В период на “зелена вълна“ и по това време особено подходящи и предпочитани са зелените салати, в които няма да сбъркаме, ако добавим левурда.

Освен че растението има куп лечебни свойства, времевият диапазон между април и юни е периодът на неговия цъфтеж.

Какво е левурда?

Това е растение с много имена. В зависимост от района, може да се чуе под названията:

- Мечи лук;

- Див чесън;

- Див лук;

- Чремош;

- Сибирски чесън;

- Зилиниче и др.

Латинското й наименование е Allium ursinum, като ursus означава мечка. След зимен сън първото нещо, което кафявите мечки хапват е именно този, още така наречен –мечи лук. Смята се, че по този начин пречистват кръвта, стомаха и червата си.

Това е многогодишно тревисто, луковично растение, разпространено в Европа. Стъблото достига 15-40 см и расте между 800-1400 м надморска височина.

Левурдата има дълги, зелени и широки листа, подземно стебло, луковица. Твърди се, че поради това, в комбинацията с белите си цветчета, често бива оприличавана просто на красиво цвете.

Намира се в планински и широколистни гори, в богати на хумус почви. Може да се отглежда както в градината, така и вкъщи на балкона. Размножава се със семена или с луковици.

Състав

Заедно с копривата, лапада, спанака и киселеца, полезните свойства на левурдата все повече биват оценявани както в медицината, така и в кулинарията.

Листата и луковицата на растението съдържат около 0,07% етерични масла.

Богата е също на витамини А, В и С, минерали – калий, калций, магнезий, фосфор, желязо, сяра, йод и още.

Заради състава и вкуса си, през XIX век в Швейцария, млякото на кравите, които били хранени с див лук, се продавало значително по-скъпо от останалото.