18:12 / 20.02.2026
2768
Още от своята зора седмото изкуство се занимава с Уилям Шекспир, като освен че екранизира неговите пиеси, го третира и като персонаж. Това каза в предаването "Сториборд“ на Радио ФОКУС с водещ Благой Д. Иванов театроведът и автор д-р Миряна Димитрова, според която в интерпретациите на Шекспир като образ се гони особен тип реализъм, проявен най-вече в тенденцията да се търси човека зад маската на гения, човешката страна в Барда, с неговите силни страни и с неговите слабости. Това неизбежно връща всички творци към изграждането на един по-битов Шекспир, един Шекспир в Стратфорд, един семеен човек, който преживява щастливи мигове, трагични мигове и т.н., които да балансират по някакъв начин и да обяснят как този обикновен човек става онзи гений от Лондон. Би трябвало да се допълват тези две локации в живота на Шекспир, но всъщност те са много противоречащи си. И това е в основата на всички наративи за Шекспир като персонаж.
Въпросната тенденция се наблюдава и в нашумелия "Хамнет“ на Клои Жао. Според д-р Димитрова филмът е естетически издържан, но е поредната драматизация за живота на английския драматург и поет, която намира както своите почитатели, така и своите критици. "Гледайки го, усещам, че точно това, което би трябвало да бъде цел, да се направи мост до Шекспир между Стратфорд и Лондон, тук някак си не придобива тази дълбочина, която бихме искали да видим,“ посочи тя, като добави, че не е фен на конспиративните теории и не харесва идеята на споменатия от водещия на предаването филм "Анонимен“ на Роланд Емерих, където Шекспир всъщност е поставено лице, зад когото има друг скрит гений. "Но и той има своето място несъмнено, като един алтернативен поглед,“ заключи тя.
Гостът даде пример за една от най-ранните художествени интерпретации на Шекспир с филма от 1907 г. "Шекспир пише Юлий Цезар“ на Жорж Мелиес, който се води изгубен с оцелели няколко фрагмента от него. А ясното контекстуализиране на Барда като персонаж може да се види във "Влюбеният Шекспир“, където писателят е представен в романтично-комедиен образ, отново в не особено дълбок сюжет, където анахронизмът е изключително важен. "Той е този, който доближава Шекспир до нас. Ние го осъзнаваме като по-близък до нас персонаж, отколкото този търсен реализъм и трагизъм на сериозните адаптации“, както и във "Всичко е истина“ на Кенет Брана, който също се занимава с живота на Шекспир в Стратфорд, само че в залеза му, което е абсолютно коренно различна интерпретация на тази трагедия, "но пак това е ключът към трагедията в случая.“
Един британски ситком, Upstart Crow, успява по много добър начин да смеси двата свята, на Лондон и Стратфорд, където Шекспир е представен по брилянтен, типичен за британския ситком стил, като името на филма е препратка към критиката, че Шекспир е "птица, която се окичва с чужди пера“. "Много добронамерен, много ироничен, дори самоироничен Шекспир, който вярва, че е гений. Докато всички около него, включително баща му, жена му и колегите му в Лондон смятат, че той не е чак толкова добър, просто доста добре се справя с въртенето на думите и с казването на нещата по цветист начин,“ посочи д-р Димитрова, която даде за пример и друг свеж поглед към живота на Шекспир с един испански филм: "Мигел и Уилям“.
Театроведът посочи също и някои от добрите интерпретации на произведенията на Шекспир, като "Много шум за нищо“ на Кенет Брана, който е "класическа, не твърде абстрактна или постмодерна версия, много добре изиграна от Брана и от Ема Томпсън“, както и пренасянето в по-близък времеви период, в случая 30-те години, на историческата пиеса "Ричард III“ в едноименния филм от 1995 г. на режисьора Ричард Лонкрейн. Друга мултикултурна адаптация на "Хамлет“ е индийският криминален филм "Хайдер“, който "всеки, който иска да се запознае с мащаба на интерпретациите на "Хамлет“ на световно ниво, може да види.“
