Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Антон Савов, организатор на поредния Международен фото салон Пловдив 2026.

За 13-та поредна година организирате този фото салон. Какво означава това за вас като организатори? 

Годините и периодиката са просто цифри. За нас означава продължаване на любовта за справянето с това, което правим, от момента, когато започнахме - паралелно с кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата. Тогава открихме салона и така вече 13-та година горим с тази страст. Всъщност фото салон в Пловдив е една добра идея да показваме как се развива фотографското изкуство по света чрез един такъв формат.

Вече 13-та година утвърждавате този формат?

Да, ако сте запозната преди много години, още по комунистическо време, е имало такива подобни издания, пак под патронажа на Международната федерация за фотографско изкуство, на която благодарим. Такива издания е имало и преди, но те не са били всяка година, както сега. Организирали са се през години, когато е можело. Имало е чудесни изложби в Пловдив, стичали са се стотици фотографи от цял свят, за да се видят фотографиите им в разкошни изложби. И ние, наистина, възродихме тази традиция. Това е самата истина.

Но едно такова събитие не е просто излагане на едни фотографии, а нещо повече. Особено за хората, които се вълнуват от това изкуство?

Ами да, то на практика е, във всички сфери на изкуството, форма на текущо сверяване на часовниците. т.е. проверка на актуалните вълнения на творците в дадено изкуство, в случая фотографията - как се развива тя, какво вълнува творците, как го показват, как го представят, с какви техники, стилове, жанрове. А ние още от първите години започнахме малко по-плахо, с по-малко раздели, за да достигнем до шестте максимални, които се позволяват. И ги структурирахме така, че да има максимално достъп до хора,които експериментират в различни стилове и техники, като почнем от черна, бява фотография, която е класическа, цветния раздел, природа, после фото-журналистика, на която много държим и се радваме, че добавихме след няколко години от началото, портрети, тяло. И последният раздел е Светът на фокус. Така, че има жанрове, в които всеки един творец, в различен тип на фотографското изкуство и заснемането му, представянето му, има възможност да участва. 

Може ли да се каже, че има някаква тенденция във фотографското изкуство в последно време? Както е да кажем изкуственият интелект. Какво място заема той при вас?

Ние още когато се възраждаше, го отрязахме. Защото не го приемаме за равнопоставено изкуство на това, което се постига по класическите начини досега - аналогови и дигитални процеси. Защото то е на практика доста измамно. Може би ще се утвърди като изкуство и някаква друга нова форма на изграждане, но то не е фотография. 

Да, но може да се заблуди в един момент журито, все пак?

Ежедневно се натъкваме на картинки, генерирани с изкуствен интелект. Това не пречи да се ползват по предназначението, за което са създадени. Но опитните журисти, а ние обикновено каним доста опитни такива, имат набито око, включително и аз самият съм член в журито. Категорично Салонът не приема такива фотографии. Не е нужно дори да се прави задълбочен анализ. Когато един  член на журито има съмнение за подобна намеса, той по-скоро ще бъде критичен и ще намали оценката за даден кадър, заради риска да се дава път на нещо, което не е създадено от естествен интелект. 

А самите автори правят ли опити да използват AI?

Не, при нас определено не се виждат такива опити. Очевидно четат правилата, уважават нашето желание да филтрираме и да бъдем сериозен форум за преглед на истинска фотография, автентична. Така че при нас няма такива опити, което ни  радва.

Този фото салон вече е доста престижен, Вие имате и сребърен плакет на Международната организация на фотографското изкуство.

Той се дава през години - на петата година се дава бронзов, на десетата е сребърен, а на дванайстата е златен. Така че имаме време, засега сме в 13-тото издание. Работата по фото салона е постоянна, но за нас е удоволствие. Даже тази година имаме удоволствието да декларираме, че стигнахме и до нов континент. Вече имаме жури от Австралия, директорката на международното списание Фотография на FIAP ще гостува в град Пловдив и ще журира на живо, финално.

Кажете нещо и за другите членове на журито!

Другите членове на журито са представители от Гърция, Италия и България. Председател е Bronwen Casey, EFIAP/p HonEFIAP/р от Австралия. Членовете са Ioannis Lykouris, EFIAP/p, MFIAP, HonEFIAP от Гърция, Michele Macinai, EFIAP/p, ESFIAP от Италия, Христо Димитров, AFIAP и Димитрина Андреева, EFIAP от България. Резервен член на журита е Димо Христев, EFIAP/s).

Нека да кажем още нещо за самите награди. Какви ще бъдат? Дали се отличават от други години? 

Не, наградите са традиционни, както винаги, вследствие на патронажите, които получаваме от FIAP, от Фотографска академия, от Гръцкото фотографско общество. Наградите са медали от тези организации. Обикновено са комплекти - сребърен, златен, бронзов. Гръцките медали са само златни. Те са много красиви, автентични медали и много други партньорски награди. Благодарим на всички партньори за дългите години подкрепа. Там също можем да се похвалим с устойчивост, нямаме някакви промени. Нови партньори разбира се приемаме и сме готови да посрещнем, но обикновено старите са устойчиви, дават своите награди. Има и дипломи и така нататък. Обикновено нашите партньори избират нещо красиво, за да уважат и оценят усилията на творците.

Специално внимание обръщате на младите? И тази година, предполагам, ще бъде така?

Точно така, това също много държим да се знае. Всичко, което правим, ще остане като наследство на новите поколения, които идват след нас. Колкото и да не ни харесва, те вече са подвластни на технологиите и всичко се променя динамично . Засега отстояваме класическите форми на изкуството, имаме една увереност, че тези, които искат да се задълбочат в това изкуство, фотографското, винаги ще оценят миналото, историята, традициите. Технологиите могат да бъдат помощник, но в крайна сметка, изкуството, като възникване, ще бъде ценено и след нас. И младите са наистина хората, които ще продължат да го развиват по същия начин, ще съумеят да съхранят старото и да го надградят.

Друг акцент, който мога да добавя е, че ние продължаваме с традицията да обикаляме с колекцията, която е селектирана от общата. Обикаляме по страната, в различни галерии. Престои ни ходене в Плевен, със селекцията от миналогодишното издание, в Кърджали, Стара Загора и др. Ние още от първата година решихме, че всичките тези усилия, които ежедневно правим, за да се случва такъв подобен мащабен формат, ще бъдат напразни, ако това изкуство след една изложба се прибере някъде в архив и не вижда повече зрители и публика.

Има ли нещо изрично в самите условия за участие, в регламента, нещо като забрана? Освен за изкуствения интелект? 

Вътре в регламента има много дефиниции на Федерацията за фотографско изкуство, които трябва да се спазват. А тези, които искат да участват, трябва да си ги прочетат и да се съобразяват с условията и ресурсите, които са дадени. Но не са и безкрайно сложни и трудни за разбиране.Основно във фотожурналистиката има по-сериозни рестрикции. Дори Федерацията, напълно логично, следва и държи там да се приема само автентична фотография, с минимални намеси, с минимални корекции, които просто леко могат да подобрят  кадъра. Без някакви сериозни намеси, без вкарване на елементи, без махане на елементи, Т;

Вие скоро започнахте да набирате творбите, така ли? 

Да, имаме вече участници. Естествено, в началото винаги е по-плахо. Участията е, почти на всички конкурси по света, се случват през последната седмица и последните три дни от срока. 

Ако някой е мислел да сподели някакви нови открития във фотографското изкуство, има време да участва. Всъщност, крайният срок е 3 май.

Ами пожелавам ви успех и този път! Миналата година бяха доста участниците и всеки път май се увеличават. 

Надяваме се, имаме си постоянна аудитория. Твърде вероятно е албумът за тях да е голям стимул. Всеки участник, без значение дали има кадри във финална селекция или не, получава на адреса си, където и да е по света, безплатен албум. 

А това е все по-рядко явление на автографските конкурси. Дълбоко благодарим на общината, защото културната програма е разкошна. За нас е чест, че я допълваме с едно красиво изкуство като фотографията.

Ето сега сме 13-та година. Ако броим и онези 10 преди нас, може би сме едно от най-старите международни фотографски събития в страната. 

Последно, нека да кажем, защото това е важно, дали приемате фотографии, които са правени с мобилен телефон?

Ами не ги проверяваме. Нямаме такъв сериозен филтър да проверяваме кой с каква техника е снимал, защото това по общите правила на FIAP не е важно. Важно е да има художествено съдържане. Тоест да бъде добре направено и издържано естетически. Понякога дори на професионалните фотографи им се случват ситуации, при които не носят под ръка камерата си или професионалните си оборудвания, с които биха могли да направят шедьовър. Но те, имайки усета за момента, и за да не го изпуснат, дори с телефон могат да направят добра снимка. Не че го адмирираме това, но не е изключено и не е пречка да се постигне добър кадър с каквато и да е различна техника на заснемане. Не правим разлика в това отношение.