Смята се, че Неолитната революция, наричана още Земеделска революция, е започнала преди около 12 000 години. Тя съвпадна с края на последния ледников период и началото на настоящата геоложка епоха - холоцена. И тя завинаги промени начина, по който хората живеят, по който се хранят и взаимодействат, проправяйки пътя за съвременната цивилизация.

По време на неолита ловците събирачи бродили из пейзажа в търсене на храна. Но след това настъпила драматична промяна. Събирачите станали земеделци, преминавайки от начин на живот в движение към по-уседнал.

Защо са уседнали

Въпреки че точните дати и причини за прехода са предмет на дебат, по целия свят са документирани доказателства за отдалечаване от лова и събирачеството и преминаване към земеделие. Смята се, че земеделието се е случило първо в Плодородния полумесец, където множество групи хора са развили практиката независимо. Следователно "селскостопанската революция“ вероятно е била поредица от революции, случили се по различно време на различни места.

Съществуват различни хипотези за това защо хората са спрели да събират храна и са започнали да се занимават със земеделие. Демографският натиск може да е причинил засилена конкуренция за храна и необходимостта от култивиране на нови храни; хората може да са се насочили към земеделие, за да включат възрастните хора и децата в производството на храна; хората може да са се научили да зависят от растения, които са модифицирали в ранните опити за култивиране и от своя страна тези растения може да са станали зависими от хората. С новите технологии се появяват нови и постоянно развиващи се теории за това как и защо е започнала селскостопанската революция.

Независимо от това как и защо хората са започнали да се отдалечават от лова и събирането на храна, те продължили да усядат. Това се дължи отчасти на нарастващото култивиране на растенията. Смята се, че хората са събирали растения и техните семена още преди 23 000 години и са започнали да отглеждат зърнени култури като ечемик още преди 11 000 години. След това са преминали към богати на протеини храни като грах и леща. Тъй като тези ранни земеделци са се усъвършенствали в отглеждането на храна, те може да са произвеждали излишък от семена и култури, които са изисквали съхранение, пише nationalgeographic.bg. Това би стимулирало едновременно растежа на населението поради по-постоянната наличност на храна и би изисквало по-уседнал начин на живот с необходимостта от съхранение на семена и грижа за културите.

Одомашняване на животни

С началото на експериментите със земеделие, хората започнали да опитомяват и животни. Доказателства за отглеждане на овце и кози са открити в Ирак и Анатолия (днешна Турция) още преди около 12 000 години. Одомашнените животни, когато са използвани като работна ръка, са спомогнали за по-интензивно земеделие и са осигурили допълнителна храна чрез мляко и месо за все по-стабилни човешки популации.

Земеделската революция имала разнообразни последици за хората. Тя е свързана с всичко - от общественото неравенство - резултат от нарастващата зависимост на хората от земята и страховете от недостиг - до намаляване на хранителните стойности и увеличаване на инфекциозните заболявания, предавани от опитомени животни. Но новият период също така създал потенциал за оформяне на модерни общества - цивилизации, характеризиращи се с големи населени центрове, подобрени технологии и напредък в знанието, изкуствата и търговията.