро експертен. За мен да се намираш на кръстовището на Европа и да нямаш възможност да се възползваш от това нещо е огромен пропуск. Едно е да го нямаш и да го изградиш, друго е да го имаш и да не се възползваш от него. При нас всичко е възможно да мине през тръбопроводи. Локацията ни е наистина невероятна, наистина.

 

За добро или за лошо, както е в момента – по права линия да сме на няколкостотин километра от конфликта.

 

Да, абсолютно. Но трябва да се вземат предвид няколко неща. Първо, би било добре морската дейност в България да бъде повече стимулирана, за да се развива. Преди време бях писал статия в известен ежедневник в България, където се казваше, че българският морски флаг е загубен. То не е така – той просто не е атрактивен. Той не е атрактивен, защото няма достатъчно кораби, които да бъдат записани в регистъра. Поради тази причина би било добре да има една ясна политика за морската дейност в Черно море. Например, ние имаме голям проблем след унищожаването на кораба "Перун“ с нашите ангажименти по търсене и спасяване.

 

Знам, че там е била и Ваша лична борба. Разкажете повече, колко е важно това?

 

Да, опитахме се с други експерти да фокусираме, че не трябва да се стигне до унищожаването на кораба "Перун“.

 

Какво прави точно корабът "Перун“? Българите да речем, че не са запознати в детайли. Превърне се в тема за два-три дни в новините и после замръкне.

 

Ами той беше специален кораб, специален кораб, който имаше абсолютно всички разрешителни за търсене и за спасяване в Черно море. Т.е. той можеше да извършва абсолютно всякаква дейност, свързана с Черно море. Имаше специални характеристики – с по-дебели стени на корпуса и т.н., да не изпадам в техническите части. Той беше в помощ на други бедстващи кораби. Това трябва да ви говори каква сила има в този кораб. Беше с лицензи, всички международни лицензи, навсякъде признат, доказан в много морски ситуации. И самото му унищожаване беше огромна грешка или допускането до унищожаването му. Дори да беше на много години, това са машини, които се ремонтират.

 

Да беше само той. Като цяло въоръжението ни отиде на скрап.

 

Но за търсене и спасяване е важно, защото в момента се опитват по някакъв начин да компенсират липсата му. Търсенето и спасяването е много важно, защото имаше един оперативен мониторинг, много по-голям, отколкото в момента с катерите се позволява. Т.е. ние загубихме оперативна активност.

 

И служи за охрана, наблюдение на Черно море.

 

Определено, да. Той беше с по-голяма възможност да влиза по-надълбоко, да се извършват определени други дейности с него. Просто беше специален кораб.

 

Не само. Сега, като се замисля, за мини се говореше, и не само се говореше, а и се намираха това лято в Черно море. Сещам се за новината от сутринта за спасяването на стотици мигранти край о-в Крит. Черно море да е тип езерен – поправете ме, ако бъркам.

 

То е от езерен тип, море от езерен тип, да.

 

И ето я, новината от днес, от вчера следим въпроса – 400-500 мигранти с неизяснен произход и точно откъде са тръгнали, около остров Крит са спасени тази сутрин от Гърция. Така че може да си говорят абстрактни неща и уж да не са взаимно свързани, да са далече от нас, но те се случват.

 

Абсолютно, истина е.

 

Както се сещаме, че няма медицински, планински хеликоптер като стане беля. Колко големи бели мога да станат точно в тази сфера, в която Вие сте експерт – международно морското право. Колко експерти в България? Двама-трима ли сте общо тясно специализирани в тази проблематика?

 

Да, определено, само няколко човека сме, да, много малко. Наистина това са проблеми, които трябва да се гледат в бъдеще. Аз винаги съм бил радетел на мисленето. Човек трябва да мисли 10 години напред, в най-лошия случай – 5. Ние много често реагираме след ситуация. Опитват се да се направят някакви решения, които биха могли да бъдат предотвратени. Много неща могат да се предотвратят. Наистина България е входна врата за много неща, включително и мигрантите – няма как, минавайки към Европа, да не минат от тук. Но беше много добра възможност също, след като се дадоха толкова пари от Европейския съюз на Турция за борбата с мигрантите…

 

И на Гърция, бесни пари усвоиха съседите.

 

И на Гърция – да се даде възможност нещо и на България, която реално граничи с двете държави.

 

Те обаче ще кажат – те са на първа линия, нормално е. Използвахме ли обаче всичките си шансове? На слушателите им е в известна степен абстрактно понятието "Дъблин“ 1, "Дъблин“ 2. Но взехме ли това, което можехме да вземем, т.е. да запазим националния си интерес? И предвид това, че ние всяка година даваме и ние пари на Европейския съюз, както умее – и го казвам и с респект към действията му – г-н Ердоган, когато казва "Идат насам, държим ги. Дайте ни 3 милиарда“. И ние да имаме политика на самочувствие, ако щеш, и на държавническо мислене.

 

Дори да е така, да кажат "Дайте ги, ние ги държим“, това не означава, че успяват да ги удържат.

 

Но държат Европа с това, нека да го кажем в прав текст.

 

Да. Явен проблем се появи, когато преди, съвсем скоро, на националния празник на полицията беше застрелян граничен полицай, който се оказа, че не носи дългоцевно оръжие. По принцип, доколкото ми е известно, границите, особено външните граници, трябва задължително да се пазят с дългоцевно оръжие. Тези неща са важни. Тук говорим не за липса на подготовка, а за по-задълбочена подготовка на граничните полицаи. Тези неща са също важни. Не можем да очакваме, че когато Турция прави необходимото, колкото може, за своите имигранти да ги задържа там, ние да не правим абсолютно нищо от другата страна.

 

На мен ми прави изключително лошо впечатление - да речем, че съм се интересувала от тематиката в годините, следяла съм процесите, дори съм тръгнала и това да изучавам - тематична магистратура. Това не беше тема на медиите, защото не са паднали с миналогодишния сняг или миналата седмица тези нелегални мигранти, положението с които наистина в последните 24 часа е ад под небето. Съобщваме за убит полицай, застрелян полицай, поличай с реална опасност за живота; гонка тук, гонка там за в три отделни точки в България. Този проблем изобщо не е от вчера, но ставаме свидетели как прокуратурата и законодателната власт се замерят с обвинения – на едните законите ни били криви, пък другите имали обратната гледна точка – правосъдието не работело.

 

Ами не, замерянето с обвинение е признак на слабост. За мен, каквито и да са законите, важно е да се прилагат. Ако се прилагат, значи ще има винаги по-голям резултат, отколкото постоянното им подобряване и постоянното им неприлагане пълноценно. Това е много важно като явление. По-скоро смятам, че трябва да се насочат към връзката София-периферия, да се фокусира на областите, които са по-далече от София, защото за съжаление, това, което се случва в София, не е това, което се случва примерно в области като Търговище, Шумен, Бургас и всички останали. Не говоря за конкретни, просто ги изброявам някои от тях. би било добре да има по-тясна връзка с хората там на терен, на място. Границата на България не е до София, границата на България е до други области. Би било добре там да се фокусират активност и действия, там да се даде подкрепа на местните полицейски началници, там да се даде подкрепа на местните областни управители, които да бъдат активни. И нещо много, много важно – областните управители трябва да се създаде по някакъв начин възможност да комуникират по-тясно един с друг. Това дава много резултати, когато те си комуникират, вдигат си телефона и веднага решават въпроси, които могат да ги решават на момента, а не да се разделят на едни от едните, едни от другите и да няма комуникация някой път поради чисто политически причини.

 

Вие имахте възможност да се убедите в това от първо лице. Обещахме си да говорим експертно - какво следва и какво трябва да се направи, но във времето сте били и областен управител и сте приложили някои добри практики - като тази да си говорите по време на криза. Тогава, когато започна пък мигрантския поток от Украйна към нас. Има добри практики, но говорят ли си достатъчно областните управители?

 

Политически няма да говоря, аз съм извън тези неща. Занимавам се с нещата, с които се занимавам – с научна дейност, с адвокатските си дейности, с личните си ангажименти. Но истината е, че това, което аз съм видял, че докато не създадох възможността да комуникират помежду си достатъчно голям брой от областните управители, дотогава имаше един голям вакуум в общуването между различните области. Познават се, знаят, че могат да вдигнат телефона, но не го правят. И се оказва така, че някои решения, нещо може да бъде решено съвсем лесно, но просто не се информира едната страна с другата. Плюс това аз съм радетел и даже бях дал идеята да се направи задължително училище без значение кои политически партии правят парламента, да направят училище за областни управители – нека да ги обединяват, да споделят полезни практики, които са работили, нека да има приемственост, нека да престанем да настискаме постоянно километража на нула когато дойде някой и започваме да градим отначало. Инерцията дава възможност да се изградят по-големи неща. Не може инерцията постоянно да бъде убивана и след това да се казва: ама то е много трудно да се започне и не ни остана време. Е, как да остане време, когато всеки път като се дойде и се натиска всичко отначало?

 

Шофирала съм от София до Шумен. Знам къде е Търговище, знам къде е Разград, знам къде е Шумен, можеш да ги обиколиш трите за по-малко от три часа.

 

Така е.

 

В съседство са и не си говорят, така ли? Пример даваме, не казваме нищо лошо за конкретните области, просто са на срамно близко разстояние, да си мълчат. Същото е по остта Пловдив-Пазарджик-Ихтиман-София.

 

България е бутикова държава. В рамките на работния ден можеш да стигнеш до всякъде и много вероятно и да се върнеш в същия работен ден. По принцип би било добре да се комуникира на това ниво много по-лесно и веднага. Трябва да има едно сплотяване на общуването между хората, които са на тези позиции. Защо? Защото от тях зависи всичко надолу. Примерно на нас ни си е случвало…

 

Дайте да припомним, за назначението на областния управител и що е то областен управител. Българите си познават кмета и толкова. Областният управител е този, който се назначава от министъра.

 

Точно така.

 

Той е с такъв ранг кажи-речи в областта.

 

Не кажи-речи, той си е с такъв ранг, да. Той си е член на Министерския съвет.

 

Министърът на областта.

 

Член на Министерски съвет, назначава се от Министерски съвет, избира се там. Въпросът е, че трябва да се комуникира между тях много по-тясно, трябва да се познават, трябва да могат да разчитат за всяко едно нещо. Ние така успяхме да спасим от задръстване в един граничен град, защото благодарение на комуникацията с областния управител на този град бяха спрени и тировете достатъчно рано, на почти 100 км по-рано. Достатъчно рано и по този начин му се улесни изцяло дейността, която беше там на граничния район. Това са дребни неща, резултати от комуникацията между тези хора. Аз самият смятам, че ако се направи училище за областни управители към Министерски съвет или там полезни практики да им се дадат, които към момента са работили, няма всеки да се опитва да управлява както той си знае. Примерно някой е работил като, което е прекрасно, работил е като лекар, станал е областен управител – той вижда нещата през очите на лекаря. Ако някой, който е работил примерно като спортист, той вижда през очите на спортиста, което няма нищо лошо, различните гледни точки са чудесни. Но защо тези неща да не се обединят, да кажат: това нещо до момента е работило по този начин да се направи, ако успеете да го подобрите като резултати, опитайте, но знайте, че така се е случило. А не всеки да се чуди и да почва отначало как да се случват нещата и някой път да се получава закъснели реакции.

 

"Българска народопсихология“ от Марко Семов, изучава се в първи курс в университета. Когато дойде новият началник на кабинета, казвам обикновено, сменя килима, пердетата и всичко в стаята... Върнали сте се от чужбина. Наясно съм съм позицията Ви, че отказването от каквато и да е било военна значимост по международни въпроси е грешка за всяка една държава – от подводницата до въоръжаването. Днес имаме новина, че май ще взимаме и вторите осем F-16.

 

Чудесно. Надявам се да се получат тези неща.

 

Правили ли сме грешки във времето?

 

Правили сме, разбира се, живеем във време, където дипломацията трябва да се налага и с военна сила. Примерите го дават по цял свят. Никъде няма силна дипломация, без да има силна армия зад нея. И фактите си говорят. Аз самият смятам, че човек не трябва да се отказва от въоръжените си сили, не може да ги намалява до такъв състав, че в крайна сметка ще се окаже, че полицията е повече от тях. Също преди години, това пак е лично мое мнение, смятам, че не трябваше да се сменят званията на полицията, да се махат. Това беше една допълнителна организирана малка нещо като армия, която беше необходимо само да беше въоръжена с целите си структури както си бяха. Така че за малка страна, като България, би било добре да се фокусира за силни въоръжени сили.

 

Да говорим за войната, д-р Димитров. Все повече време минава и заминава, а тя продължава. Все повече тя рефлектира върху всички сфери: върху търговията, върху туризма, върху индустрията.

 

Разбира се.

 

Колко време ще продължи този конфликт според Вас?

 

Войната първо е основно свързана с търговията, с международната търговия. Второ, войната е инструмент за налагане на цели. Тя сама по себе си няма цел – тя има цел да наложи цел. И трето, което е много важно, конфликт би било да трае максимално кратко. Защо? Има учения в международните отношения, в които се казва, че колкото по-дълго продължава един конфликт, толкова по-трудно е да запазиш само двете страни да комуникират в него без да се включат допълнителни. И в момента това е едно учение за нас, защото това е начало на поредица от други конфликти, които ще бъдат в бъдеще. Как ще се справим с този конфликт ще е мерило за това как ще успеем да се справим със следващите.

 

Да обсъдим темите, които се прокрадват мимоходом из новините. Ердоган се е разбрал с Путин да имат едно хъбче, да имат газ. Засега ние път няма да останем без петрол от Русия, ще заобиколим санкциите, но вероятно за малко. Около Босфора – какво се случва там? Ердоган има идеи за един нов изкуствен канал и това не са само идеи, вече имаше и протести против подобни намерения. Но каква е идеята? Става дума за въоръжаване, а междувременно за преминаване през Босфора таксите са се вдигнали няколко пъти от началото на конфликта.

 

Точно така. Пет пъти са вдигнати таксите за преминаване през проливите. Проливите са регулирани с Конвенцията от Монтрьо от 1936 година, което дава определени рестрикции и ограничения на различни държави. Това нещо винаги е било проблем по отношение на външната политика в Турция, и от много години има желание да бъде изграден един паралелен, успореден кана изкуствен, който се нарича Истанбул канал, който би трябвало да превърне буквално част от Истанбул в нещо като остров. Този канал има различни спорове, в които се твърди, че ще бъде в полза на едни или на други, но във всички случаи той няма да попада в ограниченията на Конвенцията от Монтрьо от 1936 година. Дали ще се успее да се реализира този канал не знам, защото все пак да не забравяме, че догодина приближават и президентски избори в Турция, може да бъде и политически инструмент за популяризиране. Но е факт, че те направиха…

 

Направиха най-голямото летище, що да не направят и още един канал, който ще заобикаля правно Монтрьо.

 

Напълно е възможно. Освен това, то е точно от страната, откъдето се планува каналът да мине. Летището вече е факт, за тази година около 900 000 полета, като догодина се очаква да надхвърлят и милион, което означава, че въпреки че няма никой стратегия явна за Черно море, нито една страна, страни, като Турция, просто действат.

 

Да се заобикаля Монтрьо какво всъщност означава? Да минават оттам и военни кораби, военна техника?

 

Да го кажа така, тъй като този въпрос вече какви ще бъдат рестрикциите, каква ще бъде намесата там, също ще има определени срещи, които ще трябва да бъдат направени, защото все пак говорим за достъп до Черно море и до базите, които са близо до Русия все пак. Да кажем, че това просто ще бъде нещо, което няма да бъде свързано с регулациите на проливите.

 

Така. А проливите колко са важни? Знаем, че има изкуствено създадени държави, за да върви търговията на световно ниво.

 

Точно така, проливите са много важни. Само ще кажа, че около 40% от световната търговия със зърно, азотни торове и газ минава оттам.

 

И с което като говорим за зърно, знаем, че и за ООН в момента е голям въпрос, коментира се регулярно, защото най-големият износ на зърно е от Русия и Украйна.

 

Ами 40% от световната търговия говоря, почти половината. Толкова са важни.

 

Кажете ни повече за Морския път на коприната. За Пътя на коприната знаем много, но Вие, ако някой е пропуснал началото на интервюто сте придобили магистратура е в Китай, живели сте в Китай, говорите китайски, работите сте и в посолството ни там. По какъв начин можем да се възползваме, да сме част от Морският път на коприната и да имаме ползи от него?

 

Морският път на коприната е нещо, което също е свързано с Черно море до някаква степен, защото Китай от доста години се е фокусирал върху развитието на военноморските си сили. Факт е интересните заобикаляния на Конвенцията по морско право от 1982 година на ООН със създаването на изкуствените острови в Южнокитайско море. По принцип той започва от Гуанджоу, от там е градът, откъдето е започнал Морският път на коприната. Преминава през Африка, съответно със създаването на Суецкия канал, той реално води до Средиземно море. И това е един от пътищата, който е изключително натоварен. Там е, неслучайно, казаха ми, че е купен втори терминал на пристанището в Солун от китайски фирми, и реално това е входа за китайско карго и стоки и продукция от Китай за Европа.

 

А в Южнокитайско море минава 30% от общата търговия изобщо.

 

През Южнокитайско море минават около 30% от световната търговия със САЩ.

А по принцип Морският път на коприната, с който е свързан с България, освен камионите през Солун, са през Босфора и Дарданелите, където се стига до Констанца, където може по железопътен път вече да отидат до Европа, и същевременно се използва синята магистрала, за която говорим Дунав-Рейн-Майн.

 

Иска ли някой извън континета силна Европа, че пък да си имаме и синя магистрала? От другата страна на Океана, да говорим в прав текст, едва ли имат интерес от една силна Европа.

 

Ами Европа е голям консуматор, голям пазар, и всеки иска да е доставчик.

 

Добре, разбрах. Благодаря Ви.

 

Аз Ви благодаря също.

 

Петя КУЗЕВА