Няма нищо по-хубаво от хорър филми, макабрени истории и серийни убийци в една уютна кино вечер на петък 13-ти. Това каза кино коментаторът Павел "Пачето“ Симеонов в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“. 

Повечето истински хорър икони са станали такива благодарение на участието си в няколко хорър творби. В основата на жанра е залегнал сравнително базов архетип – заплаха, която е изключително примитивна, някакво физическо измерение, "символ на чистата смърт“, като Майкъл Майърс в "Хелоуин“, и обикновено, ако има някаква степен на характеризация, тя е доста базова, психосексуална, понякога едипова. "Този тип семейни отношения, които са лишени от топлината и чувствата и са се превърнали в абсолютна гротеска, според мен са единственото, което понякога дава някакъв допълнителен психологически аспект към тези иначе лишени от такива измерения фигури,“ каза той и даде пример с Джейсън Ворхийс от филмовата поредица "Петък, 13-и“ (Friday the 13th) – франчайз, който се състои от цели дванайсет пълнометражни филма и който съвсем скоро ще се завърне на екрана, макар и на малкия екран, в телевизионния проект Crystal Lake.

Слашърът има много предшественици, които малко по малко изграждат това, което в момента познаваме, a италианското джало е част от началото на този поджанр. "Кръв и черна дантела“ (Blood and Black Lace) на Марио Бава от 60-те и "Черна Коледа“ (Black Christmas) на Боб Кларк от 70-те са филмите, както и филмите на Дарио Ардженто, които по отношение на хорър иконите "нямат кой знае каква иконична значимост в света на поп-културата, но са много важни за изграждането на жанра,“ посочи Симеонов. Водещият на предаването Благой Д. Иванов пък посочи "Психо“ на Алфред Хичкок за един от родоначалниците на слашър киното, а Антони Пъркинс в ролята на Норман Бейтс несъмнено е сред най-отличимите хорър икони.

Фреди Крюгер от филмова поредица "Кошмари на Елм Стрийт“ е един от най-иконичните персонажи на слашър филмите. "Например Уес Крейвън, след като се завръща към поредицата, след като режисира първия филм, прави "Новите кошмари на Уес Крейвън“ (Wes Craven's New Nightmare), който добива този мета елемент, който Крейвън после доразвива в поредицата "Писък“ (Scream), където пък имаме Ghostface като още една утвърдена вече жанрова икона, макар че там по-скоро самата маска е иконична, защото във всеки филм става въпрос за различен Ghostface, който просто продължава традицията на предишните.“

Фантастични или свръхестествени същества също се утвърждават като икони в киното на ужаса, като примери за това са Аш от "Злите мъртви“ (Ash vs Evil Dead), Чъки от "Детска игра“ (Child's Play), Пинхед от поредицата "Хелрейзър“ (Hellraiser), както и Годзила, Кинг Конг и Чудовището на Франкенщайн. "А ако смесим хоръра с научната фантастика, несъмнено икони на жанра са ксеноморфите от "Пришълецът“, макар че там може би голямата икона е по-скоро човешкият персонаж – Елън Рипли. Граф Дракула още от литературата е хорър икона, както и неговата вариация граф Орлок, наскоро възродил се чрез Робърт Егърс.“

Според кино коментатора Стивън Кинг е един от малкото живи творци, които са създали толкова издръжлива хорър икона, като Пениуайз от "То“ и Джак Торънс от "Сиянието“. Също така в "Кендимен“ (Candyman) откриваме една от хорър иконите, които са по-скоро метафора на социално или на чисто психологическо състояние, което се изразява чрез тази свръхестествена форма“. Друг иконичен образ е този на д-р Ханибал Лектър, създаден от американския писател Томас Харис. Персонажът е изключително емблематично пресъздаден от Антъни Хопкинс. "В "Мълчанието на агнетата“, който е най-емблематичният филм с негово участие и който печели "Оскар“ за най-добър филм, вече виждаме Лектър такъв, какъвто го познаваме – изключително маниерен, интелигентен.“

"Една хорър икона, която има много филми, вече ако може да навлезем в японския хорър, е Tomie по комикса на Джунджи Ито, където има много филми, но японците наистина са големи майстори на нещото, което може би плаши просто нашето западно съзнание, но успяват да бръкнат много дълбоко в дълбините на етера. И някои от най-плашещите за мен филми, които вече не включват такива хорър икони, но все пак са изключително въздействащи, са филмите на Кийоши Куросава,“ сподели още Симеонов.