Александър Дамовски, главен редактор на електронното издание МКД, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

За втори път бе поруган българският клуб на сдружение "Цар Борис Трети“ в Охрид. След изкъртване на табелката му, сега прозорците са разбити с камъни. Срещу клуба "Ванче Михайлов“ в Битоля също имаше вандалска проява - входната врата беше опожарена. През последните месеци се стигна до силно напрежение между България и Северна Македония след посегатествата срещу български клубове, защото властите в Скопие обявиха имената им за спорни и македонският парламент форсира приемането на законодателни промени, според които те не могат да имат такива имена и ще бъдат задължени да ги сменят или ще бъдат закрити. След като България остро критикува закона, правителството в Северна Македония започна работа върху ново системно законово решение за сдруженията и фондациите. Междувремено се разбра, че стои възможността да бъдат забранени българските дружества и въпросът е дали този закон ще засегне вече съществуващите клубове като влезе в сила със задна дата или ще се отнася за тези, които предстои да се учредяват. Защо в Северна Македония българските клубове с имена на значими личности са спорни? Наш гост е главният редактор на електронното издание МКД Александър Дамовски, от когото ще почерпим информация от извора. Г-н Дамовски, кое наложи приемането на Закон за забрана на имената на българските дружества и клубове?

Кое наложи? Наложиха го самите българи от Македония, които избраха тези имена на клубовете. Не е спорно изобщо да съществуват клубове на българи, на мексиканци, на сенегалци, на когото и да било, това изобщо не е проблем в македонската държава, в македонското общество. Тук е спорно, че става въпрос за имена на фашисти. Това са имена на фашисти, които не са част от тази култура, от наследството на Македония. Няма спорно нищо относно приятелството, относно уважението към българите в Македония, към българите в България и т.н., а има спор само с онова, което е дразнене на общественото мислене, онова, което е провокация на общественото мислене от страна на българите в Македония или е някаква директива от майчината държава. Но това е част от спекулациите, в които не искам да навлизам.

Господин Дамовски, защо в Македония се приема, че имената на цар Борис Трети, на Иван Михайлов са фашистки?

Точно това казвам – че са фашисти.

Защо твърдите това? Цар Борис Трети е историческа фигура в България.

Който е работил с Хитлер. Иван Михайлов е работил за фашистката власт. Няма тук нищо спорно в историята. Предполагам, че и при вас се учи това, че цар Борис Трети е бил съратник на Хитлер. Това е филмирано, фотографирано, документирано. И тук няма нищо спорно в това, предполагам че няма нищо спорно и за вас.

Силно би било да кажа, че цар Борис Трети е фашист, още по-малко пък Иван Михайлов. Нито единият е бил съратник, нито другият е прокарвал фашистки идеи. Но в момента се опитвам да разбера, каква е логиката в Скопие?

Не знам, защо не разбирате логиката? Логиката е, че македонските граждани категорично не искат да има институция, дружество – културно, литературно, на каквато и да е институция, която да носи такова име. В това няма нищо спорно. Това категорично не е част от нашата традиция, от нашата култура, от нашето антифашистко определение още от историята.

В закона, който ще се приеме, властите при вас  ще забранят само тези спорни имена или изобщо съществуването на клубове?

Разбира се, ще се оспорят само имената. Това казах, не е спорно да има клубове на мексиканци, на българи, на гърци, на когото и да било. Спорно е името. Името тук се приема между македонците като провокация, нарочна провокация. Каквото и име да е било избрано – Трендафил, Ружа да са избрали за име на този клуб, щеше да бъде супер, щяхме да си живеем, да си правим съвместни срещи, съвместни тържества и т.н. Но тук с тези имена има друг подтекст, за който обаче не искам да манипулирам информацията във връзка с това.

Господин Дамовски, прави впечатление нещо друго. Сега, тези дни трябва да има заседание на съвместната историческа комисия между нашите държави. Защо не можем да се разберем именно по имената и събитията от историята? Защо историята се оказва препъникамък? Във всичко останало се разбираме, принципно сме съгласни, стигнем ли до историята, там се получава взрив. И отговор на този въпрос никой не може да го намери тук в България?

Никой не може и тук да го намери. Съгласен съм за това. Това са наистина сериозни въпроси, които търсят сериозни хора да ги решават. Това, което сега е на масата по отношение състава на тези исторически комисии, и от ваша страна, и от наша страна, са клоуни. Това не са историци, това са политически фигури, които са поставени само, за да свършат политическа задача, а не да се договорят като историци, като учени, като сериозни професори, които трябва да се договорят. Това там са клоуни.

Ако на практика ви разбирам, че критикувате и състава от македонска страна на комисията, но това са хора, които са избрани от вашето правителство?

Да. и вашите са избрани от правителството.

Със сигурност, макар че и при нас, и при вас се очаква учените да имат професионалното си самостоятелно мислене.

Те имат политическа задача – в това е цялата работа. Те нямат историческа задача, те нямат научна задача. Те имат политическа задача. В това е проблемът.

Защо пред телевизионните камери постоянно се говори, че всъщност те имат историческа, а не политическа задача? И че трябва да намерят истината. И че истината в историята не може да се манипулира, тя не е по-малко или повече истина. Тя стъпва на конкретни факти и събития. И оттам не се мърда на никъде. Докато вън от камерите не може да се намери пресечната точка.

Така е, съгласен съм. За да се направи това, за което вие говорите, трябва да има учени, трябва да има историци, трябва да имаме сериозни професори, които познават материята. А това, което имаме на масата и от двете страни, са фигури, които трябва да завършат някаква политическа програма. И от наша страна, и от ваша страна, което е жалко.

Наистина е жалко. Господин Дамовски, има ли политически причини, по които дори и сегашното правителство на Северна Македония да не може да прекрачи отвъд тях в намирането на решение? Може би страхът от опозицията ВМРО-ДПМНЕ?

Не, очевидно тази власт е определена да реши този въпрос, наложен от българската страна в името на каквато й да е цена – на идентичност, на гордост, на лицето на македонския гражданин и наистина е страшно на какво всичко е готова тази македонска власт. И тук е вашият шанс с тази власт да се реализира тази програма, която България има по отношение на Македония. Но мисля, че това ще бъде "мисията невъзможна“ да се направи в Македония, защото няма как да стане това. Просто казано – това нещо няма как да сработи. Българската общественост се възмущава от това, че днес бяха счупени от вандали прозорците в клуба в Охрид "Цар Борис Трети“, но никой от българската общественост не се възмути, не реагира, че вие имате в парламента политическа партия "Възраждане“. Тази партия в своя устав, в официален документ на тази партия пише, че целта на партията е обединяване, усвояване на старите български територии, сливане на Македония с България, а Македония се разглежда като българска територия. Това за страна член на ЕС е катастрофално, това е срамно.

Това не е официална позиция на държавата, на една партия е.

Официална позиция на партия, която е в парламента.

И ВМРО-ДПМНЕ във вашия парламент не пести антибългарската си риторика - и там пък като съберем всичките им изказвания....

Да, но тя не заявява, че България е Македония.

Само дето казва, че сме фашисти. Не е ли така?

Фашисти са цар Борис и Ванче Михайлов, а не, че всички българи са фашисти. Никой не говори така в Македония. Разбира се, това не е позиция на властта в България. Но няма реакция на обществеността в България, разбирате ли, няма никаква реакция на интелектуалното общество, на журналистите – как може такава партия да бъде регистрирана. Помислете, ако в Македония има регистрирана партия, аз да регистрирам партия, чиято цел е сливането на Македония с България, да се обединим с България и да кажем, че България е Македония? Знаете какво ще се случи при вас, нали? Можете да предположите, какво ще се случи? И при нас за съжаление властта не реагира по отношение на този статут на "Възраждане“, нито пък обществеността в България реагира на това, което е наистина страшно, според мен.

И докога ще реагираме, господин Дамовски?

Докога? Хайде, кажете ми докога.

И аз си задавам този въпрос.

Наистина ми е трудно да говоря така, защото България ми е тук в сърцето, искам да я посещавам, да карам ски, да се храня с вашата храна, искам да съм приятел с вас.

Вие сте ни приятел от години.

От години съм приятел, не само с вас, с много хора. Но този политически климат, тези политически елити – и ваши, и наши, са наистина срам за нашите народи – и за българския, и за македонския.

Нещо, което ме кара да се усмихвам, господин Дамовски. Това, което вие казвате за вашите елити, е абсолютно огледално на това, с което у нас по въпроса се критикуват нашите елити, бъдете убеден. Абсолютно огледално. И ние критикуваме нашите елити, че не са достатъчно твърди спрямо властта в Скопие.

Говорим за някои други позиции във властта. Разбира се има и при вас, много рядко се намират, но някои интелектуалци, някои историци са на друго мнение, имат друга позиция, която е приемлива за нас. Но основно няма такъв климат. И при нас няма такъв климат, не казвам, че е само при вас. Не казвам, че само ние сме добрите и хубавите.

Искам да ви кажа, че това, което вие говорите, съпоставено с това, което и тук, в България, се говори, само е доказателство, колко близки сме и какъв общ корен имаме, господин Дамовски. Подходът ни е еднакъв, манталитетът, мисленето ни е еднакво, генът ни е еднакъв, така че това не може да се промени. Знаете ли, днес ми направи много сериозно впечатление, преглеждайки вашите македонски сайтове, особено сутринта – тържествено отбелязахте деня на албанската азбука. Приветствия от президента, поздравления. Не си спомням това да се е случвало за 24 май – за българската писменост,за българската азбука. Това не си го спомням.

Как да ви кажа сега, има три хиляди българи. Аз не си спомням за македонците да сте направили нещо такова. Излезе Ангел Джамбазки в Благоевград и не позволи да се постави венец на паметника на Гоце Делчев, ако няма българско знаме. А Йотова, когато дойде тук, след това, когато дойде в Битоля, поставяше венци без никакви протести, без никакви условия, разбирате ли? Ангел Джамбазки не позволи на македонците да сложат венец на паметника на Гоце Делчев в Благоевград. След 10 дни Йотова дойде в Битоля, постави венец, държеше реч, без никакви протести, без никакъв проблем. Разбирате ли? Това е.

На какво се дължи разликата?

Кажете ми вие. Вие имате Ангел Джамбазки, ние нямаме такъв човек.

Вие имате Христиан Мицкоски. Нали няма да си мерим политическите лидери. Много е любопитно да ни кажете, дали след едни избори има вероятност ВМРО-ДПМНЕ да ги спечели? И съответно този напредък, който двете страни постигнаха да се занули?

Предимството е на страната на ВМРО-ДПМНЕ в момента. Според социологическите проучвания, вчера беше обявено такова, предимството на ВМРО-ДПМНЕ по отношение на социалдемократите е две към едно. Но въпросът е, дали ще има извънредни избори. Според някои анализи през пролетта може да се стигне до извънредни парламентарни избори в Македония, защото редовните са 2024 г. Но какъв е планът на опозицията да се стигне до такива извънредни парламентарни избори, не е ясно в какъв момент, защото мнозинството е на страната на коалицията между СДСМ и ДСИ.

Но при смяна две на едно има висока вероятност ВМРО-ДПМНЕ да дойде, да управлява?

Да, разбира се, така е. Висока вероятност има.

При това положение ще бъде ли ревизиран Договорът от Преспа? А договорът от Скопие?

Няма да има такова нещо, аз поне така мисля. Аз не смятам, че ще има политици в Македония, които ще имат тази смелост да кажат, че договорите с България и Гърция трябва да се ревизират, да се преработват. Не виждам такива политици в Македония.

При вас работи ли се по процесите за интеграция, за евроинтеграция и докъде стигнаха властите по тях?

Ако попитате нашите власти, ние вървим турбо към евроинтеграцията. Но ако попитате хората – далеко сме все още от каквото и да било приближаване към членство в ЕС, за съжаление.

В какво се състои разминаването между народ и политици?

Просто е – стандартът, условията, корупцията, престъпленията, съдебната власт – това го виждаме всекидневно, затова пишем всекидневно и това е много, много далеко от това, което означава европейски стандарт и европейски принципи.

Господин Дамовски, да ви помоля за съвсем кратък коментар. При положение, че съществува напрежение между България и Северна Македония относно историческите фигури, относно историческите процеси, докъде смятате, че това може да стигне?

Например, проблемът с вписването на българите в Конституцията. Ако попитате един средностатистически македонец, ако в Конституцията са и ромите, и албанците, и турците, и сърбите, и не знам още кой, няма никаква пречка според хората, да бъдат и българите, и черногорците, и хърватите.

Добре, защо не са?

Питайте София. Попитайте си вашето правителство защо не са. Защото тази ситуация, която предизвика София по отношение на Македония, всичко което беше направено в последните години по отношение на историята, по отношение на евроинтеграцията, просто предизвика това, което никой не го искаше: да реагираме така – е, не може българите да бъдат вписани в македонската Конституция, ако не влязат македонците в българската Конституция. Разбирате ли? И тук има милион причини за реципрочност, които може да търси Македония по отношение на България. Ако всичко беше нормално, културно, европейски, вписването щеше да бъде прието гладко със 120 гласа в парламента. Ние имаме 120 депутати в парламента и всичките 120 щяха да гласуват "за“. Но наистина трябва да попитате вашето правителство, защо доведе до такава ситуация този въпрос. А и нашето правителство трябва да бъде попитано.

Въпросът е, че включването на българите в преамбюла на вашата Конституция е залегнало като условие за начало на преговорите в ЕС. И без да бъдат приети и вписани, преговори няма да има, господин Дамовски.

Хайде, кажете ми един пример от всичките 27 страни-членки на ЕС, къде някой някому е поставил такова условие за влизане в ЕС? Никъде. Само ние балканците можем с такива глупости да се занимаваме.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и че проведохме този темпераментен разговор, в който се опитваме да решим въпроси, които нашите държави не могат от години да ги решат. И понякога ми се струва, че все пак ние журналистите можем много да помогнем.

Много можем, да. Съгласен съм, с вас всякога.

Цоня Събчева