Цветан Цветанов, лидер на ПП "Републиканци за България“, бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.     

След поредния атентат в Истанбул – растат ли отново рисковете пред страната ни от тероризъм и как могат да бъдат предотвратени? Наш гост е лидерът на политическа партия "Републиканци за България“ Цветан Цветанов. Напомням, че по времето, когото той бе вицепремиер и министър на вътрешните работи, през 2012 г. стана атентатът в Сарафово до Бургас. Потърсих г-н Цветанов за коментар, защото след убийството на българския граничар преди седмица в Елхово той посочи, че единственото решение, без алтернатива, признато от всички европейски специалисти по охрана на външната граница на Европейския съюз, е, че трябва да се върви към модернизация и т.нар. трансформация и въвеждането на цифрови информационни системи. С какво те могат да помогнат и в борбата срещу тероризма? Г-н Цветанов, дали ако мечката е заиграла у съседа, тя няма да прескочи и у нас? Има ли опасност от подновяването на терористични атаки и на територията на България?

Аз смятам, че не трябва да правим подобни изводи, но това, което винаги трябва да стои на дневен ред, е как да подобрим охраната на външната граница на Европейския съюз, как да партнираме с нашите съседи и как да координираме действията си с всичките възможни информационни системи и регионални инициативи, които дават възможност да се гарантира сигурността в региона. Тук, разбира се, изцяло подкрепям това, което казахте като анонс, във връзка с инцидента, който стана на българо-турската граница с убития български граничен служител, но тук действително трябва вече да се говори много повече за възможността и подобряване на сигурността, базирана не на физически активи, а да се основава на цифрови активи. Какво имам предвид? Ние виждаме, че и в Истанбул в рамките на 10 часа – поне това, което сме запознати от информационния поток, който излиза от медиите в Турция, виждаме, че са успели да локализират 46 лица, за които се смята, че са съпричастни към терористичния акт, и са прегледани – забележете, 1200 камери. Сами разбирате, че това няма как да стане с човешкото око, а това става с идентификация и възможност за т.нар. цифрова информация, която може да бъде анализирана и да бъде представена на всички тези компетентни органи, които имат отговорност за противодействието и за разкриването на подобни терористични актове. Тук обаче с този терористичен акт се правят и други изводи, които могат да бъдат изведени, защото първото, което е – че ние боравим с информация и целият информационен поток в момента е под контрола на управлението на турската държава, на правителството. Така че ние можем само да предполагаме от това, което ни се предоставя като информация от турските власти, и първоначалният анонс, който беше направен след терористичния акт, това е съмнение за почерка на ПКК. Но ако погледнем в миналото и гледаме чисто експертно на ситуацията, не смятам, че точно ПКК има този почерк на действие, защото знаем, че те винаги са насочени към полицейски автомобили, към въоръжените сили на Турция и преди всичко се концентрират в югоизточните райони на Турция. Но разбира се, все пак турските власти дават много информация в последните няколко часа – че всъщност вече знаят откъде е стартирала операция и че тя е стартирала от  Северна Сирия, което показва, че техните изводи водят към Кюрдската работническа партия – ПКК. Също така имаше анонси, че зад почерка и действията на този терористичен акт може да се предположи, че стои и "Ислямска държава“. Това са действия, които ще трябва да бъдат изчистени в предстоящите няколко седмици. Аз съм убеден, че Турция има необходимия опит. Тя много умело успява да локализира и да противодейства, защото има една много добре развита информационна инфраструктура като архитектура. И също така споделянето на тази информация между граничния контрол, миграционния поток, който влиза, вътрешната сигурност, която има в Турция с тези камери, защото хора, които са посещавали Истанбул и турски градове, знаят, че там, където е концентриран най-голям поток от хора, има страшно много камери, което дава възможност действително да се контролира в реално време процеса и всичко, което се случва на територията на тези места. Това е, което можем да кажем към настоящия момент. Но тук за мен има и друг елемент – да погледнем към всичко, което се случва с кандидатстването и предстоящото приемане на нови членове в НАТО. Защото знаем, че Финландия и Швеция все още не са изпълнили условията, които бяха поети като ангажимент на срещата на НАТО само преди месеци за изпълнение на меморандума и предоставянето на хора, които са съпричастни към ПКК и живеят на територията на Швеция и на Финландия. И смятам, че тук също ще се търси сериозен отговор от страна на Швеция и на Финландия. Ние знаем, че само преди няколко дни имаше подобни срещи на ниво външни министри, знаем, че предстоят и срещи в Стокхолм, за да може действително да се изчисти съдържанието и изпълнението по меморандума. А знаем, каква беше позицията на Турция относно членството на Финландия и на Швеция. Предполагам, че това също ще бъде използвано като аргумент във връзка с членството на тези две държави в НАТО, а същевременно Турция ще засили и съответните си действия спрямо ПКК и техните разклонения.

Г-н Цветанов, от всичките тези хипотези, които и вие изброихте, най-тревожна сякаш за нас е тази, за която се предполага, че атентатът е организиран и извършен от "Ислямска държава“. И тук стои въпросът, готова ли е България, готови ли са българските служби да противодействат? Какво е вашето впечатление? Ето, ние видяхме преди седмица – при един нелеп инцидент беше убит граничар и се оказа, че на границата ни камерите не работят, дупките в оградата се връзват с колани и се запушват с шума. Къде сме?

За голямо съжаление, от всичко, което се случи с граничния полицай, се видя и къде са пропуските в охраната на външните граници. Защото ако се върнем в малко по-заден период, ще мога да кажа, че ние покрихме изискванията и критериите по "Шенген“ и тогава се правеха пет мисии, които бяха за конкретните зони за сигурност, които бяха по изпълнението на "Шенген“ – това е въздушна, морска, сухопътна граница, Шенгенската информационна система, визовата система. Всичко това беше с висока оценка и с добро технологично оборудване към тогавашния период. И знаем, че страната ни усвои средства по инструмента "Шенген“, с което действително подпомогнахме за това технологично оборудване на външната граница на Европейския съюз. И тук, ако се върнем към периода 2011-2012 г., знаем, че около 50 км бяха изградени тогава системи за видеонаблюдение на външната граница, бяха изградени центровете в Пъстрогор и в Харманли. Това бяха центрове, които действително да поемат първоначалния натиск, ако има такъв миграционен. Това, което след 2015 г. обаче беше направено, т.е. от 2014 г. реално започна изграждането на възпиращото съоръжение, повече наблюдавахме политически престрелки – дали съоръжението, което е изграждано от Орешарски, или съоръжението, което е изграждано от Борисов, е по-надеждно. Но според мен трябва да се движим в посока на приемственост и поддръжка на това, което е изградено, и ако действително има някакви пропуски, да бъде надградено, а не да бъде оставено и да бъде саморазрушено. Защото виждаме, че в момента явно и контролът е бил занижен, защото имаме доста участъци, които са компрометирани, и това, което е най-тревожното – че от изградената  инфраструктура за видеонаблюдение и за въвеждането на т.нар. цифров подход ние виждаме, че в момента имаме участъци, които не работят, не са поддържани през последните години. И самият факт, че джиповете, които са за охрана на външната граница на Европейския съюз, и то по-специално с концентрация българо-турската граница, не са оборудвани по възможно най-добрия начин, защото ако имаше за служителите на МВР и на отбраната от този полицейски патрул джип с термовизионна система, със система за светлинно осветяване на участъка, смятам, че нямаше да се стигне до този фатален край, а и можеше чрез термовизионната система да се прихванат и да се локализират лицата, които са на границата и са преди възпиращото съоръжение, което щеше да даде друга тактика на поведение, и служителите може би днес щяха да имат повече удовлетвореност от работата, отколкото тази тъга, която причинихме на едно семейство от Елхово, което изпрати своя син в една млада и достатъчно добра възраст за професионална реализация.

С вас говорим за гаранциите на системата за сигурност, но ние нямаме вече втори месец редовно правителство, г-н Цветанов. В състояние ли е служебният кабинет да бъде натоварен и с такива грижи?



Искам да отчета, че през последните години системата за сигурност няма как да бъде по-различна от това, което наблюдаваме в политически план в страната. Политическата криза и тази политическа турбулентност, която имаме през последните години, сами разбирате, че правят несигурни системите за сигурност и правят несигурни и съответните области за развитие на страната ни. Самият факт, че страната ни не може да се възползва пълноценно от европейското си членство с усвояването на финансови средства по Плана за възстановяване и устойчивост, от новия финансов програмен период, това при всички положения рефлектира и върху системата за сигурност, защото знаем, че политическото  напрежение се предава и институционално. И от тази гледна точка, има несигурност в системата за сигурност от служителите, които не знаят дали утре няма да имат нов началник. Няма абсолютно никаква приемственост, не се ползва капацитета на знаещите и можещите и от тази гледна точка повече се гледа в политическия коментар и обсъждане, и политически престрелки между политическите формации, но не и да се търси решение на въпросите, които има пред сигурността. И понеже говорим и за терористичния акт в Турция, говорим за граничния полицай, който беше убит на границата, само да споделя пред вас, че от ноември месец 2021 г. е отзован и е прибран офицера за връзка на МВР на България, който има много задължения и функционалност по изпълнение на координацията и доброто оперативно полицейско сътрудничество, което никой до ден днешен не коментира – защо този служител беше върнат в страната от ноември месец 2021 г. и защо не е изпратен нов служител в една държава, която е граничеща с България, една държава, за която знаем, че страната ни има сериозен ангажимент по охраната на външната граница. А доверието и това, което може да се споделя като оперативна информация, може да минава по тези канали на доверие между системите за сигурност. И точно тук бих акцентирал също така и за възможността страната ни да участва по-активно в регионалните инициативи. Ние не чуваме нищо за т.нар. SELEC център в Букурещ. Може би даже една голяма част от политиците не знаят и кога е създаден, с какви възможности е създаден, кои са държавите, които членуват в него, но това е една възможност да има действително партньорство и сътрудничество в областта на сигурността и митническото обезпечаване на регионален принцип с държави, които не са членки на Европейския съюз, но са държави, които имат своите представители в SELEC центъра. И нека да припомня, че само преди години директорът на SELEC центъра беше турски гражданин, което пък даваше възможност за по-добрата комуникация и координация помежду ни.

Цоня Събчева