Антоанета Христова, политически психолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

И през този ден депутатите зациклиха върху обичайните от последната седмица теми: Изборен кодекс с хартиена бюлетина, далаверата "Джемкорп“, кризата с мигрантите. А невъзможността за съставянето на правителство вече не ни прави впечатление, тъй като за нея говорим от 50 дни насам. Новият щрих е, че "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ са готови за кабинет на малцинството, който да бъде подкрепен без уговорки. Проблемът е, че със 73 депутати такова правителство няма как да бъде избрано. И докато политиците се лутат в парламентарната си безизходица, как оцеляват българите? Наш гост е политическият психолог проф. Антоанета Христова. Проф. Христова, през какви форми преминават страховете на хората?

Страховете на хората са предимно за това, как ще се справят с идните месеци. Страховете са свързано какво ще се случи с техния дом, с финансовото осигуряване на всекидневието, дали ще успеят да поемат покачващите се цени. И даже да се запази тази инфлация, която имаме в момента, то тази инфлация идва на нагорнище на много групи от населението. Дали ще има или по-точно няма да има правителство, но това правителство, което имаме в момента, служебното в съчетание с парламента поне за известно време трябва да гарантира подкрепа на нуждаещите се групи от граждани. Това е истината,  бизнесът се интересува от съвсем други неща, от облекчаване на процедурите, от подкрепа на определени бизнеси, които са в криза. В крайна сметка държавата се намира в много голям стрес. Този стрес беше предизвикан категорично от не само външни фактори, но и вътрешни, 2 години сме подложени на него, затова и някак си, въпреки че българинът е свикнал да живее в несигурност и постоянно променяща се обстановка, то това дойде вече твърде много. Надеждите на голяма част от обществото са вече да се направи правителство. Но колкото и да виждам възможните комбинации, те правят това правителство почти невъзможно, някак си неестествено. Може би най-естествено от гледна точка на по-малко компромиси е правителство да бъде направено с мандата на най-малката политическа партия на Стефан Янев, като бъде подкрепено евентуално като правителство на спасението, на отговорността, от партиите, които имат опит. Тоест, БСП, ГЕРБ и ДПС. Тази картина обаче е изключително компромисна. И тъй като компромисът е свързан с моралното усещане за това, защо някой упражнява власт и съответно как ще упражнява, затова и подобно правителство може да съществува много кратко. То може да има конкретни цели и да подготви вместо служебното  правителство в някакъв близък срок провеждането на следващи парламентарни избори. Всички политически партии в момента осъзнават тежкия компромис и тежката несъстоятелност, в която се поставиха в резултат на двете години война помежду си. А това, което днес са казали ПП и ДБ, че ще направят правителство на малцинството, за тях сигурно звучи логично, но няма кой да ги подкрепи. Или пък, ако търсят подкрепа от ГЕРБ, тя е толкова неестествена подкрепа да я търсят, че и това не може да не им минава през оценката, че подобна подкрепа за ГЕРБ би била убийствена предвид твърдите избиратели, хората, които търсят все пак последователност на подхода на ГЕРБ. Тя е най-голямата политическа партия, на първо място, на второ място, може ли партия да подкрепи онези, които са искали да я изчегъртат, онези, които са арестували лидера, онези, които са арестували активистите им по места в предизборната кампания? Кой може това да го прости така лесно и кой може да подкрепи правителство на малцинство по този начин? Бих могла да кажа: абсурд. И тъй като ДБ и ПП не спират да чертаят червени линии, постепенно ми се струва, че те са поели много тежък път на тежка изолация от всички. А това вероятно ще се проектира при следващи избори. Но дотогава има много път да се извърви. На нас не ни предстоят лесни месеци. Ние не виждаме светлината в тунела,  все още. Светлината в тунела е някъде там, но все още имаме да си походим на тъмно,  да се преподредим и да се обърнем малко повече към себе си и собственото си усещане за последователно, логично, справедливо и смислено политическо действие, което очакваме от политическите партии, без омраза, а с мисъл за перспектива. Това до момента не се е получило. Сега, като казвам, че не се е получило, трябва да сме честни и да кажем, че ГЕРБ се опитва да го направи. Мотиви можем да търсим всякакви в тяхното поведение, но отвореност и подаване на ръка, и конструктивизъм до този момент с риск да не се харесат на твърдите си избиратели, наистина си пролича, че има. Затова моята теза е, че в момента в тази политическа ситуация ГЕРБ доста повече от останалите печели и си подлага една добра основа за следващите парламентарни избори.

Проф. Христова, казахте, че е възможен евентуално кабинет с мандата на най-малката партия "Български възход“. Обаче критиците на Корнелия Нинова в собствените й редици изрично я предупреждават, че ако тръгне към такъв тип вариант, макар и мимикрирана коалиция с ГЕРБ, това означава, че ще бъде взривена партията и на следващите избори тя може би ще бъде изхвърлена от парламента, ако ли не, ще има много слабо присъствие. Тази вътрешнопартийна  колизия как ще се е преодолее за третия мандат?

Вижте, Корнелия Нинова е в много сложна вътрешноконфликтна ситуация. Тя има риск и ако не се включи, също да изпадне. Ако се включи в подобна коалиция, независимо че вътре участва ГЕРБ и тя е се е заклела дето се вика да не участва с него и с ДПС, то тогава тя ще участва в управленски формат. На Корнелия Нинова винаги управленските формати са й носили дивидент. Освен това, не забравяйте, че те са насрочили през февруари конгрес. Това означава, че тя по време на този конгрес ще бъде в управление, което отново ще й донесе дивидент, защото тя ще използва участието си във властта по възможно нейния си начин, както познаваме стила й със социалните политики, с говоренето повече на обещания и какво е свършено, но после когато се погледне реално, какво се е случило, то не е това, което е представено. Но въпреки всичко можем да кажем, че тази роля може да й донесе дивидент. Докато другата роля я поставя в позицията на загубила. А загубила от сегашните избори, които минаха, събрала се с политически партии, които за тези 6-7 месеца доказаха, че могат да произведат само кризи, че не могат да дават решения, че въобще не е ясно, какво ще се случи с "Джемкорп“ и с много други афери около тях, които в момента изглежда, че ще почнат да се появят почти през ден в публичното пространство като разкрития. И това на нея в позицията на слабост, тоест, не във властова позиция, ще й донесе негативи. Така че тези нейни критици, те затова и са критици, е нормално да се опитат да я предпазят да предприеме ход, който да я запази поне за още малко време на върха на БСП. Но при всякакъв вариант положението на Корнелия Нинова не е никак завидно.

Ако разкритията около "Джемкорп“ и други афери, за които все по-усилено се говори, доведат до арести на политически лидери на "Продължаваме промяната“, имам предвид господата Кирил Петков и Асен Василев, няма ли да се получи огледалната ситуация с арестите на ГЕРБ, или поне да се изкара такава като отмъщение, като реванш, и това допълнително да взриви напрежението в страната?

Аз да ви кажа смятам, че отнякъде трябва да се почне. Ако трябва да правим асоциация със случилото се с Бойко Борисов, ние определено трудно можем да направим такава асоциация. Тоест, цялата процедура беше по своята същност незаконна. Това е лошото. Нали знаете, какво значи справедливостта? Има резултативна справедливост и процедурна справедливост. Процедурната справедливост означава да спазвам правилата, за да извърша нещо, а резултативната е да имам справедливо наказание за извършено престъпление. При положение, че до този момент доказателствен материал достатъчно не е събран, за да имаме резултативна справедливост, говоря за случая с обвиненията към Борисов, а беше нарушена и процедурната справедливост, то тогава този случай го слагаме в най-грозните прояви на контрол от властта. Тоест, на опит да се въздава справедливост не през съда, а през политиците, което е най-страшното. Това е тоталитаризъм, авторитаризъм, това са най-тъмните времена на комунизма. Но ако имаме процедурна коректност и съответно достатъчно събрани доказателства и достатъчна прозрачност на целия процес, който да не поставя под съмнение случващото се, то ми се струва, че то отнякъде трябва да се почне. Въпреки че все пак да правим разлика между едното управление и другото управление, но и това е вече субективна оценка, хайде да не навлизам в тази тема. Важното е, че трябва да се започне отнякъде, защото в това, че хората не виждат резултати, се съмняват въобще, че може да се реализира каквато и да е справедливост. Знаете ли, понятието "корупция“ никой не го разбира. Понятието "корупция“ на практика е израз на усещането за несправедливост. Имено за това за липсата на справедливост на работното място, липсата на справедливост спрямо МВР, спрямо КАТ, това, че те не се грижат за теб, това, че не налагат правилата, това, че около теб шофьори карат с 150 км/ч с друго ограничение, с това, че когато кандидатстваш за работа, трябва пак да си някой на някому човек или че се издигат и се дават бонусите там на тези, които не трябва, докато тези, които работят, не ги получават. Малката несправедливост в живота ни ни кара да си мислим, че всичко това е, защото има корупция. И ние не го наричаме "несправедливост“, защото ни изглежда някак си недостатъчно обвинително, използваме понятието "корупция“. Именно така думата "корупция“ влезе като оръжие на тези, които дойдоха на власт преди една година, по този начин, без да я пълнят със съдържание. Постепенно тя трябва да намери своето място, едното и другото, и постепенно трябва да се научим, да прилагаме закона, да спазваме правилата така, щото и процедурната и резултативната справедливост да ни убеди, че живеем в един по-нормален свят.

А какво противопоставят хората на политическите игри и интриги?

Знаете ли какво противопоставят? Излязоха едни резултати от последните проучвания на нива на аномия и анархия, тоест, на отчуждението на човека от държавата му и от другите, от институциите. Тогава, когато човекът казва: "Това не е моята държава. Не харесвам условията, в които живея. Всеки се грижи за себе си, аз съм сам“ – това е аномия, алиенация, културалната характеристика. Но резултатите  изключително ни изненадаха. Резултатите показаха, че хората нямат високи нива на аномия и анархия. В България в историята на изследванията тази психологична характеристика и културална характеристика е на ниска нива по отношение на много голяма част от европейските, и не само европейски държави. Ниски са нивата. И тогава си зададох въпроса: как, защо? Ние сме убедени, че тук трябва да има високи нива на отчуждение от държавата. Ами знаете ли какво, просто хората са се научили да заобикалят правилата и да живеят комфортно в рамките на заобикалянията, в рамките на девиацията на поведението. Тоест, те прилагат едно девиантно поведение, с което постигат целите по един не съвсем коректен начин, и тази девиация, отклонение от нормата, от правилата, от закона, която постига резултати, тя има може да има различни форми. Тук да не навлизам подробно в детайли в теорията, защото има много форми, които могат да обяснят тази патология – затваряйки се в малкия кръг на семейство и неформална група, хората се чувстват много добре и те не се чувстват отчуждени, защото те се справят в тази среда и в тази система. Ето това е интересното, и това трябва да се анализира. Това е страшно важен резултат. Това показва, че ние обвиняваме, но ние използваме патологично поведение на незаконност и несправедливост в случая, ако щете и корупция така, както хората я разбират, в името на това да се адаптират към света, и затова адаптирайки се, те се чувстват добре. Затова и изводът е, че всички тези приказки за хора, които са недоволни, които ще излязат на улицата, са изкуствени. Тези, които излизат, излизат една малка група, която може да бъде подкрепена по изкуствен начин. Но това не е усещането и вътрешната потребност на по-голямата част, на мнозинството от гражданите.

Дават ли си сметка за това политиците?

Не. Според мен, не. Те лесно могат да обвинят другите и гражданите. Но за да бъдат такива гражданите, отговорността е в политиците. Те трябва да създадат системата за спазване на правилата, те трябва да реализират контрола, те трябва да създадат убеждението, че човек може да постигне своите си лични, егоцентрични, ако искаме да го кажем даже така, цели чрез правилно, справедливо, процедурно коректно поведение. Те трябва да го направят. Гражданите трябва да бъдат управлявани, а не те да управляват. Те управляват чрез изборите, които правят. Така че това е много сложно нещо, не се разбира, но моето притеснение е, че и няма интерес към тази тематика достатъчно дълбока, поне към този момент – никакъв интерес.

Цоня Събчева