Докато в нашите географски ширини се радваме на топло пролетно време и с нетърпение очакваме термометърът да надхвърли 20 градуса, учените са силно притеснени от затоплянето на Северния полярен регион. 

Арктика се затопля много по-бързо от средната скорост за света, изчезва ледът и се трансформира северният полярен регион на нашата планета,  задават се арктически лета без лед. До този извод стигат учени, цитирани от европейския информационен канал Euronews. 

Току-що отишлият си месец февруари се оказва петият подред най-топъл февруари в историята. 

Данните от службата за изменение на климата Copernicus показват, че в световен мащаб февруари 2023 г. е бил петият най-топъл в историята, с температури с 0,3° по Целзий над средните за периода 1991-2020 г. 

В Норвежкия полярен институт в Тромсьо, в Арктическия кръг, изследователи изучават въздействието на изменението на климата върху региона. Учените са разтревожени от температурите в някои части от Арктика, където термометърът показва за февруари шест градуса над  средните през месеца. 

Арктика се затопля три до четири пъти по-бързо от средното за света, а ученият по морския лед Матс Гранског казва пред Euronews, че е бил свидетел на промените със собствените си очи. 

"Когато за първи път се осмелих да отида там преди може би 20 години, имаше дебел, тежък лед. В днешно време от няколко години ни е трудно да намерим парче лед, леден къс, върху който да работим. Така че това се промени доста драстично през последните десетилетия", казва той. 

Всяка година учените плават на североизток от Гренландия, за да събират проби по пътя към Северния полюс - и след това да ги върнат в Тромсьо за изследване. Те не стигат чак до 90 градуса на север всяка година, зависи от леда, но през 2022 г. плаването е било сравнително лесно. 

Трудно е да се прогнозира със сигурност скоростта, с която изменението на климата ще трансформира северния полярен регион на нашата планета, но изследователите наблюдават, че ледът изтънява бързо и моделите прогнозират, че на хоризонта се задават арктически лета без лед. 

По-старите видове лед изчезват, установяват учените. Изменението на климата влияе и върху общата възраст на леда. Изследователите правят разлика между едногодишен лед и многогодишен лед. В Арктика обикновено има комбинация от двете, но централната Арктика и районите на север от Канада традиционно имат повече многогодишен лед. Но със затоплянето по-старият лед изчезва. 

Ако в момента ледът в Арктика е предимно доминиран от едногодишни ледени форми, само допреди 20-30 години в централната Арктика са преобладавали старите ледени видове. Днес ги няма. 

Арктическото затопляне отчасти се дължи на това, което е известно като обратна връзка, а именно, че откритата морска вода е по-тъмна от леда, така че се затопля по-бързо и ускорява топенето. Все още обаче има много неща, които не знаем за този полярен регион. 

"Морският лед зависи от атмосферата и океана под него. И това е доста сложна система за разбиране. И предполагам, че големите въпроси са как ще изглежда Арктика в бъдеще? И това е трудно, мисля, защото ние все още не разбирам напълно как функционира днес", казва Матс Гранског. 

Климатични модели показват, че със сигурност ще доживеем времето, когато Арктика ще остане през арктическото лятото без лед. Не се знае дали това ще стане постепенно, или промените ще станат рязко, но със сигурност времето на истинските ледове си отива.