Поговорката, че очите са прозорците към душата, отдавна е добила популярност по целия свят. Учените отдавна са започнали да изследват размера на зениците, за да разберат по-добре как протичат при хората процесите на емоциите, на съсредоточаването или разсейването на вниманието и дори медицинските състояния, пише Zdrave.to. 

Ново изследване изненадващо разкрива, че те променят размера си в синхрон с дишането ни. Зениците никога не са статични, те постоянно се настройват в отговор на влиянието на външни и вътрешни фактори. Всеизвестно е, че контролират колко светлина навлиза в окото, точно като камера за видеозаснемане.

Може лесно да проверите това сами: погледнете се в огледалото и насочете светлина към очите си и ще видите как зениците ви се свиват. Този процес пряко засяга зрителното ни възприятие. По-разширените зеници помагат да откриваме бледи обекти, особено в периферното зрение, докато по-свитите подобряват остротата му, давайки ни възможност да четем например. Този рефлекс е толкова надежден, че лекарите го използват за оценка на мозъчната функция 

Ако зеницата не реагира на светлина, това може да е сигнал за спешна медицинска помощ, като например за инсулт. 

Реакцията обаче не е само към светлина. Установено е също, че тя се свива, когато фокусираме върху близък обект, и се разширява в отговор на когнитивно усилие или емоционална възбуда. Това е причината размерът на зеницата често да се използва в изследванията на психологията и неврологията като мярка за умствено усилие и внимание.

В продължение на десетилетия тези три вида реакции на зеницата са единствените, за които учените са сигурни, че съществуват. Сега обаче се потвърждава, че дишането е четвъртата от тях - "реакция на дихателната фаза на зеницата“. Това е посочено в описанието на проучване, проведено от Мартин Шефер - докторант по когнитивна невронаука и поведенческа психология от Каролинския институт в Стокхолм и Университета на Гронинген в Холандия. Зениците обикновено са най-големи по време на издишване и най-малки около началото на вдишването

За разлика от други реакции тази възниква изключително в тялото и, разбира се, се случва постоянно. Също толкова уникално е, че обхваща както дилатацията, така и стеснението.

Потвърден чрез серия от пет експеримента с повече от 200 участници, този ефект е забележително стабилен – размерът на зеницата варира в синхрон с дишането. Учените изследват и как различните модели на дишане влияят на отговора. Участниците са инструктирани да дишат само през носа или устата си и да регулират скоростта на дишане - да го забавят и ускоряват. Във всички случаи се появява същият модел: размерът на зеницата остава най-малък около началото на вдишването и най-голям по време на издишване. 

Откритието променя начина, по който мислим както за дишането, така и за зрението. Това предполага по-дълбока връзка между дишането и нервната система, отколкото сме осъзнавали преди. Следващият голям въпрос е дали тези фини промени в размера на зеницата влияят върху начина, по който виждаме света.

Тези трептения са плод на preBötC (пред-Бьотцингеровия комплекс), представляващ сплит неврони в мозъчния ствол, но могат да възникват и от обонятелната луковица, когато въздухът се движи през носа. Колебанията са само части от милиметъра, което е по-малко от реакцията на зеницата към светлина, но е подобна на реакцията при умствено усилие или възбуда. Диапазонът теоретично е достатъчно голям, за да повлияе на визуалното ни възприятие.

Следователно може да се окаже, че зрението фино се променя с едно вдишване или издишване при оптимизирането си за откриване на бледи обекти (с по-големи зеници) и разграничаване на фини детайли (с по-малки зеници). Както реакцията на светлината на зеницата се използва за диагностичен инструмент, връзката между размера на зеницата и дишането могат да бъдат ранен признак на неврологични разстройства. 

Учените правят все повече открития, които доказват, че мозъкът ни не обработва външната информация изолирано – той интегрира сигнали и от телата ни. Информацията от сърдечните и стомашните ни ритми също подобрява или възпрепятства обработката на входящи сензорни стимули. Ако дишането ни влияе върху това, как се променят нашите зеници, може ли то също да оформя и начина, по който възприемаме света около нас? Това изследване е част от опитите на човечеството да разбере как вътрешните ни телесни ритми влияят върху възприятията ни дори само с един дъх.