16:11 / 25.02.2026
2674
Магистър психологът Цвета Топузлиева, педагог, когнитивно-поведенчески консултант, терапевт по схема терапия, EMDR терапия и хипнотерапия, в интервю за предаването Здравето на фокус“ на Радио ФОКУС.
Травмите от емоционално насилие, манипулация или нарцистична зависимост не се виждат, но променят целия вътрешен свят. Как модерните терапевтични методи, като EMDR терапията, помагат на психиката да преработи болката и да се освободи?
Г-жо Топузлиева, кои са най-честите кризи, с които хората идват при Вас през последните години?
Хората идват при мен най-вече с тревожни разстройства. Голяма част идват, за да работят върху конкретни травми, които имат, тъй като явно съм популярна като терапевт, който работи с детски травми.
Това са пораснали деца, които са претърпели травма в детството, която сега се отразява на качеството им на живот?
Да, точно така, която се отразява на характера им. Доста хора идват, за да работят върху характера си, да подобряват някои свои черти или да се справят с повтарящи се негативни модели в живото си.
Вие работите с когнитивно-поведенчески метод. Той може ли да промени мисленето и поведението, което така или иначе е формирано не само от детски травми, но и от десетки други фактори в живота?
Да, да. Когнитивно-поведенческата терапия сама по себе си работи точно с промяна на мисловните модели. И схема терапията, която е част от когнитивно-поведенческата, работи с детските травми и детските негативни убеждения, създадени от най-ранно детство.
Т.е., когато мама многократно е повтаряла "ти си глупав, постъпи много глупаво, така правят само глупаците“…това се запечатва и остава водещо вярване в поведението, независимо какво си постигнал в живота?
Да, остава като базово убеждение за самия теб.
Дава ли си човек сметка, че го носи, че го има, когато вече е зрял човек?
Някои хора, да. Хората са все по-осъзнати за разлика от миналите поколения, които не са имали досег до психотерапия.
Какво представлява така наречената схема терапия и в кои случаи тя е ефективна?
Схема терапията се води когнитивно-поведенческа терапия за усложнени случаи и работи с характеровите схеми, които са формирани в ранно детство.
Как избирате кой метод да приложите на даден пациент?
В зависимост от това колко задълбочен е проблемът. Когнитивно-поведенческата терапия по-скоро се прилага на по-повърхностно ниво и почти винаги се налага задълбочаване.
Т.е. има пациенти, при които много по-лесно би могла да се преодолее дадена травма и такива, при които е необходимо много по-дълбоко навлизане в психиката?
Точно така. Зависи от травмата в какъв момент от живота, на каква възраст се е случила, дали е била повторяема или единичен случай.
Колкото по-възрастен е човек, толкова по-трудно е да си изкорени даден проблем, така ли?
Точно обратното е. На колкото по-късна възраст се е случила травмата, толкова по-лесно е да бъде отработена.
Имам предвид, ако един 50-годишен човек носи детска травма, неговата терапия по-продължителна ли ще бъде, отколкото при 30-годишен човек?
50-годишният не е добро сравнение. На 50 години все още мозъка има добра невропластичност. По-скоро от 60 нататък е по-трудно.
Вие прилагате така нареченото аудиовизуално симулиране на мозъчните вълни. Как работи този метод? В какви случаи се прилага?
Това е метод, който помага при тревожност най-вече, при депресия също така, но той не е психотерапевтичен метод. Това е една машина, най-общо казано, която спомага мозъчните вълни да се успокоят и да се намали тревожността.
Какво представлява терапевтичната хипноза и различава ли се от общата ни представа за хипноза?
Не е магия хипнозата. Тя си е научно доказан метод, който спомага за формирането на нови невронни пътеки, чрез внушение и повторяемост на тези внушения. Използва се алфа ниво на мозъчни вълни.
Т.е. в този момент на внушение човек не е съвсем в съзнание?
Той е в съзнание, но е намален контролът над съзнанието. Това е състоянието точно преди да заспиш, когато този контрол е намален, и мозъкът е много по-податлив на внушение, на това, което идва като информация отвън. Но има хора, които дори и в такова състояние не се поддават на чужди внушения. Клиничната хипноза, всъщност, се прави по заявка на клиента.
Не когато терапевтът прецени?
Не терапевтът решава какво точно да внушава. Това се обсъжда с човека, така че той е в контрол реално през цялото време. Ако човекът чуе нещо, което не му харесва или е много против неговата ценностна система, той ще излезе от хипнотичното състояние.
Регресията също е един от методите. Може би се прилага, когато не знаем от къде идва травмата?
Да, регресията най-общо казано е връщане назад. Обикновено работим с телесната симптоматика и емоцията. Правим емоционален мост към миналото, като тялото само се свързва със съответното събитие, което кореспондира на това, с което работим.
Имаме човек, който има някакъв много трудно разрешим проблем, да речем някакво депресивно състояние. Говорим за това състояние, как човекът в момента емоционално го чувства. Например, той казва: "Чувствам се много тъжен, много празен." Питам го - къде усещаш това в тялото си?
Човекът казва: Усещам го, например като една огромна дупка в слънчевия сплит. И аз му казвам: Забележи това чувство на безнадеждност, на празнота в слънчевия сплит. Засили го мислено, направи го още по-силно.“ И тук вече имаме команди, които връщат човека във времето и на мястото, когато за първи път се е чувствал по този начин. Обикновено тялото и емоцията отвеждат човека при първопричината.
Сега вървим и към интересният метод на EMDR терапията. Какво представлява този метод?
Това е метод за преработка на травматични ситуации, чрез десензитизация и движение на очите. Очите се движат от ляво надясно, посоката не е важна, въпросът е да се движи ляво-дясно, ляво-дясно, което прехвърля информацията от едното полукълбо на мозъка към другото.
Това обаче става под ръководството на съответния терапевт?
Да. Има апарати, които може да се наблюдават. Аз работя с химикалка. Това се нарича билатерална стимулация. Може също така да се работи с потупвания по коленете - едното - другото.
Трябва ли в този момент пациентът, да има конкретни мисли, които трябва да преработи?
Да. Първо се прави план за целева последователност, който съдържа миналото настояще и бъдеще на съответния проблем. Винаги започваме от миналото. Т.е., когато човекът постави някакъв проблем, търсим дали има ситуация в миналото, в която се чувства по същия начин.
Много често говорим за травмите в детска възраст, но може ли човек да се травмира на 20-25 години?
Разбира се. Постоянно в живота се движим през ситуации, които биха могли да ни травмират. Дори може да се травмираме от един особено взискателен и жесток началник, където работим.
Продължаваме да бъдем уязвими към такива ситуации до края на живота си?
Така е, да. Но като деца сме особено уязвими, защото мозъка все още не е узрял и защото нямаме такива съпротивителни сили.
А при какъв вид травма най-добре работи методът EMDR?
При много видове травми работи.
В практиката си кога най-често решавате, че е подходящ?
Ако говорим за травми, при всякаква травма е подходящ.
Колко бързо се постига ефектът?
Ефектът е много бърз, дори някои хора го сравняват с магия. Но това не е магия, това е способност на съзнанието ни да преработва информацията и да изважда ресурсите на човека на повърхността, да придобие друга гледна точка за събитието, за самия себе си.
Т.е. ако аз съм преживяла някаква травматична ситуация, която да речем е свързана със засядане в асансьора, по време на процеса аз трябва да се върна към тази ситуация?
Да. Връщате се към ситуацията, изваждаме от ситуацията картината, в която събитието е било най-емоционално. Намираме негативното вярване, което сте имали в този момент.
Какво съм си помислила, че може да се случи евентуално?
Евентуално, да. Намираме емоцията, телесното усещане и с цялата тази информация започва движението на очите или билатералната стимулация. Тя може да е със звуци, с тактилни движения, но най-често е с движение на очите.
И всичко това помага човек след това да не преживява така травматично ситуацията?
В края на сесията, когато си спомните за тази ситуация, тя не е емоционално натоварена. Т.е. тя става като всяка една друга ситуация в живота ви и това, в което вярвате, не е първоначалното негативно вярване.
Ако един човек има страх от ухапване от куче и поради тази причина винаги се страхува да излезе навън, той може след този вид преработка да възприема нещата по съвсем естествен начин, въпреки спомена, който има от нападението?
Точно така. Да речем човекът е бил нападнат от кучета преди месец, търсим в миналото има ли ситуация, в която се е чувствал по подобен начин. Може да открием например, че в някакъв момент е бил ухапан от куче или пък е имал друга ситуация, която дори не е с кучета, но е била свързана, почувствал се човекът по подобен начин с някакво нападение от хора например. Ситуацията трябва да се преработи, защото тя стои в основата на нещата. Т.е., ако тази ситуация не се е била случила в миналото, ситуацията с кучетата нямаше да е толкова травмираща за този човек.
Затова трябва да се преработи ситуацията в миналото, ситуацията в настоящето и да се работи със ситуация в бъдещето, евентуално когато той срещне кучета, за да може този страх да бъде намален.
По време на този процес, докато емоционално се преживява това събитие, може ли да има обратен ефект терапията? Т.е. страхът или съответната травма да стане още по-силна?
Не, няма такава опасност. В рамките на една или две сесии се отработват тези преживявания. Действително, това е повторно преживяване. Дори в самата сесия няколко пъти се връщаме отначало и целият процес се повтаря, защото това е процесът на десензитизация – чрез повторение. Фактически в края на сесията нивата на тревожност и на тези негативни емоции са значително намалени. Ако се случи така, че в една сесия не може да се достигне до значително намаляване на негативните емоции, то тогава е хубаво възможно най-скоро да се повтори сесията, за да може да се довърши докрай.
Аз не съм имала случай, в който да се получи ретравмиране. На практика нямам такъв случай.
Има ли някаква специална схема, която се прилага между първа и втора сесия, след първата сесия и най-вероятно не се стига до пълна преработка?
Да. В края на сесията се прилагат техники за успокояване на ума, на тялото, на които разчитаме, за да се поддържа човекът в относително спокойно състояние. Но ако става въпрос за тежка травма, наистина гледам още на следващия ден да отделя време да завършим процеса.
За да не се разсейва мозъкът от постигнатото ниво?
Не е точно разсейване, по скоро е съсредоточаване върху травмата. Един вид ние сме отворили травмата и тя стои отворена. И това може да създава много силни негативни емоции. Точно заради това трябва да се отработи възможно най-скоро.
Напоследък много хора споделят, че получават паник атаки - какво е паник атака?
Паник атаката е излив на адреналин в тялото. Т.е. това е отговор на силен панически страх. Паник атаката не е животозастрашаващо състояние. Тя показва, че мозъкът възприема ситуацията като животозастрашаваща.
Излива се адреналин и кортизол в мозъка и телесната реакция съответно може да бъде със задух, треперене, замайване, плач. Тук вече симптомите могат да бъдат много.
Методът EMDR работи ли при травми от емоционални връзки?
Да. Работи се точно със силните негативни емоции, връщайки се към ситуациите, които са ги причинили. И преработвайки тези ситуации, връщайки се, преживявайки ги отново, човек се освобождава от тях, достига една различна гледна точка на това, което се е случило.
По-различно ли е излизането от токсична връзка с нарцисист, за коrто също много се говори в последно време, от излизане от връзка, в която има несъвпадение на характери?
Много по-трудно е, разбира се. Защото това реално е връзка с насилие.
Емоционално-психологическо насилие?
Понякога и физическо. Това насилие може да доведе до много сериозни последици при жертвата.
А защо жертвата често пъти, независимо от дискомфорта, който изпитва, продължава сякаш да усеща притегляне към тази връзка, да не може да се откъсне, да не може да се освободи?
Причините могат да бъдат няколко. Първата, която мога да спомена, е, че е възможно в детството на този човек да е имал подобен модел и той да не знае къде са границите, кое е нормалното и кое не е нормалното. И всъщност той да се чувства в някаква степен комфортно в такива отношения, защото те са му познатите.
Например, отношенията между майката и бащата да са били подобни.
Слава Богу, за нарцисизма вече много се говори. Това е структура, която се оформя в детството, когато се формира характерът на човека, там има характерови травми, които са оформили такава структура. Те нямат идентичност, те функционират през защитни механизми. Това са дълбоко нещастни хора. Те са неуверени в себе си и много страдат.
Аз познавам такива хора. С такива мъже не работя, но работя с жени нарцисисти, които са малко по-осъзнати.
Ражда ли се човек нарцисист или това е особена структура на мозъка, която се изгражда в резултат на отношенията в семейството?
И двете.
Можеш да се родиш такъв?
Има някаква генетична предиспозиция и съответните травми, които са нанесени. Обикновено нарцисистите са доста травмирани хора, с тежко детство, но това не ги оправдава.
Защо жертвата остава, въпреки че страда?
Възможно е да се получава някакъв вид зависимост.
Емоционална, токсична, кортизолова, адреналинова. На такива жени, понеже са по-често жени жертвите, но има и мъже, след това всяка друга връзка, всички други отношения им се струват скучни.
Какви са най-честите травми при този вид жертва: травма от изоставяне, от хвърляне, ниска себеоценка?
Всички тези неща са валидни.
За какъв период от време човек може да се обезличи, ако не успее да излезе навреме от такава връзка?
Не мога да дам някакъв точен период, но със сигурност е повече от една година.
Много често корените за травмата на жертвата се търсят в нейното детство. Т.е. тя в тази връзка е намерила паралел на тези отношения, които е имала в семейството?
Да, това е един от вариантите.
Има други варианти, в които жертвата поради някаква причина е с много ниска самооценка, не може да слага граници. Може да има някаква доза наивност, че този човек ще се поправи, ще се вразуми, ще разбере колко много я обича и че в крайна сметка ще направи нужните промени. Може да има зависимост финансова или някакъв друг тип зависимост, че жертвата не може да се оправи без този човек.
Да разбирам ли, че за да съществува такава връзка, ако единият е нарцисист, другият трябва да е емпат, който да вярва, че с любовта си може да го промени?
Да, или да има толкова ниска самооценка, за да не вярва, че заслужава нещо по-добро.
Доколко жертвата в тази ситуация се чувства като спасител?
Има и такъв сценарий, но това със спасяването по-скоро го има на ранните етапи на отношенията.
Вярно ли е, че нарцисистът безпогрешно разпознава тези хора?
Да, това е вярно. Просто ги усещат.
Имат радар?
Да. Известно е, че нарцисистите харесват силни жени. Силни, успели, жени, които са с перспективи. И всъщност, жените, които имат добра самооценка и обичат себе си, те ги надушват бързо и се оттеглят.
Кога нарцисистът решава, че функцията, която трябва да изпълнява съответната жертва, вече е изчерпана? Кога той се отдръпва, кога я отхвърля и търси нов вариант?
Точно, когато жертвата вече е напълно обезличена и без ресурси. В нея вече няма ресурси, от които той да черпи.
Може ли да бъде и защото жертвата някакъв начин проявява съпротива срещу обезличаването?
Да, възможно е. Тук има нюанси. Все пак не всички нарцисисти са напълно еднакви.
При някои егото е толкова голямо, че когато жената не се подчинява, са по-склонни да си тръгнат, отколкото да продължават.
Може ли жертвата на този тип връзка да се справи сама с последствията, без помощта на експерт в тази област?
Ако нанесените щети са дълбоки, по-скоро не. Когато човекът е вътре в ситуацията, абсолютната класика е да не виждаш какво става. А и хората преценяват по себе си. Те си казват: "Абе не може това да е толкова зле. Не, това не е нормално“. Но ти разсъждаваш по себе си. Трябва да се види отстрани това нещо. Когато човек излезе от ситуацията и мине време, вече може да погледне на нея трезво.
Колко време отнема преработката на травма от нарцистична връзка?
Пак казвам, зависи колко продължително е било насилието. Ако е било, да речем година или по-малко, много бързо биха се оправили тези щети. Ако е продължило десетилетия, може да говорим и за комплексно посттравматично разстройство. Това е вече е дългосрочна терапия.
Възможно ли е след терапията, независимо колко дълго тя ще продължи, тази емоционална зависимост, която човек има, да изчезне напълно?
Да, напълно е възможно.
Какво се променя, за да се случи това? Спомена?
Най-общо казано се връща самооценката, любовта му към себе си, желанието да поставя себе си на първо място, да се грижи за собствените си нужди. Връща си силите, вярата в себе си.
Това означава ли, че ако преработи травмите, е застрахован да не среща повече подобен тип хора?
Да. Точно това казвам, че има вече желанието да се грижи за себе си и това само по себе си означава, че ако ти срещнеш подобен човек, на много ранен етап ще кажеш "Не“. Това, което пропуснах да кажа, е, че след терапията всъщност тези хора добиват усещането за контрол. Ако те са били безпомощни през цялото това време на емоционално и физическо насилие, след терапията те придобиват контрол над себе си и над ситуацията.
Всъщност, основният проблем идва от невъзможността за поставяне на граници, което позволява на агресора, дори да не говорим само за нарцисист, безконтролно да навлиза в пространството на отсрещната страна?
Да, точно така.
Как изглежда излекуваната любов? Вие казахте, че често пъти за жертвите на подобен тип връзки нормалните отношения са скучни.
Да, пак чрез терапията трябва да се придоби едно разбиране, че всъщност това е по-скоро погрешно възприемане на мозъка какво е любовта. Любовта не е насилие, тя не е тревожност, не е страх, не е адреналин, не е кортизол. Любовта е нещо спокойно. Тя е грижа, нежност, спокойствие.
Макар че, на въпроса какво е любовта, много голяма част от хората отговарят "Болка“.
Ето, това е една от причините човек да стои в подобна връзка, ако вярва, че любовта е болка и че това е нещо, което не може да се промени.
Коя е първата крачка за излизане от такава връзка, която по един или друг начин те унищожава?
Да се обърнеш към себе си и да питаш: "Това ли заслужавам, това ли е любовта, това ли ще е живота ми от тук нататък?“
Какъв е вашият съвет - кога е време да се потърси терапевт?
Ако през по-голямата част от времето не се чувстват щастливи, ако усетят, че започват да се съмняват в себе си, в това кои са, в това могат ли да взимат адекватни решения, мисля че поне един разговор със специалист може да изясни нещата, пък дали ще последва терапия, е друго нещо.
Споменахме в началото на разговора различните методи, които използвате в работата си. Често ли се налага да ги сменяте, да ги преплитате в хода на процеса с конкретен пациент?
Да, почти винаги ги преплитам, използвам поне два. Доста от случаите се оказват комплексни, проблемът не е само един и трябва да бъдат използвани различни инструменти, за да бъдат решени нещата, с които се преодоляват травмите на съвременния човек.
