Уди Алън третира темата за екзистенциализма по два начина. Когато прави комедии, го описва през абсурда, през хумора, през иронията, а когато прави драми или психологически трилъри, го описва по-философски. Това каза журналистът Владислав Апостолов в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ с водещ Благой Д. Иванов. Повод за разговора бе предстоящият 90-годишен юбилей на режисьора, който той ще отпразнува на 30 ноември.

Влияние върху творчеството на Алън имат Ингмар Бергман, Федерико Фелини, Фьодор Достоевски, братята Маркс. Във филмите му има невероятно преплитане на фантазия и реалност. Самият той споделя, че има проблем с разграничаването на реалността и фантазията. "Затова толкова често в неговите филми няма един маркер, който повежда отвъд реалността и показва нещо. Това очертава неговия дълбок творчески почерк, който не е просто някакъв си невротичен градски хумор и шеги“, поясни Апостолов.

В началото на неговата кариера като сценарист и режисьор той черпи вдъхновение и от успешната си кариера на комик. "Той е един от най-успешните първи стендъп комици, където отново жонглира с фарса, с еврейския хумор, с тази типична еврейска невротика, която той превръща в някакво универсално секуларно забавление за хората. Той е изключително успешен автор и на кратки комедийни произведения за телевизията. Затова първите му филми, както самият той ги описва, са едни доста грубо направени, неизпитани, ръбати фарсове, които, разбира се, са изключителни. Особено любим ми е "Банани“, където той успява да придаде типичен фарсов характер на различни геополитически теми“, сподели гостът.

Първите му филми са комедии, като много от тях нямат ясна драматургична структура и са на ръба на пародиите. "Те не пародират нещо конкретно, може би пародират живота“, добави Апостолов. Самият Алън осъзнава себе си като комичен образ и експлоатира своята хумористична естетика докрай. "От самото начало той изпробва и усъвършенства хумора върху себе си. Създава изключителни шедьоври на фарса, където той е в центъра, той е фарсовият играч. Ние се смеем с него, но и на него, на начина, по който изглежда, на скечовите ситуации, в които се вкарва. В първите си филми Алън е майстор на интелектуалния хумор, на препратките, на иронията, на шегите, на богатата ерудиция, която успява да вкарва постоянно, а в същото време показва майсторство и във физическия хумор“, посочи журналистът.

С успеха си Уди Алън започва да се ориентира и към по-сериозни теми. Един от най-ранните и най-силни примери е филмът "Ани Хол“ от 1977 г. В творчеството на Алън винаги се прокрадва идеализираната му любов и копнеж към стария Холивуд и към златната епоха на киното от 40-те и 50-те години. В "Пурпурната роза от Кайро“ от 1985 г. се прокрадват основните влияния на Уди Алън. "Имаме изграждане на епоха, сухия режим, златната епоха на Холивуд, старата система. Имаме образ от киното, който преминава в света на нормалните хора, и целият хаос се отприщва. Неговата Мия Фароу трябва да избере между идеализирания холивудски герой, излязъл от екрана, и между реалния актьор, който играе. В крайна сметка тя избира реалния човек за сметка на образа и прави грешка, защото в реалния живот актьорът я изоставя по най-брутален начин. Изводът на Алън е, че когато избереш реалността, а не света на въображението, ти се разочароваш, и че бягството е в киното“, поясни Апостолов.

90-те години са най-кризисното десетилетие в живота на Алън. То е белязано от обвиненията на Фароу, първия медиен скандал и разследването за злоупотреба с една от осиновените дъщери на съпругата му. "Това взривява света на Алън, изкарва го от зоните на комфорт, които дотогава си е построил. Той отговаря с може би най-значимия си филм за 90-те – "Да разнищим Хари“. Това е най-мрачният, най-черният, най-вихреният филм, в който той освобождава езика си и използва постоянно нецензурни думи. Именно този филм е спускането в Ада. С него Алън едновременно се опитва да си отмъсти на медиите, които според него тогава са му съсипали живота, но и да разголи себе си. Той е дълбоко фройдистки и мрачен, от друга страна е жизнеутвърждаващ с черния си абсурд“, смята гостът.

В последното десетилетие Уди Алън е канселиран заради движението #MeToo. Пропадат редица сделки с гигантски американски корпорации и той намира убежище в Европа. "Една от последните итерации на кариерата му е да прави нещо като "туристически“ филми из цяла Европа – той направи такива в Барселона, няколко в Лондон, в Париж, в Мадрид, в Рим. Отдава почит на града и на европейските автори, свързани със съответния град. В късните му години се вижда по-сериозната горчивина, която е типична за един екзистенциалист. На по-ранен етап той може да я преработи, да я метаболизира в хумор, фарс, абсурд“, добави Апостолов.

Сред шедьоврите на Уди Алън гостът посочи "Съпрузи и съпруги“, "Престъпление и прегрешение“, "Хана и нейните сестри“, "Вики, Кристина, Барселона“, "Син жасмин“ и "Мач пойнт“.