22:58 / 14.07.2026
180
Международно изследване показва, че смехът е древна способност на милиони години, която е помогнала за развитието на говора ни. За новото изследване разказва Милен Атанасов в рубриката "Къде сме ние", предаде БНТ.
Това са записи на спонтанен смях при орангутани, горили, бонобо, шимпанзета и хора. Изследвани са общо 140 последователности на смях от представители на посочените видове, включително четири човешки деца на възраст между 6 месеца и 7 години. Според авторите на проучването основният ритъм на смеха е удивително сходен при всички човекоподобни маймуни. Това означава, че тази характеристика вероятно е съществувала още при последния общ прародител на хората и големите човекоподобни маймуни преди около 15 милиона години.
Д-р Киара де Грегорио, Университет Уоруик: "Изследвахме смеха, за да разберем не само неговия произход и как се е променял с еволюцията, но и какво може да ни разкрие за развитието на човешкия език. Ритъмът на смеха ни дава информация как сме усъвършенствали контрола върху движенията на устата си при общуване, което впоследствие е направило възможна и речта."
Вместо височината или силата на звука, учените са се фокусирали върху интервалите между отделните изблици на смях. Оказва се, че и при хората, и при човекоподобните маймуни, те следват равномерен ритъм. Според изследователите това показва, че основите на контрола върху звуците са били налице много преди появата на съвременния човек.
Д-р Киара де Грегорио, Университет Уоруик: "Дълго време се смяташе, че маймуните не могат да говорят, защото не разполагат с необходимите органи. Всъщност те могат да възпроизвеждат звуци, както и ние. Това, което им липсва, е прецизният контрол върху гласовия тракт – движението на устните, езика и устата. Начинът, по който смехът се е развивал, ни подсказва как постепенно сме придобили по-добра координация на тези движения."
Тъй като речта не оставя следи във вкаменелостите, учените търсят други начини да проследят нейния произход. Съвременните записи за проучването са направени в зоологически градини и научни центрове в Германия и Малайзия. Смехът е регистриран по време на игра между животните или когато те били гъделичкани от познати гледачи – ситуации, които предизвикват смях и при хората.
Д-р Киара де Грегорио, катедра по психология към Университета в Уоруик: "При човекоподобните маймуни се наблюдават два основни контекста, в които те се смеят. Единият е играта – виждаме две млади животни да си играят и действително да се смеят, точно както правят децата. Съществува обаче и друг контекст - те обичат да ги гъделичкат. Когато ги гъделичкат, те наистина се смеят. В тези случаи ги гъделичкаха хора, с които животните са свикнали, като например гледачите им. Подобно на хората - и човекоподобните маймуни предпочитат да бъдат гъделичкани от познат човек. Ние също обичаме да ни гъделичкат, но ако стоя на автобусна спирка и някой непознат ме докосне, за да ме погъделичка, едва ли ще се разсмея, предполагам, че при тях е същото."
Анализът на направените записи в най-разнообразни ситуации отново отвежда учените от настоящето в онова минало, когато не само не е имало писменост, но не е имало и говор, който да бъде пресъздаван чрез символи, знаци, букви, срички и думи.
Д-р Киара де Грегорио, Университетът на Уоруик: "Не смятаме, че речта е възникнала директно от смеха. По-скоро смехът е бил толкова важен за общуването в сложните социални групи, че с времето е станал по-разнообразен. Именно тази нарастваща способност за контрол и комбиниране на различни звуци вероятно е създала предпоставките за появата на речта."
Според авторите човешката способност да контролираме гласа си не се е появила внезапно, а е резултат от постепенно развитие на умения, които вече са съществували при нашите древни предци
