"Старата мечта на българската олигархия е да въведе президентска република. Парламентът е хранителна среда за онези крайни, а част от тях свързани с дълбоката олигархия, стари мрежи на "Държавна сигурност“ и т.н., които тласкат от години към смяна на държавното управление като форма и заместване на парламентарния режим с един едноличен президентски." Това заяви Борислав Цеков, доктор по конституционно право и председател на Института за модерна политика в интервю пред Петя Кузева в обзора на деня на Радио Фокус "Това е България". 

При мен в студиото на Радио "Фокус“ е г-н Борислав Цеков - един истински експерт и конституционалист. Той е български юрист, доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, университетски преподавател и политик, председател на Института за модерна политика. И така, след тридневна парламентарна драма България вече си има председател на Народното събрание. Г-н Цеков, бяхме ли наистина в конституционна криза в това време?   

Не, конституционна криза нямаше, но имаше остра политическа и парламентарна криза. Конституционна криза би могло да има, ако се създаде такава ситуация, за която действащият конституционен ред няма отговор, няма механизъм за изход. Не, не беше такава ситуацията. И мисля, че с разгръщането на обществената дискусия по тази тема в три злощастни за парламента дни се изясниха, вече всички конституционалисти заговорихме в крайна сметка на един език, защото в началото имаше някои недоразумения. Но в крайна сметка, ясно беше, че дори и без да е избран председател, Народното събрание може да функционира, макар и в едни екстрени условия, могат да се създадат парламентарните групи и от там вече да се отвори процедурата по чл. 99 за съставяне на правителство. Но това, което се случи в крайна сметка, и се радвам, че се случи точно по този начин, е, че системните партии наистина се взеха в ръце и защитиха парламентаризма. Всичко останало, на което се нагледахме, е една хунвейбинщина, едни хора, които безогледно влизат, газят правила, газят традиции, газят Конституция, газят практика, постоянна, парламентарна, добра практика. Ето, например конституционната традиция, че председател на Народното събрание се излъчва от най-голямата по численост парламентарна група. Това не е нито случайност, нито партийно хрумване, нито някаква партийна, задкулисна игра. Зад това стои много дълбоко съдържание, което започва първо с уважението към вота на избирателите, които са казали коя е най-влиятелната, най-представителната политическа сила, и завършва с понятия като политическа легитимност, като представителност. Естествено е най-голямата група да посочи. Когато погазиш тази традиция, идват и като стадо орангутани казват: рушим всичко, нахлуваме. Навремето така са били хунвейбините – неграмотни младежи отиват, унищожават всички правила, гонят интелигентните хора, пребиват ги, убиват хората, които носят очила, защото са интелектуалци, и т.н. И казват "Всичко започва от нас, ние ще установим нов ред!“. Катастрофата естествено следва в такива ситуации. Видяхме го тук. Всичко това, което "Продължаваме промяната“, за съжаление и партии с претенцията за системни, като "Демократична България“ им пригласяха в това, до известно време – и БСП, и видяхме до какво срамно дъно беше изпратен парламентаризма. Един триумф на политическата партизанщина – "Или нашият човек, или никой“, и то от партии, на които избирателите ясно показаха, че имат вот на недоверие и трябва да отидат в опозиция, защото изборните резултати имат един ясен прочит. Всякакви партийни интерпретации може да има, но обективният прочит какво показва – показва, че трите партии, които бяха в правителството на Кирил Петков, управляваха до тези избори БСП, ПП и ДБ имат сумарно 98 депутати. А двете основни опозиционни партии в предходния парламент – ГЕРБ и ДПС, имат повече депутати от тях сумарно - 103. Това какво означава? Означава вот на недоверие от гражданите за предходното управление, за партиите, които са го съставлявали, за този Министерски съвет, който беше оглавяван от Кирил Петков.   

Една от управлявалите до момента – "Има такъв народ“, остана и извън парламента изобщо.   

А тя – съвсем, аз затова и не я споменавам. Но това също е част от този вот на недоверие, който гражданите гласуваха на предишното управление и предишната управленска конфигурация. И вместо да има зачитане на волята на избирателите, смирение ако щете, възпитание ако щете, демократична култура, ние видяхме едни момчетии – с извинение, че така говоря, които арогантно смятат, че им се полага, смятат, че държавата започва от тях, и от пиедестала на втора политическа сила, а тя е тръгнала вече по пътя към дъното, както "Има такъв народ“, но сега е все още втора, решават, че те ще командват и ще решават, включително погазвайки конституционния ред.  

Значи за командване ставаше въпрос, не просто за поведение в стил "да обичаш на инат“? В огромна част от последните три дни и над 50 часа заседание се говореше предизборно, все едно утре ни предстои поредния вот. Такива бяха репликите и от парламентарната трибуна в изказванията пред репортери по кулоарите.   

Това е точно хунвейбинщината. Липсата, дори разбирането, че изборите са минали, както се казва, онзи ден и е необходимо те да направят, всички партии да си направят равносметката, но да уважават институциите и конституционния ред, да се съберат в парламента, да започне да работи. Ако не може да се състави правителство, да отиваме към нови избори. Но това – с уважение към институциите и правилата. Напротив, те демонстрираха, че нищо друго, освен техните лични интереси, лични амбиции, "нашето момче да е“, "нашият човек да е“, "този да не е, онзи да е“ – това е инфантилен подход. Никой, никъде по света подобно нещо не се толерира и слава Богу. В случая тук трябва да се каже добра дума и за Корнелия Нинова, която въпреки че се водеше по акъла на тези момчетии, в крайна сметка си даде сметка, лична вероятно, че БСП е партия на 100 години, а тези, "Продължаваме промяната“, до вчера ги нямаше, утре няма и да ги има, а конституционният ред е за всички. И в крайна сметка застана на страната на системните партии и едно разумно решение. След като има такъв извървян път вече на непоносимост, няколко кандидатури, всяка от тях – добра, но получиха отрицателен вот в пленарната зала, нека само мир да е, най-възрастният, пак е от ГЕРБ. За съжаление на онези, които разсъждават в тези примитивни партийни категории, "Никога от тези, винаги от онези“ – е, той е от ГЕРБ, но най-възрастният. Бог така е показал, че когато липсва разум в парламента, да се даде възможност най-голямата група да излъчи председател, Бог така подреди нещата, че пак е техен представител. Така ли е? Така е. И всичко останало вече, на което се нагледахме, за съжаление – и това вече е големият въпрос, а не партийните амбиции на този или онзи, ерозира в още по-голяма дълбочина парламентаризма и демократичния ред в държавата. Защото да изглежда по този срамен начин парламентът е хранителна среда за онези крайни, а част от тях свързани с дълбоката олигархия, старите мрежи на "Държавна сигурност“ и т.н. среди, които тласкат от години, повече или по-малко активно, сега – особено активно, към смяна на държавното управление като форма и заместване на парламентарния режим с един едноличен президентски режим.   

Говорите за опит за промяна към президентска република? 

Това в момента се опитват тези крайни олигархични среди да направят. Всъщност случилото се в парламента и най-вече поведението на тези т.нар. бивши партии на бившата промяна, те са проводниците на тези нездрави и антидемократични интереси.   

Т.е. вие казвате, че има умишлено създадени партии, които и в момента са в парламента, точно с такава цел - да се разруши тотално българският парламентаризъм. А Стефан Янев каза: "В обществото има 10-15 личности, които ни поляризират", но не ги назова. Нито някой го попита кои са те, които са тези, които според него имат интерес да се случва друго.  

Старата мечта на българската олигархия е да въведат президентска република. Защо? Защото много лесно е да контролираш един човек, когато цялата изпълнителна власт е в него, когато един човек натиска копчето. И доста по-трудно е, с всички недостатъци, с всички проблеми, критики, когато обществото излъчва свои представители, разнородни, в парламента, има различни групи, те представляват различни идеологии, различни ценности, различни срезове от обществото. Тогава нещата са много по-динамични и много по-трудни – един център да установи контрол върху цялото. Дори и да го установи временно и да кажем някакво мнозинство, контролирано от олигархията, излъчи правителство, но остава опозицията в парламента, която най-малкото дава глас, която вика министрите на парламентарен контрол, която събира вас, медиите, на пресконференции със свои оценки, разкрития и т.н. При президентското управление президентът не подлежи на парламентарен контрол. Парламентът е там някъде, сведен до една работилница за закони. Контролът върху властта не му се полага. Това искат те. Между другото, като говорим за президентска република и защо тя е вредна и опасна за общество като българското, трябва да си дадем сметка, че това не е някаква тук наша вътрешна измишльотина, приумица, че сега се страхуваме от президентска република, а иначе други да казват "Тя е панацея“.  

Е, в Европа колко президентски републики има? Нула? 

Няма президентски републики. Вижте, още преди доста десетилетия, през 80-те години най-резюмирано направи от гледище на конституционната наука преглед на този въпрос и установи, включително и с анализ, и с емпиричните данни от повече от 30 държави, че президентският режим е опасен за демокрацията там, където обществата са силно поляризирани, социално нестабилни, с липсващи или неукрепнали демократични традиции и нрави, и т.н. И той тогава – това е Хуан Линц, един американски социален учен и конституционалист от Йейлския университет, неговите трудове са класика в днешно време – той още тогава дава тази картина. Той взима 30 демократични държави по онова време, изключая САЩ – ще кажа няколко думи защо са едно блестящо изключение в случая. Всички тези демократични държави, които той изследва, са парламентарни режими. Всички останали, които взима – още двайсетина държави, които са президентски режими, са авторитарни режими. Навсякъде в такъв тип общества, каквото е и нашето – нестабилни, поляризирани, без демократични традиции, президентското управление рано или късно се изражда в авторитарно управление. Ние сме гледали в историята и до ден днешен, и цяла Южна Америка, и Средна Азия, и Африка, навсякъде. В Европа неслучайно никъде няма президентски републики, защото Европа има много лош опит от Втората световна война с авторитаризма и тоталитарните режими и навсякъде парламентът е основа на управлението. Дори френският хибриден полупрезидентски модел, той е изключение, той е плод на национална специфика. А защо казвам блестящото изключение на САЩ – защото обикновено като се каже "Ама опасна“ и казват "Ама те вижте в САЩ“. Никакво сравнение на може да има със САЩ.  

Ако обичате, обяснете защо. 

Защото националната специфика там се състои в това, че властта наистина е ограничена, на президента личната власт, той няма еднолична власт. Първо, там държавата има федерално устройство. Отделните щати имат свой суверенитет, имат свои законодателни органи, губернаторите са все едно президенти на отделните щати, те не са подчинени на федералния президент, има отделни законодателства. Т.е. има огромни зони, така да се каже, които са неприкосновени за Белия дом, те нямат правомощия. Властта е силно ограничена. Отделно от това, в САЩ имаме 200-годишна и повече вече демократична традиция, имаме достатъчно силни и независими медии вече 220 години, има силно гражданско общество, има легендарна по своята независимост съдебна власт и т.н., национална специфика. Това го няма на практика в нито една държава в Европа, нито една европейска държава не е от 200 години демокрация непрекъсната. И т.н. Нито пък – ето, Германия е федерална държава, но знаем само преди няколко десетилетия какво се случи там, пак с идеите за силна ръка, за еднолична власт и т.н. Така че това е стара мечта на българската олигархия – да заграбят цялата власт чрез един всесилен президент, но няма да им се получи.  

Тук да уточним. "Олигархия" не е квалификация. В съдебна зала, не се счита за обидна дума. 

Това е научно понятие.  

Точно така е. Защо след като и Стефан Янев загатна от парламентарната трибуна – има 10-15 човека, за които ще работим за механизъм за одит, темата отмина, никой не обърна внимание? Никой не споменава тези хора.   

Ами, да ги споменат, те нали затова са на партийната арена, не да се крият и да чакат от нас като наблюдатели, анализатори, журналисти и други да говорят – те трябва да говорят. Щом са политици на партийната арена в момента, те имат и информацията, или поне се предполага, че трябва да я имат, и най-вече имат отговорност към избирателите да казват истината. Защо не я казват? Сигурно не искат, сигурно нямат достатъчно желание да се борят срещу определени зависимости. Значи са страхливи, значи не им е там мястото.   

Толкова много ефирно време обръщаме на идеята за президентска република, защото независимо дали всеки българин съзнава втория план на нещата, в последните две години и без да сме де факто президентска република, такива са реалностите в момента. И служебното правителство се назначава от президента, няма стабилност, идва и си отива парламент след парламент. Синът ми е на 19 години и половина, той е гласувал вече повече пъти,  отколкото някой възрастен човек през предишно десетилетие.   

Факт, така е. Наистина тези три служебни правителства през последните година и половина – две създават доста лоша практика. По принцип служебното правителство у нас не означава президентско управление. Служебното правителство, макар и да има в пълнота правомощията на един редовно избран от парламента Министерски съвет, с изключение на онези, които са свързани с одобрение от парламента, примерно държавни заеми и т.н., служебното правителство не може да извършва такива действия, защото обикновено няма парламент, докато то функционира. Неговата задача в този смисъл е да бъде максимално сдържано по отношение на политическия процес, да не взима страна в предизборните кампании, а да ги организира максимално добре и в същото време равноотдалечено, безпристрастно от участниците в изборите. Заедно с това едно служебно правителство не следва да ангажира държавата с някакви дългосрочни стратегически решения, освен ако няма широко съгласие и консенсус между основните политически сили. Навремето например служебното правителство на Стефан Софиянски подготви държавата за Валутен борд и подаде заявление за членство в НАТО. Само че то го направи след консултации при пълен консенсус, 100-процентов консенсус от всички основни политически сили тогава. Иначе нямаше да го направи.  

Пояснете, да, защото и ние, журналистите,  сме в известна степен виновни, когато подвеждаме хората без да сме толкова компетентни. Един си повтаря рефрена "Служебното правителство трябва само да организира изборите“, другите казват, че при по-критична ситуация, както е сега, в момента – вече за бюджет, за важи действия говорим, има повече правомощия.   

Вижте, служебното правителство разбира се, че не бива да се свежда – знаем тази фраза, много често употребявана през годините и на политическата, и на обществена арена, че задачата на правителството, служебното, назначено от президента, е да организира изборите. Не е само това. Служебното правителство има правомощия в пълнота, пак казвам, с изключение на тези, които изискват парламент. Но тъй като то не е обект на парламентарен контрол, ако когато след изборите, като се свика парламента, винаги има няколко седмици, които съвпадат, припокриват се служебно правителство и парламент, но парламентът, тъй като не е избиран от това правителство, служебното, не може да го свали, не може да му гласува вот на недоверие. Могат само да бъдат викани за актуални въпроси и питания. Но служебното правителство би трябвало да се въздържа от големи политики, от кадруване от портиера до министъра, от радикални някакви административни реформи вътре в системата на изпълнителната власт. Защо? Защото това не е правителство, избрано от гражданите чрез своите депутати. Президентът го е назначил еднолично, никой не контролира това правителство. Някои казват "Ама президентът ги контролира“. А кой контролира президента? Така че има неща, които са подредени достатъчно добре, но ето, че тези три служебни правителства, особено първите две служебни миналата година, излязоха извън тази територия, която очерта Конституцията за служебните правителства, и те започнаха буквално да правят кадрови чистки на всякакви нива много, много видимо, отчетливо, дори бих казал с апломб вземаха страна в предизборните кампании. Преди беше в полза на "Продължаваме промяната“, на последните избори пък – срещу тях, но това не е работа на служебното правителство. И всичко това поставя в един далечен план въпроса за преосмисляне на начина, по който е уреден този инструмент, защото в момента тези служебни правителства носят симптомите по-скоро на пряко президентско управление. От информацията, с която разполагам, и от впечатленията, които имам от публичните заявки, източници и т.н., се вижда, че в президентската институция в момента е съсредоточен контрол на практика върху цялата система за национална сигурност, директен контрол. По принцип правителството трябва да управлява тази система, президентът има своите споделени правомощия там, но директното управление е в ръцете на правителството. Сега е обратното. Давам само един пример. Така че сега тези служебни правителства имат по-скоро характер на президентско управление, което вече Конституцията не разрешава. И тъй като очевидно няма такова разбиране, има едно желание за пълзяща такава злоупотреба с власт от страна на президентската институция, на кръгове около нея, те даже не го и разбират някои от тях, за някои от тях това е нормално. Но това е много лошо явление, много лоша тенденция и трябва да се помисли занапред, когато се отвори някога в перспектива конституционен дебат да се сложат много по-ясни рамки, след като липсва демократична култура. Ние видяхме, досега винаги служебните правителства са се придържали към този статут. Само от миналата година тези служебни правителства, двете на Янев и сегашното на Донев – сегашното в по-малка степен, но също, излизат от териториите, които Конституцията им отрежда. И след като това е така, трябва да дадем по-ясна рамка. Има два подхода в света обикновено за такъв тип служебни правителства. В повечето държави за служебно се смята правителство, което вече е в оставка, само че има изрично регламентирани ограничения – да не могат да правят големи бюджетни промени, да не правят назначения и т.н. Ние можем, не е казано, че трябва да отидем точно в тази посока, може да си остане служебно правителство, назначавано от президента, но с ясни забрани какво не може да прави. 

Подобно на това както на българина му е забранено да гласува на референдум по най-важните въпроси за държавата?  

Ами да. Другият вариант е просто да си отидем към традиционния, по-класическия вариант. Президентът няма място да назначава правителства, това си е работа на парламента. Когато се гласува вот на недоверие и се тръгне към нови избори, правителството в оставка продължава да изпълнява, но вече с характер на служебно правителство, при строго определени ограничения. Но това е дискусия занапред. Сега е по-важното да се каже, че президентската република не е никаква алтернатива, по-скоро тя е опасна алтернатива, която…  

Да, но и днес Слави Трифонов, и други я прокарват. Темата е на обсъждане в медиите, в студиата, в социалните мрежи. 

Вижте, всеки политик, който се провали, защото Слави Трифонов е тотален провал – ние видяхме, те не успяха нищичко да свършат. Те бяха обещали, че влизат в политиката, за да реализират идеите от националния референдум 2016 г. – мажоритарни избори, партийни субсидии и третото забравих какво е. Те, и те са забравили. Само че те забравиха и трите. Защото нито партийните субсидии пипнаха, нито нещо направиха за мажоритарна система. Отделно от това, нищо друго не направиха. И видяхме как си получиха оценката. Стигнаха в един момент до първа политическа сила, сега вече са безнадеждно извън парламента и там ще си останат. И като всеки такъв политик, който или няма идея какво да прави, за да се решават реалните проблеми, или е изпаднал така да се каже от влака, те се хващат с Конституцията. Нерде Слави Трифонов, нерде Конституцията.   

А как четат и се справят депутатите в 48-то Народно събрание с Конституцията?  

Нито един проблем на държавата – социален, икономически, корупция, бедност, не е причинен от Конституцията и нито един от тях няма да се реши чрез Конституцията. Това са проблеми на текущото управление. Ако има нормативни примери, те са законодателни, не са конституционни. И т.н. И ти, вместо да търсиш решения и да предлагаш решения на реалните проблеми, почваш да ги занимаваш със Слънчевата система, с Конституцията. Ама тя им била виновна – ами, на калпава ракета Космосът й пречи.  

Г-н Цеков, колко опасно е да се пипа Конституцията, предвид това, че вътре е уреден въпросът за българския език като официален, за брака - че той е между мъж и жена, забраната за партии на етническа и религиозна основа? Има политици и коментатори, които говорят повърхностно за Конституцията, все едно коментират прогнозата за времето. 

Нашата Конституция – наистина много справедливо давате един важен ракурс в нея – тя е една от малкото в Европа, други започнаха да я копират след това, Унгария например, които още в онези ранни години, когато неолибералният глобализъм, неолибералната концепция беше всевластваща, това беше… Нямаше партии леви, десни, всички се кълняха в свободния пазар и в глобализацията под неолиберален модел. А това какво означава? Означава размиване на националната държава, означава размиване на семейството като институция, на половата идентичност. Те се разгърнаха години след това, години след това го видяхме и започнахме да го осъзнаваме, но концептуално те се съдържат там. Изтласкване на религията и заместването й не просто със светски управления, а с агресивен атеизъм, който гони религиите, преследва религиите и т.н., махат се кръстове от църкви. Знаем какво се случва през последните години в някои западни общества, където неолибералната концепция е изведена на пиедестал. Та, нашата Конституция ще тогава, 1991 г., заложи няколко много важни предпазни мрежи за националната държава и националната идентичност. Официалният език е една от тях, заедно с това – забраната за партии на етническа и религиозна основа, различните разпоредби, с които се охранява държавното единство, примерно да няма колективни, а само индивидуални права, няма малцинства в България като правен статут, забрана за автономни образувания и т.н. И на следващо място – защита на семейството, не само с всички онези разпоредби, които… за майчинството и т.н., но и дефинирането на брака като брак между мъж и жена, а не "Родител 1“ и "Родител 2“. Това са неслучайно поставени текстове още тогава. Просто има едно визионерство в създателите на нашата Конституция или в една критична маса от тях, които провиждат тези проблеми и пазят националната държава и националната идентичност. Неслучайно там е и текстът за традиционното вероизповедание в България – православното, каквото иначе в много конституции липсва по една или друга причина, но тук е заложено като част от националния генетичен код, така да се каже. Така че нашата Конституция има много достойнства. Разбира се, че може да се търсят някакви усъвършенствания, но тази истерия през последните години – сакън ако не променим Конституцията… Аз затова даже, понеже много неща са се изговорили по темата, вече ги свеждам до иронична аксиома, която пак на шега съм я кръстил Аксиомата на Цеков-Бернщайн, и тя гласи: колкото по-безидеен и некадърен е един политик, толкова по-радикални предложения за конституционни промени прави.   

Добре, разбрах ви. Исках да ви задам и още много въпроси, но времето напредва. Колко грамотни са те? Критикувахте остро конституционната некомпетентност, неграмотност на народните избраници. 

Ами такава е. Не на всички, но една доста съществена част от тях, при това на тия, които са с най-големи претенции. Ето, днес например Никола Минчев от "Продължаваме промяната“ и Христо Иванов от "Демократична България“ – единият даже беше председател, макар и свален заради блокиране на парламентарния контрол, другият – с претенции, че е реформатор, и двамата твърдят нещо, за което на всеки студент по конституционно право на изпита не просто ще му се пише "Слаб 2", а ще бъде изгонен от изпита. Твърдят например: ами то си е в сила старият правилник, защото никъде не пише в него, че е ограничен във времето. Това е въпиещо невежество! За всеки, който се занимава с тази материя, а за парламентаристи с опит – също, не е нужно да са юристи, е ясно, че Правилникът като част от т.нар. регламентирана автономия на парламента, "умира“, образно казано, заедно със самия парламент. Това е Правилник за организацията и дейността на 30 и еди-кое си събрание, за 40 и еди-кое си, на конкретното Народно събрание. След това – и това е видно и от практиката през всичките тези години, винаги имаме в началото на всеки парламент те вземат едно изрично решение, приема парламентът, което казва: ще прилагаме стария Правилник до гласуването на нов. И така му придават правна сила. Няма такова нещо, че той си действал, понеже не пишело. Това може да изглежда някому елементарен въпрос или дребен и сега защо го поставяме, но когато това звучи от парламентарната група, който беше дори председател за известно време, а сега беше номиниран за председател, когато такава неграмотност звучи, това първо ерозира по принцип правната култура на хората, а този бил председател, сигурно ги знае, а той говори тотални глупости! И тези хора нямат чувство за отговорност дори, защото няма лошо – не знае. Ами като не знае, да пита или просто да не се изказва. Ето, г-н Минчев – той бил някакъв стажант-адвокат в кантората на майка си, правил договори за продажба на апартаменти и т.н. Добре, това е хубава професия, в нея очевидно може би е компетентен. Ами да се опита да се ограмоти по другата материя, в която сега взима отношение. Като не може да се ограмоти, просто или да има съветници, което разбира се, не е решението, или просто да не се изказва.   

В този фрагментиран – другото клише – парламент, очаквате ли да има консенсус за съставяне на правителство? Ако "да“, ако успеят да се разберат за кабинет, дори с безброй компромиси, ще ни кажат – в името на българите, на народа, знаем го и това, но колко време ще просъществува той?  

Аз съм умерен скептик, въпреки че наистина е важно за страната да има силно правителство на малко по-широка основа. Но не виждам причини да вярвам, че това, което се случи днес, че системните партии се взеха в ръце и намериха разумния изход, ще се прояви отново по същия начин и при съставянето на правителство. Така че според мен по-скоро ще се върви към нови избори и така ще бъде, докато българският народ не накаже тези, които блокират властта, и не даде по-ясен мандат на доверие и мнозинство на една партия или коалиция.    

Ще падне ли избирателната активност под критичните 30%?  

Със сигурност. Ако правим избори сега, зимно време, и то в кризи, след като нищо не е случило, което да решава тези кризи, как няма да падне? И точно това е омагьосаният кръг, в който се влиза, и затова, ако има капчица разум в системните партии – за другите не говоря, защото те са далече от здравия разум…  

Системните партии – ГЕРБ, БСП, ДПС имате предвид? 

И "Демократична България“ прибавяме там, това са партии, които все пак, независимо че сега са влезли в някакъв момент на радикализация и са част от хунвейбинските сили, така да се каже, но се надявам да се отрезвят и да се върнат в политическото пространство на системните партии, и да намерят формула, а такива има, за едно правителство, което да изведе страната от зимата и да има поне една година хоризонт. След това – пак избори. Междувременно – който се е доказал, да спечели повече гласове.   

Благодаря Ви за анализа, г-н Цеков. Още отсега отправям и нова покана за интервю, защото имаме за обсъждане и други много важни теми.   

И аз Ви благодаря. До нови срещи. 

Петя Кузева