22:24 / 11.08.2026
363
"Купих го вчера, не ми харесва и ще го върна". Звучи лесно, особено когато става дума за покупка през интернет. В крайна сметка всички сме чували за онези 14 дни, в които потребителят може да се откаже от покупката си.
Само че това право не означава, че можем да върнем абсолютно всичко, което сме купили, когато просто сме размислили.
ФОКУС провери какво трябва да знаем, преди да натиснем бутона "поръчай".
При онлайн покупка потребителят по принцип има право да се откаже от договора от разстояние в срок от 14 дни, без да посочва причина. При стоките срокът започва да тече от деня, в който потребителят или посочено от него трето лице, различно от превозвача, получи стоката. Това право важи и при договори, сключени извън търговския обект, при определените от закона условия.
Но има една важна подробност – 14-дневният срок не е право да върнем всичко, независимо какво сме купили.
Законът предвижда редица изключения
Сред тях са например стоки, изработени по поръчка или съобразени с личните изисквания на потребителя – например дреха, ушита по индивидуални размери, или продукт, персонализиран с име и снимка.
Има и стоки, които не могат да бъдат върнати, ако след доставката са разпечатани заради хигиенни или здравни съображения. Тук могат да попаднат например бельо и някои други продукти, предназначени за непосредствен контакт с тялото, когато са били разпечатани. Същото правило може да се приложи и за запечатани козметични или хигиенни продукти, ако защитната им опаковка вече е отворена.
Има и други случаи, при които 14-дневното право на отказ не се прилага – например за бързо развалящи се стоки или продукти с кратък срок на годност. Ако сме поръчали прясна храна, например, не можем да очакваме да я върнем само защото сме променили решението си.
Изключения има и при някои услуги, когато сме поискали те да започнат да бъдат изпълнявани преди да изтече 14-дневният срок и са изпълнени предвидените в закона условия. Специални правила има и за определени резервации – например за хотелско настаняване, транспорт, автомобили под наем или билети за конкретни дати, както и за някои други стоки и услуги, посочени в закона.
Има и още нещо, което често се пропуска
Ако просто сме размислили, първо трябва да уведомим търговеца, че се отказваме от договора. Не е достатъчно само да изпратим пакета обратно и да очакваме, че всичко ще се уреди автоматично. Комисията за защита на потребителите изрично посочва, че преди връщането потребителят трябва да информира търговеца за отказа.
След това стоката трябва да бъде върната в съответствие с изискванията на закона. Потребителят има право да я разгледа и изпробва по начин, който е необходим, за да установи нейното естество, характеристики и функциониране, но ако борави с нея повече от необходимото, може да отговаря за намаляването на стойността ѝ. Затова "ще го пробвам две седмици и после ще го върна“ не е идеята на 14-дневното право на отказ.
А кой плаща за връщането?
По правило разходите за връщане на стоката са за сметка на потребителя, освен ако търговецът се е съгласил да ги поеме или не е информирал предварително потребителя, че ще трябва да ги плати.
От своя страна търговецът трябва да възстанови получените от потребителя плащания, включително разходите за стандартната доставка до клиента. КЗП посочва, че това трябва да стане не по-късно от 14 дни от момента, в който търговецът е уведомен за отказа. При стоките обаче търговецът може да изчака получаването им обратно или доказателство, че са изпратени, в зависимост от това кое настъпи първо.
И тук идва един от най-честите въпроси – "а ако съм купил стоката от физически магазин?“ Тогава правилата са различни
Самият факт, че сме променили решението си, не означава автоматично, че имаме законово 14-дневно право да върнем стоката, купена от обикновен магазин. Това право е свързано с договорите от разстояние и договорите, сключени извън търговския обект. Ако влезем в магазина, харесаме си обувки, платим и след два дни решим, че вече не ги харесваме, връщането зависи от политиката на конкретния търговец, освен ако стоката не е дефектна или не отговаря на договора.
Точно затова е важно да не бъркаме правото на отказ с рекламацията за дефектна стока. Това са различни права и имат различни правила. КЗП напомня и че всички стоки имат законова гаранция от две години, независимо дали са придружени от гаранционна карта.
А какво трябва да проверим, преди изобщо да поръчаме?
КЗП препоръчва онлайн търговецът да предоставя информация за своето наименование, адрес и контакти, основните характеристики на стоката или услугата, крайната цена с включени ДДС и такси, условията за плащане и доставка, както и условията, срока и начина за упражняване на правото на отказ.
Това може да изглежда като досадно четене преди покупката, но именно там понякога се крият условията, с които после се сблъскваме.
