Лещата е една от най-любимите храни на българите."Фокус" ще ви разкаже за бобово растение, което съдържа фибри, витамин А, витамин В3, витамин В4, витамин С. Източник е още на желязо, калий, калций, магнезий, манган, мед, селен, фосфор и цинк. Същевременно лещата е бедна на калории.

Среща се в различни цветове - кафяви, черни, червени, зелени, жълти. В някои култури са наричали лещата "месото на бедняците", тъй като е била по-евтина от месото, но наподобява неговия вкус. Лещата е с произход от Централна Азия. Археологически данни сочат, че е присъствала в менюто на хората още преди около 9 500 до 13 000 години. Зрънца леща са намирани в гробниците на древните египтяни през 2400 г. пр. Хр. Така че е позната още на древните египтяни, гърци и римляни. 

Лещата се използва по целия свят и е особено популярна в страните от Близкия изток, Балканите, Франция и Индия. Френската леща е известна с деликатния си вкус. Тя е по-лесна за приготвяне от боба, защото не се нуждае от накисване. 

В една порция леща се съдържат до 90% от дневната нужда на човек от фолиева киселина, затова растението е полезно за консумация от бременни жени. Каша от варивото стабилизира имунитета, нормализира работата на пикочно-половата система и обмяната на веществата, укрепва сърцето и кръвоносните съдове. Кашата влияе благоприятно при язви на стомаха и дванадесетопръстника, при колити. Консумацията на леща намалява риска от развитие на сърдечни заболявания. След термична обработка повечето ценни вещества в бобовата култура се съхраняват непроменени. Лещата се бори с възпалението в тялото, защото е богата на полифеноли. 

Лещата съдържа антинутриенти, които могат да повлияят на усвояването на други хранителни вещества. В растението има и лектини, които не се абсорбират в човешкия организъм. Те се свързват с други хранителни вещества, предотвратявайки тяхното усвояване. Ако се консумират в прекомерни количества, лектините могат да нарушат чревната бариера и да увеличат чревната пропускливост. 

Лещата съдържа и танини, които могат да се свържат с протеините и да попречат на усвояването на някои хранителни вещества. Фитиновата киселина или фитатите в лещата са в състояние да свързват минерали като желязо, цинк и калций, намалявайки тяхната абсорбция. Съобщава се обаче, че фитиновата киселина има силни антиоксидантни и противоракови свойства.