13:55 / 30.09.2026
418
Усмивката или намръщеното изражение могат да разкрият нещо повече от емоция. Лицата, които привличат вниманието на децата, могат да дадат важни насоки за психичното мим здраве и за начина, по който се развива депресията.
Ново изследване на университета Бингхамтън към Щатския университет на Ню Йорк, публикувано в Journal of Psychopathology and Clinical Science, показва, че депресията може да повлияе на това колко силно децата се фокусират върху емоционалните изражения, например щастливи или тъжни лица. Този модел изглежда се различава в зависимост от това дали детето има фамилна анамнеза за депресия.
Изследователи от Института за разстройства на настроението към университета Бингхамтън проучват как се развива депресията при децата и юношите, като обръщат специално внимание на това как семейната история и емоционалните преживявания могат да повлияят на уязвимостта с течение на времето. Като идентифицират тези модели още докато децата се развиват, учените се надяват да разберат по-добре кои деца могат да бъдат изложени на по-голям риск и в крайна сметка да подобрят стратегиите за превенция.
"Повечето от факторите на уязвимост, върху които се фокусираме, все още се развиват през този период“, казва Брандън Гиб, директор на Института за разстройства на настроението и изтъкнат професор по психология в SUNY.
"Можете да проследите процесите в момента, в който се развиват, вместо да ги изучавате едва след като вече са се проявили и са станали относително стабилни“, добавя още той.
Проследяване на вниманието на децата във времето
По-ранни изследвания свързват депресията с по-голямо внимание към тъжни лица. Тези връзки обаче като цяло са сравнително слаби и учените не са сигурни дали това предубеждение на вниманието допринася за развитието на депресия или се появява в резултат от нея.
Проучването в Бингхамтън е разработено, за да изследва този въпрос, като проследява както депресивните симптоми, така и моделите на внимание във времето. Според изследователите това е първото проучване, което изследва как промените в единия от тези фактори могат да предскажат последващи промени в другия при деца.
"Наистина новаторското в това изследване е, че разгледахме тези взаимни зависимости“, казва Кели Геър, докторант в Бингхамтън и водещ автор на статията.
"Разгледахме как промените в предубежденията на вниманието и депресивните симптоми взаимно се предсказват в различните моменти от изследването. Това е нещо особено ново и не е правено досега“, добавя той.
Изследователският екип, в който участва и Лесли А. Брик от Университета на Ню Мексико, е проследил 242 деца и техните майки в продължение на две години. Участниците са били оценявани на всеки шест месеца.
По време на всяко посещение децата са гледали на екран двойки лица. Едното лице е било с неутрално изражение, а другото е изразявало емоция — щастие, тъга или гняв. С помощта на технология за проследяване на погледа изследователите са регистрирали към кое лице се е насочвало вниманието на детето и колко дълго е оставало там.
Децата в проучването са гледали лица, изразяващи различни емоции, а технологията за проследяване на погледа е регистрирала накъде е било насочено вниманието им.
Семейната история променя модела
Резултатите показват, че засилващите се депресивни симптоми не са свързани с промени във вниманието по един и същи начин при всички деца. Изглежда, че семейната анамнеза играе важна роля.
Сред децата, чиито майки са имали анамнеза за голямо депресивно разстройство, засилването на депресивните симптоми е било свързано с нарастващо внимание към тъжните лица. С други думи, с увеличаването на симптомите вниманието на тези деца все повече се е насочвало към лицата, изразяващи тъга.
"При децата, които вече са изложени на риск, колкото по-силно са изразени депресивните им симптоми, толкова повече те сякаш губят способността си да отклоняват вниманието си от тъжните неща около тях“, казва Гиб.
"Знаем, че когато човек е депресиран, това променя нещата, към които насочва вниманието си“, казва Геър.
"Нашите резултати показват, че тези промени може да са по-трайни и да се различават в зависимост от фамилната история. Една от възможностите е, че при децата на майки с депресия, които са изложени на повече изражения на тъга в отношенията с майка си, тези лицеви изражения стават още по-забележими, когато самите деца изпитват депресия. Така вниманието им все повече се насочва към тъжните изражения“, добавя той.
Щастливите лица може да загубят своята привлекателност
При децата, чиито майки не са имали анамнеза за депресия, се наблюдава различна тенденция.
Когато депресивните симптоми се засилвали при тези деца, те не започвали да се фокусират повече върху тъжните изражения. Вместо това обръщали все по-малко внимание на щастливите лица.
"При децата с по-нисък риск изглежда, че депресивните преживявания постепенно подкопават един от защитните фактори — склонността им да обръщат внимание на щастливите лица“, казва Гиб.
Това разграничение предполага, че депресията може да променя емоционалното внимание по различни начини в зависимост от нивото на фамилен риск при детето. При някои деца тъгата може да стане все по-трудна за игнориране. При други положителните емоционални сигнали може просто да привличат все по-малко вниманието им.
Поглед напред към юношеството
Изследователите продължават да проследяват децата, докато навлизат в юношеска възраст — период, през който рискът от развитие на депресия се увеличава при много млади хора. Те се надяват да установят дали тези ранни модели на внимание са свързани с по-голяма вероятност децата да получат диагноза депресия на по-късен етап.
