Александър Бранеков - шампион на България по футбол с ЦСКА през 2005 г., носител на Купата на страната с ЦСКА през 2016 г. и настоящ главен треньор в "Академия Велев - Левски Спартак" , в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус"

Добре дошъл.

Добър ден на теб, на вашия екип и на всички слушатели. Имате много хубаво студио, жалко, че слушателите просто няма как да го видят. А и за мен е малко по-интересно преживяване, защото за първи път съм в радио.

Сериозно, за първи път?

Да.Благодаря за поканата и смятам, че ще бъде доста интересно.

И аз така се надявам. Да опресним за нашите слушатели, които редовно те гледат по Макс спорт с анализи за италианското първенство и не само. С какво се занимаваш в момента извън коментарите?

В момента се занимавам и с треньорство смятам, че това е моето призвание да продължавам да бъдат във футбола, защото определено имам какво да дам от опита, който съм на трупал по времето ми на играч. Това е и моята много голяма любов, най-вече в професионален план. От втори клас се занимавам и с футбол, така че  важни са моят опит и моите знания ... Не само, че смятам, вече съм убеден на фона на толкова години, че мозъкът ми спрямо футбола разсъждава и мисли по-бързо отколкото краката ми преди години. Откакто съм от тази страна на барикадата, така да го кажем, вече треньор, аз самия изпитвам една много по-силна емоция, много по-силна тръпка и се чувствам някак си доста по-уверен.

Това е чудесно. Ще се върнем към детско-юношеския футбол и твоята треньорска професия малко по-късно. Сега обаче да поговорим основно за това, какво се случи изминалия сезон в българската Еfbet лига, да направим обзор. Очаквал ли си такъв драматичен край?

Определено се надявах, като футболист, който е израснал в школата на ЦСКА, клуб, който ми даде абсолютно всичко, дори и сега, за да можем в момента да си говорим с теб. Заслугата е единствено и само на ЦСКА реално, защото те ме изградиха като играч и като човек, и като характер. Определено се надявах ЦСКА да успее да стане шампион. Знаех, че ще бъде доста трудно, несъмнено най-вече с много добрите играчи на “Лудогорец", със самата селекция, вече както казах, която правят и с други неща, които са извън спортно-техническата част, които витаят във футболното пространство. Няма смисъл да дълбаем по тях, защото никой няма доказателство черно на бяло, но знаем, че “Лудогорец" е един добре структуриран, един добре изграден отбор. Този сезон станаха шампиони с доста голямо затруднение и определено бяха отборът, който беше по-малко слаб, ако мога така да кажа, пред останалите отбори. Но пък от спортно-техническа гледна точка мисля, че “Лудогорец" леко слязоха надолу, леко свалиха нивото си, което за мен беше малко странно. Много е лесно да си треньор, да си ръководител в клуб, където разполагаш с неограничени финансови ресурси, където можеш да купуваш футболисти за над 1 милион евро и т.н. суми, които няма смисъл да ги споменаваме. И съвсем друга е ситуацията, когато трябва да сформираш селекция, да сформираш отбор от свободни агенти. Такива, които идват от трета, четвърта дивизия на Испания, Англия, Италия. Мисля, че за всички е ясно, че когато плащаш сума пари и то драстична сума пари, доста висока сума пари, ти получаваш едно качество, което би трябвало да е достатъчно на фона на нашата футболна действителност, на фона на футбола, който не се слави с най-високия интензитет сред европейските първенства .Оттук би трябвало би следвало по най-логичен път “Лудогорец" да спечелят титлата си и Купата на България без проблеми всяка една година. Пак казвам, на фона на финансовия си ресурс, но отборът на ЦСКА тази година успя да се противопостави. Да, с доста неубедителни игри с доста неубедителни резултати, но жалко, според мен. Нали генерално да отговоря на въпроса ти, финално, за мен е жалко, че ЦСКА не успя да стане шампион в тази ситуация, защото щеше да бъде доста полезно за българския футбол ЦСКА да беше станал шампион, или, ако примерно пък “Левски" беше в тази ситуация, щеше да бъде доста по-полезно като цяло за българския футбол друг отбор да беше станал шампион.

Само Иван Турицов и пропуснатата дузпа ли имат вина за ситуацията?

О-о-о, не!

Или причините са комплексни?

О, не, не. Няма как да обвиняваме Иван Турицов. Напротив, аз всеки път, когато наблюдавам мач на ЦСКА, когато имам възможност, защото, когато играе ЦСКА в този часови диапазон, аз просто нямам шанс да ги гледам, защото по това време са ми тренировките с моя отбор. Но в мачовете, в които съм гледал Иван Турицов, за мен той е един от най-сърцатите футболисти на ЦСКА. Не можем да кажем, че е някаква световна величина или класа, но пък дори, когато не му върви мача от чисто техническа гледна точка, в негово лице виждам изключително борбен играч, изключително непримирим капитан. В доста мачове вкара решаващи дузпи, пък и не само той, един Станислав Шопов изпъква, ако си гледал мача с “Левски". Станислав Шопов направи много добър мач. И аз още първия път, когато го видях, когато той направи дебюта си в “Ботев" Пловдив, това момче ми направи впечатление, че той не разполага с много добра физика, но интелекта му и начина по който той вижда играта, и начина по който работи с топката са отлични, би следвало той да бъде един играч, на който трябва да се разчита във водещите отбори в България. Специално за Станислав Шопов, беше малко изненадващо за мен, че  не му се даваше много шанс през тази кампания.

Сякаш обаче проблемът на ЦСКА дойде в директните мачове с “Лудогорец" едно реми и две загуби.  Мачовете с “Левски" - загуба, равен и победа накрая. Това ли е проблемът на ЦСКА, че в големите битки сякаш се уплашиха от пълната “Българска армия", в края на април срещу “Лудогорец" и загубиха, ако тогава бяха спечелили, разликата се отваряше на 5 точки и би могло да бъде съвсем друго.

Значи виж сега, може да има футболисти, които се стресират, когато видят толкова много публика, защото аз съм сигурен, че много от играчите на ЦСКА и чужденците, те не са играли пред толкова много хора. Това до някъде стъписва, това до някъде пречи, но тук е моментът да се спомене нещо много важно, аз пак казвам от треньорска гледна точка във футбола това е много хубаво нещо, че всеки един треньор, който се занимава с футбол, който има работа да работи с даден отбор, той си има свое виждане за начин на игра, свое виждане за за повеждане на своя собствена концепция как да се стигне до резултат, говорим за професионалния футбол. Защото в професионалния футбол, да ясно е, феновете искат да виждат една много добра игра, съчетана с положителен резултат и с победи, но не винаги се получава така, че най-важното нещо е резултатът. И пак да повторя, че ЦСКА успя да вземе доста мачове с минимален резултат, с неубедителна игра, до някъде с късмет. Взеха мачове, дори на прима виста сега се сещам, предпоследното домакинство на Армията срещу “Локомотив" Пловдив, изключително неубедителен мач, след това и с ЦСКА 1948, но пак казвам, това е концепция на всеки един треньор как да провежда мачовете си. Аз просто мога да разсъждавам от моята гледна точка. И аз съм се убедил и вярвам в това, че когато имаш футболен мач, който ти трябва да го спечелиш, няма как просто да чакаш в собствената си половина и да очакваш противника да сбърка, да очакваш да бърка при разиграване и т.н., особено, когато си ЦСКА, без значение дали си домакин, дали си гост. И още повече, както каза и ти, пълен стадион това трябва да ти дава допълнителен импулс. Ти трябва да знаеш, че ще имаш пълен стадион, защото си в борбата за титлата и това трябва да ти дава тази енергия и положителна настройка да се опитваш да играеш ясно със спазване на тактически указания, но и с много емоция, с много адреналин, да се виждат едни живи хора. И както казах вече, концепцията е важна и аз смятам, че всеки един отбор трябва да се стреми да побеждава  и да притиска своя противник. Не малко пъти ти си коментирал мачове на “Барселона", аз съм те слушал хиляди пъти, ами защо да не бъде пример едно такова позициониране първо и едно такова пресиране. Колко мачове и ти си коментирал, и си гледал как отбори, които наистина притежават много добри футболисти от техническа гледна точка и тактическа, и физически подготвени не остават никакъв шанс на противника дори в изграждането на атаките, непрекъснато го принуждават да бърка. Така че това беше, според мен донякъде проблем и във водещите мачове. На финала за Купата на България миналата година, когато играха “Левски" и ЦСКА, "сините" победиха точно по този начин, защото непрекъснато пресираха отбора на ЦСКА. ЦСКА играеше само с едни изритани дълги топки поради простата причина, че много бавно се взимаше решение, нямаше нужното предлагане, все футболни неща, които непрекъснато трябва да се усъвършенстват.

След няколко дни ни предстоят мачове с Литва и Сърбия. Оптимист ли си за тези двубои предвид фиаското, което се случи с националния отбор преди три месеца, на фона на подмладяването, което налага Младен Кръстаич? Къде е балансът между опитните футболисти, младите, много ли им идват тези мачове, защото разликата в Будапеща беше огромна.

Разликата е огромна,  няма как да не съм оптимист все пак всички сме българи и искаме нашия футбол да върви напред. Искаме Националният ни отбор да постига успехи. Само че има едно голямо НО, за което много от хората просто не си дават сметка и проблемът не е в сегашните момчета, които в момента са викнати в Националния отбор. Напротив, ясно е, че концепцията на новия треньор... ето сега преди няколко дни, казвам само, че се видяхме с Иван Иванов, знаеш с него заедно започнахме пътя си в професионалния футбол, за слушателите, които не знаят, той е помощник в националния отбор по футбол.

И наскоро напусна “Славия", младежкият тим, втория отбор.

Точно така, сега ще започне работа в “Чавдар" Етрополе, но това е друга тема. Ясно е, че трябва подмладяване, ясно е, че концепцията на новия треньор, който знаем, че беше много добър централен защитник, аз си го спомням много добре, когато беше ляв централен бранител в състава на “Шалке", силният отбор на “Шалке", така че е много добър футболист и начина по който той разговаря, начинът по който се вижда, че отборът на България иска да играе добре и този човек разбира от футбол, иска да наложи игра на скорост, иска да наложи комбинативен футбол, иска да наложи бързо отнемане на топка, когато тя не е в притежание на нашия отбор. Само че пак да се върна на това голямо Но, голямото НО е, че когато едно дете израства в дадена школа стигаме точно до там, когато ти започваш да тренираш от 8-годишен и минаваш стъпките си на развитие, докато стигнеш пътя и докато станеш вече професионален играч, ти трябва да минеш през много фази и да си минал през треньори, първо, които да бъдат големи хора . Да бъдат силни характери, да могат да разбират наистина от футбол, да имат високи изисквания към тези деца. Защото мога да ти дам един пример, казваш ти за разликата между футболистите на Унгария и тази разлика между българските футболисти. Разликата беше видна най-вече на първо четене в чисто физическото телосложение на самите играчи. Второ, аз съм ходил в немалко на брой школи в България, просто да гледам тренировъчен процес. Все пак, ти където и да отидеш, след като искаш да си треньор можеш да видиш най-различни неща.

И какво виждаш там?

На много малко места наистина виждам да има високи изисквания, да има интензитет при работа с топка, да има реално упражняване, реално усъвършенстване на различни футболни ситуации, които реално са от футболния мач. Аз виждам едно лежерно отношение, дава се едно упражнение за водене на топката, но това е изключително важно. Треньорът там да обясни и да каже, първо да покаже, после да каже и ако пак не се получава, той непрекъснато трябва да натяква.

И да изисква.

Скорост, скорост, скорост!

Заговорихме неусетно за младите дарования, за треньорите, за школите. Да припомним на нашите слушатели ти и легендата на “Левски" Емо Велев-Кокала, да е жив и здрав, специални поздрави от нас, имате частна школа “Академия Велев-Левски Спартак". Как действате там?Защото, примерно ще напомня на нашите слушатели, че ти само на 17-годишна възраст дебютира за ЦСКА и получи капитанската лента от Миодраг Йешич. Днес също има такива примери Пламен Андреев в “Левски", да речем, но той е сякаш изключение от правилото. Въпросът ми е, защо толкова дълго чакаме нашите таланти да пораснат и неусетно те се превръщат във вечните надежди? Донарума дебютира в “Милан" на 16 години, Меси в “Барселона" на 17 г. Този сезон наблюдавах по-отблизо “Витоша"-Бистрица, “Славия" и “Септември".Имат доста млади играчи, но някак си те не успяват. Дори във “Витоша"-Бистрица получаваха шанс на терена и в един момент старци-разбойници като Емо Гъргоров и Деян Христов играеха по-добре от тях. Защо младите не могат да си сграбчат шанса в България?

Първо децата в момента са различни, семейната среда е много различна. Защото, примерно когато сравняваш времето, когато аз съм бил на 16-17 години, когато вече стигнах до мъжкия отбор на ЦСКА и съответно професионалния футбол. Тогава по това време има нещо, което е много важно, тогава по това време беше срамно буквално и директно, беше срамно ти да си дете на разведени родители. А сега виждаме цялата тази, може да навлезем малко в политиката, но цялата тази американизация, която навлезе в нашата страна, вече стана срамно да си дете на здраво семейство. Сега на всеки ъгъл непрекъснато гледаме разведени хора, разделени двойки, деца, които се лутат ту при майката, ту при бащата. На това дете първо, в главата му е един уникален бъркоч, това е първото и основното. Виждаме, че първо хората, цялата тази ситуцаия, която се получава в нашата държава влияе много на възрастните хора. Първо имаме едно разделение между родителите, след това имаме донякъде първо едно озлобено отношение, след като двама души са се разделили те помежду си не могат да мелят брашно. Тя темата е много дълга, но въпросът е, че самото възпитание, което получавахме тогава беше съвсем различно. А сега, примерно, едното дете казва аз искам еди какво си и единият родител казва “няма да стане", отива при другия само и само той да замаже положението да бъде...

Или пък се надцакват и купуват от скъпо по-скъпо, за да се докажат.

И това също го има, но когато говорим конкретно, малко излязохме извън спортната тематика.Когато говорим за футбол е много важно, защото съм съгласен, че много липсва това да се играя футбол между блоковете, както беше и по мое време – имаше по 200 деца навън на улицата, ритахме непрекъснато по цял ден – това нещо много липсва. Когато един родител записва детето си в дадена школа при даден треньор да тренира футбол най-важното нещо, което трябва да бъде ясно, е, че не е важно детето ви къде ще тренира, в кой клуб, а е важно по пътя на неговото израстване кой ще бъде човекът с главно "Ч“ и кой ще бъде треньорът, който да се грижи за на неговото израстване и като личност, и като футболисти – всичките тези футболни, спортни навици, чисто човешки. Когато липсват всички тези компоненти, които и той казва, е важно да запишете детето си при човек, който първо, изисква много дисциплина от децата, има висока изисквания спрямо футбола.

И ги изгражда като хора, като човеци, не само като футболисти.

Именно, точно така. Това е нещо, което е изключително важно. Така че донякъде трябва да се компенсира.

Ти как се справяш с прекалено амбициозните родители?  Опитват ли се да ходатайстват за децата си? Как процедираш? Защото знаем, че има такива.

Ами аз в началото, преди пет години, когато започнах да се да се занимавам с треньорството, имах в течение на времето точно двама родители, които опитваха да подвикват, опитаха си на мен да ми, образно казано на футболен език, да ми правят разбори как да си водя тренировъчен процес, този защо не играе, онзи защо не играе и т.н.

И какво направи?

Те бяха отстранени.

Родителите или децата?

И родители, и децата, разбира се. Защото в крайна сметка един родител, докато детето ти стане на 18 години, ти отговаряш за него. Аз нямам нищо против децата. Но пак стигаме до семейната среда, че каквито са майката и баща ти, много трудно ти можеш да се откъснеш и да си нещо по-различно. Значи в един момент даден човек от живота ти, било то треньор, учител по музика или каквото и да било, той е по някакъв начин може да ти повлияе положително и да се изградиш като човек. Но няма как да стане при мене да има първо разваляне на дисциплина, да има вмешателство и неща от този сорт. Защото пък примера ми, който имам за това, нали, малко на жаргон – да се реже из корен, го имам от Любо Пенев, защото знаем всички, бил ми е треньор година и половина в ЦСКА, и съм видял просто колко много е безкомпромисен, не пускаше аванта на абсолютно никой. Така че за мене това е нещо, което е правилно, и по този начин лъха респект от теб, и това страшно много помага за дисциплината и всеки е настрани концентриран когато ти си около тях.

Толкова по темата за юношите. Ти мисля правилно си се ориентирал към детско-юношеския футбол, защото виждаме как в големия футбол първо, че има не малко чужденци, и второ, отборите са не много на брой и няма работа за всички. Защо така се получава: много треньори, малко отбори? Къде е истината?

Сега тука от известно време имаше малко затягане на тези изисквания за това кой може да се запише да стане треньор. И аз много отдавна го бях казал преди да се въведат тези изисквания и да могат да се покрият тези критерии, защото до преди 4-5 години всеки един човек от улицата, който примерно може да извади, говорим за най-ниското стъпало на обучение, за първи лиценз за работа с най-малките и подрастващите, които тепърва искат да се занимават с футбол, вадиш една "Х“ сума пари, сега да не я коментираме тука в ефир, и изкарваш си 6-месечното обучение, и вече ставаш треньор, което е доста голям проблем и има доста такива хора, които са в детско-юношеския футбол. Аз ви казвам конкретно, че вече пета година съм по детско-юношески мачове и непрекъснато виждам хора, които първо, са изключително арогантни, изключително нагли, в футболните среди аз за първи път ги виждам, и като хора никога не съм ги виждал, значи сметнете реално колко дълго те са били в футбола, и това е нещо, което се набива на очи. И реално такива хора работят с деца. Сега има и нещо друго, това, че ти си изкарал лицензия, може да си изкарал – те са четири набор лицензите С, B, A и Pro лиценз – ти можеш да си изкарал четири лиценза, може да вземеш и от космоса още един лиценз, да станат пет, но всичките тези документи, които ти ги имаш…

Не те правят треньор.

Да… и всички тези неща, които си прочел и на които са те научили в академия и така нататък, те не те правят треньор, както каза ти. Треньор те прави твоя опит, да си бил на високо ниво, да бъдеш интелектуално добре като човек, интелектуално добре във футболно естество, и реално всичките тези моменти, които си имал във футболната игра на високо ниво, пък казвам, и със съотборници, и с противници, от които винаги научаваш нещо, това са нещата, които те правят добър треньор. И още нещо да вметна, то е и изказване, и въпрос, дори и към тебе: значи, примерно застава Александър Бранеков, примерно казвам, застава срещу един футболен отбор от деца, които примерно са от 13, просто импровизирам, и застава един човек, който си взел в момента лиценза, и заставаме двамата – към кого децата ще имат повече респект и кой ще може ги научи на повече, кой ще и вдъхне, как да кажем, кой ще ги зареди повече за играта футбол?

Риторичен въпрос.

Риторичен.

Какво ти дава телевизията, когато се явяваш, коментираш и минаваш от другата страна, а не си треньор?

Какво ми дава? Честно да ти кажа, в началото за първи път, няма да забравя, ме покани твоят колега Виктор Врачев в "Diema sport“, аз още бях активен футболист в "Локомотив София“ на Европейското първенство до 21-годишни, и първият мач беше между Португалия и Англия няма да забравя, тогава Бернандо Силва беше в състава на Португалия, първият път бях изключително притеснен, след това втори, трети, четвърти, пети. Сега в момента по никакъв начин не се и притеснявам, напротив, доста по-интересно ми стана. Отивам с удоволствие да се занимавам в това нещо. Защото пак ти казвам, откакто станах треньор и почнах да се занимавам от другата страна на бариерата с  анализиране, да наблюдаваш всяко едно движение на играчи с топка и без топка, особено без топка, защото във футбола най-важното нещо за футболистите е какво правят без топка. Така че за мене е доста по-интересно и доста по-лесно вече и доста по-приятно когато ходим да правим тези анализи, и разбира се с някои наистина адекватен събеседник.

Александър Бранеков, за когото футбола е начин на живот. Сериозно ти благодаря за това участие. Надявам се, че била интересна и на нашите слушатели. Пожелавам ти едно весело, слънчево лято, ползотворно да отпочинеш, добре, и на есен с новия набор всичко да бъде окей.

И аз благодаря за поканата, за мен беше удоволствие.

Бойко СЕРАФИМОВ